Признаци на хиперактивност в ранна детска възраст

Знаете ли момичета притесних се и то много. Никола е на 5г и 9м но  е доста буен и трудно задържа вниманието си на едно място, или ако го задържи например гледа анимация може да я гледа с часове а после ако го накараш да се храни изпада в нервна криза. Като го водя на преглед не стои мирно на едно място а все шава. Педиатърката ни ме посъветва да го заведа на психиатър за хиперактивност, ходихме но тя ни каза че нямаме такъв проблем. Не знам как е при вас но Никола започна да говори нормално на около 3г и то след като отидохме на градина и видя че другите деца също говорят, той говори не по детски но сякаш копира другите. Няма желание да се учи да пише макар че познава  числата, но на компютъра е малък бог. Много сме подвижни и не възприема че прави бели, говориш и обясняваш а то си знае същото. Целия е надран от храстите на градината и пак не се пази. Помогнете  и с храната е същото, храни се а ръщете му постоянно шават,бързо му омръзва храната а ако му хареса нещо зацикля и не можеш да го откъснеш от него.

Слава73, за храненето ползвай кухненски часовник - от тия дето се нагласят за определен брой минути и след това звънят.
Аз така помогнах на щерката да придобие представа за време и се нахранва далеч по-добре.
Като звънне часовника, прибираш чинията и му казваш да става.
Телевизия му давай максимум час. Или едно филмче. Без значение колко се тръшка. С постоянство ще успееш!

Мерси за съвета, това определено не бях го чувала а е интересно. Не знам нашето дали е от янат или сме хиперактивни, но всичко постигаме с много търпение и уговорки от моя страна. Макар че моето слънчице е осиновено имам чувството че е копие на мен. Пък кой може да каже кое е нормално и кое не е, всяко дете е самостоятелен индивид. Само се моля като тръгне на училище, и то само след година, да не му се подиграват.

Все едно говориш за моя син. На тази възраст беше точно такъв. Само от едно ходене на психиатър (детски психиатър има само в МА) нищо не може да се каже. И на нас така ни казваха, че нищо му няма, докато не стана на 13 години и преживяхме куп истории, та чак тогава ни направиха психологични изследвания и се установи, че има, но ние сме позакъснели и по- трудно нещата ще се оправят.

Искам да ви попитам как процедирате при заспиването с малките фурии. Лара напоследък много трудно заспива - слагам я в нормалния за нея час, но не иска да седи на леглото - става и казва че не и се спи. И така чак докато ние си легнем - и тогава даже се противи, но няма накъде.
Много е изморително и изнервящо - а и нищо не мога да свърша на спокойствие. Много трудно стана преди няколко седмици когато махнах шишето, защото тя си го ползваше за залагалка и на мен в един момент ми писна и го дадох на баба Меца за нейните бебета. От тогава не се свърта на едно място да заспи.
Книжки е невъзможно да чета на заспиването - просто не се заслущва какжо и чета. Процедирам по принцип лягане на загасена лампа и аз до нея. Може би бъркам но ако е светло просто няма лягане. Дайте някакви съвети - споделете ващия опит....

Ние имахме същия проблем и макар че е на 5г пак го имаме . Гледам да си ляго в 22ч но все аз го преспивам и се правя на заспала, но определено му давам една прюшена еграчка, той и приказва и снея заспива. Ако искаш след обед и прави дълги разходки че с това лято само така се уморява.

То това мойто червейче няма умора -не спира по цял ден, но дори и да няма сили вече не се предава да заспи кротки и сладко. Ако и се спи и е изморена става още по-зле - няма укротяване, удря я неврозата и почва за всичко да мрънка и да реве... картинката може би ви е позната.
Аз знам какво трябва да направя - строг режим и навика да заспива по един и същ начин, но сега лятото е малко трудно. Или ще е навън до късно, или ще е с баба и .... все нещо има и не мога да бъда толко стриктна. Може би и в мен е вината, но напоследък съм толко изтощена че когато я вземе баба и се чувствам супер (егоистично от моя страна, но съм психически амортизирана)....

Мисля, че с повече строгост и решителност ще успееш да я научиш, че като е време за лягане трябва да ляга и друг избор няма. За моя син намерих решение - баща му го слага в леглото. Давид го е страх от баща му и въпреки че за др неща може да не му се подчинява, за спането баща му е толкова категоричен че просто няма друг избор. Иначе до последно се бори и реве като стане време за лягане. Ама вече като го сложи баща му в леглото му е ясно, че няма мърдане и си лапа палеца за успокоение и смирен и нещастен  си остава там. Майка ми е тук и е възмутена от грубостта на баща му - никакво приспиване, слага го в леглото и си излиза от стаята. Но и аз виждам че няма избор, защото и Давид не обича да му се четат книйки и т.под. преди лягане и просто процедурата приспиване не може да се изпълни. 

Много позната картинка когато бяхме на вашата възраст бяхме същите шушумиги, не мога да ви успокоя че ще стане по добре но поне ще разбира какво говорите на детето. Само по голяма строгост и дисциплина. 

Голямото ни дете е на 6 год. Когато стана на 3 г. го водихме на невролог и тя му постави такава диагноза , той не заспиваше до 24 часа, сутрин понякога се будеше още в 5-6 ч. на обяд едва го приспивахме, направо кошмар. Не се спира за секунда - да тръгна с него на разходка е направо ужас все се дърпа от мен. Проговори малко преди да навърши 4 г и все още не може да си подреди изречението, ние го разбираме, но околните се затрудняват. Много е избухлив, но не е агресивен, просто иска да става на неговото. Иначе е много умен не можеше да говори, а казваше азбуката, на 4,6г започна да чете, брои, смята, брои на обратно и още куп неща. Знам, че не трябва да яде шоколад, не трябва да стои повече от 30 мин на компютъра, да не гледа телевизия повече от час и половина на ден, все неща които се изпълняват трудно.

Ето ме пак. Най-после се доредихме до преглед при специалист в най-добрата клиника в Дания. Състоеше се от едночасова игра с детето. През това време за мое голямо успокоение педагожката не видя нищо обезпокоително в сина ми. Според нея контра поведението му идва от особености в характер, темперамент и т.н., но не забеляза да е хиперактивен. Даже го похвали, че добре се концентрирал и бил много инициативен и щял да бъде добро другарче в игрите. И това въпреки, че не обърна внимание на пъзела, камо ли да се опита да го нареди, само го разбута и се върна при печката и тенджерите и продължи да си играе с тях Голям товар падна от сърцето, но ще се успокоя съвсем, когато проговори, което според педагожката може да се тълкува като проблем ако не се случи до навършване на 3 годинки. За неяденето му казаха да го оставим да си яде каквото си иска, като продължаваме да му даваме шанс да яде нашата храна, но в никакъв случай да не го насилваме и лишаваме от храна, ако не иска да яде каквото ние искаме. Спред тях си изглежда и се развива физически перфектно и няма проблем да продължава да си яде трите неща. Само да му даваме витамини. И от това много ми олекна, защото се измъчвах, че не се храни пълноценно и само се карахме с мъжът ми какво може и какво не може да яде - той беше решен да го държи гладен докато прояде всичко 
Всъщност и аз се изненадах от поведението му. В яслата не се олакват от него, но не вярвах, че е примерен. Но вчера видях с очите си, че може да се държи адекватно с човек, който му е непознат. След малко като я поопозна, започна да не и обръща особено внимание и да си прилича на себе си. Но докато се окопити се държеше нормално дори в моите очи. Та... радвам се искам да кажа  и въпреки, че едното ми близначе е болничко не съм мигнала се чувствам прекрасно само поради оптимизма, който ми вдъхнаха вчера 
Чудя се дали някои български лекари не прибързават с поставянето на диагнози като хиперактивност, аутизъм и т.под.  и само плашат хората

Много се радвам за твоето дете, и аз съм на сещото мнение. Моят в градината яде всичко а в къщи се прави на интересен. Опитва да е център на внимание. Самото дете е такова.

НикиФин, много се радвам за вас с дребоська (то какьв дребоськ като вече е батко  ).
Майчета, които пишете в тази тема: ако сте се консултирали само с един специалист, той ви е успокоил че няма нищо особено, но детето ви наистина се различава от врьстниците си по доста показатели, направете консултация с още един специалист поне. От т.нар. диагноза зависи цялата работа по отстраняването на проблема. Все пак искам да ви кажа и още нещо - не е задьлжително да е хиперкинетичен синдром, има още много други затруднения, които могат да са сьчетани с хиперактивност с дефицит на вниманието. Така че диагностиката е от сьществено значение.

Абсолютно подкрепям Зара - същото важи и за специалист, който ви е разтревожил- второ и трето мнение са добра проверка. Последните години се разработват критериите за диагностика в ранна възраст, но там се говори за маркери, не за поставянето на диагноза. Скоро ще се регламентира и в България, че за поставянето на такива диагнози могат да са компетентни определени специалисти, които отговарят на критерии за компетентност, опит и ценз.
Важното според мен е какви стимули и превенции могат да се прилагат при такива проявления - преди диагностицирането и евентуално да помогнат преди да се стига да възрастта, нужна за поставянето на  диагнозата. След това има терапевтични стъпки, които могат да се следват, но времето на превенция сащо е много важно.

Много от тези затруднения могат спонтанно да се израстат, затова е важно да се обръща внимание и да се следи развитието на децата - има много признаци, които се проявяват в определена възраст, а после отшумяват. Въпрос на компетентност и диагностика е да се прецени, кое може да е рисково и да повлияе трайно на развитието.