Публикувана: 28 май 2007, 17:22 ч.
Последно мнение: 12 юни 2007, 17:30 ч.

дали да търсим специалист

3 051
55
1

# 15 29 май 2007, 07:57 ч.

Мнения: 1 427

Благодаря на всички за споделения опит и съветите.Успокоявам се, че при доста деца е имало и има такива кризи.Отвратителното е, че аз се чувствам гадно .Всичко , което ме е възмущавало у някои майки - навикването на детето и шамарите - сега го правя Sad

.Не такава майка искам да съм.Всяка вечер си обещавам да съм по-твърда и спокойна, но не се получава.Днес пак ще пробвам.

# 16 29 май 2007, 09:10 ч.

Мнения: 967

Цитат на: ФЕЯТА в пн, 28 май 2007, 18:57

При захласване,наистина трябва да се сепне,например с плискане с вода или плесване,за да се получат обратни рефлекси.Моят племенник често се захласваше,спираше му дишането за секунди,когато се удареше и ревнеше.Опасно и страшно е това захласване.
По темата-дано да е период на капризи и тръшканици.Не зная дали ,ако се обърнеш към психолог, ще ти помогне предвид това,че детето е още малко и вероятно не говори съвсем добре,за да обясни как се чувства.

Като малки и ние имахме същия проблем, направо се бях шашнала. Докато на една баба на улицата и дожаля и каза, че лицето се забърсвало с мокър парцал при истеричен пристъп. Направо свърши чудеса, да е жива и здрава тая баба. Навън използвах мокри кърпички Mr. Green

. Много отрезвяващо, мно-о-о-го!

# 17 29 май 2007, 09:40 ч.

Мнения: 3 116

Радмила, мерси за споделения опит с кърпите, ще взема да пробвам Thinking

Иначе по време на криза действам така, обръщам гръб и я оставям да реве, не се опитвам да успокоявам докато положението не стане критично, не се опитвам да обяснявам защото няма кой да ме чуе (това го научих както от собствен опит, така и от книжката "Изкуството да бъдеш родител". Чак като се успокой започвам да обяснявам защо не трябва така или я питам защо е била ядосана. Опитвам се да я накарам да си излее чувствата навън Thinking

За съжаление тъй като не съм идеалната майка, с желязните нерви, не винаги устисквам положението и от време на време раздавам шамарчета по дупето или пък си изпускам нервите и започвам да крещя Sick

# 18 29 май 2007, 09:49 ч.

Мнения: 967

ritka, не се шашкай бе човек, само трябва да се запази спокойствие (лесно е да се каже отстрани Sunglasses

), че малките подушват адреналина като кучета Grinning

и само повече се въодушевяват.

Аз имах приятелка с дете с такъв зловещ бебешки пуберитет, че моята красавица само с нейното недишане и посиняване нищо не беше сравнение с другото. То не даваше да се облича, правеше такива истерии и почваше да се мята неистово. Няколко пъти си удари главата в парното в антрето като ни бяха на гости. Та майката го слагаше на земята, затискаше го с коляно на гърдите и така с две ръце го обличаше. Изглеждаше зловещо, но жената си го предпазваше от големи травми. И това мина след време, всичко се нарежда.

Хубаво е да знаеш, че винаги има някой дето е по-зле от теб bouquet

# 19 29 май 2007, 10:16 ч.

Мнения: 27 524

Всичко изчетох и направо съм стресната Shocked

И Криско наближава тази взривоопасна възраст и искам да попитам тези изблици на доказване дали са задължителни? Tired

# 20 29 май 2007, 10:23 ч.

Мнения: 8 999

Дъщеря ми, покрай новороденото бебе, не успя да прихване от този първи пубертет, но СИНЪТ ми ...., оооо, твоята Йоанка е ангел, щом само по два пъти на ден изпада в такива изблици. Моето дете беше станало нарицателно в градинката. За другите хора не знам, но АЗ се страхувах от него и не исках да оставам сама с него. Бях решила, че отглеждам нервно увредено дете. Но ... постепенно този период отмина. Всички се въртяхме на пета около него и спазвахме някакви умопомрачителни ритуали, които, ако бъдеха в най-малка степен дори нарушени, той изпадаше в непреодолима и нестихваща истерия. Колко бой е изял, милият! Сега е слънчицето на мама.

# 21 29 май 2007, 10:29 ч.

Мнения: 3 116

Радмила, по принцип съм спокойна Hug

, но на моменти ми избиват балансите ooooh!

Блонди, като гледам дечурлигата около нас, всички минават през този етап, кое по-леко, кое по-трудно Thinking

Спокойствие му е майката Hug

# 22 29 май 2007, 10:35 ч.

Мнения: 920

Цитат на: Блонди в вт, 29 май 2007, 10:16

Всичко изчетох и направо съм стресната Shocked

Задължителни са в рамките на нормалното.
Моят племенник беше по-нервно дете и докторът му даде успокоително. Което естествено, не му се даде. На нормално, здраво дете.

# 23 29 май 2007, 13:04 ч.

София
Мнения: 1 326

И аз мисля, че никой не го подминава този пуберитет, включително и нашия Вики, който по принцип е кротко дете.

# 24 29 май 2007, 13:28 ч.

Мнения: 1 427

Блонди, при някои деца почти не се усеща този пубертет.За съжаление, в нашия случай не е така.
baibibi, и при Йоана го има това с ритуалите.Аз също се страхувам на моменти от тези пристъпи.Ще пробвам номера с мокрите кърпи.Забелязвам , че когато започва да се дере, слага ръчичката върху устата ,сякаш всеки момент ще повърне.Изобщо все съм на тръни.Мислех да я давам тези дни на ясла , но май е по-добре да изчакам newsm78

radmila, и при моята дъщеря има тръшкане при обличането.Онази вечер такъв цирк спретна, че баща й , който страшно спокоен и уравновесен, се уплаши.Всъщност идеята да потърся специализирана помощ е по-скоро негова.
На всичкото отгоре, сега е станала и страшно свидлива.Нищо нейно не дава да се докосне.Вече ми омръзна да й обяснявам , че детенцето ще поиграе и ще й върне играчката.Май няма да я събирам за известно време с никой.

# 25 29 май 2007, 13:37 ч.

Мнения: 1 404

Изобщо не са задължителни тия периоди,познавам много дечица,които израснаха без да преминават през този ужасен пубертет на две годишните.Блонди,пожелавам ти от сърце Криско да го избегне Hug

Ния изпада в такива периоди откакто стана на година и половина,на моменти затихват,на моменти стават непоносими.Знам какво е да те е страх да останеш с детето си насаме Sad

Чела съм много от темите тук,но повечето деца се тръшкат за играчки или за сок,бонбони,люлки...За първи път виждам посестрима на дъщеря ми-Ния също се тръшка за разни необяснимици-стъпала първо с единия крак,а пък искала с другия,куклата и не може да върви сама Shocked

,таксито спряло не пред вратата,а малко по-далече,мократа и кърпичка изсъхнала,трагедия-нова не иска,иска си старата,но да е мокра,като естествено не ми позволява да я намокря.Последната и истерия беше вчера,защото не можах да залепя дръжката на черешата обратно.
Начин да се справя с това още не съм намерила,просто се моля да отмине по-бързо и търся начини дая уравновеся първо себе си,пък едва тогава нея.Мнението и съветите на психолога ми се виждат меко казано странни.

# 26 29 май 2007, 13:45 ч.

Мнения: 1 404

Марианна,ами защо пък да си дава играчките,на тая възраст е още мъничка,за да играе осъзнато с други деца,може да вижда в тях потенциална заплаха и затова така да се държи.Покажи и,че си на нейна страна,че ще и помогнеш и ще я подкрепиш,така ще е по-спокойна.

# 27 29 май 2007, 13:51 ч.

Ямбол
Мнения: 28 236

Цитат на: Блонди в вт, 29 май 2007, 10:16

Всичко изчетох и направо съм стресната Shocked

Не, не е задължително. Синът ми не е имал такъв период и затова сега ми е малко странно с малката.

А като стана дума за баби, онзи ден при поредното тръшване на площада в центъра, я оставих да си стои на земята и продължихме с баща й напред да вървим и точно щеше да става и една "загрижена" баба се спусна да я вдига, да й говори, че ако не слушала щяла да си я прибере, да извика баба Меца и други такива глупости. Не ми стана приятно, добре че малката не разбира още. Наложи се баща й да я вземе на ръце та да не й се лепят повече баби, защото видяхме, че и други се бяха спрели да гледат сеир.

# 28 29 май 2007, 14:36 ч.

Мнения: 2 556

Габи е карал и по-тежък от описания бебешки пубертет, а сега е едно доста кротко и разбрано 6 годишно дете. Откакто навърши 3 години стана един такъв страшно послушен и добричък. Общо взето, засега малката почти не е имала подобни прояви, макар че изобщо не се и надявам да ни се размине. Сигурно има деца, които не минават през кризата на 2-годишната възраст, но аз реално не съм виждала такива, така че...очаквам включване.

# 29 29 май 2007, 15:31 ч.

Мнения: 1 427

Цитат на: Bili в вт, 29 май 2007, 13:45

Това го разбирам.Иска ми се да го приложа , но това означава да не я събирам с никой.Другият вариант е да престана да се меся , когато не иска да даде нещо на някой.Ама нали все гледам да е вълкът сит и агнето цяло.Но наистина спокойствието на детето ми е по-важно от това какво ще кажат другите майки.Защото,срам е да си призная , но изглежда подсъзнателно все се страхувам от реакцията и мнението на другите.Осъзнавам , че с това изобщо не помагам на детето.Май аз съм за спе Embarassed

циалист

Препоръчани теми

Бързи въпроси и отговори деца -6

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

детето не сочи с пръст

Пъпки по лицето и тялото на малко дете,помощ

Причина:

Причина: