дали да търсим специалист

Моята щерка е същата, засега все още ми държат нервите, предвид, че имам опит с деца. И с големия и в работата ми съм се научила да се владея.
Марианка, стискай зъби, ще отмине.
Аз подхождам твърдо, не-то е не, ако ще и на земята да легне. Оставям я да се напищи, защото отвличането на вниманието вече не се приема.
За твое успокоени може и на детски психолог да я заведеш, но предполагам, че няма да ти даде по-различни съвети от нас препатилите го.

Според мен става дума наистина за така наречения "бебешки пубертет" Моята мома е същата от около един месец, нас по-раничко ни хвана   Пищи, тръшка се по земята, а аз се чудя как да й опазя главата   Преди няколко вечери рева 40 минути ей така, е накрая се успокой, но така й не разбрах от какво и защо   Опитваме се да проявяваме разбиране, но нервичките ни наистина са опънати до безкрайност  

Лиляна, и при нас не-то уж е не , ама не се трае , ти казвам.Понякога , всъщност в повечето случаи, изобщо не става дума за някакви забрани.Може да го направи, защото вятъра й роши косата или ако не успее примерно да завие куклата по някакъв странен, разбираем само за нея начин.

Познато ми е. Слава богу, не беше по два пъти на ден.
При мен оставянето да се нареве не действаше винаги. Понякога така се захласваше в рев, че спираше да диша и започваше да посинява. Тогава го плясвах - веднъж, не много силно, но рязко, за да се сепне и да спре. После го гушках, докато хълцанията постепенно спрат... Правилно или не - действаше. 

При захласване,наистина трябва да се сепне,например с плискане  с вода или плесване,за да се получат обратни рефлекси.Моят племенник често се захласваше,спираше му дишането за секунди,когато се удареше и ревнеше.Опасно и страшно е това захласване.
  По темата-дано да е период на капризи и тръшканици.Не зная дали ,ако се обърнеш към психолог, ще ти помогне предвид това,че детето е още малко и вероятно не говори съвсем добре,за да обясни как се чувства.

Моята дъщеря, когато й се отказваше нещо, започваше да се тръшка по същия начин. Детска психоложка ми каза, че просто е разглезена повече и чудеса трябвало да направя за да я променя. Е, успях все пак. Вече е почти на 6 и истеричните й ревове преминаха само в мрънкане 

моят пък, миналото лято , когато беше на 2, се опита да се тръшка. Просваше се на земята и започваше да пищи , а аз като най -лошата и безчувствена майка на света / така ме гледаха останалите майки в градинката/ , се обръщах с гръб към него и се правех че не го чувам ! След двайсет секунди сирената млъкваше и продължаваше да си играе с нещо, все едно не е ревал въобще...Другите майки бяха много възмутени от мен, но той го направи това 4-5 пъти и реши , че няма смисъл, престана.  А някои от техните деца все още го правят , и те съответно тичат веднага, уплашени от хорското мнение , че ако не си успокоят детето , значи са лоши майки! А дадените случаи няма за какво да се успокояват децата - те просто се лигавят , защото някой не им дава неговата лопатка, или не им се разрешава да се катерят отпред на пързалката...

marianna,
Приемете съвета на психолог: Бъди твърда и категорична в политиката си спрямо детето.  
Реши сама за себе си как ще действаш - ще отстъпваш ли или ще бъдеш твърда.
Ако ще отстъпваш - тогава работата е ясна - Йоана след година - две ще стои на главата ти отгоре и ще се налага както й харесва.
Но .... Ако решиш да бъдеш твърда - значи да си твърда винаги (а не например понякога да кажеш, че ще й отстъпиш само този път! ). Прави така, че на детето да е ясно и самото то да разбере кой кого слуша - не ти нея, а тя тебе!
Същевременно с това трябва да си спокойна и уравновесена, колкото можеш повече. Когато се захласва от рев я стресни, за да не стане лошо и да се засини от рев. Но моето мнение, а и това на повечето от психолозите е да я оставиш да си се тръшка, да я прескочиш, да й обърнеш гръб, (все едно, че не я виждаш! ), да не й обръщаш внимание, ако можеш или колкото можеш, естествено. Не мисли, че с това ще си лоша майка! Не е вярно! Точно и само така ще й помогнеш!
Едно-единствено нещо трябва да ти е ясно - не й обръщай внимание, като я успокояваш или се мъчиш да й обясниш, че не е права. Това е загубена кауза ....   Тя ще те използва и ще реве още толкова, за да обърне още повече внимание върху себе си,  че важната е тя и ще стане нейното желание, не твоето! (нъц пък! Аз ще ти се наложа, мамо, не ти!  )
Това е детския пубертет.  
Бъди търпелива! (
Въпреки че ще ти идва да я ступаш! Ако трябва и я удари!)
Но бъди постоянна в това, което решиш да правиш! 
И не отстъпвай нито за секунда от това, което си решила.
Ще мине!
Успех! 

Гери беше на горе-долу същата възраст, когато пуснах същата тема . Направо бях отчаяна. Отмина и този период... държа я няколко месеца. Сега е кротка и сговорчива. Много рядко се сеща да се държи така. Почти не и идва на ума:).

И Мишо мина през това състояние  . Аз не съм психолог, но моето мнение за такова поведение е, че детето все още неможещо да изрази изцяло вербално емоционалното си състояние затъва до гуша в тази невъзможност и в това състояние. Крясвах или плясках леко за да му привлека вниманието и да го извадя от кризата и после обеснявах, че го разбирам че иска камиона да върви по стената и огорчението му от природните закони, но- ето- всички камиони през прозореца вървят по земята, защо точно този да може по стената и прочие глупости. Същото като при вас с вятъра и завивките- ядосваше се, че топчето не влиза в колата/която е три пъти по-малка/, че играчката не може да си стои права на главата и прочие до полуда. Мина вече- сега знае, че разбирам и обсъждаме какво го огорчава и ядосва и ще му обесня и сам идва с "мамо, в камьончето н'можи да се качи чичко полицай" с въпросителен уклон и си обесняваме без да се ядосва и тръшка. Успех с периода !

    Знаете ли...тези моменти наистина отшумяват,но и винаги когато детето има някакъв проблем след време,се връщат с по голяма сила...защото освен бебешки пубертет,има и ранен някъде към първи клас,и този дето всички го знаем...Бебешкият го издържахме,този в първи клас още бушува,и то с по голяма сила,а за последният...Господ да ни е на помощ!!!

Marianna, разбирам те добре, а и виждам, че децата ни са на една възраст. Е, не се случваше толкова често, но след първите няколко пъти проведохме много сериозни разговори (като за двегодишни!) Обясних й, че така мама е тъжна и много я боли сърчице, когато Иви така плаче  я карах да обещае, че повече няма да го повтаря. Не е кой знае какво, но го пробвай като аргумент. Успех 

А аз с почти 3-годишен, който напоследък се е затръшкал като за световно какво да кажа? Съвет не мога да дам, защото напоследък се чувствам безсилна. Говоря и увещавам, но не отстъпвам. В случаите когато се разплаче така че да посинее го стряскам (рядкост е да го плесна по дупето, по-скоро го хващам за ръка, клякам, за да ме погледне и го поразтърсвам като говоря тихо и страшно), на което обикновено той казва "Мамо не искам да се караме, трябва само да се гушкаме и да се обичаме." Тези дни се тръшка за какво ли не, няма угодия. Дано отмине скоро!

Преминахме през 2-годишния пубертет, сега сме в тригодишния
 Искам-не искам - искам - не искам. Ей така я караме - като му подадеш - блъска, като си го вземеш истерясва. А пък аз предлагам веднъж като откаже го слагам на видно място и като ревне паля цигара и си взимам една доза "майната му". Хич не ме интересува дали в очите на кварталните многознайковци съм "лоша майка" - с твърда тактика преодолях първия пубертет, със същата тактика ще преодолея и следващите. Когато тръшкането и истерията станат нетърпими, ако сме навън просто го нарамвам и го водя у дома да се нареве на по-добра акустика
Същата логика ще следвам и при мъничето.

Благодаря на всички за споделения опит и съветите.Успокоявам се, че при доста деца е имало и има такива кризи.Отвратителното е, че аз се чувствам гадно .Всичко , което ме е възмущавало у някои майки - навикването на детето и шамарите - сега го правя  .Не такава майка искам да съм.Всяка вечер си обещавам да съм по-твърда и спокойна, но не се получава.Днес пак ще пробвам.

Като малки и ние имахме същия проблем, направо се бях шашнала. Докато на една баба на улицата и дожаля и каза, че лицето се забърсвало с мокър парцал при истеричен пристъп. Направо свърши чудеса, да е жива и здрава тая баба. Навън използвах мокри кърпички . Много отрезвяващо, мно-о-о-го!

Радмила, мерси за споделения опит с кърпите, ще взема да пробвам 

Иначе по време на криза действам така, обръщам гръб и я оставям да реве, не се опитвам да успокоявам докато положението не стане критично, не се опитвам да обяснявам защото няма кой да ме чуе (това го научих както от собствен опит, така и от книжката "Изкуството да бъдеш родител". Чак като се успокой започвам да обяснявам защо не трябва така или я питам защо е била ядосана. Опитвам се да я накарам да си излее чувствата навън 

За съжаление тъй като не съм идеалната майка, с желязните нерви, не винаги устисквам положението и от време на време раздавам шамарчета по дупето или пък си изпускам нервите и започвам да крещя 

ritka, не се шашкай бе човек, само трябва да се запази спокойствие (лесно е да се каже отстрани  ), че малките подушват адреналина като кучета  и само повече се въодушевяват.

Аз имах приятелка с дете с такъв зловещ бебешки пуберитет, че моята красавица само с нейното недишане и посиняване нищо не беше сравнение с другото. То не даваше да се облича, правеше такива истерии и почваше да се мята неистово. Няколко пъти си удари главата в парното в антрето като ни бяха на гости. Та майката го слагаше на земята, затискаше го с коляно  на гърдите и така с две ръце го обличаше. Изглеждаше зловещо, но жената си го предпазваше от големи травми. И това мина след време, всичко се нарежда.

Хубаво е да знаеш, че винаги има някой дето е по-зле от теб  !

Всичко изчетох и направо съм стресната  И Криско наближава тази взривоопасна възраст и искам да попитам тези изблици на доказване дали са задължителни? 

Дъщеря ми, покрай новороденото бебе, не успя да прихване от този първи пубертет, но СИНЪТ ми ...., оооо, твоята Йоанка е ангел, щом само по два пъти на ден изпада в такива изблици. Моето дете беше станало нарицателно в градинката. За другите хора не знам, но АЗ се страхувах от него и не исках да оставам сама с него. Бях решила, че отглеждам нервно увредено дете. Но ... постепенно този период отмина. Всички се въртяхме на пета около него и спазвахме някакви умопомрачителни ритуали, които, ако бъдеха в най-малка степен дори нарушени, той изпадаше в непреодолима и нестихваща истерия. Колко бой е изял, милият! Сега е слънчицето на мама.

Радмила, по принцип съм спокойна  , но на моменти ми избиват балансите   

Блонди, като гледам дечурлигата около нас, всички минават през този етап, кое по-леко, кое по-трудно  Спокойствие му е майката 

Задължителни са в рамките на нормалното.
Моят племенник беше по-нервно дете и докторът му даде успокоително. Което естествено, не му се даде.  На нормално, здраво дете.

И аз мисля, че никой не го подминава този пуберитет, включително и нашия Вики, който по принцип е кротко дете.

Блонди, при някои деца почти не се усеща този пубертет.За съжаление, в нашия случай не е така.
baibibi, и при Йоана го има това с ритуалите.Аз също се страхувам на моменти от тези пристъпи.Ще пробвам номера с мокрите кърпи.Забелязвам , че когато започва да се дере, слага ръчичката върху устата ,сякаш всеки момент ще повърне.Изобщо все съм на тръни.Мислех да я давам тези дни на ясла , но май е по-добре да изчакам 
radmila, и при моята дъщеря има тръшкане при обличането.Онази вечер такъв цирк спретна, че баща й , който страшно спокоен и уравновесен, се уплаши.Всъщност идеята да потърся специализирана помощ  е по-скоро негова.
На всичкото отгоре, сега е станала и страшно свидлива.Нищо нейно не дава да се докосне.Вече ми омръзна да й обяснявам , че детенцето ще поиграе и ще й върне играчката.Май няма да я събирам за известно време с никой.

Изобщо не са задължителни тия периоди,познавам много дечица,които израснаха без да преминават през този ужасен пубертет на две годишните.Блонди,пожелавам ти от сърце Криско да го избегне
Ния изпада в такива периоди откакто стана на година и половина,на моменти затихват,на моменти стават непоносими.Знам какво е да те е страх да останеш с детето си насаме Чела съм много от темите тук,но повечето деца се тръшкат за играчки или за сок,бонбони,люлки...За първи път виждам посестрима на дъщеря ми-Ния също се тръшка за разни необяснимици-стъпала първо с единия крак,а пък искала с другия,куклата и не може да върви сама ,таксито спряло не пред вратата,а малко по-далече,мократа и кърпичка изсъхнала,трагедия-нова не иска,иска си старата,но да е мокра,като естествено не ми позволява да я намокря.Последната и истерия беше вчера,защото не можах да залепя дръжката на черешата обратно.
Начин да се справя с това още не съм намерила,просто се моля да отмине по-бързо и търся начини дая уравновеся първо себе си,пък едва тогава нея.Мнението и съветите на психолога ми се виждат меко казано странни.

Марианна,ами защо пък да си дава играчките,на тая възраст е още мъничка,за да играе осъзнато с други деца,може да вижда в тях потенциална заплаха и затова така да се държи.Покажи и,че си на нейна страна,че ще и помогнеш и ще я подкрепиш,така ще е по-спокойна.

Не, не е задължително. Синът ми не е имал такъв период и затова сега ми е малко странно с малката.

А като стана дума за баби, онзи ден при поредното тръшване на площада в центъра, я оставих да си стои на земята и продължихме с баща й напред да вървим и точно щеше да става и една "загрижена" баба се спусна да я вдига, да й говори, че ако не слушала щяла да си я прибере, да извика баба Меца и други такива глупости. Не ми стана приятно, добре че малката не разбира още. Наложи се баща й да я вземе на ръце та да не й се лепят повече баби, защото видяхме, че и други се бяха спрели да гледат сеир.

Габи е карал и по-тежък от описания бебешки пубертет, а сега е едно доста кротко и разбрано 6 годишно дете. Откакто навърши 3 години стана един такъв страшно послушен и добричък. Общо взето, засега малката почти не е имала подобни прояви, макар че изобщо не се и надявам да ни се размине. Сигурно има деца, които не минават през кризата на 2-годишната възраст, но аз реално не съм виждала такива, така че...очаквам включване.

Това го разбирам.Иска ми се да го приложа , но това означава да не я събирам с никой.Другият вариант е да престана да се меся , когато не иска да даде нещо на някой.Ама нали все гледам да е вълкът сит и агнето цяло.Но наистина спокойствието на детето ми е по-важно от това какво ще кажат другите майки.Защото,срам е да си призная , но изглежда подсъзнателно все се страхувам от реакцията и мнението на другите.Осъзнавам , че с това изобщо не помагам на детето.Май аз съм за спе циалист

О, хич не си за специалист. Ще се нагодиш и ще си разбереш детето с времето. Пробвай различни начини и тя сама ще ти покаже кое е най-добре за конкретната случка. Само ако е възможно, веднъж откажеш ли й нещо, после не се съгласявай, че се обърква детето.
За мнението на другите отдавна не ми пука, само ме се ядосвам, когато си го налагат или пък се мъчат да ми възпитават детето. Вече няколко пъти ми се случва да я плашат с кучета, Меци, полицаи, та чак една и с учител от градина

Гледай си агнето,вълкът сам ще се оправи Аз се опитвам да се поставя на нейно място-примерно купувам си кола,спестявала съм много време и още първия ден ме среща братовчедка ми и казва-оо,колко хубава кола имаш,я ми дай малко да си я покарам днес,после ще ти я върна

Не, не са здължителни  .
Дъщеря ми никога не се е тръшкала, въргаляла по земята, захласвала и тем подобни. Не мога да кажа, че е идеалното дете, но сравнявайки я с връсници и децата около нас, изблиците на инат са много по-лека форма, не че ги няма изобщо, но по-бързо се залъгва и може да и се отвлече вниманието.
само за сравнение ще кажа, че племенницата ми, която е на 1г.4м. в момента още отпреди месец-два така върти майка си на пръста, такова мрънкане, такова инатене, такъв рев за най-малкото нещо за което не и се угоди, че аз направо се плаша  . Тежко и и горко на снахата 

Хехе добре дошли в отбора на пощръклелите майки на ранни пубери – хубавата новина е че сме МНОГО , лошата – че ще е за ДЪЛГО   – общовалидна за всички мънеци и продължава до към 3г с различни фази …. редуване на отрицание, противопоставяне, вокални експерименти в горните диапазони (как не остана без глас мойта пищялка така и не разбрах ), ‘НЕ’-тата, ‘НЯМА’-та и т.н.

Много зависи как самата ТИ ще приемеш нещата – за всички деца около 2г се казва (под една или друга форма) че започват да си изграждат характера (Фройд даже го нарича раждането на Аз-а). Едно до скоро нищо не можещо и нищо незнаещо същество изведнъж установява, че от него зависят хора, предмети, че то МОЖЕ и НЕ МОЖЕ разни неща… и т.н. да не изпадам в детайли. Това е много крехка линия – и крайности според мен са излишни . Никой не иска да смачка детето си, нито пък да го направи зависимо   – затова и готови формули НЯМА!!!! Сигурна съм че всяка майка има усет, дори когато е паникиосана че не се справя, а това е просто задължително за всеки отговорен родител  . Та единственият съвет който бих дала е да си спокойна, уверена и за собствено успокоение порови из интернет за ‘първата възрастова криза’ или ‘кризата на третата година’ или ‘първият пубертет’. Ако искаш ще ти пратя и на ЛС?

Та за пищящите кризи – според мен идеята е да се стресне (не буквално) за да излезе от взетата засилка. В повечето случаи има някякъв конкретен повод, но след 5-тата мин вече е въпрос на инерция. При Зори (понеже скоро тръгна и на ясла и разви с пълна сила т.нар. страх от изоставяне) важи следният номер – колкото и силно да пищи казвам възможно най-спокойно и тихо (малката хиена чува и наблюдава всичко) че не е хубаво да пищи и трябва да се успокои и до тогава мама ще излезе от стаята. Ставам и тръгвам към вратата – писъкът се засилва   (продължавам докато не усетя че тя наистина реве само защото остава сама) и … се връщам или тя сама идва. Едно 80% ревът е спрял и иска да ме гушне .
Според мен е важно след краят на ‘кризата’ да се покаже на детето че точно тези изблици не трябва да се правят, че то самото е добро дете и мама не е безразлична към него … но не е хубаво да прави така. Добре е винаги да се предлага алтернатива – много по въздействащо от ‘Не реви’ е ‘Кажи на мама ….’ ‘Покажи на мама …’ и т.н.
Естествено често ми се случва да загубя самообладание … или пък ми е по-лесно да се правя на безразлична. Но за мен това е МОЯ грешка, нали идеята е да показваме това което изискваме от тях самите

Колкото до задължителността – различните темпераменти по различен начин се проявяват и за тази възраст всички започват с изпробване на границите, волята и възможностите – едни деца ще крещят, други ще хитруват, трети ще наблюдават …. Но не се заблуждавайте че вашето 2г дете още е бебе – то си има свои личностни черти и те под една или друга форма се проявяват. Примерно срамът е формата на зародилата се самооценка…. Но това е друга тема.

ПС а и да не забравяме факторът среда (ходи ли детето на ясла, има ли други връстници около него, какви са бабите) .... аз за това много внимавам с крайните изказвания - Никога не казвай Никога 

Слави, ще съм ти благодарна , ако ме насочиш към литература.Ей това ми е болно място.Иска ми се да й дам достатъчно свобода и в същото време да не ми се качи на главата.Ох, хич не е лесно.

При нас игнорирането действа, поне засега. Оставям го да реве и му казвам като се успокои, да дойде да го гушна. Лошото е, че този метод е приложим в къщи, но  навън не мога да го оставя да лежи половин час насред тротоара 
А, и наплискването на лицето със студена вода помага.

Оставям го и още как - за ужас на сеирджиите от съседните входове го оставих веднъж да си изтръшка тръшкането пред съседния вход в една локва - не се е повторило 
Децата много добре усещат кога ще им мине номера и кога сме склонни да поддадем.
Спокойствие и пак спокойствие това е рецептата 

Има деца при които игнорирането не помага  Даже напротив ... Мартин също се тръшка и истерясва , но бих казала в рамките на нормалното ...
При него колкото повече не му обръщам внимание , толкова повече реве и посинява  Нещата се оправят с гушкане и говорене и увещаване за нещо си .
В последно време се тръшка , защото се прибираме или защото му събличам якето след като сме си вече в къщи  .
Оставяли сме го и на тротоара , в магазина , във входа - ама не помага - реве още повече и се хвърля по очи и така ... Само с добро минават при него нещата !

Ох, това с тръшкането ми беше любимо  Мяташе се на земята и пищеше истерично. Като се опиташ да го дигнеш се гънеше като червей и не ставаше, кошмар някакъв. Тъкмо успях да си стегна нервната система и да реагирам спокойно на изблиците и те започнаха да отшумяват. И сега прави опити за тръшкане и заинатяване, но далеч не е като преди. Като се замисля при нас този период беше от към две и половина до три и 2-3 месеца...

Моята дъщеря също изпада в такива кризи и то повече от един път на ден.За щяло и нещяло.Самоче игнорирането не върши работа,понеже тя като се разпищи и ме стиска за крака и се катери по мен да я гушкам.Та направо съм се видяла в чудо.Дано да отмине тая лудост по-бързо.

Хе така и така си клатя краката на работа    (тези дни ще излизам по майчинство) и порових из интернет за инфо…. Много странно, но на БГ почти нищо свястно не намерих  …

Моите източници са предимно учебници … (колкото и да е странно ‘кризата на тертата година’ я има в конспекта за държ.изпит по психология )

Та избапцах една малка темичка – повярвай опитах се да съм максимално кратка и минимално скучна , Марианче (пък и на всички които имат време да четат) дано ви е полезна 

Кризата на третата година 

Слави, благодаря ти
При нас има нов нюанс - сега наред с рева започна и да тръшка всичко по земята,каквото докопа е по пода. Днес не издържах и на второто такова започнах и аз да тръшкам.знам, че грешка , обаче тя се укроти

Не е грешка. Детска психоложка го е правила пред мен с детето ми. Той пищи и лежи по земята и тя като изкреща и като се тръшна до него, той остана в потрес (както и аз). Впечатли го много и бързо си млъкна, стана и се заигра с нещо.
Другия вариант е да не му се обръща грам внимание, или ако е много критично да се опитаме да му отвлечем вниманието с някакво занимание, играчка, без да коментираме тръшкането. При деца, които разбират, разговора и обясненията за това трябва да стават след като им мине, когато не са афектирани. Това са съветите на психоложката.

Мда и ние го практикуваме: тя започва да пищи и да се тръшка и ние с баща й започваме също Не ми се мисли, ако някой съсед ни мерне какво правим вкъщи, ще ни пратят всички в лудницата  Но, ефект има и от писъците преминаваме към смях   

Вчера четох статията. Полезна е много и добра.
Дъщеря ми е на 2,5 години.
Случва се да изпада в такива кризи, които се разпознават още в началото.
Какво ми направи впечатление снощи.
Започва да хленчи, предвещаващо поредно криза.
Очевидно го прави насила.
В този момент баща и и казва "ако ей сега не се тръшнеш на пода, няма да ти дам ... еди какво си"...
Тя млъкна и забрави за какво е понечила да се сърди.
Ясно е, че всеки път не става така, а и май не е много редно.
Във всички случаи родителят трябва да е постоянно нащрек и да наблюдава, и да мисли, кое и как действа именно за неговото дете.

Моята все още се тръшка и прави панаири.Ако не ходеше на градина,не знам как щях да издържа. Или пък на улицата застава на едно място и не мърда,до като не и купя това,което иска.Има дни ,в които не е такава,но има дни е направо...

Така като чета,всички сме в "пуберитета" !А си мислех,че само Лъчезара прави така,щото е овне!И какво казвате?Кога ще отмине?!

Гери вчера пак си намери повод за рев "". Както си стоим в къщи и мило си говорим..., поиска да свалим телевизора от барчето на земята и оттам да гледала. Казах й, че той е много тежък и никой не си държи ТВ на земята, че той си има място и какво ли не..., но тя не прие това за сериозно... тръшка се, рева, трещя... хванах я и я метнах на леглото в другата стая. Рева там, рева и след 10 мин. чувам пред вратата на стаята, в която бях аз: "А, мамо, аз вече няма да плача". Минало й ! А на мен - корема ми на топка от нерви. Влезе и... двете се направихме на чукнати - нищо не е било. Вечерта обясняваше на баща си, че телевизора не трябва да стои на земята, че трябва да стои на барчето, защото е много тежък ...

Ню,абсолютно същата картинка сме.На всичкото отгоре напоследък е решила , че ще командори другите деца-разпределя им роли в играта, например "Ти си Ариел ,аз съм Принца" и не дай Боже някой не й влезе в тона Или иска да ги храни .Иначе тръшкането продължава.Ако два дни се опитвам да не обръщам внимание, на третия ден яда и безсилието ми се връщат с пълна сила.Не знам кога ще отмине.Имам чувството ,че няма да е скоро.Между другото и Йоана е овне.И аз Можеш да си представиш за какво става дума , когато сме в конфликт

Мая вчера се съдрала от рев, детегледачката беше луднала 

Паднала на прибиране за обяд и одрала коляното, дотук нищо страшно, поревала малко и край. Добре, но като се приготвяли за следобедното спане и като свалили панталона и като видяла одраното коляно  3 часа рев, захласвала се. После заспала права и като се наспала пак рев. Не давала никой да я пипа, да я гушка, да я облича. Прибрахме се с мъжа ми, рева продължаваше и я заведохме на лекар, само по боди (не даваше да я пипаме) Прегледаха я, нищо й няма. Според лекарката се е изплашила като е видяла одраното коляно. Хубаво де, ама да не е за пръв път  Прибрахме се към вкъщи и й бяхме купили сгъваемо столче за плажа, извадихме столчето и забрави и за рев и за всичко 

Егати кошмара 

Все още нямам опит с моето дете, но мога да кажа че сестра ми се държеше по същият начин по това време, около 2.5-3г.
Отидохме цялото семейство на море, при което тя още със спирането пред хотела започна да се тръшка, че не иска да влиза, че не иска да ходи на море и т.н. Рев и почти лягане на земята.
Оставихме я да се налигави и после и мина.
Почти същите неща се повтаряха през цялото време без никаква причина. Ревове и сърдене за един господ знае какво.
Е, хванахме му цаката по едно време - оказа се, че когато е гладна ги прави тези номера. Щом я попиташ обаче дали е гладна и и се яде нещо, тя заявяваше с истерични писъци, че нищо не иска. ))) Седнем ли на масата и поръчаме ли храна, тя се присламчваше, наядаше се и нещата приключваха до там. )

Следващия път пробвай да залепиш лепенка-цитопласт на раничката. Нищо че е малка. Някои деца умират за лепенки.

Дилянка, не е дала. Хем съм й взела специални детски лепенки с формички  на животинки 

Габи вчера направи поредната криза с тръшкане. По едно време, май от много гледане на филми, почнах и аз да се чудя дали е наред психически и дали не трябва да я заведа на детски психолог. Даже се разревах и аз.
Прави го, откакто се е родила, обикновено между 6 и 9 вечерта, понякога когато е преуморена, но понякога и без видима причина.
Поне се утешавам, като ви чета, че това си е нещо нормално и Габи е в "пубертета". Ох, кога ли ще мине?...

Чувам до към четири годишна възраст минава  После 4-5 годинки почивка и започва втория пубертет 

Моят син се тръшка тази нощ, винаги го прави при зъби, днес видях зачервен венец на последния кътник. Просто вече по тръшкането познавам, че са зъби.
В 6ч реши да дойде да спи при нас - това хубаво, поиска си вода. Дадох специалната разливаща се чаша без клапа, от която се пие седнал. Той побесня и започна да пищи, искаше да пие легнал, ама ще се улее така - не може. Обясних му, че ако иска вода, ще трябва да седне в леглото, иначе няма, той се разкрещя, метна шишето и се отказа от водата. 
ОК, оставих шишето до кревата, от там истерия - иска да гушка шишето и да спи с него. Съгласих се с това и излях водата, защото шишето е без клапа, тече. Последваха крясъци, все едно го колим - искаше да спи с гушнато пълно шише с вода. Накрая се споразумяхме, тръшна се да спи на пода до нашия ктреват, без да е пил вода и без да гушка шишето. 

Мъжа ми се смя много, не му е за първи път да спи на пода, предния път ни се разсърди и излезе от стаята по нощите, реших, че отива в неговата стая, има си голям клреват с преграда, на който се качва сам. Обаче не - той се отбил в кухнята, ядосан, легнал на плочките и спал там до сутринта. Добре, че е с чувалче.