Тайна или истина

Според мен е редно да се каже колкото по-рано толкова по добре.Аз и съпругът ми сме решили да го направим когато Боби порасне малко и започне да разбира.Може би това ще стане когато стане но около 5години.Надявам се да успеем да му обясним нещата както трябва,да разбере и приеме това нормално и спокойно.Изчела съм доста по въпроса и навсякъде съветите са детето да разбере за това когато е малко а не когато влезе в пуберетета.Всички който имат осиновени дечица може би се страхуват от този момент кога и как да започнем този разговор?Аз също се страхувам повярвайте ми но си мисля че все ще успеем да намерим удобният и подходящ момент във който трябва да му кажем.

Смятам, че детето трябва да знае,че е осиновено и да разбере за това от осиновилите го родители.
Леля ми имат приятели хървати, които дълго опитваха какво ли не за да имат свое бебе.Но така и не успяваха  , затова осиновиха едно прекрасно момиченце
Значи това беше преди около 8 години.
Бяха взели (не съм сигурна дали я бяха купили или им я бяха дали) видеокасета с филм, който да пускат на детенце, мисля най-рано когато стане на 3г.
Та в този филм се обяснява на детето (по възможно най-добрият начин за възраста му)от къде идват бебетата и защо някой деца са осиновени, а други живеят при биологичните им родители.
Не знам дали в БГ има такива филми, но смятам, че ще е полезно и за родителите, които са осиновили детенце.

Така казват психолозите. Най подходящата възраст, децата да научат за осиновяването е когато са на 5-6 год. Може би са прави. Когато ги взехме много съм разговаряла със специалисти. Решихме да следваме  съветите, НО ....
Не се получи. Голямия беше на 4 годинки, когато някой му каза. Малкия тогава беше на 2 г. Не спазихме възрастта. Просто така се случи - спонтанно. Момента дойде по-рано от очакваното.   След това много съм мислила дали не беше много рано. Накрая стигнах до следното - не, не беше рано. Всяко дете  расте различно и съзрява различно. Пък и опита на психолозите е трупан в години с ограничен достъп до информация. Нашите деца имат много повече знания от нас, когато сме били на тяхната възраст. Ако бях чакала да навършат 5-6 години, със сигурност трябваше да ги лъжа до тогава. Защо? Нали целта е да не живеем в лъжа с децата си!

Малкия син порастна с тази мисъл и я понася по-добре от голямия. Малка е разликата между децата, рано разбраха и имаха време да преосмислят и пречупят нещата през призмата, но въпреки всичко малкия понася по-леко мисълта от голямия. Говори свободно, без задръжки, че са осиновени, че са избрани и т.н. Голямия не иска да говори за това. Смята, че е нещо много лично и не трябва да се споменава пред другите. А може би вече влиза в пубертета и пречупва нещата от трети ъгъл, ъгъл за който аз все още не зная достатъчно. Единственото, което знам че трябва да уважавам и спазвам желанието му.

В крайна сметка детето подсказва само кога трябва да се случи и как да се направи. С какви думи да се каже, какво да се каже и какво да се премълчи.    Мисля, че най-добре се получава когато информацията се дава на порции, по малко и детето пита само за интересуващите го неща.
  Другото важно нещо са коментарите на околните. И това, което слушат по телевизията, гледат по филмите и т.н.

И аз смятам така.

i as sam obarkana.oste ot samoto na4alo pisa dnevnik prednasna4en sa detenzeto mi,no koga da mu kaja i as nesnaia.spored mene savisi ot deteto.ima mnogo 4uvstvitelni deza i edno prisnanie mislia samo ste mu navredi.neprekasnato ste si misli 4e e isostaveno i pri vsiako skarvane ste si kasva 4e go pravime samo sastoto ne sme mu istinski roditeli.trudno e.as iskam neprimenno da mu kasa,no koga...?
moi posnati imaha osinoveno mom4e i sobstvena dasteria.kasaha na mom4eto predi svadbata.
mnogo e slojno

Най добрата ми приятелка е осиновена.
Не съм я питала кога и как е кразбрала, защото родителите и криеха.
Тя нито веднъж не им каза дума наопаки. Боготвореше ги.
Скоро се раздели и с двамата (през година почниаха един след друг). Тогава тя се поразтърси и откри кои са биологичните и родители. Оказа се че са били най добрите приятели на нейните родители (имали 2 деца и се срамували от 3, та решили да го подарят на най добрите си приятели 15 г бездетен брак). Тя пази много мили спомени от тия хора и коментирахме че винаиги ги е чувствала по странен начин близки.
Сега вече (зряла жена на 35 г) не смее да направи стъпката да поиска да се срещне с тях. Не знае дали няма да ги нарани, въпреки че е разбрала че от обич към нея са направили тая стъпк аи не са спирали да я обичат
Аз лично мисля че е най добре да се казва на децата към 3 годишна възраст. Тогава те по принцип почват да питат кое как е и най доброто обяснение четох много скоро в едно немско списание - майката показала на детето си една бременна жена и му обяснила че тя чака бебе. То попитало - и аз ли бях в корема ти мамо, а тя отговорила - не мило ти беше в корема на една друга жена, която реши че не може да се грижи за теб достатъно добре и затова те даде на нас да се грижим ние за теб и да те обичаме.
Извинявайте че толкова дълго стана

Според мен Детето  трябва да знае, че е осиновено!На мен ми каза майка ми когато бях на 6 7 години! След първоначалното леко объркване не помня да съм се травмирала по някъкъв начин и да съм се затворила в себе си! Не се чувствах различна от другите! Нямах търпение обаче да порасна за да мога и аз да се взема дете!
На моменти забравям че съм осиновена!По точно рядко се сещам !Сещам се тогава когато някой познат ме оприличи на Майка ми или на Баща ми ! Когато някой, който ме е търсил по телефона твърди чи гласовете ни с Мама много си приличат! Става ми толкова мило!
Според мен правилната възраст е тази 5 6 7 години! Тогава детето е достатъчно голямо за да разбере думитие на родителите си без да се травмира или изпита несигурност!
Не съм чела нито една книга по въпроса обаче така че споделям само собствен опит!

Благодаря ви на всички. Така ми се искаше да чуя точно това което прочетох тук. Синът ми е на 5 годинки и половина и знам, че настъпи времето да разбере истината. Разбрах това, защото започна да задава въпроси, а аз определено не искам да го лъжа. Повечето от вас сигурно имат представа колко ми  е трудно в момента. Още повече, че ще ми се наложи да се преборя и с таткото по този въпрос, защото той е малко на друго мнение. ..но пък това както се досещате ме амбицира още повече

Виж, Бени...трябва въпреки че няма да е лесно.
А и таткото сигурно не се е замислял колко лоши хора има,  Непременно накой ще се намери дакаже един ден на детето,че е осиновено, и тогава не мисля че ще е най-подходящия момент...
Успех!

Намерих една по-стара тема,където се обсъжда този въпрос
Как да съобщим на детето си, че е осиновено?

: и аз мисля ,че трябва да се каже на детето,да се прецени момента,постепенно да се подготвя,може да се посети дом за деца без родителски грижи-такива колкото искаш,да се занесат подаръци там,да се обясни какви са тия деца ,защо са там и ЗАЩО само чакат да видят някоя жена да влезе и да и заобясняват"аз много слушам мен вземи" и т. н. Когато осиновявахме дъщеря си се наслушахме на какви ли не истории-за  родители,които са крили истината и  в един момент когато порасналото дете научи от доброжелатели за осиновяването си по някаква много странна логика се обръща против тях!Озлобява се вместо да им целуне ръцете! Чухме и много случаи в които след като са знаели истината връзката в семейството става още по-силна! Така че има начин да се каже истината-питайте,обменяйте опит,информация и КЪСМЕТ НА ВСИЧКИ !

Детето трябва да знае! По-добре е ти да му обясниш, че си го направил именно от много любов и желание, отколкото някой да му подхвърли някоя грозна реплика, и то да се почувства излъгано, самотно и чуждо.

I az,kato povetseto ot vas mislia ,tse  deteto triabva da znae tse e osinoveno.
Poznavam dve momitseta ,koito sa osinoveni i ne znaeha za tova do kato ne satnaha ednata na 14 a drugata na 19.Tsustvaha se mnogo zle  nai-vetse zastoto se tsustvaha izlagani.
KAZvaha mi ,tse stialo da bade mnogo po dobre ako znaeli ot malki.