Извинявам се, че се намерсвам в темата..
Не съм майка, но си представям каква мъка ти е...
Баба и дядо ме отгледаха- и аз помня доста безпарични дни, и филийките с масло... Затова ми стана мъчно и реших да ти дам малко кураж..
Прочетох мненията ти, ти си едно прекрасно и силно момиче и трябва да помниш, че в живота ВИНАГИ има баланс и ще настъпят и по - добри дни за теб и семейството ти, сигурна съм!
Поплаках си за майките, които страдат като теб, за държавата, в която живеем, за историята на Буболина ( ).. и не знам какво да кажа..Кураж и бъди щастлива, че имаш добро сърце..Защото то не се купува.
Усмихвай се и - повтарям - вярвай в доброто бъдеще!
Целуни бебчето и го заведи на разходка, на люлки или на гости на приятелчета за 1 юни - все прекрасни и безплатни занимания
Лек ден и много усмивки!