Самото заглавие си го казва ".... изневяра..."
- Публикувана: 30 май 2007, 18:16 ч.
- Последно мнение: 21 юни 2007, 14:12 ч.
Интелектуална изневяра или...
"интелектуална изневяра"
Ако единия от двамата е прост, т.е. не е 'интелектуалец', брои ли се пак?
Познато ми е. Няма да ти казвам кого обичаш и какво е правилно да правиш, отговор няма. Всичко зависи от това, каква доза несигурност си способна да понесеш. Ако бях в такава ситуация, щях просто да скоча с главата надолу. Убедена съм, обаче, че това до нищо добро не би ме довело. Щях да се опитам да не скоча и нямаше да успея. Мисли...
Тези заигравки са опасни. Това, че ти не мислиш за цуни-гуни, не означава, че и той не мисли, все едно какво казва. Не ми се вярва, че си говорите за секс и отсреща си имаш евнух...
Да, секс между тях няма - и какво от това. Има и по-болезнена изневяра от физическия акт на начесване...
Да, секс между тях няма - и какво от това. Има и по-болезнена изневяра от физическия акт на начесване...
Ама изобщо не съм съгласна!
Цитат
Обичам и двамата - но в леглото си искам само единия. Втория.
Но не мога да изневеря на природата си - винаги ще се разтрепервам, когато видя (чуя) Първия.
Винаги ще искам да го виждам и чувам.
И винаги ще бъда разпъната на кръст...
Но не мога да изневеря на природата си - винаги ще се разтрепервам, когато видя (чуя) Първия.
Винаги ще искам да го виждам и чувам.
И винаги ще бъда разпъната на кръст...
След доуточняването става ясно, че
няма никакъв елемент на изневяра.
Хората си лафят, близки са си, затова
и си казват всичко, жената си обича
съпруга, пък първата любов й стои само
в спомените. Както са описани нещата
по-горе, няма нищо ненормално или пък
неморално. Няма интелектуална изневяра.
Само малко преиграване с това разпъване на кръст.
Не е само лафене, има и чувства....опасността е голяма защото забравените чувства пламват с нов жар...което може да разруши семейството ти....аз се съмнявам съпруга ти да не усети разликата в теб,особено ако те обича.
Не се притеснявай, мила. Смятам, че не предаваш мъжа си в никакъв случай. След като нямаш интимни желания към бившия си, значи връзката ви в момента е приятелска, а това не значи изневяра. Още повече щом с мъжа ти не можеш да говориш на някои теми,а имаш нужда да ги споделиш.
Това малко ми заприлича на друга тема, в която едно момиче страда от контактите на мъжа си с бившата му приятелка. Гледната точка обаче е различна. Честно да си кажа такива връзки и контакти за мен не са положителни, защото има ОГРОМНА вероятност да нараниш други хора, колкото и нищо лошо да не правиш.
Само особеното внимание към друг човек само по себе си е дразнещо, да не се изразявам по - крайно...
Само особеното внимание към друг човек само по себе си е дразнещо, да не се изразявам по - крайно...
На мен няма опасност да ми се случи нещо подобно, защото всичките ми бивши са прочетена книга и грам не ме вълнуват вече.
Но ако се появи някой нов, който ми е супер интересен и се стигне до подобна афера, бих си писала, без да се притеснявам особено. Никога не бих казала на мъжа ми, а ако ответната страна гори от желание да споделя това с жена си, сигурно ще спра да контактувам с него и това е. Не го намирам за изневяра, щом не се е стигнало до нищо конкретно във физически смисъл.
Но ако се появи някой нов, който ми е супер интересен и се стигне до подобна афера, бих си писала, без да се притеснявам особено. Никога не бих казала на мъжа ми, а ако ответната страна гори от желание да споделя това с жена си, сигурно ще спра да контактувам с него и това е. Не го намирам за изневяра, щом не се е стигнало до нищо конкретно във физически смисъл.
Лесно би взела решение ако за миг се поставиш на мястото на съпруга си. Представи си, че той си пише с първата си любов и си споделят разни неща. Макар и да си наясно, че всичко е само виртуално (за момента), няма ли да се почувстваш наранена и дори пренебрегната, че мъжът ти предпочита да споделя с друга жена, а не с теб?
Ако във вашето семейство този тип общуване с противоположния пол не накърнява отношенията ви, значи всичко е наред. Но ако предусещаш, че в тази ситуация някой от двама ви ще страда, значи е време за сериозен разговор със съпруга ти.
Ако във вашето семейство този тип общуване с противоположния пол не накърнява отношенията ви, значи всичко е наред. Но ако предусещаш, че в тази ситуация някой от двама ви ще страда, значи е време за сериозен разговор със съпруга ти.
Както каза някой по-горе срещнала си сродна душа. Това съм го изпитвала. След такива разговори се чувствах пълноценна. Вярвам и ти. Защо се мъчиш с такива въпроси. Просто се наслаждавай на моментите.
Не бих те и посъветвала да внимаваш да не преминеш границата. Каквото е писано и каквото жадуваш това ще стане.
И не смятам, че отнемаш и/или изневеряваш на мъжа си по някакъв начин.
Не бих те и посъветвала да внимаваш да не преминеш границата. Каквото е писано и каквото жадуваш това ще стане.
И не смятам, че отнемаш и/или изневеряваш на мъжа си по някакъв начин.
И все пак какво стана ? Няма какво да те съветвам - просто кажи какво си решила или още циклиш на едно място и се чудиш 
Не се чудя вече. Чатим си. Почти цяля седмица, всеки ден. Вчера и днес само с по един ред.
Реших - като си дойде, ще се видим.
Навън, на кафе, пица или каквото е там.
Но без "райбер" (ако разбирате какво имам пред вид
).Все пак това е част от моето минало. Ако искам да приключа неяснотите в тази история, дължа една среща и на двама ни.
А след това бих искала пак да мога да казвам, че това е най-добрият ми приятел.
Ще ви разкажа какво се е случило, но не знам кога ще стане - между края на юни и началото на ноември, може би.
Колкото и виртуални и интелектуални приятели да сте,не се знае какъв ще е края...Вие си планувате едно,а накрая става друго...а от това могат да пострадат само вашите семейства.
При вас е много повече от "среща на сродни души.."
Мога да кажа само, че това е една много опасна игра...игра с огъня...!
ПП.Каквото и да е ,желая ти успешен и добър завършек на нещата.
При вас е много повече от "среща на сродни души.."
Мога да кажа само, че това е една много опасна игра...игра с огъня...!
ПП.Каквото и да е ,желая ти успешен и добър завършек на нещата.
Здравейте момичета (и момчета).
От доста време съм регистриран потребител тук, но днес ще пиша като гост. Вярвам, че ще разберете защо.
Имам семейство - съпруг, когото много обичам и който също ме обича, двама сина. Но от няколко дни в живота ми се появи първата ми любов. Като казва, че се появи, имам пред вид - по нов начин. С това момче 9вече мъж) бяхме гаджета в училище, после се разделихма, после се събирахме на 2 пъти и накрая всеки създаде свое семейство. Винаги сме поддържали някаква връзка - по телефон, по имейл - чували сме се за всички големи празници, роджени и именни дни. Срещали сме се на сбирките на класа. Винаги всичко е било съвсем на приятелска основа, всъщност сме стигали само до целувки.
Но сега разговорите ни станата прекалено интимни, с всякакви подробности, вкл. биологични особености на секса, раждането и т.н., които и двамата не обсъждаме с половинките си, защото те не искат.
Нито аз, нито той искаме да имаме нещо повече - целувки, секс, каквато и да било плътска интимност. Но тази, да я наречен "интелектуална изневяра" малко ме притеснява. Дали предавам мъжа си по този начин? Аз всъщност не отнемам нищо от това, което имаме двамата с него - давам само това, което той изрично не иска, т.е. разговори на някои теми.
Какво е вашето мнение? Как бихте постъпили?
Приемам съвети, критики, подкрепа - всичко, което бихте желали да ми дадете.
Уверена съм, че след като прочета мненията ви, ще бъда по-уверена какво да правя. И знам, че окончателното решение е мое.
От доста време съм регистриран потребител тук, но днес ще пиша като гост. Вярвам, че ще разберете защо.
Имам семейство - съпруг, когото много обичам и който също ме обича, двама сина. Но от няколко дни в живота ми се появи първата ми любов. Като казва, че се появи, имам пред вид - по нов начин. С това момче 9вече мъж) бяхме гаджета в училище, после се разделихма, после се събирахме на 2 пъти и накрая всеки създаде свое семейство. Винаги сме поддържали някаква връзка - по телефон, по имейл - чували сме се за всички големи празници, роджени и именни дни. Срещали сме се на сбирките на класа. Винаги всичко е било съвсем на приятелска основа, всъщност сме стигали само до целувки.
Но сега разговорите ни станата прекалено интимни, с всякакви подробности, вкл. биологични особености на секса, раждането и т.н., които и двамата не обсъждаме с половинките си, защото те не искат.
Нито аз, нито той искаме да имаме нещо повече - целувки, секс, каквато и да било плътска интимност. Но тази, да я наречен "интелектуална изневяра" малко ме притеснява. Дали предавам мъжа си по този начин? Аз всъщност не отнемам нищо от това, което имаме двамата с него - давам само това, което той изрично не иска, т.е. разговори на някои теми.
Какво е вашето мнение? Как бихте постъпили?
Приемам съвети, критики, подкрепа - всичко, което бихте желали да ми дадете.
Уверена съм, че след като прочета мненията ви, ще бъда по-уверена какво да правя. И знам, че окончателното решение е мое.
Просто търсиш нещо но не е мисля това, но е идеалния заместител за да не го намешиш
Изпълнявам си обещанието.
Днес се видях с приятеля ми. Пихме кафе. Зарадвах се да го видя на "живо". Но не подхванахме някоя "по-гореща" тема. Говорихме си за настоящето, за децата и работата си. Срещата продължи около час. Доволна съм. Беше ми хубаво. По същия начин бих се видяла и с приятелка.
За протокола - на раздяла той ме целуна по бузата. Само толкова. Нищо по-интимно! На мен това ми стига. Доколкото усещам, на него също. Ами това е.
Благодаря на всички за съветите и подкрепата.
Днес се видях с приятеля ми. Пихме кафе. Зарадвах се да го видя на "живо". Но не подхванахме някоя "по-гореща" тема. Говорихме си за настоящето, за децата и работата си. Срещата продължи около час. Доволна съм. Беше ми хубаво. По същия начин бих се видяла и с приятелка.
За протокола - на раздяла той ме целуна по бузата. Само толкова. Нищо по-интимно! На мен това ми стига. Доколкото усещам, на него също. Ами това е.
Благодаря на всички за съветите и подкрепата.