Олеееееееееееее... 
- Публикувана: 30 май 2007, 20:32 ч.
- Последно мнение: 1 юни 2007, 07:36 ч.
Педка- екстремист!!!
Ехаа, чак такъв бисер не бях чувала. 
Следващото в менюто ще е скара-бира сигурно 
Следващото в менюто ще е скара-бира сигурно Аз също съм привърженик на по-ранното захранване,ама това е прекалено бе!!!!
Приятелката ти винаги може да се позове на препоръките на МЗ и Националния план за действие Храни и хранене 2005-2010 - не, че особено впечатлява човек, който наистина вярва в разбиранията си, но все пак е по-официален за позоваване от "една съфорумка тъй рече" 
А, има ли начин точно този откъс от Плана да бъде закован в тема за разпечатване и предаване на педиатрите?
Аз го имам целия план на файл, може да се потърси и с търсачка тук, попадаме в теми, съдържащи и дискутиращи откъса, който засяга тези въпроси.
Сега чекнах, че и в библиотеката го няма
По-долу са откъсите от НПДХХ 2005-2010, засягащи кърменето и захранването на бебетата. Целият документ (80 страници) може да бъде изтеглен оттук, давам линк отново, въпреки, че е даван и преди: http://www.mh.government.bg/stat.php?id=1222
На Сесията на Европейския Регионален комитет, състояла се в Копенхаген през 2000 г. представители на правителствата на всички страни в Европа, включително и министърът на здравеопазването на България приеха Резолюция, че одобряват Европейския план за действие по отношение на храните и храненето и поемат ангажимента да разработят Национални планове за действие по храни и хранене, които да се прилагат съобразно националната специфика на хранителната ситуация във всяка страна.
През м. май 2004 г. на 57–та сесия на Общото събрание на СЗО (Световната Здравна Асамблея) всички страни-членки на Световната Здравна Организация, включително и България приеха Глобална Стратегия по отношение на храненето, физическата активност и здравето, в която е отразен положителният опит на различните страни в света, свързан с промоцията на здравословното хранене и физическата активност, за намаляване на риска от хронични заболявания на населението, както и за намаляване разходите и загубите, които те предизвикват за обществото.
През 90-те години няма провеждани национални проучвания, съобразени с международно приетите от СЗО стандартизирани дефиниции, индикатори и методи, за определяне на честотата и продължителността на кърменето (изключително кърмене, доминиращо кърмене, смесено хранене, изкуствено хранене). Проведените локални проучвания сочат, че около 90% от новородените, изписвани от родилните домове, са кърмени, но не и хранени единствено с кърма. Няма национално проучване относно честотата и продължителността на “изключителното кърмене”, което означава хранене единствено с кърма, без да се дава вода, сокове и други течности. Нито майките, нито здравните работници са добре информирани относно неговите преимущества. Съществуващите практики в повечето родилни, неонатологични и детски отделения, както и организацията на работа в тях, не създават условия за ранно започване на кърменето и успешното му провеждане. Не без значение е и твърде голямата активност на производителите на адаптирани млека, включително практиката за предоставяне на безплатни мостри на здравните заведения. Поради това се установява, че едва 30% от децата на 6-месечна възраст все още са кърмени. Като една от причините за прекратяване на кърменето може да се посочи липсата на необходимата социална подкрепа с нейните конкретни емоционални и образователни компоненти, както от страна на семейството и обществото, така и от страна на здравните работници и здравните организации.
Практиката на захранване на кърмачетата в България не отговаря на международно приетите препоръки. Докато препоръките на СЗО са до 6-ия месец бебетата да са на “изключително” кърмене, у нас вода се дава още след раждането, а в края на 2-ия месец се въвеждат плодови сокове. Това намалява приема на кърма и оказва неблагоприятно действие върху хранителния статус и имунитета на кърмачето. Поради неинформираност или липса на средства, някои майки въвеждат рано краве мляко в храненето на кърмачето, което създава риск от алергия и желязодефицитна анемия.
IV. ИЗВОДИ ОТ СИТУАЦИОННИЯ АНАЛИЗ - ОСНОВНИ ПРОБЛЕМИ, СВЪРЗАНИ С ХРАНИТЕ И ХРАНЕНЕТО
1. ОСНОВНИ ПРОБЛЕМИ НА ХРАНЕНЕТО НА БЪЛГАРСКОТО НАСЕЛЕНИЕ
Проучванията на храненето в периода на икономически преход показват следните основни проблеми:
….
• Ниско разпространение на “изключителното” кърмене (хранене на кърмачетата само с кърма), кратка продължителност на кърменето и неправилно захранване на кърмачетата;
….
ГРУПИ ОТ НАСЕЛЕНИЕТО – ЦЕЛИ ЗА ИНТЕРВЕНЦИИ
Въз основа на разпространението, тежестта и спецификата на проблемите в храненето на отделни групи от населението, както и във връзка с влиянието на храненето върху здравето и развитието в различните периоди на живота, са определени основни групи от населението като цели за
.……….
• Кърмачета – ниско разпространение на “изключителното” кърмене и практикуване на неправилни подходи за захранване, които оказват неблагоприятно влияние върху здравето, растежа и развитието на децата в кърмаческа възраст;
…………………
V. ОСНОВНИ ФАКТОРИ, ДОПРИНАСЯЩИ ЗА НЕЗДРАВОСЛОВНИЯ МОДЕЛ НА ХРАНЕНЕ
• Недостатъчна информация на населението за принципите на здравословното хранене;
• Липса на обучение на децата на здравословно хранене при наличие на масирана реклама на нездравословни храни;
• Липса на законодателство относно маркетинга на хранителните продукти, специално при храните, предназначени за деца;
• Недостатъчна информация на медицинските специалисти по въпросите на храненето, недостатъчна роля при приложение на здравословното хранене за профилактика на болестите;
• Недостатъчно включване на хранителната индустрия за подобряване храненето на населението чрез създаване на по-здравословни хранителни продукти;
VIII. ДЕЙНОСТИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЦЕЛИТЕ И ЗАДАЧИТЕ
ЦЕЛ 1. ДА СЕ ИЗВЪРШАТ ПОЛОЖИТЕЛНИ ПРОМЕНИ В НАЦИОНАЛНИЯ ХРАНИТЕЛЕН МОДЕЛ - ЗА НАМАЛЯВАНЕ РИСКА ОТ ХРАНИТЕЛНИ ДЕФИЦИТИ И ХРОНИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ, СВЪРЗАНИ С ХРАНЕНЕТО
1.3. Подобряване информираността на населението и компетентността на здравните работници за успешно начало, протичане и увеличаване на продължителността на кърменето
1.3.1. Въвеждане на международните индикатори и стандарти за честота и продължителност на кърменето и разработване на методично указание за тяхното прилагане.
1.3.2. Ежегоден анализ на получените данни за оценка ефективността на дейностите по кърменето.
1.3.3. Обучение на бременните и кърмачките по проблемите и преимуществата на кърменето - разработване и отпечатване на информационни материали за бременни и кърмещи жени, създаване на обществени групи “Майки подкрепят майки” .
1.3.4. Информиране на цялото население по проблемите и преимуществата на кърменето. Създаване на Интернет страница по проблемите на кърменето, пропагандиране на Световната седмица на кърменето
1.3.5. Повишаване нивото на знанията и уменията на здравните специалисти за подкрепа, защита и насърчаване на кърменето – курсове и семинари за специалисти от РИОКОЗ, доболничната помощ; интегриране на адекватна информация в обучението на студентите по медицина, медицинските колежи; организиране на постоянни курсове за специалистите от лечебните заведения, работещи в областта на майчиното и детското здравеопазване.
1.3.6. Разработване и издаване на учебни помагала за следдипломната специализация на Консултант по кърмене и здравословно и диетично хранене.
1.3.7. Прилагане на международната система за оценка на болниците, за придобиване на статут “Болница приятел на бебето”; осъществяване на текуща оценка на болничните заведения, придобили този статут.
1.3.8. Създаване на законодателни мерки за начина на разпространение на заместителите на майчина кърма, съобразени с Международния Кодекс за маркетинг на заместителите на майчина кърма и информиране на здравните специалисти, производителите и дистрибуторите за техните отговорности; информиране на обществеността.
1.4. Подобряване храненето на кърмачетата и малките деца
1.4.1. Проучване на основните актуални проблеми в храненето и хранителния статус на кърмачетата и малките деца (0-3 години). Проучване разпространението и тежестта на анемията и белтъчно-енергийното недохранване. Оценка необходимостта от обогатяване на храни, предназначени за деца, с желязо и други микронутриенти.
1.4.2. Актуализиране на знанията на медицинските специалисти за захранването на кърмачетата съгласно международните препоръки:
• Актуализиране на курсовете по педиатрия за медици и в медицинските колежи;
• Актуализиране на следдипломното обучение по педиатрия за медици, акушерки и медицински сестри;
• Разработване, публикуване и разпространение на обучителни материали,провеждане на курсове, семинари.
1.4.3. Повишаване информираността на населението по въпросите на хранене на кърмачетата и малките деца:
• Разработване, отпечатване и разпространение на информационни материали;
• Разработване и поддържане на Интернет страница по проблема;
• Използване на масмедиите за популяризиране на информацията, организиране на ежегодни медийни кампании.
1.4.4. Разработване на препоръки и индикатори за даване в ранната детска възраст на добавки към храната, съдържащи желязо.
1.4.5. Оценка на необходимостта от добавки към храната, съдържащи желязо (обогатени с желязо храни) за деца от високорискови популационни групи.
1.4.6. Създаване на система за мониториране и контрол на желязо-дефицитната анемия и белтъчно-енергийното недохранване при кърмачета и малки деца.
Правилното хранене на новородените и кърмачетата е един от важните фактори, обезпечаващи правилното им развитие и добро здравословно състояние.
Оптималната храна за децата през първата година от живота е майчината кърма, чиито физико-химични и биологични свойства отговарят най-добре на бързо променящите се нужди на развиващия се детски организъм.
Кърменето е поведенчески фактор с изключително благоприятни здравни последици. То създава условия за по-тесен контакт между майката и детето, формира изключително близки, запазващи се дълги години отношения между тях. Кърменето влияе благоприятно върху намаляване на детската смъртност и има голямо значение за понижаване на честотата на най-широко разпространените в детската възраст заболявания – респираторни и гастроинтестинални инфекции, възпаления на средното ухо, инфекции на пикочните пътища. Намалява риска, както от развитие на атипични състояния при наличието на фамилна обремененост, така и от развитие на някои автоимунни заболявания /диабет/. Повишава интелигентността /когнитивното развитие/, не само при родени в срок, но и при преждевременно родени деца. Кърменето влияе много положително върху здравословното състояние на детето, като това влияние се запазва години след прекратяването му. Кърменето също така влияе благоприятно и върху здравето на майката, като намалява риска от развитие на пременопаузален рак на гърдата, някои форми на овариален карцином и фрактури на бедрената шийка в по-късна възраст. Липсата на кърмене, ранното захранване с краве мляко и неправилното въвеждане на немлечни храни преди 4-6 месец след раждането създават предпоставки за хранителни дефицити при кърмачетата, което допринася за изоставане във физическото и психоемоционалното им развитие; създава риск за развитие на хранителни алергии и здравни проблеми в последващите периоди на живота им.
НАСТОЯЩА ПОЛИТИКА ПО ОТНОШЕНИЕ НА ХРАНИТЕ И ХРАНЕНЕТО
• Елемент на политиката по хранене у нас е и дейността в подкрепа на кърменето, която се осъществява със съдействието на УНИЦЕФ и СЗО. Вече 11 болници работят по програмата “Болница приятел на бебето”, където новороденото се поставя в контакт с майката веднага след раждането му и майките се обучават на правилни техники за стимулиране на кърменето. След специална акредитация 5 болници са придобили статут на “Болница приятел на бебето”, отговарящ на международните стандарти. Провеждат се специални семинари за обучение на лекари и сестри, разработват се информационни материали по темата. Сред кърмещите жени се изграждат групи “Майки подкрепят майки”. Тези дейности се извършват по инициатива и с активното участие на Комитета по кърмене, НПО “Заедно за децата” и УНИЦЕФ.
• Специална наредба на Министерството на здравеопазването (2001) регламентира изискванията към млеката за кърмачета и забранява всякакви дейности на фирмите-производителки за реклама на тези млека като "равностойни заместители на майчината кърма".
На Сесията на Европейския Регионален комитет, състояла се в Копенхаген през 2000 г. представители на правителствата на всички страни в Европа, включително и министърът на здравеопазването на България приеха Резолюция, че одобряват Европейския план за действие по отношение на храните и храненето и поемат ангажимента да разработят Национални планове за действие по храни и хранене, които да се прилагат съобразно националната специфика на хранителната ситуация във всяка страна.
През м. май 2004 г. на 57–та сесия на Общото събрание на СЗО (Световната Здравна Асамблея) всички страни-членки на Световната Здравна Организация, включително и България приеха Глобална Стратегия по отношение на храненето, физическата активност и здравето, в която е отразен положителният опит на различните страни в света, свързан с промоцията на здравословното хранене и физическата активност, за намаляване на риска от хронични заболявания на населението, както и за намаляване разходите и загубите, които те предизвикват за обществото.
През 90-те години няма провеждани национални проучвания, съобразени с международно приетите от СЗО стандартизирани дефиниции, индикатори и методи, за определяне на честотата и продължителността на кърменето (изключително кърмене, доминиращо кърмене, смесено хранене, изкуствено хранене). Проведените локални проучвания сочат, че около 90% от новородените, изписвани от родилните домове, са кърмени, но не и хранени единствено с кърма. Няма национално проучване относно честотата и продължителността на “изключителното кърмене”, което означава хранене единствено с кърма, без да се дава вода, сокове и други течности. Нито майките, нито здравните работници са добре информирани относно неговите преимущества. Съществуващите практики в повечето родилни, неонатологични и детски отделения, както и организацията на работа в тях, не създават условия за ранно започване на кърменето и успешното му провеждане. Не без значение е и твърде голямата активност на производителите на адаптирани млека, включително практиката за предоставяне на безплатни мостри на здравните заведения. Поради това се установява, че едва 30% от децата на 6-месечна възраст все още са кърмени. Като една от причините за прекратяване на кърменето може да се посочи липсата на необходимата социална подкрепа с нейните конкретни емоционални и образователни компоненти, както от страна на семейството и обществото, така и от страна на здравните работници и здравните организации.
Практиката на захранване на кърмачетата в България не отговаря на международно приетите препоръки. Докато препоръките на СЗО са до 6-ия месец бебетата да са на “изключително” кърмене, у нас вода се дава още след раждането, а в края на 2-ия месец се въвеждат плодови сокове. Това намалява приема на кърма и оказва неблагоприятно действие върху хранителния статус и имунитета на кърмачето. Поради неинформираност или липса на средства, някои майки въвеждат рано краве мляко в храненето на кърмачето, което създава риск от алергия и желязодефицитна анемия.
IV. ИЗВОДИ ОТ СИТУАЦИОННИЯ АНАЛИЗ - ОСНОВНИ ПРОБЛЕМИ, СВЪРЗАНИ С ХРАНИТЕ И ХРАНЕНЕТО
1. ОСНОВНИ ПРОБЛЕМИ НА ХРАНЕНЕТО НА БЪЛГАРСКОТО НАСЕЛЕНИЕ
Проучванията на храненето в периода на икономически преход показват следните основни проблеми:
….
• Ниско разпространение на “изключителното” кърмене (хранене на кърмачетата само с кърма), кратка продължителност на кърменето и неправилно захранване на кърмачетата;
….
ГРУПИ ОТ НАСЕЛЕНИЕТО – ЦЕЛИ ЗА ИНТЕРВЕНЦИИ
Въз основа на разпространението, тежестта и спецификата на проблемите в храненето на отделни групи от населението, както и във връзка с влиянието на храненето върху здравето и развитието в различните периоди на живота, са определени основни групи от населението като цели за
.……….
• Кърмачета – ниско разпространение на “изключителното” кърмене и практикуване на неправилни подходи за захранване, които оказват неблагоприятно влияние върху здравето, растежа и развитието на децата в кърмаческа възраст;
…………………
V. ОСНОВНИ ФАКТОРИ, ДОПРИНАСЯЩИ ЗА НЕЗДРАВОСЛОВНИЯ МОДЕЛ НА ХРАНЕНЕ
• Недостатъчна информация на населението за принципите на здравословното хранене;
• Липса на обучение на децата на здравословно хранене при наличие на масирана реклама на нездравословни храни;
• Липса на законодателство относно маркетинга на хранителните продукти, специално при храните, предназначени за деца;
• Недостатъчна информация на медицинските специалисти по въпросите на храненето, недостатъчна роля при приложение на здравословното хранене за профилактика на болестите;
• Недостатъчно включване на хранителната индустрия за подобряване храненето на населението чрез създаване на по-здравословни хранителни продукти;
VIII. ДЕЙНОСТИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЦЕЛИТЕ И ЗАДАЧИТЕ
ЦЕЛ 1. ДА СЕ ИЗВЪРШАТ ПОЛОЖИТЕЛНИ ПРОМЕНИ В НАЦИОНАЛНИЯ ХРАНИТЕЛЕН МОДЕЛ - ЗА НАМАЛЯВАНЕ РИСКА ОТ ХРАНИТЕЛНИ ДЕФИЦИТИ И ХРОНИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ, СВЪРЗАНИ С ХРАНЕНЕТО
1.3. Подобряване информираността на населението и компетентността на здравните работници за успешно начало, протичане и увеличаване на продължителността на кърменето
1.3.1. Въвеждане на международните индикатори и стандарти за честота и продължителност на кърменето и разработване на методично указание за тяхното прилагане.
1.3.2. Ежегоден анализ на получените данни за оценка ефективността на дейностите по кърменето.
1.3.3. Обучение на бременните и кърмачките по проблемите и преимуществата на кърменето - разработване и отпечатване на информационни материали за бременни и кърмещи жени, създаване на обществени групи “Майки подкрепят майки” .
1.3.4. Информиране на цялото население по проблемите и преимуществата на кърменето. Създаване на Интернет страница по проблемите на кърменето, пропагандиране на Световната седмица на кърменето
1.3.5. Повишаване нивото на знанията и уменията на здравните специалисти за подкрепа, защита и насърчаване на кърменето – курсове и семинари за специалисти от РИОКОЗ, доболничната помощ; интегриране на адекватна информация в обучението на студентите по медицина, медицинските колежи; организиране на постоянни курсове за специалистите от лечебните заведения, работещи в областта на майчиното и детското здравеопазване.
1.3.6. Разработване и издаване на учебни помагала за следдипломната специализация на Консултант по кърмене и здравословно и диетично хранене.
1.3.7. Прилагане на международната система за оценка на болниците, за придобиване на статут “Болница приятел на бебето”; осъществяване на текуща оценка на болничните заведения, придобили този статут.
1.3.8. Създаване на законодателни мерки за начина на разпространение на заместителите на майчина кърма, съобразени с Международния Кодекс за маркетинг на заместителите на майчина кърма и информиране на здравните специалисти, производителите и дистрибуторите за техните отговорности; информиране на обществеността.
1.4. Подобряване храненето на кърмачетата и малките деца
1.4.1. Проучване на основните актуални проблеми в храненето и хранителния статус на кърмачетата и малките деца (0-3 години). Проучване разпространението и тежестта на анемията и белтъчно-енергийното недохранване. Оценка необходимостта от обогатяване на храни, предназначени за деца, с желязо и други микронутриенти.
1.4.2. Актуализиране на знанията на медицинските специалисти за захранването на кърмачетата съгласно международните препоръки:
• Актуализиране на курсовете по педиатрия за медици и в медицинските колежи;
• Актуализиране на следдипломното обучение по педиатрия за медици, акушерки и медицински сестри;
• Разработване, публикуване и разпространение на обучителни материали,провеждане на курсове, семинари.
1.4.3. Повишаване информираността на населението по въпросите на хранене на кърмачетата и малките деца:
• Разработване, отпечатване и разпространение на информационни материали;
• Разработване и поддържане на Интернет страница по проблема;
• Използване на масмедиите за популяризиране на информацията, организиране на ежегодни медийни кампании.
1.4.4. Разработване на препоръки и индикатори за даване в ранната детска възраст на добавки към храната, съдържащи желязо.
1.4.5. Оценка на необходимостта от добавки към храната, съдържащи желязо (обогатени с желязо храни) за деца от високорискови популационни групи.
1.4.6. Създаване на система за мониториране и контрол на желязо-дефицитната анемия и белтъчно-енергийното недохранване при кърмачета и малки деца.
Правилното хранене на новородените и кърмачетата е един от важните фактори, обезпечаващи правилното им развитие и добро здравословно състояние.
Оптималната храна за децата през първата година от живота е майчината кърма, чиито физико-химични и биологични свойства отговарят най-добре на бързо променящите се нужди на развиващия се детски организъм.
Кърменето е поведенчески фактор с изключително благоприятни здравни последици. То създава условия за по-тесен контакт между майката и детето, формира изключително близки, запазващи се дълги години отношения между тях. Кърменето влияе благоприятно върху намаляване на детската смъртност и има голямо значение за понижаване на честотата на най-широко разпространените в детската възраст заболявания – респираторни и гастроинтестинални инфекции, възпаления на средното ухо, инфекции на пикочните пътища. Намалява риска, както от развитие на атипични състояния при наличието на фамилна обремененост, така и от развитие на някои автоимунни заболявания /диабет/. Повишава интелигентността /когнитивното развитие/, не само при родени в срок, но и при преждевременно родени деца. Кърменето влияе много положително върху здравословното състояние на детето, като това влияние се запазва години след прекратяването му. Кърменето също така влияе благоприятно и върху здравето на майката, като намалява риска от развитие на пременопаузален рак на гърдата, някои форми на овариален карцином и фрактури на бедрената шийка в по-късна възраст. Липсата на кърмене, ранното захранване с краве мляко и неправилното въвеждане на немлечни храни преди 4-6 месец след раждането създават предпоставки за хранителни дефицити при кърмачетата, което допринася за изоставане във физическото и психоемоционалното им развитие; създава риск за развитие на хранителни алергии и здравни проблеми в последващите периоди на живота им.
НАСТОЯЩА ПОЛИТИКА ПО ОТНОШЕНИЕ НА ХРАНИТЕ И ХРАНЕНЕТО
• Елемент на политиката по хранене у нас е и дейността в подкрепа на кърменето, която се осъществява със съдействието на УНИЦЕФ и СЗО. Вече 11 болници работят по програмата “Болница приятел на бебето”, където новороденото се поставя в контакт с майката веднага след раждането му и майките се обучават на правилни техники за стимулиране на кърменето. След специална акредитация 5 болници са придобили статут на “Болница приятел на бебето”, отговарящ на международните стандарти. Провеждат се специални семинари за обучение на лекари и сестри, разработват се информационни материали по темата. Сред кърмещите жени се изграждат групи “Майки подкрепят майки”. Тези дейности се извършват по инициатива и с активното участие на Комитета по кърмене, НПО “Заедно за децата” и УНИЦЕФ.
• Специална наредба на Министерството на здравеопазването (2001) регламентира изискванията към млеката за кърмачета и забранява всякакви дейности на фирмите-производителки за реклама на тези млека като "равностойни заместители на майчината кърма".
, реакция за отрицателно време 
.
SlaveyaLEX,изобщо не е слух,вчера се чухме по телефона с майчето,тя ми предаде"препоръките" на докторката!За какво й е на нея да преувеличава?Ако е важно кое е името на лекарката,ще се поинтересувам и ще го напиша тук!А за откъсите от НПДХХ 2005-2010,които да се раздават на педитата съм ЗА!След като има "специалисти",които не полагат усилия да се държат в течение с новостите,ще се наложи пациентите им да ги светват!Добре че на моето педи няма да се наложи да му представям тази информация!
Аз се вбесявам от това, че вместо да разчитам на лекаря, който съм избрала за детето си, аз прекарвам голяма част от малкото ми свободно време да чета кое как е добре да се направи за доброто на дъщеря ми.
Мисля, че е крайно време да се направи нещо, та педиатрите от старата школа да вземат да прочетат нещо по-ново от учебника за последният им изпит по медицина преди 100 години.
Мисля, че е крайно време да се направи нещо, та педиатрите от старата школа да вземат да прочетат нещо по-ново от учебника за последният им изпит по медицина преди 100 години.
А ко са болниците със статут “Болница приятел на бебето”,знаете ли?
Света София (в София
) е една от тях. Но това, че си е закачила това заглавие - нищо не значи. Единственото "приятелско" нещо, което направиха за бебето ми, беше че ми дадоха да го гушна и целуна , веднага след като се роди... Но - никой не дава напътствия за кърмене на младите мами (кога, как, колко). Бях в стая, където не ми позволяваха да държа бебето си през нощта и да го кърмя - блъскаха ми го с АМ нощем. На количката на бебето ми неизменно присъстваха бутилки с АМ и вода... Съседката ми по легло, чието бебенце не искаше да засуче - веднага протегна ръка към АМ - колко по-лесно било така...Да продължавам ли?
А ко са болниците със статут “Болница приятел на бебето”,знаете ли?
Света София (в София
) е една от тях. Но това, че си е закачила това заглавие - нищо не значи. Единственото "приятелско" нещо, което направиха за бебето ми, беше че ми дадоха да го гушна и целуна , веднага след като се роди... Но - никой не дава напътствия за кърмене на младите мами (кога, как, колко). Бях в стая, където не ми позволяваха да държа бебето си през нощта и да го кърмя - блъскаха ми го с АМ нощем. На количката на бебето ми неизменно присъстваха бутилки с АМ и вода... Съседката ми по легло, чието бебенце не искаше да засуче - веднага протегна ръка към АМ - колко по-лесно било така...Да продължавам ли?
АГ-Варна също е такава болница...За съжаление...Преди 2 месеца казаха на приятелката ми да си изцеди коластрата, че с тия 2-3 капчици щяла да умори детето от глад. И го тъпкали с АМ, че чак успяли да я убедят колко по-хранително всъщност е то. И съответно тя кърми има-няма 20 дни:( А колко много инфо и бях дала....Че и тема бях пуснала даже.