A, юл, точно това имах предвид 
- Публикувана: 31 май 2007, 09:06 ч.
- Последно мнение: 4 юни 2007, 11:54 ч.
Я кажи ми,облаче ле бяло
Лиске, не мисля че ти си човекът който ще ми корегира правописа, емотикончета си слагам където и както си искам. Така че затваряй лаптота - така и мен ме няма, ама и теб те няма
Добре. Защо аз да нямам право да коригирам
правописа на живеещите в България, примерно,
пък те да имат право да коригират мнението ми
за България. С какво трябва да си обясня това.
Впрочем, от коригиране имат полза и двете страни.
Никога няма да забравя думите на една потребителка: "Колко ме е яд, че наще са още живи и само заради тях ми се налага да се прибирам понякога. АКо ги нямаше, нямаше да стъпя там".
Никога няма да забравя думите на една потребителка: "Колко ме е яд, че наще са още живи и само заради тях ми се налага да се прибирам понякога. АКо ги нямаше, нямаше да стъпя там".
Не се зверете толкова. Жената си признава,
че за нея България са само родителите й.
В крайна сметка, като си навън от доста време,
връзката с България са основно близките и приятелите.
Така че в известен смисъл в това изказване има резон.
Според мене не я е яд, че хората са живи.
Не се зверете толкова. Жената си признава,
че за нея България са само родителите й.
В крайна сметка, като си навън от доста време,
връзката с България са основно близките и приятелите.
Така че в известен смисъл в това изказване има резон.
Не се зверете толкова. Жената си признава,
че за нея България са само родителите й.
В крайна сметка, като си навън от доста време,
връзката с България са основно близките и приятелите.
Така че в известен смисъл в това изказване има резон.
Шокиращото в случая изобщо не е това, а фактът, че срещите й с родителите са един досаден ангажимент, който й пречи да си живее живота спокойно.
На мен ми е ясно какво е да свързваш някое място само с родителите си.
Шокиращото в случая изобщо не е това, а фактът, че срещите й с родителите са един досаден ангажимент, който й пречи да си живее живота спокойно.
Шокиращото в случая изобщо не е това, а фактът, че срещите й с родителите са един досаден ангажимент, който й пречи да си живее живота спокойно.
няма как да не ти стане ясно.
А за изказването на колежката
смятам, че изопачавате смисъла.
Трудният ни език предполага все
пак какви ли не интерпретации.
Родителите само като ангажимент
е една от интерпретациите. Дано.
Не мога да разбера, защо периодично трябва да има такава тема и да хвърчат плюнки в двете посоки. Всеки си избира къде и как да живее.
Човек, който не е живял в чужбина не може да разбере какво е, колкото и примери да даде от рода на "шурея на свако ми е бил за 1 седмица и така каза". Човек, който е бил дълго време извън България също няма реална преценка какъв би бил животът му там
Lala, винаги ми е много интересно да чета мненията ти по въпроса, защото ми звучат много умерено и обективно.
Човек, който не е живял в чужбина не може да разбере какво е, колкото и примери да даде от рода на "шурея на свако ми е бил за 1 седмица и така каза". Човек, който е бил дълго време извън България също няма реална преценка какъв би бил животът му там
Lala, винаги ми е много интересно да чета мненията ти по въпроса, защото ми звучат много умерено и обективно.
Няма прогрес в една нация, докато има всякакво такова или подобно разделение.
Искаш да кажеш, че останалите нации са единни и единодушни? Ако изключим съвършените германци, съмнявам се. За всеки по нещо навсякъде.
живях в германия 18 години. от година и половина се опитвам да живея тук. не става. отиваме си. мъжът ми е българин, за него е по-сложно. не знае добре и езика. заради детето и заради мен се връщаме в държавата, която стана моя. там се чувствам удома си. тук не разбирам хората, не ми е ясен и манталитета. натъжавам се, защото исках да остарея тук. това обаче е напълно непозната за мен държава. останали са само спомените и родителите ми.
парите са последното нещо, което ме връща там.
копирах си мнението от чужбинската тема. предполагам, че не съм единичен случай, но просто така съм си обяснила нещата за себе си. не мисля, че в българия е ужасно, просто не познавам живота тук. прекалено дълго живях в германия, бързо се интегрирах, но винаги исках да се върна в българия и да остарея тук. намирах, че остаряването в германия е тъжно и самотно. оказа се, че и тук е станало така. не забравих след два месеца български, псувам си автентично и не ходя на море В юли просто вече не съм първа младост и навика явно е много силно нещо. съдбата ми не е кой знае колко щастлива. когато съм тук ми е мъчно за германия, когато съм там ми е мъчно за тук. навсякъде има гадости и неуредици, но просто в българия са едни, в германия са други.
единственото нещо, което обаче адски ме дразни са кофите с помия, които се изливат върху емигрантите. и препоръката да си идат ТАМ. считам, че съм запазила правото си да критикувам българия, тъй като имам български а не немски паспорт, който оставих от убеждение, макар, че щеше да ми е по-леко да се откажа от поданството си.
много хора от напредналите европейски страни отиват да живеят другаде, въпрос на избор и нагласа е, но това не кара съотечествениците им да озверяват и да ги плюят. емиграцията е нещо съвсем нормално.
в българия има страхотен феномен, фанатичното родолюбие на думи, склонноста да се приема всеки, който е решил да живее другаде като родоотстъпник. агресията ражда агресия. повечето хора от този форум живеят в българия, малцинствата в случая са в чужбина. отношението е същото, както и към малцинствата в българия. тоест, крайно.
загубата на добрия тон е просто пословична в подобни теми. това натъжава...........мдаммммм
парите са последното нещо, което ме връща там.
копирах си мнението от чужбинската тема. предполагам, че не съм единичен случай, но просто така съм си обяснила нещата за себе си. не мисля, че в българия е ужасно, просто не познавам живота тук. прекалено дълго живях в германия, бързо се интегрирах, но винаги исках да се върна в българия и да остарея тук. намирах, че остаряването в германия е тъжно и самотно. оказа се, че и тук е станало така. не забравих след два месеца български, псувам си автентично и не ходя на море В юли
просто вече не съм първа младост и навика явно е много силно нещо. съдбата ми не е кой знае колко щастлива. когато съм тук ми е мъчно за германия, когато съм там ми е мъчно за тук. навсякъде има гадости и неуредици, но просто в българия са едни, в германия са други.единственото нещо, което обаче адски ме дразни са кофите с помия, които се изливат върху емигрантите. и препоръката да си идат ТАМ. считам, че съм запазила правото си да критикувам българия, тъй като имам български а не немски паспорт, който оставих от убеждение, макар, че щеше да ми е по-леко да се откажа от поданството си.
много хора от напредналите европейски страни отиват да живеят другаде, въпрос на избор и нагласа е, но това не кара съотечествениците им да озверяват и да ги плюят. емиграцията е нещо съвсем нормално.
в българия има страхотен феномен, фанатичното родолюбие на думи, склонноста да се приема всеки, който е решил да живее другаде като родоотстъпник. агресията ражда агресия. повечето хора от този форум живеят в българия, малцинствата в случая са в чужбина. отношението е същото, както и към малцинствата в българия. тоест, крайно.
загубата на добрия тон е просто пословична в подобни теми. това натъжава...........мдаммммм
Препоръчани теми