Както казва един приятел - човек трябва да се научи да бъде гражданин на света, независимо къде е. Да не се замисля толкова, просто да живее в хармония със себе си. Факт е, че това не се удава на всеки.
- Публикувана: 31 май 2007, 09:06 ч.
- Последно мнение: 4 юни 2007, 11:54 ч.
Я кажи ми,облаче ле бяло
Всеки е там където му се ще да е.Причините,за всеки -различни,и съответно,най-основателни...
Така е. Трудно е да си обективен и да признаеш слабостите си. За мен - също
Я интересна темичка... 
За себе си бих казала че и в България имах добра работа..и чужбина имам добра работа.Интересното е че много бързо се интегрирам...и мога да заживея без проблем в чужда държава.Разбира се че ми е мъчно и за България...но не съм от тези дето мнооого страдат и носталгията не ги напуска. Ако беше така... щях да се съсипя от мъка.
Не ,напротив...чувствам се чудесно, тук с е моят втори дом , моята работа,моето семейство...само родителите ми ако можеха да са наоколо....щастието щеше да е пълно и тотално...
Иначе с две думи казано...аз съм от типът..Surviver Оцелявам навсякъде.... навсякъде ми е добре. 
За себе си бих казала че и в България имах добра работа..и чужбина имам добра работа.Интересното е че много бързо се интегрирам...и мога да заживея без проблем в чужда държава.Разбира се че ми е мъчно и за България...но не съм от тези дето мнооого страдат и носталгията не ги напуска. Ако беше така... щях да се съсипя от мъка.
Не ,напротив...чувствам се чудесно, тук с е моят втори дом , моята работа,моето семейство...само родителите ми ако можеха да са наоколо....щастието щеше да е пълно и тотално...
Иначе с две думи казано...аз съм от типът..Surviver
Оцелявам навсякъде.... навсякъде ми е добре.
ще вмъкна тук текста на една песен .... някои може и да се сетят как се казва Дано поста ми не изглежда помпозен ....... но в думете тук има мн. истина ...... Трябва да не забравяме мястото от където сме тръгнали и да имаме малко уважение. А и още нещо...родината на човек е там където са децата и семейството му
Пътнико свиден, пътнико млад,
тръгнал да видиш белия свят,
дето минаваш, пей и мечтай,
но не забравяй родния край.
Припев:
Че на света е само една, една -
нашата мила родна страна.
Че на света е България само една, една -
нашата мила родна страна.
Много родини има в света,
има долини с чудни цветя,
ала го няма пълният с блян,
с песен хайдушка роден Балкан.
Припев:
Ти ще пребродиш много страни.
Всички народи ти обикни,
но не забравяй, пътнико горд,
своя прославен трудов народ.
Знай, на света е само една, една -
нашата мила родна страна.
Знай, на света е България само една, една -
нашата прекрасна родна страна.
Дано поста ми не изглежда помпозен ....... но в думете тук има мн. истина ...... Трябва да не забравяме мястото от където сме тръгнали и да имаме малко уважение. А и още нещо...родината на човек е там където са децата и семейството му Пътнико свиден, пътнико млад,
тръгнал да видиш белия свят,
дето минаваш, пей и мечтай,
но не забравяй родния край.
Припев:
Че на света е само една, една -
нашата мила родна страна.
Че на света е България само една, една -
нашата мила родна страна.
Много родини има в света,
има долини с чудни цветя,
ала го няма пълният с блян,
с песен хайдушка роден Балкан.
Припев:
Ти ще пребродиш много страни.
Всички народи ти обикни,
но не забравяй, пътнико горд,
своя прославен трудов народ.
Знай, на света е само една, една -
нашата мила родна страна.
Знай, на света е България само една, една -
нашата прекрасна родна страна.
Аз също вече се чувствам уморена да пиша в подобни теми...Просто няма смисъл.Не мисля,че някой би променил мнението си под въздействието на подобна тема...
Но това,което никога няма да се уморя да повтарям е,че все още не съм срещнала друго същество като българина,което от висотата на позициите си във втората,избрана от него родина да критикува/осмива/или направо плюе по първата си,рождена такава...
В момента с една група работим точно по въпроса за културния шок...Та покрай това ми се наложи да говоря с доста имигранти(и малко бежанци) в Канада.За сетен път се убедих,че дори тези,които идват от страни,където е съществувал реален риск за живота им,говорят с изключително уважение за родината си.Искрени или не,запазват респекта си към отечеството,нещо,което ние не успяваме да постигнем...Дори на публично място като този форум.И нека после не се сърдим,че никой не ни уважава-нито сърби,нито македонци,нито руси,нито турци...Никой от нашите съседи или по-близки до нас народи.За другите какво остава...
Та според повечето социолози,всеки имигрант(и временно пребиваващ) минава през поне три от петте етапа на културен шок-първичната еуфория (така нареченото "сватбено пътешествие"), разочарованието,приспособяването,приемането на новата култура и кризата,съпровождаща връщането в родината.От всичките фази единствено последната показва силно критично отношение към първичната родина.Реших да се пошегувам с колегите и ги попитах,към коя фаза се числи имигрант,който критикува или осмива истинската си родина далеч от нея,без никой да го насилва или принуждава да се връща там...Настана объркване. Така и не стигнахме до единно становище.Думата ми беше,че поведение,подобно на нашето,е необяснимо за много други култури.Това,разбира се,не е със 100%-ва категоричност...Мнозина от чужденците тук се шегуват със страните,от които идват,но нотки на злоба или омраза не съм доловила у никого досега...Дали нашето е скрита загриженост за отечеството или откровен нихилизъм?Аз поне нямам отговор...
Но това,което никога няма да се уморя да повтарям е,че все още не съм срещнала друго същество като българина,което от висотата на позициите си във втората,избрана от него родина да критикува/осмива/или направо плюе по първата си,рождена такава...
В момента с една група работим точно по въпроса за културния шок...Та покрай това ми се наложи да говоря с доста имигранти(и малко бежанци) в Канада.За сетен път се убедих,че дори тези,които идват от страни,където е съществувал реален риск за живота им,говорят с изключително уважение за родината си.Искрени или не,запазват респекта си към отечеството,нещо,което ние не успяваме да постигнем...Дори на публично място като този форум.И нека после не се сърдим,че никой не ни уважава-нито сърби,нито македонци,нито руси,нито турци...Никой от нашите съседи или по-близки до нас народи.За другите какво остава...
Та според повечето социолози,всеки имигрант(и временно пребиваващ) минава през поне три от петте етапа на културен шок-първичната еуфория (така нареченото "сватбено пътешествие"), разочарованието,приспособяването,приемането на новата култура и кризата,съпровождаща връщането в родината.От всичките фази единствено последната показва силно критично отношение към първичната родина.Реших да се пошегувам с колегите и ги попитах,към коя фаза се числи имигрант,който критикува или осмива истинската си родина далеч от нея,без никой да го насилва или принуждава да се връща там...Настана объркване. Така и не стигнахме до единно становище.Думата ми беше,че поведение,подобно на нашето,е необяснимо за много други култури.Това,разбира се,не е със 100%-ва категоричност...Мнозина от чужденците тук се шегуват със страните,от които идват,но нотки на злоба или омраза не съм доловила у никого досега...Дали нашето е скрита загриженост за отечеството или откровен нихилизъм?Аз поне нямам отговор...
ХА, каква темичка имало, а аз да не знам! 
Мтака е то, като се заривам от работа....
Сега-и моето мнение. Пробвах да живея в чужбина. Сама, преди години. Не се получи. Казах си, че ако има следващ път, то ще е само с НЯКОГО до себе си.Най-ми тежеше самотията..... Не мразя България, лекарите, ниските заплати, мръсотията, нито пък смятам, че в чужбина само "се разнасят пици и се мият г...ве". Има опции вече и за хора с добро образование-и то-БЪЛГАРСКО-да работят там по специалността си.
Мъжът ми знае за моите разсъждения.....и не ми е казал нито ДА, нито не. Просто отдавна вече не съм на 25 и не вземам толкова прибързано решения. Проучвам разни опции, мисля си.
Но моят вариант по-скоро би бил следния:10-15 години там, и когато поостарея-обратно в България, в някоя къщичка на село. И няма да ми се налага тогава да тегля непосилни заеми и да треперя цял живот дали ще успея да ги изплатя.
П.С. Това, моето, са само разсъждения. Не знам дали ще бъдат финализирани. И тук ми е добре....засега.
Мтака е то, като се заривам от работа....Сега-и моето мнение. Пробвах да живея в чужбина. Сама, преди години. Не се получи. Казах си, че ако има следващ път, то ще е само с НЯКОГО до себе си.Най-ми тежеше самотията..... Не мразя България, лекарите, ниските заплати, мръсотията, нито пък смятам, че в чужбина само "се разнасят пици и се мият г...ве". Има опции вече и за хора с добро образование-и то-БЪЛГАРСКО-да работят там по специалността си.
Мъжът ми знае за моите разсъждения.....и не ми е казал нито ДА, нито не. Просто отдавна вече не съм на 25 и не вземам толкова прибързано решения. Проучвам разни опции, мисля си.
Но моят вариант по-скоро би бил следния:10-15 години там, и когато поостарея-обратно в България, в някоя къщичка на село. И няма да ми се налага тогава да тегля непосилни заеми и да треперя цял живот дали ще успея да ги изплатя.
П.С. Това, моето, са само разсъждения. Не знам дали ще бъдат финализирани. И тук ми е добре....засега.
За сетен път се убедих,че дори тези,които идват от страни,където е съществувал реален риск за живота им,говорят с изключително уважение за родината си.Искрени или не,запазват респекта си към отечеството,нещо,което ние не успяваме да постигнем...Дори на публично място като този форум.И нека после не се сърдим,че никой не ни уважава-нито сърби,нито македонци,нито руси,нито турци...Никой от нашите съседи или по-близки до нас народи.За другите какво остава...
Е те това аз също не мога да го разбера
когато съм тук ми е мъчно за германия, когато съм там ми е мъчно за тук.
Зор да си дойде, зор да си замине.
Докато българите в чужбина говорят с негативизъм за България, чужденците няма да ни уважават, Освен ако не дойдат тук и не се убедят каква страхотна страна сме.
Нямам наблюдения върху живота на Запад, половин година живях в Москва. Владея езика, познавам културата, имах среда, но не успях емоционално да се адаптирам. И студеният и влажен климат има "вина".
Глобализираният начин на живот доведе до промени в отношенията между хората, според мен с отрицателен заряд. Меркантилното и материализирано общество, което ни се дава за пример на подражание, няма да успее да заличи южният ни, макар и буен и невъзпитан нрав. Тук живеем по- свободно, макар и по-бедно. Дори и чалгакултурата, която аз не понасям, внася разкрепостеност в отношенията, граничещи с невъзпитание.
НО, това е моята страна, моята България и докато не я приемем за НАША, ще има подобни теми и спорове.
Нямам наблюдения върху живота на Запад, половин година живях в Москва. Владея езика, познавам културата, имах среда, но не успях емоционално да се адаптирам. И студеният и влажен климат има "вина".
Глобализираният начин на живот доведе до промени в отношенията между хората, според мен с отрицателен заряд. Меркантилното и материализирано общество, което ни се дава за пример на подражание, няма да успее да заличи южният ни, макар и буен и невъзпитан нрав. Тук живеем по- свободно, макар и по-бедно. Дори и чалгакултурата, която аз не понасям, внася разкрепостеност в отношенията, граничещи с невъзпитание.
НО, това е моята страна, моята България и докато не я приемем за НАША, ще има подобни теми и спорове.
pechovska, не само тези в чужбина, а ми и тези тук. Има хора, за които тук чашата винаги е наполовина празна, а в чужбина винаги я виждат наполовина пълна. Просто така искат. Наскоро слушах една жена по телевизията от туристическия съюз май беше. Тя говореше, че като открили сезона на 20 април и по нашите вестници се появили статии за "мръзнещи германци и скандинавци", а в същото време туристите били доволни. Та жената се възмущаваше от отношението на българите - все негативно, без дори да се поинтересуват как всъщност стоят нещата.
живях в германия 18 години. от година и половина се опитвам да живея тук. не става. отиваме си. мъжът ми е българин, за него е по-сложно. не знае добре и езика. заради детето и заради мен се връщаме в държавата, която стана моя. там се чувствам удома си. тук не разбирам хората, не ми е ясен и манталитета. натъжавам се, защото исках да остарея тук. това обаче е напълно непозната за мен държава. останали са само спомените и родителите ми.
парите са последното нещо, което ме връща там.
копирах си мнението от чужбинската тема. предполагам, че не съм единичен случай, но просто така съм си обяснила нещата за себе си. не мисля, че в българия е ужасно, просто не познавам живота тук. прекалено дълго живях в германия, бързо се интегрирах, но винаги исках да се върна в българия и да остарея тук. намирах, че остаряването в германия е тъжно и самотно. оказа се, че и тук е станало така. не забравих след два месеца български, псувам си автентично и не ходя на море В юли просто вече не съм първа младост и навика явно е много силно нещо. съдбата ми не е кой знае колко щастлива. когато съм тук ми е мъчно за германия, когато съм там ми е мъчно за тук. навсякъде има гадости и неуредици, но просто в българия са едни, в германия са други.
единственото нещо, което обаче адски ме дразни са кофите с помия, които се изливат върху емигрантите. и препоръката да си идат ТАМ. считам, че съм запазила правото си да критикувам българия, тъй като имам български а не немски паспорт, който оставих от убеждение, макар, че щеше да ми е по-леко да се откажа от поданството си.
много хора от напредналите европейски страни отиват да живеят другаде, въпрос на избор и нагласа е, но това не кара съотечествениците им да озверяват и да ги плюят. емиграцията е нещо съвсем нормално.
в българия има страхотен феномен, фанатичното родолюбие на думи, склонноста да се приема всеки, който е решил да живее другаде като родоотстъпник. агресията ражда агресия. повечето хора от този форум живеят в българия, малцинствата в случая са в чужбина. отношението е същото, както и към малцинствата в българия. тоест, крайно.
загубата на добрия тон е просто пословична в подобни теми. това натъжава...........мдаммммм
парите са последното нещо, което ме връща там.
копирах си мнението от чужбинската тема. предполагам, че не съм единичен случай, но просто така съм си обяснила нещата за себе си. не мисля, че в българия е ужасно, просто не познавам живота тук. прекалено дълго живях в германия, бързо се интегрирах, но винаги исках да се върна в българия и да остарея тук. намирах, че остаряването в германия е тъжно и самотно. оказа се, че и тук е станало така. не забравих след два месеца български, псувам си автентично и не ходя на море В юли
просто вече не съм първа младост и навика явно е много силно нещо. съдбата ми не е кой знае колко щастлива. когато съм тук ми е мъчно за германия, когато съм там ми е мъчно за тук. навсякъде има гадости и неуредици, но просто в българия са едни, в германия са други.единственото нещо, което обаче адски ме дразни са кофите с помия, които се изливат върху емигрантите. и препоръката да си идат ТАМ. считам, че съм запазила правото си да критикувам българия, тъй като имам български а не немски паспорт, който оставих от убеждение, макар, че щеше да ми е по-леко да се откажа от поданството си.
много хора от напредналите европейски страни отиват да живеят другаде, въпрос на избор и нагласа е, но това не кара съотечествениците им да озверяват и да ги плюят. емиграцията е нещо съвсем нормално.
в българия има страхотен феномен, фанатичното родолюбие на думи, склонноста да се приема всеки, който е решил да живее другаде като родоотстъпник. агресията ражда агресия. повечето хора от този форум живеят в българия, малцинствата в случая са в чужбина. отношението е същото, както и към малцинствата в българия. тоест, крайно.
загубата на добрия тон е просто пословична в подобни теми. това натъжава...........мдаммммм
Препоръчани теми