и мен много ме е страх от тении. виждала съм последиците, ако не могат да я махнат и се разпространи. Като излизаме съм натоварена като кон - кърпи и кърпички, води...всякакви неща. не мога да го оставя да си лапа ръцете, като сме на детската площадка. направо лошо ми става, като го видя. Но от друга страна не знам какво става като е на ясла. само се надявам и те да ги следят
- Публикувана: 31 май 2007, 10:02 ч.
- Последно мнение: 3 юни 2007, 08:22 ч.
Как отглеждате детето си - като "куче" или като "цвете в саксия"???
..........като куче, но не безпризорно 
Не му позволявам да се качва на пейката като му казвам защо не трябва да го прави.
същото важи и за локвите,
кучетата и
уличното платно.
както и за останалите "забранени" неща
Не съм привърженик на майки , гледащи отдалече децата си
Като преценя , че е време сами да се гледат, то аз няма да излизам с тях на градинката
Не му позволявам да се качва на пейката като му казвам защо не трябва да го прави.
същото важи и за локвите,
кучетата и
уличното платно.
както и за останалите "забранени" неща
Не съм привърженик на майки , гледащи отдалече децата си
Като преценя , че е време сами да се гледат, то аз няма да излизам с тях на градинката
Е,понякога викам след него!Даже само моят глас и на една съседска майка се чува в квартала.Особено сега след тези постоянни дъждове,всичко е в кал,слава Богу локвите ги прескачаме,с това нямам проблем!Дори си имаме нова игра-хвърля камъчета в една доста дълбока локва,но от време на време се провиквам да не падне в нея! 
По-скоро като кучета ги гледам. На петата минута в градинката, моите деца са най-мръсни и изкаляни
Спокойно мога те конкурирам .
А аз си мислех, че съм единствената, която отглежда кученца. И онези погледи на другите майки, когато видят, че най-малкото не съм изпаднала в истерия затова, че малко са се поомазали в локвите.. 
Забавно е! Не мога да си позволя да ги гледам като в саксия- а какво ще стане, когато трябва да напуснат уютната саксийка и животът ще ги извъргаля в калта?
Спокойно мога те конкурирам . А аз си мислех, че съм единствената, която отглежда кученца. И онези погледи на другите майки, когато видят, че най-малкото не съм изпаднала в истерия затова, че малко са се поомазали в локвите.. Забавно е!
Не мога да си позволя да ги гледам като в саксия- а какво ще стане, когато трябва да напуснат уютната саксийка и животът ще ги извъргаля в калта?
А аз си мислех, че съм единствената, която отглежда кученца. И онези погледи на другите майки, когато видят, че най-малкото не съм изпаднала в истерия затова, че малко са се поомазали в локвите.. Забавно е! Не мога да си позволя да ги гледам като в саксия- а какво ще стане, когато трябва да напуснат уютната саксийка и животът ще ги извъргаля в калта?
Именно за това става въпрос-още няколко години ще можем да ги държим до полите си - а после? Нали в това е смисъла-няма да можеш цял живот да му стоиш го главата и да го придържаш да не падне. Ако може да се пази само и ти ще си по-спокойна!!!
"Куче" в саксия
Давам пълна свобода, но в очертан от мен периметър.
Острани на моменти изглежда, че съм прекалено либерална и "мека", но аз предпочитам да има 10 правила, които се спазват с кеф, отколкото 100, които се спазват със страх (и които с кеф се нарушават в първия удобен случай).
Цапа се, въргаля се, катери се, разхвърля - но после се мие, преоблича, подрежда.
Доволна съм от постигнатото до сега и мисля, че детето ми расте щастливо и уверено - както в себе си, така и в мен.
Давам пълна свобода, но в очертан от мен периметър.
Острани на моменти изглежда, че съм прекалено либерална и "мека", но аз предпочитам да има 10 правила, които се спазват с кеф, отколкото 100, които се спазват със страх (и които с кеф се нарушават в първия удобен случай).
Цапа се, въргаля се, катери се, разхвърля - но после се мие, преоблича, подрежда.
Доволна съм от постигнатото до сега и мисля, че детето ми расте щастливо и уверено - както в себе си, така и в мен.
Не го гледам като цвете в саксия. Оставям го да бъде самостоятелен, да сяда в пясъка и да събира боклуци (не ги лапа, не бих го позволила). Не го навличам, поощрявам го в някои занимания, от които умирам от страх, но той трябва да ги усвои. От друга страна пък като се приберем дрехите отиват директно в пералнята, никога не излиза мръсен, мия му ръцете, ако държи да яде нещо в парка, му го давам аз в устата и т.н. Но това няма нищо общо с обгрижването, което както всички знаете, може да продължи и цял живот, въпрос на навик!
А защо сте против цопането в локвите. вали дъжд, децата не могат да излязат навън и като ги взема от градината това е била първата молба: мамо може ли да подскочим в локвата, после я прецапват и се прибираме в къщи да се преоблекат.
А сега по-сериозно - според мен на децата не трябва да се дава нито прекомерно излишна свобода /малко в стил назад към природата/, нито да се превръщат в салонни статуетки от прекомерно опекунстване към тях. Винаги ми е било жал за деца, отглеждани в двете крайности.
А сега по-сериозно - според мен на децата не трябва да се дава нито прекомерно излишна свобода /малко в стил назад към природата/, нито да се превръщат в салонни статуетки от прекомерно опекунстване към тях. Винаги ми е било жал за деца, отглеждани в двете крайности.
"Куче" в саксия
Давам пълна свобода, но в очертан от мен периметър.
Острани на моменти изглежда, че съм прекалено либерална и "мека", но аз предпочитам да има 10 правила, които се спазват с кеф, отколкото 100, които се спазват със страх (и които с кеф се нарушават в първия удобен случай).
Цапа се, въргаля се, катери се, разхвърля - но после се мие, преоблича, подрежда.
Доволна съм от постигнатото до сега и мисля, че детето ми расте щастливо и уверено - както в себе си, така и в мен.
Давам пълна свобода, но в очертан от мен периметър.
Острани на моменти изглежда, че съм прекалено либерална и "мека", но аз предпочитам да има 10 правила, които се спазват с кеф, отколкото 100, които се спазват със страх (и които с кеф се нарушават в първия удобен случай).
Цапа се, въргаля се, катери се, разхвърля - но после се мие, преоблича, подрежда.
Доволна съм от постигнатото до сега и мисля, че детето ми расте щастливо и уверено - както в себе си, така и в мен.
Да и при нас е така.
Не търпя мръсотия. Държа винаги децата да са чисти след хранене и игра, винаги! Но не разрешавам да се пипат улични кучета, да се въргалят по мръсната земя, вкъщи и в детските кътове може, но навън, на улицата не.
Другото е, че когато съм с тях навън не мога да се отпусна и да си говоря спокойно с други майки, все ги следя (дори и само с поглед). Същевременно и ги насърчавам да са смели, да не се страхуват от високо, от силното люлеене на люлките и други подобни.
За обличането - всички вкъщи се обличаме леко, спим на отворен прозорец, зимата се загъваме с леко шалте. Спортисти сме и сме калени.
Само искам да вметна, че като бях малка бях "цвете в саксия" - винаги облечена в бяло (тогава още нямаше розово ), прилежно чиста, изгладена и спретната. Мечтаех да се овъргалям като другите деца в пясъка, да поскачам в локвите, да се заиграя в тревата. Е, никакъв шанс - послушните момиченца не правят така 
Резултатът? В пубертета за около две години се сраснах с кубинките и дънките буквално изгниваха върху мене, а имаше периоди, в които миех косата си веднъж на два месеца
Заедно си играем със сина ми в локвите. Може да ви звучи шантаво, но хвърлянето на камъчета във водата и операция "Спасяване на удавен червей" ме забавлява
), прилежно чиста, изгладена и спретната. Мечтаех да се овъргалям като другите деца в пясъка, да поскачам в локвите, да се заиграя в тревата. Е, никакъв шанс - послушните момиченца не правят така Резултатът? В пубертета за около две години се сраснах с кубинките и дънките буквално изгниваха върху мене, а имаше периоди, в които миех косата си веднъж на два месеца
Заедно си играем със сина ми в локвите. Може да ви звучи шантаво, но хвърлянето на камъчета във водата и операция "Спасяване на удавен червей" ме забавлява
Само искам да вметна, че като бях малка бях "цвете в саксия" - винаги облечена в бяло (тогава още нямаше розово ),
), 
Розово винаги е имало, даже аз като бях дете. 
Само искам да вметна, че като бях малка бях "цвете в саксия" - винаги облечена в бяло (тогава още нямаше розово ),
), Розово винаги е имало, даже аз като бях дете. В началото на седемдесетте. Определено не беше модерен цвят. Повечето дрехи за момичета бяха в бяло и червено. Плюс задължителните нюанси на тъмно синьо в униформите и т.н.
Розовото и светло синьото започнаха да стават "актуални" началото на осемдесетте с диско-вълната, покрай един смешен модел "шалвари". Отплеснах се. Сори за офф-а
