Публикувана: 1 юни 2007, 03:31 ч.
Последно мнение: 3 юни 2007, 09:40 ч.

Ударих го...

9 473
80
1

# 15 1 юни 2007, 10:07 ч.

Мнения: 5 577

Цитат на: Блонди в пт, 01 юни 2007, 03:31

Искам в заключение да кажа едно - трудно ми е да съм добър родител...

Блонди, не можеш да си представиш колко добре те разбирам. Нямам търпение, нямам нагласа, нямам ... готовност да съм добър родител, и това ме потриса понякога. Sad

Дано съдбата ми даде време да го постигна, чувството е покъртително.

# 16 1 юни 2007, 10:22 ч.

София
Мнения: 18 679

Да, и аз се почувствах по същия начин, само докате четях написаното...Ужасно е да не можеш да отвърнеш на потребностите на детето си, ужасно е да се чувстваш виновен и пълен провал. Дано тези моменти да са наистина рядкост! Изпитвала съм го...не искам да си спомням Sad

Или по-скоро не искам да забравям, за да не го правя никога повече Sad

Честити празник на всикчи малки слънчица и на тези звездички, които вече ни пазят от небето Heart Eyes

# 17 1 юни 2007, 10:33 ч.

Мнения: 4 668

Блонди

- как можа да кажеш , че не си добър родител ? Това няма нищо общо с истината !
Позната ми е случката , само че моето дете не е толкова кротко ... и не се спира на едно място ... никога .
Честно да ти кажа , когато го плеснах не се почувствах виновна ... просто беше прекалил и колкото повече казвах "не" , толкова повече беснееше и ме биеше и бягаше по гол задник и така 20 мин. Confused

Плеснах го по скоро да се осъзнае , а и защото вече щях да се разкрещя сериозно ...
Оттогава гледам да се въздържам , но не казвам , че пак няма да се случи ...
Родителите и те са хора , колкото и да ти е слонско търпението понякога не се издържа ...

Разбирам , че ти е криво , нормално е ...Следващият път , когато ти се прииска да го плеснеш го гушни ... аз така правя - помага Hug

# 18 1 юни 2007, 10:38 ч.

Мнения: 276

Разбирам те много добре какво си изпитала! Болката е много голяма но те уверявам че на всички ни се е случвало поне веднъж! И аз не предполагах че ще дойде момент в който мога да е ударя и не предполагах че толкова много ще се упреквам после и болката ще е толкова силна!
И ще ти кажа че е още по-силна когато детето е по-голямо и вече отхвръкнало дето се вика.
И на мен ми се е искало да споделя но не ми достигна смелост......пък и мога да бъда упрекната от много родители за това че я ударих.Тя е на близо 14 год.разбирам че е в трудна възраст и сега разбирам че просто съм я надценила! А тя просто е дете с изглед на девойка!И съм си мислела че вече е отговорен човек на който можеш да разчиташ....ДА ама НЕ!
Просто ми е трудно даже да намеря думи за това как се чувствам!
Ти се успокой! Не си лош родител! То надали има по тази логика добри родители!И накрая една народна мъдрост която гласи "Бий дупенце да не биеш дупище"

# 19 1 юни 2007, 10:44 ч.

Мнения: 5 362

Блонди,така ме трогна!Разплака ме.
Не говори такива неща.Подкрепям Реза-ти си прекрасен родител bouquet

# 20 1 юни 2007, 10:48 ч.

Мнения: 3 211

Цитат на: Блонди в пт, 01 юни 2007, 03:31

синът ми е едно изключително мило, добро, разтребено и послушно създание. Никога не създава грижи, никога не изисква, никога не се налага, не пречи, търпелив е, добричък и мил.

същото е и моето, но също съм я удряла и то доста силно Embarassed

за 4 години 2 или 3 пъти и после съм се чувствала по същия начин.
много тъжно ми стана, като си го представих сладкия Криско, почервенял, не диша, за да не издава звук Sad

аз в повечето случаи викам, но много викам Embarassed

, направо истерично, знам, че е много гадно и много я стресирам, но просто не мога да се въздържа и после не спя по цяла нощ.
снощи се карахме, после се сдобрявахме, тази сутрин въпреки празника, пак й крещях, направо на косъм бях да я ударя Embarassed

после се сдобрявахме и й казах, че вече трябва да е весела, че има празник, след градина ще празнуваме, подаръци, ала бала и тя ми вика: "ами ние и снощи се карахме и се сдобрихме, сега защо пак се карахме", цял ден ще ми е криво. горкичкото ми детенце.
идеята ми е, че не си лош родител, просто понякога нервите не издържат Sad

# 21 1 юни 2007, 10:54 ч.

Варна
Мнения: 4 295

Блонди ,какво да ти кажа,случвало ми се е и още ми се случва.И аз го осъзнавам,но нещо не се успокоявам,че след като го осъзнавам съм добър родител. Confused

И все пак за нашите деца сме си най-добрите родители! Hug

# 22 1 юни 2007, 11:04 ч.

Варна
Мнения: 1 383

Знам как се чувстваш, много добре разбирам. И наистина, милите дечковци не са длъжни да разбират колко сме натоварени и защо на нас не ни се играе сега.
В такива моменти, вече!, се отдръпвам и отивам в другата стая, да ми мине.
С този шамар не си е отишла любовта ти към детето ти. bouquet

# 23 1 юни 2007, 11:04 ч.

Мнения: 4 806

Блонди, едва ли ще кажа нещо, което вече не е казано в темата.
Грешки допускаме. Аз също. Случвало се е няколко (не много) пъти от изнервеност, от бързане, от невнимание, да шляпна моята дъщеря. В един случай това я развеселяваше (шляпването е леко и памперса просто изшумолява), в друг - се сърдеше. Тогава ме гледа ококорено и неразбиращо.
Най-важното е от грешките да се правят изводи и да не се правят пак. Това ни прави добри родители.
Всъщност, такива ситуации не са никак редки. Моят лек е: да се замисля какво пък толкова? Проблемът никога не идва от детето, а от мен - нещо, което ми е свалило настроението под 0, нещо, заради което аз бързам, моя умора, която не съм преодоляла навреме... Обикновено проблемът е мой, а не неин. ... И още нещо ме възпира в такива моменти. Казвам си, че никой не знае какъв ще е първият спомен на моето дете и никак не бих искала това да е полу-озверяла мама. Нека да е нещо мило и красиво.

# 24 1 юни 2007, 11:18 ч.

Мнения: 3 116

Блонди, ние родителите не можем да бъдеш съвършени, за съжаление Sad

Няколко пъти ми се е случвало да пляскам Мая (по често с причина за щастие), по-честичко ми се е случвало да се разкрещя и всеки път се чувствам направо ужасно Sick

Но истината е че и ние сме хора и ние си изпускаме нервите и ние си имаме лошите дни. От 2 седмици, с мъжа ми се опитваме всячески да избягваме конфликтни ситуации с нея. Друса я един бебешки пубертет, на нас ни се друсат нервите, но винаги единия като усети че другия е изпушил го вкарва в пътя. Дано да удържим повечко време така Thinking

За веселбата, ох и на мен ми се е случвало. Гости, пийват си, смеят се, а аз докато я приспя и те тръгнат да си ходят и на мен ми криво и й подвиквам уж по-бързо да заспи Embarassed

Ами хора сме ooooh!

Последна редакция: пт, 01 юни 2007, 11:24 от ritka

# 25 1 юни 2007, 11:28 ч.

по пътеката
Мнения: 3 149

да! как се слу4вало и как боли -това вси4ко по три, не е свършило! в4ера пресен пример, не иска да се води за ръка, бяга напред на 20 м, завива зад ъгъла на улицата към булеварда и там се доближава до края на тротоара, еле, няма да я стисна ли !баткото ми го направи ,2г, закова на тротоара н а ръба(гласът ми спря за дни,не мога да викам) и колата мина пред него с поне 100 км! сега ме е яд, 4е го проси сама малката!обяснение не 4ува, не й понасят!предизвиква безспир!не е толкова до нерви, аз съм спокоен 4овек, но децата в един момент го правят наро4но, излизането от стаята изобщо не помага! каката се тръшна на година в калата с бял костюм пред корабостроител, голям праз, реве без да знае за какво и ние гледаме и 4акаме да спре, хи4 не ми е пукало за околните, дето ми даваха съвети! мина кризата и напред!така,4е за мене има определен лимит на преминаване и ако се застрашава детето, няма как да не плясна! както се казва като изтрещее някой едно стръскване или шамар идва осъзнаващо!но пък твоето дете определено е приело много буквално затварянето на устата, горкото!

# 26 1 юни 2007, 12:01 ч.

Мнения: 178

Блонди,добър родител си разбира се.Важното е,че осъзнаваме,че понякога правим грешко,но те са поправими.
Една случка от преди два дни не ми дава мира-една майка на площадката в училището започна да псува детето си за това,че в яслата пишкало на гърне,а сега като били вън не искало.Псувните по адрес на детето бяха ужасни и то милото само стоеше и гледаше.И вече два дни се питам-дали тази майка осъзнава какво прави и как е възможно да псуваш собственото си дете и дали тя самата някога се е запитала-аз дали съм добър родител?
Потресена съм.И това ме кара да си казвам,че-да наистина сме добри родители,отглеждащи с любов децата си.
Блонди,ти си прекрасен родител и всички имаме такива моменти понякога.
Hug

# 27 1 юни 2007, 12:02 ч.

Мнения: 367

Цитат на: Ted_Ka в пт, 01 юни 2007, 10:44

Блонди,така ме трогна!Разплака ме.
Не говори такива неща.Подкрепям Реза-ти си прекрасен родител bouquet

да така е

подкрепям всичко казано.Важно е ,че ти се стараеш,а мисля че и повечето мами се стараем да сме добър пример за децата си и да ги отгледаме с много любов Heart Eyes

# 28 1 юни 2007, 12:15 ч.

Мнения: 8 999

Блонди, така си го описала тоз шамар, че чак мен ме заболя и почервенях от напъване да не заплача. По-спокойно! Лошите родители правят, или по-точно не правят много по-различни неща от шамаросването. В някои моменти шамарчето е абсолютно необходимо - ей така, да му привлечеш вниманието върху своя гняв, да разбере, че е прекалил. Когато олигавянето стигне до някакъв пиков момент, в който се чувстваш абсолютно безсилен да озаптиш развилнялото се диване. С това изказване не призовавам всички майки да пердашат децата си, не ме разбирайте погрешно. Но наистина има ситуации, когато дори най-добрият родител не може да си сдържи нервите, когато многократно повторени със строг тон думи просто не вършат работа. Ние също сме хора. Вярно е, че ако някой възрастен ме вбеси, няма да му лепна веднага шамар - вече съм пораснала и се държа като такава в обществото на себеподобни. Но когато общувам с децата си, понякога ставам малко дете и си позволявам да реагирам с подобни на техните методи /специално обучаваме и възпитаваме децата си да не бият други деца, нали/. Та в този ред на мисли - не е чак толкова страшно да го пернеш веднъж в яда си /не говоря за пребиване или шамаросване през лицето - вярвам, че и твоят шамар е бил по дупето или по крачето/. Да са живи и задрави, миличките, но понякога наистина само пляскането ги връща на земята.

# 29 1 юни 2007, 12:44 ч.

Мнения: 57

Докато четях, не можах да сдържа сълзите си! Cry

Разплаках се като малко дете, защото в теб разпознах себе си, но при мен най-грозното е, че се е случвало няколко пъти Embarassed

, за което много се разкайвам. Имам две прекрасни съкровища! Момиченца. Голямата ми е на 6 г., а малката на 2 г. При първото ми се е случвало да си изтърва нервите на 2-3 пъти, като пляскането не силно само, колкото да я стресна, а после плача с нея и се чувствам много виновна. Всеки път си казвам - Имай търпение, изслушвай я какво иска, но когато "изпуша" след секунди, вече съм я пляснала. Сега при малката пак ми се случва, а тя по същия начин запушва устичката си с две ръчички само и само, да не се чува гласчето й и хълцането от плача, като твоето детенце. Когато прочетох това, което ти си написала се погледнах от страни и видях, колко "чудовищна" изглеждам, предполагам в очите на дечицата си. Знам, че трябва да сме търпеливи, знам че това са деца, но уж да не ги разглезим и да не ни се "качват" на главите, толкова изглупяваме, че мислим по детски. Толкова е трудно да си търпелив, че понякога си мисля, че няма да се справя. Сигурно се повтарям и пиша неща, които вече са споделени, но явно при всички е така. Важното е да се усетим на време и да не "озверяваме" към децата си, те не са виновни, че ние имаме много задължения, които да изпълним преди съпрузите да са се прибрали от работа. Повече търпение, повече разбиране и повече любов към тези малки ангелчета!!!

Препоръчани теми

Ударих детето и сега ми е гадно

Набих дъщеря си.

Ежедневието на бебка

Спокойно бебе=Спокойна майка или обратно?

Причина:

Причина: