от 1 г. и 8 месеца съм тук
- Публикувана: 4 март 2005, 16:04 ч.
- Последно мнение: 9 март 2005, 13:04 ч.
Най-старши
И аз к'во, пак сред най-дъртите изпаднах. 
Не Че не си го знам, де... 
За статистиката, 8-9 години, повеЧе 9 отколкото 8. Засега съм единствената в тая категория, направо се Чувствам самотно
, няма ли да се присъедини още някой, да прави компания. 
Как бързо минава времето, обърнеш се и близо 10 години са зад гърба ти... Аз запоЧнах от Германия, сега съм не знам тоЧно къде, физиЧески в Австрия, за всиЧко останало малко в Австрия, малко в Германия, но така или инаЧе все Чужбина.
Не Че не си го знам, де... За статистиката, 8-9 години, повеЧе 9 отколкото 8. Засега съм единствената в тая категория, направо се Чувствам самотно
, няма ли да се присъедини още някой, да прави компания. Как бързо минава времето, обърнеш се и близо 10 години са зад гърба ти... Аз запоЧнах от Германия, сега съм не знам тоЧно къде, физиЧески в Австрия, за всиЧко останало малко в Австрия, малко в Германия, но така или инаЧе все Чужбина.
Цитат на: idaraiza
Тежкото е, че все още не сме се прибирали в България.
напълно те разбирам как се чустваш - аз се прибрах в българия за първи път 6 години след като я напуснах. децата ми не знаеха къде отиват, баща ми не беше виждал петгодишната си внучка, аз не познавах снаха си и тригодишния си племенник. имах чуството, че отивам на абсолютно непознато място, непрекъснато се стрясках, че до мен се говореше на български и първите 4-5 дни като влизах в магазин или някое друго обществено място поздравявах с бодро hello! и на 6-тия си намерих задача в щатското посолство, за да си поговоря с някой на английски... на 10 ден след като вдигнах скандал в един магазин за обувки, защото отказваха да приемат обратно скъсалите се на втория ден от купуването им сандали, се почуствах в свои води и никога ненапускала българия...
мъжът ми тогава отказа категорично да дойде с нас. на следващата година едва го накарах да ни придружи, съгласи се само защото не искаше да остава отново сам и да яде варени 20 минути яйца, сурови чушки и taco bell 5 седмици. по същия начин една седмица гледаше като попаднал случайно на марс, а на тръгване съжали, че не сме се настанили в европа за да можем да си ходим до българия поне веднъж годишно...
тази година обаче май се очертава да е третата от новата поредица невъзможност за гостуване в родината
.... Цитат на: миз
...
напълно те разбирам как се чустваш - аз се прибрах в българия за първи път 6 години след като я напуснах. ....имах чуството, че отивам на абсолютно непознато място, непрекъснато се стрясках, че до мен се говореше на български ..
напълно те разбирам как се чустваш - аз се прибрах в българия за първи път 6 години след като я напуснах. ....имах чуството, че отивам на абсолютно непознато място, непрекъснато се стрясках, че до мен се говореше на български ..
Подобно се чувствах и аз през есента, след 4-годишно житие-битие навън. Толкова странно ми беше, че всички около мен говорят български, да не казвам как се притеснявах как ще се държат с нас на границата и после по пътищата (все пак колата с немска регистрация) не можах изобщо да разпозная най-големият ми племенник, щерката на бившият ми шеф, абе..резил.
Цитат на: pepelyashka
Цитат на: миз
...
напълно те разбирам как се чустваш - аз се прибрах в българия за първи път 6 години след като я напуснах. ....имах чуството, че отивам на абсолютно непознато място, непрекъснато се стрясках, че до мен се говореше на български ..
напълно те разбирам как се чустваш - аз се прибрах в българия за първи път 6 години след като я напуснах. ....имах чуството, че отивам на абсолютно непознато място, непрекъснато се стрясках, че до мен се говореше на български ..
Подобно се чувствах и аз през есента, след 4-годишно житие-битие навън. Толкова странно ми беше, че всички около мен говорят български...
И аз се чувствах по същия начин, когато след 3 г. отсъствие си отидох. Първите дни гледах като застреляна, че отвсякъде се говори на български, подскачаше ми сърцето всеки път.
