Към мамите с две деца

Само да допълня, ако е от значение - между двете ми деца никога не е имало ревност или някакво съревнование. Още преди да се роди малката съм обяснявала на каката, че когато бебето се роди ще му обръщаме повече внимание, но това не значи, че няма да обичаме нея, просто защото бебето самичко няма да може да се нахрани и да си смени памперс-а и въобще да се грижи за себе си и тя го възприе съвсем нормално, дори чисто съвпадение беше, че тя си пожела да има сестриче и то се роди такова. Сега ми казва - Мамо, какво щях да правя, ако си нямах сестриче? Толкова се радвам, че я има!, което само може да ме радва мноооого. Е, разбира се те също се карат за играчките, най-вече!
Може, да има разлика в поведението на момченцата и момиченцата ...  ... незнам!

 Не ми се е случвало-казвала е,че ще набие сестра си,че повече няма да играе с нея,че няма да я обича-ей такива неща.

На нас се случи нещо такова.Преди да се роди малката,баткото започна да изпитва може би някаква ревност.Дойде момент,в който след като му се бях скарала за нещо го чух да си говори тихичко самичък в детската.Като му чух думите,ми настръхнаха косите и се разплаках.Говореше си,че ще излезе да си играе на вън и повече няма да се върне.Щял да отиде в друг град,за да не го намерим.Можело и да скочи през терасата,а за по-сигурно щял да се качи отгоре на блока.Мисли си,че след като му се караме или го наказваме някак/най-често да не играе на компютъра/-значи не го обичаме.Преди това,държа да кажа съм му казвала,че го обичаме и когато му се караме,то не е без разумна причина.Обаче той явно е имал друго виждане по въпроса.Последва сериозен разговор барабар с таткото и решихме поне за известно време да не му правим абсолютно никакви забележки и намеци.Оказа се,че има резултат.Детето стана по-уверено и според неговите разбирания по-обичано.Така ние преодоляхме този период.Стигнах обаче до извода,че при много деца го има този момент.И за да не се стига до там,ние трябва да направим така,че детето да се почувства уникално по някакъв начин.Да знае,че винаги може да разчита на нас.В момента сина ми и дъщеря ми с разлика от 8 години пак имат моменти,в които са на нокти един срещу друг.Когато се сдърпат гледам да не взимам страна.Те все пак са с различни характери-не могат да са еднакви.Знаят обаче,че ги обичаме еднакво и двамата.
За теб какво да кажа,освен да не се притесняваш след като вече сте си поговорили с детето.Нали си му казала,че го обичаш въпреки че се налага отвреме на време да му се поскарваш.Това е някакъв период през който преминават много деца.Всичко ще се оправи.
Успех и целувки за дечицата.   

ревност винаги има, при нас разликата е 13г. и се усеща, по точно преди да родя свекървещицата му беше наговорила много неща и сина се промени, след като си поговорихме се оправиха нещата, но сега винаги гледам да му отделя дори и 1 час само за него, има ефект

Не мисля, че изказването му е провокирано от ревност и от това, че са две деца. Аз също имам две деца. Саши - на 7 г., Димана - на 5 г. В случая става въпрос за Саши. През последния месец няколко пъти ми се случва, след /според мен/ основатело направена забележка да чувам от него: "Ще отида някъде, и няма да се върна вече.... Ти ще ме търсиш и ще ти е мъчно, но няма да ме намериш ....  " След което изпълнява заканата си, но аз обикновено го намирам ..... засега. Може би това е реакция на по-чувствителните деца, когато смятат че са несправедливо наказани, направена им е неоснователна забележка и т.н. Аз също държа много на справедливостта, но може би понякога бъркам или преувеличавам, когато му се карам. От друга страна се чудя, дали не се опитва да ме манипулира и плаши  . Явно му е ясно, че го обичам, след като казва "ще ти е мъчно ....".



Това не мога да го постигна, а и не желая. Може би трябва по-внимателно да съобразявам провинението с остротата на забелжката  .

Разликата на двете ми деца е същата,бих се притесниала от такова изказване.
Не ми е се е случвало.
Ревност между децата винаги има,голямата често ми казва,че не я обичам достатъчно,
но само,когато е сърдита.
Не мога да ти дам адекватен съвет,защото и аз незнам как бих реагирала в подобна ситуация.........
но ти си знаеш най-важното, показвай на детето,че го обичаш и всичко ще бъде наред.

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=43695.msg813384#msg813384

Това е тема, която открих съвсем скоро. Мисля, че е полезна и дава отговор на някои от въпросите, които ви тревожат.

Аз май не съм за тука, че нашите са двама, но са близнаци, но единия почти не позволява на другия да се гушка в мен. Започва едно блъскане и тръшкане.

Да, случвало ми се е  Момчил е централизирано егоцентричен, заплашва ме с доста неща, като намиране на ново семейство, което да го обича (демек да е обграден от хора, които му играят по гайдата), да не живее в тази Вселена или Космос.  Собствената си смърт избягва да я използва, като мотив, тъй като не съм му спестявала последствията относно от това.
  Не съм чела отговорите, но не бих се поддала на подобна провокация, дори ми е смешно, че се приема като сериозна заплаха.   
  На подобен коментар ща отговоря с "Добре, хвърли се"

Това ни учиха в университета по детска психология, но ставаше дума за по-големи деца, ученици. 6-7годишните не приемат ли твърде буквално?
Иначе по темата не ми се е случвало, но и винаги гледам да се въздържам да не го отнася само големия.

И на мен подобна ситуация не ми се е случвала. Синовете ми имаш шест години разлика. Първото ми притеснение беше от появи на ревност и много мислех за отношенията между двамата, въпреки че никога не съм се съмнявала в правилността на избора ни да имаме две деца.
Вече година и месец обаче никакви следи на такива чувства не забелязвам. Напротив, двамата се радват взаимно на компанията си. Имам си предварителен план за работа обаче- никога не карам големият да се занимава по какъвто и да било начин с бебешора. Той прави това само колкото и когато сам поиска. Не му натрапвам нашето присъствие, не му влизаме в стаята, ако той не позволи, за играчките го питам винаги. Закон № 1 в къщи е никога да не се караме на големия заради малкото. Случвало се е да го бутне по невнимание, но никога, ама наистина никога не сме му се карали за това. Грабвам бебето и просто го гушвам така, все едно че е паднал сам. Дори съм казвала на "виновния" батко, че така се случва, тъй като бебето още не може да ходи стабилно и пада и от най- малък неочакван допир.
Темата ми е много "гореща" и гледам много да внимавам. Сега залагаме основите на бъдещите отношения между двамата братя, а това е нещо много важно, по- важно от гърнето, от самостоятелното хранене, от чашката и т.н.

Благодаря ви,момичета.Ще се възползвам от някои съвети.Засега нещата са добре и много внимавам.Гледам да обръщам повече внимание на баткото и се надявам да забрави ако има някакви съмнения относно обичта ни към него. 

Аз  бих постъпила по следния начин - бих се опитала да омаловажа и да обърна на майтап цялата ситуация. Щях да му кажа - я по-добре се хвърли от леглото, а пък аз ще те хвана. И историята ще завърши със скачане и прегръдки (в което ще се включи и малкото)