Очаквате ли подаръци от чужбина?

Не са длъжни, естествено. Мин. седмица получих едно сърчице, обикновено, не е нещо, което и тук няма, но се зарадвах, заради жеста. 
Иначе брат ми ми носи по-големи подаръци, като ходи в командировки. Последно блузка и жилетка, ама ми бяха големи.
Зимата, като ходих до Братислава донесох малки нещица на най-близките си. След един месец отивам до Италия. И оттам ще купя по нещичко, но малко.

Да, тъкмо им отговорих. Но ми остава едно такова леко гадно чувство след тази случка. Аз си мисля, че изнемогва това семейство, че мизерстват и децата страдат, затова решавам да се лиша от някои неща и да отделя немалка част от студентската си заплатка, за да им помогна. А явно не е толкова зле положението, щом цветът на клавиатурата е важен... Но това е друга тема, просто трябва да мисля малко повече за себе си май. Включително и при подбиране на подаръците за БГ. Започвам с изпълнение на плана "лошата богаташка от чужбина" като зачеркна подаръка за сестрата на моя любим

Искам обаче в темата да се включат и някои от темата за зълвата без подарък. 

Е, сега вече сгази лука! 

Упс, как не ме е срам 

Имам много близки роднини и приятели по цял свят. Винаги им казвам да не купуват подаръци, но те винаги купуват. Съответно, когато си тръгват и аз винаги купувам.

Като казахте зълва, точно тя ни беше на гости от чужбина с мъжа си и детето си преди 1 седмица. Да, очаквам подарък за децата ми. Естествено нещо дребно. След като зълва ми настоя да й кажем какво искаме аз й поръчах за дъщеря ми едни бански и книжка с лепенки (дъщеря ми много ги обича, а тук ги няма). За бебето - по нейно усмотрение. За мен и мъжа ми изрично й казахме да не взима нищо, освен един френски специалитет, който с мъжа ми много обичаме и ни липсва тук. Струва нищо пари и е лек и много малък като обем.  Тя беше донесла много повече от това. Ние обаче също винаги когато идват свекърва ми или зълва ми в България им правим подаръци и пращаме и на другите като уточняваме заедно с тях какъв обем и кг могат да сложат в чантите си. Освен това ги посрещам със софри всяка вечер от престоя им. Като ходим там на свой ред носим подаръци на всички, напоследък главно на децата, а на големите разни специалитети за хапване. Ако някой друг ме ангажира с някакви непосилни неща, просто отказвам. Пътувам с 2 деца и няма как да нося каквото и да било излишно. Понякога ми се е налагало даже да си изпращам багажа в колет, защото не мога да побера собствения си багаж. Винаги изпращаме колети с подаръци на децата за РД, а за Коледа на всички. Те също ни изпращат. С една дума има пълна взаимност, така че никой не се дразни, а напротив - доставя ни удоволствие да се радваме взаимно. Преди, когато бях студентка в чужбина, като си идвах носех подаръци само на най-близките. Понякога и нещо дребно на приятелки, просто защото знаех, че много ще се зарадват за вниманието и ми доставяше удоволствие. Мисля, че тези неща трябва да стават от сърце. Или пък просто взимаш нещо символично и толкоз.

Моята не е от тях, напротив. Но се чувствам неудобно от скъпите й подаръци- никога няма да мога й върна жеста и се чувствам задължена

Ние като излизаме някъде винаги носим по нещо дребно за най-близките. Не мога да си представя, че ще отида някъде и няма да взема по нещо за децата. Винаги в чужбина нещата ми изглеждат по хубави и играчките и дрешките. Подаръци не очаквам и не смятам, че някой ми е длъжен.

Между другото и аз също съм така с роднините в чужбина. Осбено напоследък не мога да си позволя такива скъпи подаръци. Аз лично наваксвам с посрещането. Изкарвам всички си кулинарни способности, гледам да им доставя максимален конфорт по време на престоя им. Те там не са много по посрещанията, свекърва ми само ни посреща, зълва ми и етърва ми хич. Те пък наваксват с подаръци. Всеки каквото може в крайна сметка.

Аз си знам, че мама ще ми донесе подарък, като се връща от командировка, винаги носи по нещичко, дори само бонбони. А аз мнооого обичам бонбони от Карщат.
Зълва ми пък всеки път, като се прибира, ме пита какво искам, аз все нищо не желая, но тя си носи. За детето ми също винаги носи, обикновено има идея и сама избира подаръците. Дразнят ме съседите на свекърва ми, с близнаци, зълва ми много обича и на тях да им купува подаръци, но те пък имат претенции и най-вече я карат да им купува разни глупости (но не й ги плащат), та и не само за тях, но и за тяхна приятелка. Последният път искали крем Нивеа, защото тук не бил истински, а тя беше забравила и се терзаеше, тогава й казах да им купи от тук и да махне лепенката на български, едва ли ще видят разликата. Намирам за абсолютно безсмислено да се мъкнат от чужбина шампоани, сапуни и кремове, както и примерно шоколад Милка , да влачи тежки куфари с неща, които ги има и тук, казвала съм й го 200 пъти, но тя пак носи.
Друг не очаквам да ми носи подаръци. Но за детето ми носят винаги - всички много я обичат.
Когато аз живеех в Германия, носех по-големи подаръци само на сестра ми, с удоволствие обикалях да й купя нещо, на родителите и баби/дядовци евентуално по нещо дребно, на по-далечни роднини нищо! Но и никой не е имал претенции. Естествено купувах и доволни количества сладости, но каквито няма тук, искаше ми се да опитат нещо ново.

Колкото до другата тема - там не е въпросът, че зълвата не е донесла подарък от Испания, а че изобщо не е донесла подарък на бебенцето на собствения й брат, при което отива за пръв път. Никъде авторката не е казала, че очаква испански подарък, така че двете теми нямат нищо общо.

Винаги, където ходя, обичам да взимам по нещо. И ми харесва като намеря точното за точния човек. Преди 10 години бях на екскурзия във Франция. Партия с още двама си купихме по един ключодържател Айфелова кула за по 1 лв. Подарих го на дядо и той още и го носи, за неговото поколение Айфеловата кула е голяма работа и не пропусна да ми го каже като му го подарих. Знам, че се зарадва на подаръка. Така е и с останалите роднини, купуваме по нещо, напоследък само по нещо сладко от страната, където сме, че безидейна останах. А и питам, ако някой иска нещо откъдето отивам.
Само веднъж се смях много - мъжът ми отиде на екскурзия до Гърция за 5 дена и майка му искала да й купи пердета  

А, по темата...  имахме приятелско семейство от Бургас,  синът им замина за Австралия., Аделаида.набор ми е...


  Върна се след  8 години с приятелката си. Вече гражданин на тази страна.  Толкова ме стопли отношението  им..и опитът на   съпругата му  да говори с нас.  Естествено, момчето има сума ти роднини,  а родителите ми са само приятели на починалия му баща.  Но донесе и подари ключодържатели от кожа на кенгуру.   Нямаше как да му обесня, че не нося и не ползвам естествени кожи.  Досега ми стои на бюрото..  Много Мил подарък.  По- скоро е символ... затова ми е на бюрото.

     Толкова за спомените.   Когато  се върне приятел / от Някъде - там/и ми подари нещо.. изпитвам неудобство.    И кеф.  сетил се е и толкова.
   Затова им казвам на приятелите там...   искам снимки и филми..  да видя!! ДА ВИДЯ!  красотите ви.. атмосферата...  да видя през твоите очи.
   ей такъв подарък искам.

никога не съм имаме роднини по цял свят и не обичам по принцип да ми купуват джунджурийки, не по вкуса ми неща и винаги им казвам да не носят, аз винаги като пращам питам какво искат зашото искам да пратя и така или иначе ще купувам, та да кажат за да не пращам боклуци и мойте  си им казвам директно че не пращам неща които има там, освен ако не са скъпи като робота прахосмукачка и т.н.
 

Леля ми живее в БГ, но пътува много. Обичам да ми носи дребни нещица, най-много книги. Но няма да умра, ако ме забрави някой път. Не съм на 5 все пак.
Иначе аз като се разхождам из Ивропата, мъкна подаръчета, но дребни разни. Кумата ми сега се върна от Франция и беше донесла подаръци на щял и не щял, направооооо двойно повече багаж е донесла, от колкото онзи, с който тръгна. 
Аз заминавам за Франция след един месец и една колежка ме помоли да и донеса нещо. Каза, че щяла да бъде доволна и на молив

От моята гледна точка си имат връзка двете теми. Авторката не е казала как тя се отнася към зълва си, че да има право да изисква и да се надява на подарък. Ако е като сестрата на моя- да не честити рождени дни и празници, да не отговаря на имейли, да ни търси само когато й трябва нещо- ами и аз не бих занесла подарък! Като поотрасне детенцето е нормално да му се подарява нещо, което ще го зарадва. Обаче ако авторката хич не уважава сестрата на мъжа си, защо тя да трябва да й носи нещо или да й дава пари (както вече споменах някъде, подаръците на тази възраст са всъщност за майката, бебето едва ли усеща нещо от тях)?  Не може да очакваш жестове от хора, на които не засвидетелстваш елементарно уважение, нали?

Може в онази тема да не е точно така, само авторката може да ни каже. Но според мен ако си бяха близки или поне се чуваха, все щеше зълвата да пита какво да донесе за бебчето или ТраЛаЛа да подметне какво им се иска.

Освен това една друга форумка се изказа в онази тема, че нейна близка много се разстроила и плакала, защото зълва й донесла подаръци от Америка "само" за родителите си, брат си и децата, а за нея ЗАБРАВИЛА.  Затова имат връзка темите.


А относно джундуриите като подарък- то от там се тръгна очакването на подаръци май. За еднократни пътувания в чужбина стават, но не и като живееш повечко години извън страната. Първия път като се връщахме от германия донесохме на всички по някое ключодържателче или чашка за ракия за по 2-3 Евро. Ама не става всеки път такива неща да им носим. Почна се: хайде, лелиното, това кремче за крака да вземеш (8 Евро); този лосион за тяло, мила ми братовчедке (10 Евро); гориво за фондю за вуйчо (6 Евро); и т.н. И като вземеш на единия нещо, трябва и на всички останали да вземеш все пак.