Те всичките са такива,гледат да вземат преднина в разсърдването,та да не се налага да се извиняват 
Но той не смее да не похвали, като се има предвид, че готвя веднъж месечно и ще вземе да ме секне и толкова да не готвя - Публикувана: 6 юни 2007, 00:15 ч.
- Последно мнение: 14 юни 2007, 13:03 ч.
Този път много ме скоси
Това и аз го забелязах, понеже не готвя, щото няма къде, по други поводи. Утрепва ме значи, по-цуплив е от мен
Но той не смее да не похвали, като се има предвид, че готвя веднъж месечно и ще вземе да ме секне и толкова да не готвя
Я спокойно, те всички са такива и на 30 и на 50 все са професори в кухнята, все акъли дават и все никой не може да им готви "като мама".
Има един хубав виц: След 20 години брак и вечно натякване, че не е като на мама един ден жената прегорила яхнията. Сменила тенджерата, проветрила, но миризмата на загоряло пак се усеща. Прибира се "великият" вкъщи и още от вратата ухилен вика: - МММММ доживях най-после да ми наготвиш като мама.
Така че, като се ядосаш пиши във форума и да не ти пука.
Има един хубав виц: След 20 години брак и вечно натякване, че не е като на мама един ден жената прегорила яхнията. Сменила тенджерата, проветрила, но миризмата на загоряло пак се усеща. Прибира се "великият" вкъщи и още от вратата ухилен вика: - МММММ доживях най-после да ми наготвиш като мама.
Така че, като се ядосаш пиши във форума и да не ти пука.
Аз веднъж бях от другата страна и това ме накара да се позамисля - имах кофти ден в работата и го помолих той да сготви и яденето стана много гадно и мазно и на мене после ми се повръщаше; той каза, че без да иска се е получило така един вид изпуснал олиото 
и е вярно - никога не го е правил толкова гадно, пък и на мене ми се е случвало да омацам яденето, обаче в момента бях готова да го убия понеже и без това си бях нервирана и изморена и изобщо трудно го преживях 
...но добре че има една супа от моркови в историята от преди семейния живот, която трябваше да си я ям сама дълго време и ми послужи за спирачка
и е вярно - никога не го е правил толкова гадно, пък и на мене ми се е случвало да омацам яденето, обаче в момента бях готова да го убия понеже и без това си бях нервирана и изморена и изобщо трудно го преживях ...но добре че има една супа от моркови в историята от преди семейния живот, която трябваше да си я ям сама дълго време и ми послужи за спирачка
Аз като ви чета постовете, направо ми иде да се обадя на моя и да му кажа какъв е готин и колко го обичам. Толкова е непретенциозен горкият, че чак отвреме навреме жал ми става. Аз имам много малко време за готвене. Гледам за малката да има нещо свястно за ядене, но свекито и без това подсигурява за нея. И той си яде филия с масло примерно, или спагети, или кренвирш с кашкавал на скарата. Само през уикенда се облажва с манджичка. Харесва му как готвя - казва, че готвя по-хубаво и от майка му и от тъща му (а и двете са майсторки!), никога не се е сърдил за вида или вкуса на манджите и така. Направо съм късметлийка!
Моят е "консерва" трудно хапва разни измишльотини и дори да са му харесали не признава.
В началото като започнах да готвя и се ядосвах, че като не му харесва нещо не пропуска да отбележи, но ако е хубаво не ме хвали. Питам го - харесва ли ти?, ами нали го ям!
Е, вече е поузрял е не използва такива реплики, а явно и свикна с това което готвя и си му харесва...
В началото като започнах да готвя и се ядосвах, че като не му харесва нещо не пропуска да отбележи, но ако е хубаво не ме хвали. Питам го - харесва ли ти?, ами нали го ям!
Е, вече е поузрял е не използва такива реплики
, а явно и свикна с това което готвя и си му харесва...
Моят яде всичко -много рядко се случва нещо да не му е по сърце. Напъва се насила, ама като нещо не му тръгне аз започвам да се цупя. Почва се едно обяснение, ама как пробвал, обаче нещо не му дохаресало. Идейки дава за другия път, а аз още повече напушвам. Общо взето в това отношение не се оплаквам.
Ама и аз съм хвърляла манджи - в джигера му бъркам така. Като съм му ядосана хвърлям и после не готвя. Бързичко се сдобряваме. Веднага като огладнее 
Ама и аз съм хвърляла манджи - в джигера му бъркам така. Като съм му ядосана хвърлям и после не готвя. Бързичко се сдобряваме.
Веднага като огладнее
Как мъжете да нямат място в кухнята 
Аз ако моя приятел не е там не почвам да готвя нищо! Как така аз ще се бъхтя, а той ще ми пуши цигари и ще гледа ТВ, например
Той е по предварителната подготовка на ястието - рязане, кълцане, после миене на съдове
И винаги харесва всичко, което експериментирам, даже ми писва от хвалби понякога
Аз ако моя приятел не е там не почвам да готвя нищо! Как така аз ще се бъхтя, а той ще ми пуши цигари и ще гледа ТВ, например
Той е по предварителната подготовка на ястието - рязане, кълцане, после миене на съдове
И винаги харесва всичко, което експериментирам, даже ми писва от хвалби понякога
и аз веднъж хвърлях една манджа.
прибирам се от бач скапана, тичам да пазарувам, за да му сготвя, да е щастлив и доволен... таман почвам, той се прибира, поглежда кво творя и заявява "оо, то това ще стане много бавно, аз отивам да си купя кебапчета и домати от пазара"... е па прощавай... можеше да изчака половин час. и полуготовото ядене отиде в кенефа. уби се да ми се извинява после.
прибирам се от бач скапана, тичам да пазарувам, за да му сготвя, да е щастлив и доволен... таман почвам, той се прибира, поглежда кво творя и заявява "оо, то това ще стане много бавно, аз отивам да си купя кебапчета и домати от пазара"... е па прощавай... можеше да изчака половин час. и полуготовото ядене отиде в кенефа. уби се да ми се извинява после.
Я спокойно, те всички са такива и на 30 и на 50 все са професори в кухнята, все акъли дават и все никой не може да им готви "като мама".
Има един хубав виц: След 20 години брак и вечно натякване, че не е като на мама един ден жената прегорила яхнията. Сменила тенджерата, проветрила, но миризмата на загоряло пак се усеща. Прибира се "великият" вкъщи и още от вратата ухилен вика: - МММММ доживях най-после да ми наготвиш като мама.
Има един хубав виц: След 20 години брак и вечно натякване, че не е като на мама един ден жената прегорила яхнията. Сменила тенджерата, проветрила, но миризмата на загоряло пак се усеща. Прибира се "великият" вкъщи и още от вратата ухилен вика: - МММММ доживях най-после да ми наготвиш като мама.
аз пък готвя по-хубаво от майка му
а скоро ревах цяла вечер, защото беше забравил да ми овкуси салатата.
имах много крив ден и си викам - днес всичко накриво ми върви, ей сега поне една хубава салата да изям. а той забравил да ми я овкуси. 
, а пък аз съм много лоша готвачка. Ако нещо не стане, кученце го изяжда, а ние хапваме пица, китайско или каквото има в близкия магазин. Нещо не ми е по сърце готвенето и гледам да не се престаравам 
Моят нито ми придиря на манджите, нито се цупи. Готвя предимно в събота и неделя, защото през седмицата нямам време. Той готви също често, не мога да се оплача. Ако нещо не му се яде, се насилва, само и само да не ме разстрои. Не мога да си го обясня защо третирате мъжете си като деца (цупливи били!), вместо вие да сте глезаната вкъщи и да ви носи на ръце! 
Я спокойно, те всички са такива и на 30 и на 50 все са професори в кухнята, все акъли дават и все никой не може да им готви "като мама".
Има един хубав виц: След 20 години брак и вечно натякване, че не е като на мама един ден жената прегорила яхнията. Сменила тенджерата, проветрила, но миризмата на загоряло пак се усеща. Прибира се "великият" вкъщи и още от вратата ухилен вика: - МММММ доживях най-после да ми наготвиш като мама.
Има един хубав виц: След 20 години брак и вечно натякване, че не е като на мама един ден жената прегорила яхнията. Сменила тенджерата, проветрила, но миризмата на загоряло пак се усеща. Прибира се "великият" вкъщи и още от вратата ухилен вика: - МММММ доживях най-после да ми наготвиш като мама.
аз пък готвя по-хубаво от майка му
а скоро ревах цяла вечер, защото беше забравил да ми овкуси салатата.
имах много крив ден и си викам - днес всичко накриво ми върви, ей сега поне една хубава салата да изям. а той забравил да ми я овкуси. 
Аз в такива кофти дни съм ревала, че маслото на филията ми не е намазано равно
. Не претендира и при експериментиране на рецепти от готварския, но понеже е от по-ранното поколение, не пропуска да отбелязва, че му е много вкусно. Което ми е много приятно!
Е добре де, толкова ли не ги знаете какво обичат и какво- не? На моя му знам всичките предпочитания, съобразявам се с тях и съответно той винаги ме хвали като му сготвя. Дори когато експериментирам с нови гозби пак ги нагаждам на вкусовете му и знам дали ще му хареса предварително. А и в повечето случаи го питам първо дали му звучи добре това ядене. Плюс това за 5 години съвместен живот съм научила поне 40-50 ястия, които му харесват и му готвя предимно тях.
На моя му знам всичките предпочитания, съобразявам се с тях и съответно той винаги ме хвали като му сготвя. Дори когато експериментирам с нови гозби пак ги нагаждам на вкусовете му и знам дали ще му хареса предварително. А и в повечето случаи го питам първо дали му звучи добре това ядене. Плюс това за 5 години съвместен живот съм научила поне 40-50 ястия, които му харесват и му готвя предимно тях.