Как не трябва да храним детето

Правилата звучат логично, но за мен са неприложими...
Моето детенце е на 7 месеца и тежи 5500...интересът и към храната е нулев, познайте как бих могла да я храня без да я забавлявам Песни, танци и един куп играчки съпътстват всяко наше хранене с твърда храна

Честно казано всичко звучи супер логично и съм убедена в правотата му,
НО прилагането на тези правила означава детето ми да не близне нищо друго освен кърма. В последните месеци хич не наддава добре и не е от най-едричките. Абсолютно винаги, когат се храни на масичката за хранене са сложени играчки и му се подават различни предмети за занимавка, винаги съм знаела, че не е правилно, но не виждам друга алтернатива. Много ми се иска да не е така и да е концентриран върху храната и да яде с удоволоствие, но наистина не знам как да го постигна.
Иначе аз от самото си раждане съм била ужасно злоядо дете. Майка ми се е мъчила с мен много, така и беше до някъде към 11-12 години, когато проядох. Като й прочетох статията беше направо възмутена и ми каза съвсем сериозно, че ако не е настоявала да се храня като бебе просто е нямало как да оцелея, няма как да знам дали е така. Много ми се иска с моето дете да не е така, но не знам точно как да го постигна.
И аз това се замислих.

Ами на мене статията ми идва таман навреме,та ще видим,какво приложение ще има!Засега звучи страхотно!

Записвам се и аз, да си поприпомням някои неща от време на време.
seni, ти сама си го казала - "Смятам, че както всичко друго, така и вкусът към храни, е обект на възпитание и дисциплиниране" Статията е именно за това - как да се възпита и дисциплинира здравословно отношение към храната и храненето. Коментари като "Леви хранил ли е някога дете" са ми непонятни. Относно кренвиршите и пържените картофки - какво правят те на масата пред детето? Ако то не ги вижда - няма да ги предпочете, нали така? Не би избрало шоколад пред плод, ако не му се предложи шоколад, нали така? То има избор измежду това, което му се предлага, т.е. измежду това, което семейството има в къщи.
За протокола - хранила съм освен своето, още 4 други деца, с различни вкусове, с различни препочитания, на различни възрасти, включително с проблемно тегло, и ДА - принципите посочени в статията са правилни и е добре да се спазват. Няма дете, което да е родено "злоядо" , има възпитани такива 

Статията наистина е много хубава, добре че е писана от чужд автор, защото ако беше от Христо Михов примерно (типично в негов стил е и отговаря изцяло на неговите виждания по въпроса), щеше да бъде освиркана и оплюта.Не че и сега няма скептици.
сени децата имат свои предпочитания и вкусове и не е вярно че ако опитат шоколад няма да вкусят повече плод (ти като си опитвала шоколад по задължение ли само ядеш плодове или все пак ти харесват, поне мъъъничко?). Аз като дете ядях само зеленчуци - САМО!До степен че да се слага салатата на масата за десерт, след като сме изяли всичко друго, защото в момента в който се появи пред мен аз само това ядях.Месо не исках да ям до пубертета.Големият ми син е на 6 - не е много ящен, бабите го класифицират като злояд. Домати и чушки не близва, но обича броколи, краставица, царевица, картофки, моркови.Не яде череши, круши,праскови,пъпеш- за сметка на това си хапва грозде, ягоди,диня,малини.Обича домашни сладкишчета и едни медени бисквидки които правя, но на купешките е доста капризен (като го научиш на домашни закуски няма да предпочете онези с овкусителите и оцветителите, гарантирам ти!).Шоколад обича, но не винаги и не в неограничени количества - винаги има в къщи и той знае къде стои и може да си вземе при желание - случва се със седмици да не потърси.Яде малко, не го насилвам, старая се да не натяквам (това си откривам като грешка - коментари че не яде много в негово присъствие).
Да, децата ни са заобиколени от "лоши" храни и реклами, които ги подканят да ги опитат на всяка цена.Но не е ли това донякъде оправдание за тези, които нямат времето или желанието да приготвят домашни лакомства за децата си?Да, не е лесно, отнема време, но не е "мисията невъзможна".А ако никога не сте приготвили кексче с плодове или домашни курабиййки на децата си за следобедна закуска няма да е много честно да вините хранително-вкусовата индустрия че ги е свикнала на "боклуци".

Преди 8 месеца щях да се съглася...Винаги съм смятала, че децата не трябва да се насилват да ядът, но когато точно твоето дете се окаже "злоядо" животът ти се преобръща на 180 градуса
Имам прекрасна дъщеря-комуникативна, енергична и винаги усмихната. На 8 месеца обаче размерите и са 5700, 62 см Минах през всичко- кърмене на поискване, кърмене под режим, неуспешни опити за дохранване и какво ли още не...никой не успя да я накара да изсуче повече от количеството, което си е решила (много рядко стигаше до 500 мл за 24 часа...) Сега с твърдата храна е същото- супер гладна е, хапва 50-60 мл  и затваря уста  Бих ли могла да си позволя да не настоявам?!?
Статията наистина е страхотна, но винаги има изключения! Все пак се надявам,  когато малката започне да разбира да успея да се възползвам от съветите дадени тук.

barboran4e, съчуствия за тревогите около храненето; предполагам че никак не ти е лесно; имам приятелка, чието момиченце е с подобни размери на твоята дъщеря, и макар и 6 месеца по-голяма от моя син - тя е по-дребна от него. Здраво ли е детето ти? Има ли нещо, извън размерите, което да те тревожи? Ако няма друг проблем в здравето и развитието на детето - едва ли едните габарити заслужават толкова безпокойство. Има дребни хора, има и едри хора. Най-важно е да са здрави 

Това е генерално обобщение и изобщо не е правдоподобно. Все едно да кажеш "Никога никъде по света не се е раждало злоядо дете (което да не иска да яде от самото си раждане), ако се беше, аз щях да знам". Аз лично съм била изключително злояда, от самото си раждане съм отказвала храна/вода и съм стигнала до сериозно обезводняване още в болницата, така че очевидно майка ми не е имала възможност да възпита хранителни навици все още у мен. Не искам да се впускаме в спорове, но все пак да избягваме генерализациите.

Offioly, искренно се моля и се надявам да е здрава! Много хора се занимаваха с нас- педиатърката, Хедра, д-р Попиванова (от кабинета), нефролог, ендокринолог, гастроентеролог...никой не можа да намери причина поради която детето е толкова малко и само ограничава количеството приета храна  На нас остава само да и се радваме колко е жизнена, енергична, щура и да се молим да е здрава   

Съгласна съм със seni за тона на статията - като я чета си представям автора пред мен да размахва пръст. С някои неща и аз не съм съгласна - аз гледам телевизия докато се храня защото иначе ми е скучно. И няма да спра телевизора и на дъщеря ми. Не я залъгвам за да се нахрани, просто си позяпваме и двете  За повтарянето и потретянето - правя го и ще продължавам, това е маниера и на хранене, тя така си суче също. Хапва малко и се разсейва, ако прибера храната и не предложа пак, ще се сети след 5мин че се храним и ще си поиска. Не може да се разиграваме така - на час по лъжичка и постоянно да стои полугладна. Като се нахрани няма начин да и набутам още в устата. Суче си по същия начин - суква малко, пуска, пак суква, пак пуска... докато спре да отваря устата. Против насилието във всякакви форми съм, но малко телевизия и леко настояване не са насилие според мен 

Вярвам, че ние възпитаваме децата си и за храненето, и за телевизията . Затова и вече на вечеря спирам телевизията вкъщи и пускам тиха музика - опитвам се да възпитам не само дъщеря ми, но и нас двамата с баща й , че вечерята е време да се нахраним и да си поговорим на кой какво му се е случило през деня. И след малко протести от страна и на двамата, взеха, че свикнаха, и детето ми се храни достатъчно добре и без телевизия. Т.е. - децата са адаптивни и податливи, май понякога е по-трудно ние да свикнем.
Статията ми харесва - и това от позицията на майка, която имаше /според нея/ доста злоядо дете. До 1 г. и 3-4 месеца детето ми беше основно на кърма - изключително пристастено кърмаче, далеч от всички нормативи за поемане на твърда храна. След това само си прояде, без особени усилия от моя страна, но преди това ми се наложи да преглътна, че е дребна, че не яде, и да следвам основната мисъл на тази статия - дете на тази възраст няма да остане гладно.
Детето ми и сега е дребно - 87 см. /11,5 кг./ на 2,5 г., но ние с баща също сме сравнително дребни; и сега не яде огромни количества - но за сметка на това когато е гладна, яде със завиден апетит, просто когато спре, значи, че не е гладна вече, дори да е хапнала 50 гр. храна, затова само питам - "ще ядеш ли още?" и при отговор "не" взимам храната и чака до следващото ядене - тогава вече яде доста .
Затова съвет към всички със злояди деца - стискате зъби и предлагате само здравословна храна - ще проядат в крайна сметка.
Барбаронче  , при теб нещата наистина изглеждат странни /щом и кърма не изсуква повече от 500 гр./, но ако е жизнена и здрава, може би трябва да спреш да ровиш и да се безпокоиш - само наистина е важно да яде здравословно, защото при малки количества храна при нея всяка хапка е ценна и не може да се дават боклуци.

Lauren, извинявам се за генерализирането, действително не е коректно да се говори така;
Моето бебе обаче също не искаше да суче в началото, обезводни се, приеха ни в болница - системи, хранене на режим, ала-бала... но нито за миг не ми е минало през ума че може да е злоядо. Просто труден период, тежка адаптация на новородено и толкоз. От там насетне съм пуснала нещата да се случват сами, и с кърменето, и с водопиенето и с твърдата храна. Децата усещат нашето отношение към тях, отношението ни към света, и когато ние приемаме нещата за трудни и тежки - те стават такива.  Това исках да кажа

offioly съжалявам за това, което сте преживели, лежала съм заради детето си в болница и ужасът ми е много добре познат, важното е, че е останало в миналото.
 
Да, в това отношение наистина трябва да поработя, защото определено чувствам голямо напрежение, свързано с храненето му, особено в момента, когато не иска да близне никаква твърда храна.

Реално до годинката си бяхме на кърма. От пюретата никога не е яла повече от 60 гр., след като категорично ги отказа-няколко гризки на ден и стигаха. Между 8-10 месец не наддаде нито грам. 10-12 месец 200гр  На годинката "прояде", хапва и пюрета стига да ги яде сама. За миг не съм си помислила, че е злояда. Сега също не яде по много, но и предлагам начесто. Дам и царевица, след малко праскова, после хлебче...и така. Докато в същото това време е на кърма, аз мисля,че е ок. Докато яде -не се играе, не се гледа ТВ,  занимаваме се само с храната. Предпочитам да ям с голям апетит пред нея, ако поиска храни, които не са за нея не и давам. Разбира се, всяко дете си е различно. В нашия случай статията подкрепи гледната ми точка и ми беше много полезна.

Запис да следя. Явно съм разглезила сина ми (и не само аз)  В градината си изяжда всичко сам, дори и допълнително иска. В къщи изяжда сам 4-5 залъка след което започва една гонитба..... Бабата има също пръст в тази работа- докато го храни му разказва приказки, гледат ТВ, книжки, дава му чантата си да рови в нея и др.
Събота или неделя им го даваме за през деня и познайте какво ми сервираха - " Ми ние преди всяко ядене му даваме подарък, че така по-лесно върви"