За " смелостта " на мъжете при гледането на децата !

# 15 6 юни 2007, 16:31 ч.

у дома
Мнения: 965

И ние сме така Tired

Особено по въпроса за обличането, все му е топло, все "Къде го виждам тоя вятър", "Много я навличам"... ooooh!

В събота вечерта ги пуснах да отидат на разходка, за да изчистя - отишли право на скачащите замъци в Морската дето духа ooooh!

Но няма да си кривя душаа, че понякога му завиждам за спокойствието. И наистина, ми се иска да не се притеснявам толкова за детето, ама ...

# 16 6 юни 2007, 16:51 ч.

София
Мнения: 3 679

Цитат на: Никол в ср, 06 юни 2007, 15:37

У нас е обратното Embarassed

И у нас

# 17 6 юни 2007, 19:07 ч.

София
Мнения: 1 105

Смели са, да. Аз преди една седмица се прибирам и по стълбите засичам мъжа ми, слиза да си премести колата. Качвам се и гледам прозореца зее широко отворен Тими гледа детско. Като се прибра го питах как така слиза и оставя прозореца отворен и той ми вика "Е какво толкова?!". Пуснала съм една тема на предната страница по въпроса със страха ми. На всичкото отгоре се замота долу. Ами ако не се бях прибрала?! Нямам думи просто.

# 18 6 юни 2007, 19:25 ч.

Мнения: 2 237

При нас също е обратното.Мъжът ми непрекъсанто трепери за Калина,да кихне само и скача като попарен.Аз само се смея от страни и му казвам да не се вживява толкова....

# 19 6 юни 2007, 20:05 ч.

в края на града
Мнения: 4 446

Мъжът ми в някои отношения се шашка много повече от мен, но за неща, които аз например съм преценила, че са безопасни. В други случаи разрешава неща, които аз забранявам. Например скачане по разтегнат диван, пружината е кофти, малкият отскача много и въобще не внимава да не хвръкне някъде настрани, аз му давам само, ако съм до него, за да го хвана, защото винаги отхвърча... Дааа, ама таткото решил да се прави на добър и разрешил да се скача и резултатът е огромна черно-лилава подутина на главата...

# 20 6 юни 2007, 20:11 ч.

Мнения: 165

аз не мисля че са смели ами по скоро безрасъдни,моя го къпе сам в банята и го слага да си играе в коритото с играчки,дотук ок нали? да ама няколко пъти се случва да се присети точно в този момент да ми каже нещо и идва при мен съвсем спокойно в другата стая да ми се обяснява като го остава детето само #Cussing out

а той се изправя в коритото.Другия номер който на скоро видях е че не го връзва в столчето за хранене.Та не мисля че сме параноички и съм на мнение да не се дърпа дявола за опашката

# 21 6 юни 2007, 20:36 ч.

Мнения: 6 164

Ние имаме обща преценка за ситуациите с мъжа ми, имам му пълно доверие, когато детето е с него, на друг нямам такова. Дори понякога той се стряска повече, но защото прекарва по-малко време с малкия, нали е на работа и не му познава толкова действията и реакциите. В такива случаи е обратното, той казва "Ще падне!", а аз "Няма, изчакай и ще видиш, че може сам."

Причина:

Причина: