- времето, полагащо се на дъщеря ми трябва да се дели на две (респективно разходите)
- бебето ще е малко и ревливо и няма да можем да излизаме по забавления както го правим , а трябва да се грижим за него (то спи по график, боледува и т.н.)
- бебето не е кукла и когато то се роди не може да се играе с него. Няма да го храни и повива, а само ще гледа как става, защото бебетата са крехки.
- докато бебето порастне и тя ще е порастнала и вече няма да й се играе с него
- ако иска сродна душичка може да получи животно, с което действително може да си играе сега и веднага, а не след 2-3 години (и получи морско свинче).
Обяснявала съм и обективните причини, поради които не желаем второ дете (тя естествено не ги е примела от раз, но като цяло проявява разбиране).
При среща с по-малки от нея деца (на наши семейни приятели), самата тя се е убеждавала, че малките деца не са толкова интересни, колкото си ги представя и след половин час прекаран с пълзящи или слабо говорещи деца, интересът й минава.
Не мисля, че съм я направила дотук егоист. Има много приятели, общителна е и е ларж.