Провокирана от коментарите в предишната си тема, за това, че всеки ден трябва да вършим добри дела, реших да отворя тази. Предполагам всички сте гледали филма "Предай нататък". Няма да го разказвам. Но ще попроменя малко правилата 
Предлагам в тази тема всеки да напише нещо добро, което е направил и да го предаде към следващия, някой, който също е направил добро, което да опише и после следващ, и следващ и така да се получи една верига и тема, която да бъде пълна с добри дела 
Надявам се и никой да не се отклонява от замисъла По долу ви пускам нещо, което да ви стимулира
Та, започвам аз. Преди малко, точно в 00:00 пуснах смс на 1365 за Светльо. Още малко пари остават, за да се събере сумата нужна му за операцията, но също така остава и малко време за събирането на тези средства. Стига всички да се мобилизираме
Вярвам, че всичко ще мине успешно за малкия юнак! 
Любов и таксита
Онзи ден бях в Ню Йорк и с един приятел се возихме в такси. Когато слязохме, приятелят ми каза на шофьора:
—Много ви благодаря. Карахте прекрасно.
За секунда таксиметровият шофьор се стъписа, а после каза:
—Ти да не си някой веселяк, а?
—Не, драги господине, не се шегувам. Възхищавам се на самообладанието ви в натовареното движение.
—Аха — каза шофьорът и потегли.
—Какво ти става? — попитах аз.
—Опитвам се да върна любовта В Ню Йорк —каза приятелят ми. — Уверен съм, че това е единственото нещо, което може да спаси града.
—Мислиш ли, че един човек може да спаси цял Ню Йорк?
—Не става дума само за един човек. Сигурен съм, че денят на този таксиметров шофьор ще мине по-добре. Да предположим, че днес той ще има двадесет пътника. С тези двадесет души той ще се държи добре, защото някой се е отнесъл добре с него. Клиентите му, на свой ред, ще бъдат по-любезни със своите служители, продавачи, сервитьори или дори със собствените си семейства. В края на краищата добрата воля може да се разпростре поне върху 1 000 души. Това вече не е зле, нали?
—Но ти зависиш от онзи таксиметров шофьор —той трябва да предаде твоята добра воля на другите.
—Не завися от него — каза приятелят ми, — защото съзнавам, че системата не е защитена срещу глупаци. Така че днес трябва да се заема с десет различни хора. Ако от десет души успея да направя щастливи поне трима, тогава мога косвено да повлияя върху настроението на още три хиляди.
—На думи всичко това звучи добре — съгласих се аз, — но не съм сигурен, че на практика ще подейства.
—Ако не се получи, нищо не е загубено. Не ми отне много време, за да кажа на човека, че се справя добре. Той не получи нито по-голям бакшиш, нито по-малък. Ако думите ми са попаднали в глухи уши, какво от това? Утре ще се опитам да направя щастлив друг таксиметров шофьор.
—Ти не си добре.
—Думите ти показват какъв циник си станал. Направих изследване и се оказа, че онова, което изглежда липсва — например на пощенските работници, освен парите, разбира се, — е, че никой не им казва, каква чудесна работа вършат те.
—Но те не работят добре.
— Не работят добре, защото усещат, че никои не го е грижа как се справят. Защо някой да не им каже добра дума?
Минахме покрай един строеж и видяхме петима работници, които си похапваха за обед. Приятелят ми спря.
—Прекрасна работа сте свършили. Сигурно е трудна и опасна.
Работниците погледнаха приятеля ми подозрително.
—Кога ще бъде завършено?
—През юни — изсумтя единият.
—О, това наистина е впечатляващо. Вероятно човек се чувства много горд, когато върши подобна работа.
Продължихме нататък и аз му казах:
—След Дон Кихот, за първи път срещам подобен екземпляр като теб.
—Когато онези мъже смелят думите ми, ще им стане приятно. В такъв случай и градът, по един или друг начин, ще извлече полза от тяхното щастие.
—Но ти не можеш да вършиш това сам! — Възразих аз. — Ти си сам срещу всички.
—Най-важното е да не се обезсърчаваш. Никак не е лесно да накараш хората в един град отново да станат добри, но ако и някой друг се включи в моето начинание...
—Ти току-що намигна на една съвсем невзрачна жена— подскочих аз.
—Да, зная — съгласи се той. — И ако тя е учителка, днес класът й ще има прекрасен ден.
Арт Бъкуалд
От „Пилешка супа за душата”
Предлагам в тази тема всеки да напише нещо добро, което е направил и да го предаде към следващия, някой, който също е направил добро, което да опише и после следващ, и следващ и така да се получи една верига и тема, която да бъде пълна с добри дела Надявам се и никой да не се отклонява от замисъла По долу ви пускам нещо, което да ви стимулира Та, започвам аз. Преди малко, точно в 00:00 пуснах смс на 1365 за Светльо. Още малко пари остават, за да се събере сумата нужна му за операцията, но също така остава и малко време за събирането на тези средства. Стига всички да се мобилизираме
Вярвам, че всичко ще мине успешно за малкия юнак! Любов и таксита
Онзи ден бях в Ню Йорк и с един приятел се возихме в такси. Когато слязохме, приятелят ми каза на шофьора:
—Много ви благодаря. Карахте прекрасно.
За секунда таксиметровият шофьор се стъписа, а после каза:
—Ти да не си някой веселяк, а?
—Не, драги господине, не се шегувам. Възхищавам се на самообладанието ви в натовареното движение.
—Аха — каза шофьорът и потегли.
—Какво ти става? — попитах аз.
—Опитвам се да върна любовта В Ню Йорк —каза приятелят ми. — Уверен съм, че това е единственото нещо, което може да спаси града.
—Мислиш ли, че един човек може да спаси цял Ню Йорк?
—Не става дума само за един човек. Сигурен съм, че денят на този таксиметров шофьор ще мине по-добре. Да предположим, че днес той ще има двадесет пътника. С тези двадесет души той ще се държи добре, защото някой се е отнесъл добре с него. Клиентите му, на свой ред, ще бъдат по-любезни със своите служители, продавачи, сервитьори или дори със собствените си семейства. В края на краищата добрата воля може да се разпростре поне върху 1 000 души. Това вече не е зле, нали?
—Но ти зависиш от онзи таксиметров шофьор —той трябва да предаде твоята добра воля на другите.
—Не завися от него — каза приятелят ми, — защото съзнавам, че системата не е защитена срещу глупаци. Така че днес трябва да се заема с десет различни хора. Ако от десет души успея да направя щастливи поне трима, тогава мога косвено да повлияя върху настроението на още три хиляди.
—На думи всичко това звучи добре — съгласих се аз, — но не съм сигурен, че на практика ще подейства.
—Ако не се получи, нищо не е загубено. Не ми отне много време, за да кажа на човека, че се справя добре. Той не получи нито по-голям бакшиш, нито по-малък. Ако думите ми са попаднали в глухи уши, какво от това? Утре ще се опитам да направя щастлив друг таксиметров шофьор.
—Ти не си добре.
—Думите ти показват какъв циник си станал. Направих изследване и се оказа, че онова, което изглежда липсва — например на пощенските работници, освен парите, разбира се, — е, че никой не им казва, каква чудесна работа вършат те.
—Но те не работят добре.
— Не работят добре, защото усещат, че никои не го е грижа как се справят. Защо някой да не им каже добра дума?
Минахме покрай един строеж и видяхме петима работници, които си похапваха за обед. Приятелят ми спря.
—Прекрасна работа сте свършили. Сигурно е трудна и опасна.
Работниците погледнаха приятеля ми подозрително.
—Кога ще бъде завършено?
—През юни — изсумтя единият.
—О, това наистина е впечатляващо. Вероятно човек се чувства много горд, когато върши подобна работа.
Продължихме нататък и аз му казах:
—След Дон Кихот, за първи път срещам подобен екземпляр като теб.
—Когато онези мъже смелят думите ми, ще им стане приятно. В такъв случай и градът, по един или друг начин, ще извлече полза от тяхното щастие.
—Но ти не можеш да вършиш това сам! — Възразих аз. — Ти си сам срещу всички.
—Най-важното е да не се обезсърчаваш. Никак не е лесно да накараш хората в един град отново да станат добри, но ако и някой друг се включи в моето начинание...
—Ти току-що намигна на една съвсем невзрачна жена— подскочих аз.
—Да, зная — съгласи се той. — И ако тя е учителка, днес класът й ще има прекрасен ден.
Арт Бъкуалд
От „Пилешка супа за душата”
) 
ММка е посочила е дна от книжките, проповядващи тази свръхоптимистична булевардна психология, ала Паулу Коелю и дрън дрън. 
Всеки си има мироглед и принципи и това му е хубавото. Понякога несъвместими с нашите, но това пак не е лошо. Не мога да доразвивам в тази посока, щото ще излезе, че и убийците са хора, заслужаващи втори шанс. Са ли? Ще ви стигне ли добротата и позитивността да опростите убиец, да му върнете добро? Или позитивността и добротата, все пак, не са за всички? 
, 
Единственото, което успях да направя беше да му кажа "благодаря". Така се стъписах, обаче и толкова приятно ми стана, и толкова широко се усмихнах. Много съжалявам за това, че не можах да реагирам адекватно. Гледах човека как си заминава по пътя и не можех да си обясня защо ми да подари и само се надявах, че е осъзнал какво красиво нещо стори. Много бързо цветенцето увяхна, но не исках да го изхвърлям, защото ми беше много специално и за мен струваше много повече от огромен букет с рози. Ето още една идея, да споделяме доброто, което някой е направил за нас 
Беше за дребните неща...
Ако правя добро, то го правя за другия несъмнено, но както в случая с смс-ите, го правя освен за другия, също и за собственото си душевно спокойствие. Защото определено направеното ще ми донесе поне малко задоволство. Защо винаги трябва да търсиш похвала ако си направил нещо добро. Помагаш на някого, ще ти се върне един ден, със сигурност. По-ведро го давай 
Но пък в насрещната локва също, а ако не влязат в нея, ще си седят на пътя и някой ще ги смачка 
"Sylzite sa dumite, koito sarceto ne moje da izre4e."
Малко смях,за отпускане и отмора 
