Невротизираните майки / баби/ - помощ спасете ме

Безспорно бабата е преиграла, най-вероятно. Но, аз се дразня много от майки, които са оставили малките си деца да си правят каквото искат! Много съм далече от орлица, но има неща с които шега не бива!
Миналата година едно едногодишно непрекъснато поливаше с пясък главите на всички деца в пясъчника, големия ми син тогава на 4 и половина тръгна да се разправя с въпросното дете, защото не му е приятно, аз го спрях(все пак битката щеше да е меко казано неравностойна  ), но майката не се намеси. Е какво трябваше да направя в случая, да го оставя моя да го "научи" да се държи прилично или аз да "науча" майката да си възпитава детето или като не може да не го събира с други?!? Съжалявам може да ви се вижда много нормално да се заливат с пясък, но на Вики му е влизал пясък в очите и едното око се възпали, слагахме капки една седмица, добре че мина относително лесно. Мислите ли, че му е било приятно и забавно?
Така че, не мога да се възмутя от бабата, възмущава ме това че ти се възмущаваш!

Когато позволявам на децата ми да играят в пясъчника-
правя го с ясната съвест, че някое дете може да им
изсипе кофа пясък на главата... 
Да, неприятно е, наистина, и аз съм лекувала възпалени от замърсяване очи,
но не можем да спрем децата да не играят.
Реакцията на бабата наистина е била доста пресилена,
но ква е гаранцията, че и нейното внуче утре няма да засипе другарчето с пясък?
 

Аз също водя дъщеря си да играе в пясъка и ми е  ясно,че е възможно да се приберем поръсени по главата.Случвало ни се е и пак ще се случва.Но определено никак,ама никак няма да ми е приятно да видя,че детето поръсило моето е с майка си там и тя е на 1 см. разстояние.И да видите вие,колко бързо се случва това,та тя нямала време да реагира.
Бабата си е съвсем наред женицата.Ми вие откъде знаете какви претенции има майката на внучето й.Ако след това й спретне скандал,че не е овардила детето й,бабата какво да прави.С право се е развикала жената.
Айде сега ,какво ще се извиняваш,че чак пък и уроци ще раздаваш.
Друг е въпроса, ако детето е отишло умишлено до другото и го е  поръсило с пясъка.Тогава не е за извинение от страна на майката.
При игра обаче се случват тези неща и аз никога не съм вдигала скандали.

Изнервени са много баби,майки,понякога и аз реагирам бурно на някоя необмислена  детска постъпка,но не истерясвам,а просто  разтревожена правя забележка.Да,ама на съответната майка не й е приятно и като се набере,като гракне-то излиза,че аз и детето ми сме виновни,че сме им станали жертви.Впечатленията ми ме водят на извода:много нагли и безцеремонни родители са се навъдили.Такива,дето са на принципа- нищо не ме интерисува,щом не съм аз пострадалият;след мен може и потоп!

Да, съгласна съм. Това, че някой крещи (тропа, блъска или налита на бой в подобна ситуация) не означава, че имаме право да отговорим със същото.
Не си очаквала, но вече знаеш, че воже пак да ти се случи - на пясъчник, в магазин, сладкарница, къде да е....
Просто ти се дръж на ниво. Не изпадай до там да отвръщаш със същото, нито да обясняваш, нито да се оправдяваш или нападаш.

Доколкото ти е по силите, съвсем спокойно охлади бабинската страст - например, можеш да и кажеш, че викове са недопустими, да я помолиш учтиво, но без ирония, да не бъде агресивна (примерно) и ако иска да поговорите спокойно някъде наблизо,
да проявиш интерес към пострадалото дете, 
да охладиш малко и детския напън за подвизи (ако е такъв случая) - молиш си детето да си отваря малко повече очите, а ако пак го направи и виждаш, че не разбира (щото не е длъжен да разбира всичките ни дертове), отдалечаваш немирника, да мятка по-надалеч от децата каквото си иска, без да има засегнати. Или ако те разбира добре, но прави нарочно, го отдалечаваш докато миряса.

Това е площадка, не стерилна лаборатория - ясно е че ще се цапат и че ще хвърчи какво ли не.
Трябва по малко да се учат сами как да се пазят и кое с каква сила е допустимо да се хвърли.

Не е ясно какво е пазила бабата, но Кейси може да излезе права - за част от това поколение дрехите са една от основните ценности в живота.

Според мен най-малкото което можеш да направиш е да се извиниш на родителя на детето за случката. Никой не е в състояние да ме убеди че това е правилната реакция на бабата и искам да ви кажа че да трябва да им се даде урок на такива хора защото от там тръгва всичко. Както си мълчите за кучетата , които се изхождат всяка сутрин в градинката в която играят децата ви така и ще преглътнете всичко останало и in the end of the day ще си се приберете мирно и кротко в къщи със успокоителното " ми нищо не мога да направя".Ами да викажа утре тя ще посегне на мен или на детето ми и тогава ли ще е оправдана защото да могат да се получат усложнеия и замърсяване на очичките. Както многогратно казах аз признавам вината си повода по който пиша е неадекватната реакция на бабата.

повярвай ми не съм от родителите които си стоят и не реагират на действията на детето ми. Разбира се че й обяснявам  и съм много против това изживяване на детството пък после ще се възпитаваме. А ти Г. твоите деца не са ли правили такива неща?..

и ако отделиш 20 сек. да прочетеш внимателно написаното от мен ще намериш отговор на въпроса извинила ли съм се

Според мен са невротизирани точно от такива родители, които си мислят, че пълноценно детство означава изсипване на кофи с пясък върху главите на другите деца, въргаляне в локвите и са на принципа "оправяй се сам". Не мисля, че е съвсем безобидно някой да изсипе кофичка пясък в/у главата на дъщеря ми. Още повече в периода м/у 1 и 2 години, когато миенето на косата беше кошмар, с рев до повръщане и сме я мили веднъж седмично, нямаше да ми стане особено приятно , ако се беше случило на нея. Да не говорим, ако влезне в очите. Съгласна съм, че поведението на бабата също е било прекалено- аз лично не бих реагирала така, но просто не съм такъв човек, не си падам по скандали, но вътрешно щях да се вбеся.
И само да допълня- играта в пясъчника може да е също толкова забавна и без да се излива пясък по главите. За протокола- дъщеря ми не го е правила-значи може.

тръгнахме си веднага Йоана започна да ми говори как една леля се е карала разбира се че й обяснявам кое може и кое не че така не е хубаво , вие не бяхте там сценката беше за http://www.vbox7.com/

Абсолютно съгласна!
Определено реакцията на бабата е била прекалена.Не мисля, че виковете и крясъците са начин за   разрешаване на проблема.

Според мен въпосът е принципен.Да-всеки може да си възпитава детето според своя вкус и възгледи.Но когато детето общува с други деца и техните родители или възпитатели не споделят нашия стил-трябва да уважим тяхното право на свободен избор.
Ако детето на авторката иска да посипе себе си с пясък-ок, тя му е майка,тя го възпитава,дали детето ще го приеме за добро или лошо това да се посипва самос  пясък зависи от нея.НО да посипва друго дете може само,другото дете и неговите родители са съгласни.
Тук всички ще скочат-ама те са деца.Да,деца са.И затова се учат-защото са деца.

Не става дума само за конкретния случай, а по принцип.

Аз също оставям детето ми да играе с други деца.Но МАЙКИТЕ на децата,когато дори само забележат,че ТЯХНОТО дете може да нарани моето се намесват.И детето знае,че не е позволено не само да се посипва пясък,но и да се вади биберона от устата на бебето,да му се бърка в очите,да се носи,блъска ,бута,удря и разплаква.
Разбира се, случва се понякога децата да изпреварят родителите и да направят някоя беля.Но тогава се учат да се извиняват.И то не майките една на друга, а виновното дете, на пострадалото.За да могат да носят един ден отговорност за собствените си постъпки.

Жалко,че бабата е реагирала по-емоционално и не си могла да накараш детето си да се извини.Ако го научиш да се извинява може да не предизвиква такива бурни реакции.

Аз не ходя в градинката да пия кафе, а да си изведа детето.Обикновено съм толкова близо,че би било трудно друго дете да дойде и да го посипе с пясък,преди да съм му хванала ръката с кофичката.И мойто не би го направило,защото не бих позволила.
Толкова ли е трудно?Крясъците не помагат.Вниманието е къде по-добро решение.

От мравка, пак стана слон. Не вярвам някъде да има майка, която да вижда, как детето й засипва с пясък всички останали деца и да си трае. Обикновено случките по пясъчниците са такива: Дете се опитва да сипе пясък навсякъде, родителят прави забележка, че така не трябва да прави. То пак продължава - хваща го за ръката и го изкарва от пясъчника. То реве, реве... след малко се връща и не прави вече така.
Поне такива са ми наблюденията от 3 години насам.

А това вече е брутално. Не мога да повярвам, че това зверче се надига от количката и цапардосва друго дете, за разнообразие, а майка му го оправдава .
Ще патим, ще патим .

Аз също имам пресен случай. Седим с Гери в един парк, който е пълен с разни кончета, слончета, патета (играчки) и такива подобни за яздене. Гери си харесва един слон и хуква към него. Друго дете също хуква към него. И почват да се бутат и двете в слона. Аз хващам с едната ръка през кръста Гери и се мъча да я изтръгна от слона, защото никакви думи не помагат в случая. Другата майка също дойде до децата, но не реагираше. Докато се мъча да откопча Гери от слона и се мъча да я убедя, че сега малко момиченцето, после малко тя и ще се редуват... онова си вдигна ръката и 3 пъти я удари с цялата си злоба по главата. Гери ревна, майката на другото дете, тогава каза: "Защо я удари? А?". Детето се качи на слона - победителя печели ! А моето си подви опашката и отиде на едно пате.
Заговорих се с майката и ми каза, че детето й е на 4 години. Значи е цяла година по-голямо от Гери, но да удря по главата, не е разбрало, че не е хубаво и не трябва да го прави.
Гери разбра това още на 2 години. И съм сигурна в нея. Честно казано, ако удари някой, много ще ме изненада...
Но на моменти се чудя, дали като някои възпитаваме децата си да не удрят, а други - не, не правим на нашите лоша услуга . Така като гледам и ми дожалява безкрайно много за моето задръстеняче .