Най-много страда Детската хирургия - ние сме на загуба !
Обаче, помислете:
Първо -нашата болница не е магазин, който трябва да печели.
Второ - другите печелят от страшните болести на възрастните, но ние слава богу се радваме, че децата не боледуват много.
Трето - тези деца, които боледуват, изискват много грижи и финанси: това здравната каса покрива на 25 %. Така е и при другите колеги, но ние имаме нужда от повече персонал, за да обслужваме нашите малки пациенти.
Четвърто - децата са бъдещето на България, нашия стратегически потенциал: кой е този глупак, който иска да затрие своето бъдеще?
Ние, и целия персонал на "Пирогов" искаме реално и достойно заплащане на нашата работа.
Протестите продължават .
Публикувам във форума моето обръщение към митинга на Пироговския персонал:
ЗДРАВЕЙТЕ БУНТОВНИЦИ !
Здравейте вие всички, будната съвест на България!
Аз съм д-р Бранков, вие ме познавате! Аз съм детски хирург, а хирурзите са тези, които режат гнилото месо!
Ние сме едно цяло! С нас са и майките на нашите болни деца!
Ние им обещаваме, че каквото и да стане, техните деца ще бъдат здрави!
Ние всички се борим за една кауза и вече постигнахме първата победа.
Правителството и Парламента изслушаха нашите искания.
Но това е само първата крачка.
Има много процедурни етапи и на всеки от тях те искат да сложат прът в колелото. Ние ще счупим този прът! Ние ще го използуваме за това, за което той служи – бой по главата!
Но все пак аз не съм прав, има хора, които ни подкрепят, които са за нашата кауза.
Има и други обаче, друга-а-а-ри, които са против нас, те вчера ни провалиха в гласуването!
Знаете ли ги тези другари? Докля-адваха ми вече...
Колкото повече търпим тези "другари", толкова по-малко деца, синове, дъщери, внуци ще останат в България.!
Нашите...!!!!
На тези, които твърдят, че тружениците на детската хирургия са мързеливи и не печелят, ще кажа няколко цифри – 3000 операции на година, 40 000 деца преминали през приемно отделение и противошокова зала на детска хирургия.
Хиляди спасени живота! На нашите деца, на децата на България!
Има едни хора, началници, които ме питат какво правим ние в детската хирургия.
Моят контравъпрос беше – а бе вие нямате ли деца и внуци?
Ами вие всички ... имате ли? И аз имам...
Искам да се извиня на тези хора, начальници.
Те не знаят какво говорят. Прости им боже!
Аз ги моля – простете ме, че помислих лошо за вашите деца!
Каквото и да стане, ние ще бъдем готови да помогнем на всички.
Ще помогнем и на техните родители.
Ще им помогнем да разберат, че повече така не може!
Трябва да разбъркаме блатото, трябва да изтрием плесента.
Трябва да победим!