Какво е мнението ви по отношение на обучението на деца с увреждания?

Това е точно така, но интеграцията на децата с увреждания е дълъг процес, то няма да стане изведнъж с една  кампания. Съвместното учене в обикновени училища е първата и най-сериозна стъпка според мен към интегрирането на децата с увреждания.

Глухите и слепите деца са едни от най- успешно обучаваните деца с увреждания в масовите училища. Имаме дълголетна традиция в това обучение. Те са и най- добре приетите в обществото.

разбира се, ако наШето обЩество не е в състояние ниЩо да предаде на децата ни, тогава не само на дете с увреждане, ми и на араб4е или китай4е Ще се подиграват.

по темата : освен ако не е с тежки увреждания, които изискват специални грижи и обу4ени възпитатели. дъЩеря ми има мом4енце с Даун в класа, изклЮ4ително са привързани вси4ки към него, а не съм и' давала специални обяснения, или нареждания за поведението и' към него.
децата могат да бъдат много жестоки, вярно е, но не трябва да забравяме и 4е са "4исти" съЩества, ако им се даде правилна информация, ако не се под4ертават безбройни разли4ия... много "проблеми" за тях не биха съЩествували.

Фукла, така е, съгласна съм.
Аз самата съм ЗА интеграцията на децата с увреждания в масовите училища.
Мисълта ми беше, че е необходимо може би да се предоставя на родителите на децата от класа повече информация - да са подготвени и те, а и да могат да подготвят и собствените си деца за това как да се държат с децата и хората с проблеми
Не става въпрос за точни указания за поведението, а по-скоро информация, че е възможно в класа да има дете с увреждане и че то по нищо друго не се отличава от останалите деца, да се промени този стереотип на мислене "различен - значи луд" и т.н., а не да се стигне до обидни епитети, подигравки и лошо отношение и едва тогава да се взимат мерки относно информираността на деца и родители.

Гласувах с опции 1,2 и 5 .

Нямам нищо провтив И детето ми учи с такова детенце.
Но много са сурови съучениците й с нея... Моята разбира и все я защитава... Абе сложно нещо се получва, но няма да се даваме.

При идеални условия (материалната база е налице, а духовно увредените не съществуват като субекти) - в общи училища.

От гледна точка на самите деца - сред връстници, които не ги приемат за "различни".

Няма против детето ми (когато го имам де) да учи с деца с увреждания. Кои са лек и кои тежки, не зная, но ако на децата бъде обяснено правилно здравословното състояние на техният „различен” съученик, както от учители, така и от родители, вярвам, че те ще реагират много адекватно. И въпреки всичко, ме е страх за децата с увреждания и техните чувства, за травмите които могат да им бъдат нанесени, за унижението, което несъмнено някой ще им приложи, за тяхното самочувствие ....... За съжаление хората не сме еднакви и не регираме по един и същ начин.

На обществото ни никак не е подготвено за деца с увреждания, което е много жалко. За съжаление ще има и от всичко по-малко и от подигравките и от страненето, от всичко ....

Така е и с осиновенети деца ......... Винаги ще чуеш злобен коментар зад гърба си. Така е и със семсйтвата със стерилитет (което живо ме вълнува и е моята болна тема). Защото не приемаме хората различни от нас, защо когато нещо не е „нормално” го смятаме за лошо?

Лоши сме хората

yosarian, и аз приемам "определението" на Как'Сийка за леко/тежко увреждане.

Хубаво и толерантно би било децата с увреждания да са в масовите училища. Но не смятам, че обществото ни е "узряло" към различните. Аз лично не бих имала против такова дете или деца да се обучава(т) с моето. Но е необходима подготовка - и на учителите, и информация за родителите.

Когато бях в пети клас на екскурзия, учителка ми каза да не общувам с група глухонеми деца, защото съм щяла да забравя да говоря.

Наскоро в една тема четох, че някои майки в градинките смятат диабета за заразна болест.

Много усилия и време ще са нужни за промяна на обществото. Да се хвърлят децата с увреждания на "вълците" на принципа я случи на добри съученици, я не, ми се вижда грозно и жестоко. Не знам - трябва ли да се "пожертват" поколение-две дечица като пионери на светлия западен опит? Информация трябва, и то много... по-дипломатично някак, без агресия.

Без агресия и от двете страни, защото "вие сте длъжни да приемете моето дете, иначе сте тъпи/жестоки/старомодни/захлупени/нетолерантни" - не върви някак и създава отпор, нежелание да се слуша и съответен агресивен отговор.

В един идеален свят си го представям така: да се прави някаква предварителна психологическа оценка на средата - деца и техните родители. Да има подготвен чрез съответен курс педагог - учител или класен ръководител. Брошурки за родителите: "Във вашия клас има дете със заболяването Х. Това заболяване представлява еди какво си. То не е заразно и е безопасно за околните. Избрахме вашия клас, защото вие сте най-най-най-толерантните и интелигентни хора(подмазването не вреди, добрата дума порти отваря). И т.н."

По тези причини не знам какво да отговоря на анкетата. От една страна - хубаво, правилно, прекрасно е да се интегрира максимален брой деца с увреждания. От друга страна - говорим за България, а личното ми мнение е, че почвата не е готова и доста годинки ще минат, докато се подготви.

Извинете за дългото ми писание.

Аз съм ЗА децата да учат в масови училища. И това е по-полезно не само за самите деца с увреждания, а особено за тези без такива.
Защото още от малки ще се научат да не делят хората според физическите им качества. И това ще ги направи много по-човечни. Смятам,  че подигравките ще са само в началото - докато това бъде въведено като практика.
Ползата ще е двойна:
- от една страна децата с увреждания ще се интегрират, а от дуга децата без увреждания ще се учат на човещина и много други неща.

аз съм учила с дете с леки умствени увреждания от 2 до 7 клас, беше син на една учителка от горния курс и с връзки го беше записала при нас в "нормален "клас, бяхме заедно чак до 7 клас
седеше на последния чин, от време на време учителките сядаха до него и му обясняваха уроците простичко или го изпитваха пак така , с по-простички думи да разкаже нещо
никой не го закачаше, нито го обиждаше, той също не беше агресивен, беше мил и кротък
дъщерята на една от учителките ни беше с по-тежки умствени отклонения, но понякога нямаше кой да се грижи за нея и я водеха също в класа, мисля че беше с по-тежка форма на даун, но пък беше много любвеобилна и много ни се радваше по нейния си начин, явно нямаше много приятелчета и се чувстваше добре сред нас(беше малко по-голяма от нас на години, почти връстници бяхме)
лично аз смятам че няма проблем едно дете да посещава масово училище, но всеки случай е различен, има много заболявания и всяко си има различни степени...значи за да посещава масово училище трябва и самото дете да се чувства добре там и да има желание ...

Къде е това? 
Аз не съм виждала в масовите училища такива деца, а и не мога да си представя как биха могли да учат там при обикновените учители. Ако имаш предвид отделни паралелки в обикновеното училище - да, но иначе просто не си го представям. Нито програмата е пригодена за такива деца, нито учителите са подготвени. Как виждаш сляпо дете да чете или да пише на дъската? Или коя да е начална учителка да го ограмотява на Брайл?
Обясни ми как става така, наистина се интересувам. Знам, че имаше специализирани училища, които работеха по специални методики, с прекрасно обучени кадри и имаха страхотни успехи с децата. Ако си спомняте състава от глухонеми деца, които пеят и танцуват - прекрасна работа на педагозите им!   
Иначе и навремето в гимназията имахме съученичка на инвалидна количка, мисля, че беше боледувала от детски паралич. Нямаше никакви проблеми, освен, че когато се налагаше класът й да ползва някой кабинет, съучениците й я пренасяха по стълбите. Но това беше в гимназията, те бяха достатъчно силни, за да го правят. Не съм забелязала да е била отхвърлена или някой да й се подиграва, то и нямаше за какво... 

В прогимназията в нашия клас имаше едно момиче, което беше с увреждане /така и не разбрахме каква е диагнозата, защото по времето на соц-а това /да си увреден/ беше малко забранено - светлата социалистическа личност трябваше да е умствено и физически здрава и калена! Сега си давам сметка как понякога сме били груби и зли към това дете, а всичко можеше да се нареди, ако класната ни беше провела един истински "ЧАС НА КЛАСНИЯ", в който да не обсъждаме тъпотии като политинформация, а да ни подготви за това, че с нас ще учи едно по-особено дете, което не носи никаква отговорност за състоянието си и трябва да се съобразяваме с него, да го толерираме и т.н.
Моя позната има дете със синдром на Даун - детето е много контактно и приветливо, но си има увреждането и му личи. По този повод многократно съм говорила с моите две диванета - разказала съм им, че детето е болно, че то не е виновно, че за съжаление не може да бъде излекувано, но също като тях обича да играе, да се весели, да има приятели и ..... И знаете ли какво забелязвам? Всеки път, когато се случи на някой рожден ден да се засечем с това дете, моите предпочитат да си играят с него! Обръщат му много повече внимание, отколкото на останалите. Надявам се, че съм възпитала у тях правилно отношение към хората с увреждания, че никога не биха били груби с такива хора, че дори интегрирането на деца с увреждания  сред деца без увреждания е еднакво полезна симбиоза и за двете категории.
Все пак моята съученичка завърши средно образование и, макар и да не е усвоила на 100 % учебния материал, е била по-подготвена от деца с нейните проблеми, но обучавани в специализирани училища /като се вземе предвид и нивото в такива специализирани училища в Бг, то да не дава Господ да попадаш там/  

Глухите деца виждат- така, могат да четат и да се учат. Погрешна е представата, че дете, което е глухо е и нямо. То може да говори и да развива говора си единствено в общуване със здрави хора около себе си.
Слепите деца от друга страна не са глухи Съответно чуват какво се преподава. Има много успешни музиканти сред слепите и не са единични случаи в масовото образование в България.
Интелекта на тези две групи хора с увреждания в масоввия случай е запазен, дори по- висок от средния. Глухите деца в специализираните училища учат 4 години повече, поради погрешната представа, че развитието им е забавено. Практиката през последните години показва, че глухите деца в масовите училища се справят повече от добре с материала преподавам там и не само успяват да покрият Държавните образователни изисквания, но в много случаи са и с много добър и отличен успех.
Глухите и слепите не са хора с тежки увреждания.

Гласувах с опция 2 и опция 5.