И аз имам много ранни спомени.Спомням си как се возя в количката със сестра ми,аз отдолу ,а тя е била бебе -отгоре,ако си ги спомняте онези големите колички,а разликата ни е 1год и9мес.
- Публикувана: 8 юни 2007, 16:42 ч.
- Последно мнение: 10 юни 2007, 09:26 ч.
Какви са най-ранните ви детски спомени
и моите са от 3 годишна - помня как бях в болницата и ме оперираха от херния и колко ме болеше като пишках щото ме бяха изгорили. И как ям само кисело мляко с хляб от едни купички с цветчета, които и до ден днешен ми навяват мили спомени.
Спомням си колко бях несгодна за гледане и сега разбирам моя дечко и му прощавам
Спомням си колко бях несгодна за гледане и сега разбирам моя дечко и му прощавам
Иначе спомням си когато ми вадеха сливиците, операционната, докторите и следите по ръката ми - от тестуването за упойката явно... била съм на около 4 г.
От детската градина, при това доста ясен.
Хубав е споменът - спомням си как се къпехме в басейна на детската, как играехме на булки, като воал ни бяха престилките /по мое време бяхме с престилки и шорти/, преметнати през главата, как ни обличаха с народни носии за едно тържество и т.н.
Хубав е споменът - спомням си как се къпехме в басейна на детската, как играехме на булки, като воал ни бяха престилките /по мое време бяхме с престилки и шорти/, преметнати през главата, как ни обличаха с народни носии за едно тържество и т.н.
2годишна - болна съм, идват да ми бият инжекции вкъщи, а аз се опитвам да се скрия под одеялото върху голямата спалня.
Също там някъде - лято е, а аз сядам без гащи на горещата метална люлка в яслите и ми пари. Що съм била без гащи, сещайте се.
3годишна - зима, много силна снежна виелица- другарката в градината говори, че вали сняг вече трети ден. Мама ме носи на ръце довкъщи, увита в одеяло.
пак там някъде - заклещих си главата между пречките на парапета на терасата и не мога да си я извадя. Много плача, викам. Следващата картина е - гушната на ръце от баща ми, който ми дава да пия лимонада, за да се успокоя.
Също там някъде - лято е, а аз сядам без гащи на горещата метална люлка в яслите и ми пари. Що съм била без гащи, сещайте се.
3годишна - зима, много силна снежна виелица- другарката в градината говори, че вали сняг вече трети ден. Мама ме носи на ръце довкъщи, увита в одеяло.
пак там някъде - заклещих си главата между пречките на парапета на терасата и не мога да си я извадя. Много плача, викам. Следващата картина е - гушната на ръце от баща ми, който ми дава да пия лимонада, за да се успокоя.
Най - ранният ми спомен е гаден. Бях на 3. Със сестра ми се качваме по едни много високи каменни стълби към къщата на прабаба ми, която е в двора на нашата къща. Аз стигам до горе, но се препъвам и падам върху една лейка. Беше от тези металните с острите шипчета. Някой от шиповете е пробол челото ми и кръвта шурти по цялото ми лице. А аз пищя. Майка ми и баба ми излизат и тичат в ужас към мене. Имаме гости с кола и те ме закарват до болницата. Там не става с лепене и ми шият челото без упойка. Аз продължавам да пищя 
От първите ми два спомена не съм сигурна кой действително е бил първи.Единият-баща ми и негов приятел ме вземат от ясла,помня част от пътя към вкъщи.Вторият-в лекарски кабинет съм и ме карат да пия огромна купа с черна течност (била съм изровила лекарствата на баба си и най-вероятно съм ги помислила за бонбони,черната теност е била активен въглен).
Третият ми спомен е първият ден в детска градина,след това спомените ми са доста.
Третият ми спомен е първият ден в детска градина,след това спомените ми са доста.