Самотата ме съсипва...той ми липсва!

  • 10 299
  • 107
  •   1
Отговори
# 30
  • София-Велинград
  • Мнения: 1 312
Невада,знам това стихотворение,но сега когато го прочетох -полудях.Боже ,колко истина има в него!!!!!!!!Колко вярно ,че вечер настъпва болката и тъгата,колко вярно че неможеш да спреш този, който си отива ,колкото и да ти се иска!.Как сърцето ми се пръскаше от болка ,когато той затвори вратата  и се качи в колата, нямах сили да гледам как я пали и тръгва,тръгва завинаги!Как болеше като виждах ,как бавно  стъпка по стъпка любовта му си отиваше,как я даваше на друга.Че всичко за което си мечтала е било измама!Че спомените в момента са най-голямата ми болка ,прегръщам копието му, което обожавам и и казвам;Малка моя,ще се справим ли с теб и с  бате?:КОЛКО МНОГО,БЕЗУМНО МНОГО МИ ЛИПСВА!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

# 31
  • Мнения: 451
опитай да живееш без него,както инвалида живее без ръката си или крака си,или окото си. аз таква програма си вкарвам, и ден по ден -действа.друг вариант-не виждам,май,поне в началото Hug Hug

# 32
  • Мнения: 424
''Когато някои си отива,
ти нямаш сили да го спреш.
Когато видиш че една любов умира,
ти не можеш с нея да умреш.''

 smile3518

# 33
"След залеза на всяка обич,
настъпва болка и тъга.
След залеза на всяка вечер
остава мрак и тишина.
Когато някои си отива,
ти нямаш сили да го спреш.
Когато видиш че една любов умира,
ти не можеш с нея да умреш.
Разбираш че мечтите са измама,
че си обичала, а обич няма,
че споменът е болка отлетяла,
че си била щастлива, а не си разбрала.

                                     Блага Димитрова"


Ще чуеш ли ако
извикам името ти,
когато ни разделят километри?
Ще чуеш ли сърцето ми?
Едва ли!
Дори аз вече не го чувам.
Ще виждаш ли очите ми,
които смееха се някога?
Ще искаш ли да ме запомниш?
Не смей !
Ти вече си забравила...


 smile3518 smile3518 smile3518

# 34
  • София-Велинград
  • Мнения: 1 312
Ти не умираш с любовта -умира душата ти!!!Умира мечтата ти,живееш ,но само за да се каже ,че си жив!!!!Патрициа,през деня се справям покрай ангажиментите с децата,но вечер когато те заспят-тогава болката и самотата настапват ръка за ръка и влизат в моя дом!

# 35
  • Мнения: 194
Времето лекува...дано да е така,но...явно при мен е минало малко време,нз..мн боли...самотата продължава да ме сасипва и то не физическата,а психическата,около мен има мн хора,но...сърцето ми е самотно,само мисълта за бебо ме крапи,само той ми дава сили!!! самодива,желая ти много успех,леко раждане и едно здраво и красиво бебе  Praynig,ще чакам да се похвалиш   Heart Eyesмомичета много  Hug и  Heart Eyes за всички,който се чувстват самотни..дано скоро това усещане е само лош спомен!   bouquet сладки сънища!

# 36
  • Мнения: 1 742
това звучи много добре, но на практика, на сърцето няма как да му го продиктувам това Sad болката за него е по-силна от абсолютно всяко друго усещане.не мога да си спомня моментите, в които ме стъпка като жена и като човешко същество...нося това усещане , но не мога да мисля за тези моменти. аз си го обяснявам с обич Sad която още не си е отишла . самотата не е толкова убийствена, защото винаги има хора около мене , с които да контактувам. убийствена е липсата, убийствено е нежеланието му да бъде с мен , убийствена е баналната гледка на бременна с мъж под ръка- да , може вси4ко да е само гледка, но я има и боли  smile3518 , боли , когато на другите бременни около мене им се обаждат по 3 пъти на 4ас мъжете им да ги проверяват как са, а аз сякаш мога да мина и без това  smile3518зашото съм по-грозна, по-недостойна, по-лоша от останалите жени може би...няма такава болка...дори и сега, когато стоя, следя си контракциите и чакам всеки момент да се запътя да раждам- болката и липсата не минават.

Преживяла съм го по същия начин.
Болката наистина е непоносима.
Никога не се забравя. Никога.
Че са те оскърбили като човек, жена и майка...
Но с времето претръпваш.
Дано!  baby_neutral

# 37
  • Мнения: 424
''Болката наистина е непоносима.
Че са те оскърбили като човек, жена и майка...''

 Weary   дано  newsm32    bouquet

# 38
  • Мнения: 194
така е...непоносима е болката,защото са те накарали да се чувстваш,по-малко от другите,карат те да мислиш,че...си по-грозна,по-лоша,по-безотговорна,по-нищожна и за тоава си оставена!!!!за това толкова боли,ама..като се роди живот и здраве бебчо...когато започнеме да излизаме навън и..само неговия баша го няма?!!!когато започне да задава въпроси,това ми е голям страх и голяма болка,мн често си мисля,как ше се справя с тези вапроси,така,че..детето ми да не страда..май няма такъв вариант !!!  Cry  Cry  Cry

# 39
  • Мнения: 2 327
Първо спри да търсищ причината в себе си. Нито си по-грозна, тъпа, лоша или каквото и да е там. Случват се такива неща. Точка по въпроса. не е никак хубаво, но това е животът. Не се самосъжалявай, не се обвинявай и не мисли как ан детето нещо ще му липсва, защото ако мислиш така няма как да не го предадеш и на него. Винаги много съм се ядосвала на хора дето ми обясняват ка кмоето дете няма да има нещо дето другите го имат и как трябва да е нещастно от тая работа. Аз смятам пък че трябва да му казвам колко е щастлив и да му се радвам, вместо да го съжалявам. Един ден ще има въпроси, при това може би скоро. Важното е отговора да е смислен и положителен. Децата приемат нещата по-леко от нас възрастните, ако успеем да им ги обясним подходящо за възрастта им.

# 40
  • Мнения: 194
права си  stunне трябва да го сажалявам,а да му се радвам!!!но...именно от там идват тези мисли..от хората около мен..като родиш,бащата няма да е там,няма кой да играе с него футбол,да го учи да плува и някави такива,знам,че..не трябва да обръщам внимание,но...все още се поддавам на моменти,просто..ми дойде всичко изведнъж и като гръм от ясно небе и..още съм объркана не знам какво ме чака и иЗпитвам някакъв страх,който само с вас споделям,пред другите се правя,на много силна и сякаш не ми пука!знам,че най-важното е бебчо да се роди жив и здрав и много да го обичкам,толкова,че..да не усети липсата на друга любов!а аз още от сега го обожавам!!! Simple Smile вие много ми помагате!благодаря ти,stun,да ти е живо и здраво детенце и да те радва много,от сърце ти го желая!личи ти,че..си мн силна и мъдра майка,дано и аз с времето стана такава!   bouquetХУБАВ И СЛЪНЧЕВ ДЕН!!!  Hug

# 41
  • на морето
  • Мнения: 314
Миличка радвай се че чакаш бебе!Аз съм минала по този път и ще ти кажа-най -ценното е детето!Единствените хора ,които не са ме предавали са синът ми и родителите.Ще видиш ,че като порасне малкото ,то ще ти бъде най близкия човек и самотата е много по- малка.Много по жестоко е ако си съвсем сама ,и без мъж, и без дете Благодаря на бог всеки път когато моето момченце ме погледне и ми каже искрено че ме обича най-много на света!!!

# 42
  • Мнения: 2 327
Научи се да не гледаш другите хора и да не се сравняваш с тях. А докато дойде време за футбол - не се знае дали няма да има с кой да го играе Simple Smile Нищо не ти пречи и ти да се научиш Wink
Аз съм си малко мъжкарана и за това хич не съм се замисляла. И на футбол мога да го научи, и с прашка да стреля, и съседите да замеря с картофи от терасата Simple Smile

# 43
  • Мнения: 1 426
Ти не умираш с любовта -умира душата ти
Не е вярно, момичета!
Душите са ни живи!
Умира само черупката от илюзии и ни трябва време да се научим да живеем без черупка...

# 44
  • София-Велинград
  • Мнения: 1 312
Неваада,пак си права не умира душата ти а илюзията!!!
Самодива, много добре си казала нещата и аз се чувствам по този начин. Боли ме ,че се подиграха с мен като с жена,боли ме ,че се подиграха с така истинските и чисти чувства ,който изпитвах а по-лошото е ,че все още са така дълбоко и искренни.Мен също ми е много тежко но когато видя семейство тръгнало заедно на разходка с бебешката количка!Когато на мойте познати мъжете им се обаждат да ги питат какво правят с бебетата а моят телефон мълчи и никой не пита какво правим с моето бебе?!!!

Общи условия

Активация на акаунт