Около нас също няма деца, в нашият блок моите са единствените и едни бебе в другият вход. Но ги пускам понякога зад блока да си играят. Баткото сега ще стане на 7, а малката е на 5. Но честно казано ме е страх. Миналата година баткото го бяха дръпнали в един магазин пред очите ни и от тогава винаги имам едно наум с хората.
- Публикувана: 9 юни 2007, 02:09 ч.
- Последно мнение: 12 юни 2007, 17:11 ч.
пускате ли децата си да играяат навън сами ?
Ама вие сте наистина смели или аз съм супер параноясала... Аз отскоро оставям 10 годишния сам у дома за около 20-30 минути, ама като е сам му забранявам да излезе и на двора на къщата даже... Ако някой почука да не отваря, да не вдига телефона и т.н. Никой да не знае, че е сам. Даже и интернета му спирам като ме няма. Абе параноя от всякъде...
Деси,и аз съм като тебе.Вярно,Буби има проблем и така или иначе не бих я оставила сама..Мими е още съвсем мъничка,но след време не мога да си представя,че ще е на 7 г примерно и ще играе сама навън.Не знам.И не смятам,че съм майка орлица,която не оставя децата си да дишат.Просто времената са такива.Един ден си се представям точно като Летисия 
.Летисия,ти на работа ходиш ли?Понякога си мисля,че аз съм единственната,която не ходи на работа 
.
.Летисия,ти на работа ходиш ли?Понякога си мисля,че аз съм единственната,която не ходи на работа . 
Валенце, не ходя на работа. Аз съм вече професионална домакиня 
От както сме тука се занимавам с обучението на Бети. Водя я и по плуване и по други мероприятия, ако има желание и време за нещо повече.Нали не ходи на училище и аз съм поела тази тежка и доста изнервяща задача. Но мисля, че е за добро на Бети. И тази година ще е така пък живот и здраве в 5 клас пак ще я записваме, а аз се надявам с ново хлапе за обучение да се сдобия
Валенце, а ти що като мен се виждаш? Аз съм много лош пример
Нервна, параноичка, орлица.... Това разбира се според родата ми, но никой от роднините ми не е минал и на половина през това през, което аз трябваше да мина с моята Бети и затова им е леко около врата.
От както сме тука се занимавам с обучението на Бети. Водя я и по плуване и по други мероприятия, ако има желание и време за нещо повече.Нали не ходи на училище и аз съм поела тази тежка и доста изнервяща задача. Но мисля, че е за добро на Бети. И тази година ще е така пък живот и здраве в 5 клас пак ще я записваме, а аз се надявам с ново хлапе за обучение да се сдобия
Валенце, а ти що като мен се виждаш? Аз съм много лош пример
Нервна, параноичка, орлица.... Това разбира се според родата ми, но никой от роднините ми не е минал и на половина през това през, което аз трябваше да мина с моята Бети и затова им е леко около врата.
Валенце, а ти що като мен се виждаш? Аз съм много лош пример
Нервна, параноичка, орлица.... Това разбира се според родата ми, но никой от роднините ми не е минал и на половина през това през, което аз трябваше да мина с моята Бети и затова им е леко около врата.
И не го казвам,за да се правя на интересна.Идеята ми беше,че точно така си се представям и аз-вкъщи поне до десетата година на децата ми,водейки Буби на различни обучения/логопед.../,обучавайки я,също както и Мими.И ходейки а на едната тераса,а на другата. А за роднините-до болка те разбирам.И моите роднини някак като че ли не ме разбират,особенно родата на мъжа ми,,,ама това е друга тема,де.Според тях не ходя на работа,щото ме мързи!
Хе-хе, и моите само ми мелят за работа. Като че ли аз си клатя по цял ден краката. Аз съм по заета дори отколкото ако на работа ходех, ама иди примерно обясни на баба ми това нещо.
Ей го сега ми предлагат работа като финансов менаджер. Хем 10 години не съм работила. Това доста ми вдигна самочувствието и първоначално веднага бях готова да кажа ДА. Но добре, че в момента имам два месеца за размисъл и така ще направа една по трезва преценка. Да не стане, че сега от нервността си покрай учебната година реша, че искам да почвам работа, а като си попочина друга песен да запея.
А иначе дано успееш да си гледаш и учиш ти децата поне до десетата им година, както ти се иска
. Понякога е изнервящо. Изисква доста време и усилия от родителя. Трябва отново да станеш ученик но пък като видиш, успехите им и знаеш, че са благодарение на тебе, а не на някой си друг ти става едно такова хубаво и гордо
Ей го сега ми предлагат работа като финансов менаджер. Хем 10 години не съм работила. Това доста ми вдигна самочувствието и първоначално веднага бях готова да кажа ДА. Но добре, че в момента имам два месеца за размисъл и така ще направа една по трезва преценка. Да не стане, че сега от нервността си покрай учебната година реша, че искам да почвам работа, а като си попочина друга песен да запея.
А иначе дано успееш да си гледаш и учиш ти децата поне до десетата им година, както ти се иска
. Понякога е изнервящо. Изисква доста време и усилия от родителя. Трябва отново да станеш ученик но пък като видиш, успехите им и знаеш, че са благодарение на тебе, а не на някой си друг ти става едно такова хубаво и гордо 
Пусках ги от 3-4 годишни. Преди година видях от пет метра катастрофа.
Автомобил блъсна 14 годишно момиченце. Тръгвайки да пресича,
изобщо не погледна наляво.
Това ми е страхът. Като чуя за катастрофа в София и почвам да въртя
телефони и да пращам СМС-и. Малкия излиза навън само с мен вече.
Автомобил блъсна 14 годишно момиченце. Тръгвайки да пресича,
изобщо не погледна наляво.
Това ми е страхът. Като чуя за катастрофа в София и почвам да въртя
телефони и да пращам СМС-и. Малкия излиза навън само с мен вече.
И аз съм от "притеснителните" майки, за 1 секунда като не виждам Мишо и ми настръхва косата, нали ми е нежен и много доверчив, все си представям как някой го отвлича и какво ли не прави с него после, много ме е страх. Още повече, че живеем до гарата и около нас без да се крият непрестанно има проститутки обслужващи клиентите си, и дрогиращи се. Ще го хване някой за ръчичка и хоп на влака, после няма откриване. И не съм единствена такава, една моя позната си води още момичето на училище и я взема, а е 5класничка и е много едро дете, по-високо от мене, училището е на няма и 5 минути, вижда се от блока им!
Знам, че ставам досадна понякога, но смятам, че притесненията са ми напълно основателни 
Пускам го от 5 годишен. При нас движение няма голямо, а и ми е под балкона и го чувах. По голям страх брах, когато го пуснах сам да пътува до баба си. Пресичат се две натоварени улици. 4 пъти го връщах да обяснявам и предупреждавам. Но се примирих. Не се ли научат да се пазят сами е дори по-опасно.