Публикувана: 9 юни 2007, 15:20 ч.
Последно мнение: 30 дек. 2007, 12:27 ч.

интеграция на родители на "специални" деца

9 649
52
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Каква е целта на курса, който преподавате?
Какви стратегии могат да помогнат на родителите, които имат деца с различни заболявания?
Как един родител може да се справи с чувството на болка, когато гледа как връстниците на детето му говорят и си разменят весели детски шеги, докато детето му все още не говори?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Каква е целта на курса, който преподавате?
  
  Целта на курса, който преподавам, е да предостави подкрепа и полезни инструменти на родителите, особено тези с деца със специални нужди или заболявания. Чрез различни упражнения и дискусии ние се стремим да им помогнем да приемат диагнозата на детето си, без да губят от поглед досегашния си начин на живот и светоглед. В курса разглеждаме теми като представяне на детето извън неговата диагноза, комуникация с околните и справяне с чувство за вина или нереалистични очаквания. Като споделяме положителни истории и се учим един от друг, родителите придобиват увереност да се изправят пред предизвикателствата и да празнуват уникалните качества на своите деца.
- Какви стратегии могат да помогнат на родителите, които имат деца с различни заболявания?
  
  В курса се споделят някои ефективни стратегии за родители, които имат деца с различни заболявания. Например, те се насърчават да поддържат положителен списък с всички силни страни и постижения на детето си, за да преодолеят чувствата на болка или вина. Освен това родителите се учат да избягват сравняването на своето дете с други и вместо това да оценяват неговата уникалност. Обсъждат се също начини за справяне с чувството за вина и нереалистични очаквания, насърчавайки положителен поглед върху ситуацията и информираност. Тези стратегии могат да помогнат на родителите да се справят по-добре с предизвикателствата и да поддържат положителна перспектива.
- Как един родител може да се справи с чувството на болка, когато гледа как връстниците на детето му говорят и си разменят весели детски шеги, докато детето му все още не говори?
  
  За родителите, които изпитват болка при вида на връстниците на детето им да общуват и да споделят забавни детски закачки, може да бъде полезно да използват мислена проверка с положителни аспекти на развитието на детето си. Това може да помогне за пренасочване на фокуса от сравнението към признаването и празнуването на индивидуалните постижения. Освен това е важно родителите да насърчават детето си да прекарва време с други деца, като избягват изолацията. Като поддържат положителна перспектива и се фокусират върху растежа и развитието на детето си, родителите могат по-добре да управляват трудните емоции, свързани с този етап от живота на детето.
- Как един родител може да се справи с чувството за вина и нереалистичните очаквания?

# 30 25 юни 2007, 08:53 ч.

Анкх-Морпорк
Мнения: 3 480

Никой не е застрахован, че няма да се окаже в един момент болен и зависим от другите.
Доста е грубо, но ако някоя такава лелка ми каже такова нещо, сигурно бих й го напомнила...

# 31 25 юни 2007, 19:42 ч.

Мнения: 153

Яд ме е ,че не успях да я подредя както аз си знам,ама просто загубих ума и дума.Такива хора са нещастници,не могат да оценят значимото в живота.Смятам,че такъв човек не е в състояние да се промени.То като нямаш душа.....А аз съм щастлива с мойто мишленце и предпочитам моя си живот с всичките му проблеми,пред това да бъда душевен инвалид.

# 32 25 юни 2007, 21:06 ч.

Мнения: 3 367

Цитат на: andrea.a в пн, 25 юни 2007, 19:42

..в моят опит негативността,определенията като по-горните и конфликта в този случай са абослютно безпредметени;
печелят силните,усмихнати,положителни и умерени хора,от тях се учим и тяхното поведение (и към болните деца),копираме..затова и казах че,според мен,никой не би спечелил от "ще ти кажа аз не теб",това не би променили отношението на лелята,но пък ДОБРОТО може и да я накара да се замисли..

# 33 25 юни 2007, 22:28 ч.

Мнения: 153

Последна редакция: пн, 25 юни 2007, 23:26 от andrea.a

# 34 25 юни 2007, 23:26 ч.

Мнения: 450

Цитат на: anette1104 в пн, 25 юни 2007, 21:06

[..в моят опит негативността,определенията като по-горните и конфликта в този случай са абослютно безпредметени;
печелят силните,усмихнати,положителни и умерени хора,от тях се учим и тяхното поведение (и към болните деца),копираме..затова и казах че,според мен,никой не би спечелил от "ще ти кажа аз не теб",това не би променили отношението на лелята,но пък ДОБРОТО може и да я накара да се замисли..

Много мило,но за съжаление неприложимо в българската действителност.Простия човек е като радио- ни приема,ни предава ooooh!

# 35 26 юни 2007, 01:08 ч.

Мнения: 3 367

Цитат на: ellza в пн, 25 юни 2007, 23:26

Цитат на: anette1104 в пн, 25 юни 2007, 21:06

съжалявам ако някого дразня или говоря неща които ви се струват неприложими в бг действителност.Имам опит с нея около 28 години и с хрон.болен близък и мога да се подпиша под думите си по-горе - с лошо,с агресивност и с "ще ти го....' не става,никъде,никога,с никого..Ако за вас работи-ок,аз казвам моето мнение..
ще запо4не рано или късно и да приема и да предава,но няма сми ние да слизаме на новото на "простия"4овек,резултатът е 2ма подобни..
казаното по-горе няма общо с курса,това е ли1но мое мнение от мой си опит,никого не задължавам с него и не "заклеймявам "обратното поведение,само споделям..

Последна редакция: вт, 26 юни 2007, 01:15 от anette1104

# 36 26 юни 2007, 09:50 ч.

Мнения: 450

Аз също споделям своето мнение.Извинявам се,ако съм ви обидила,но целта ми определено не беше такава bouquet

# 37 26 юни 2007, 13:44 ч.

Мнения: 4 414

съгласна съм с Анет. простотията и злобата нямат националност. откакто си смених отношението към нещата и не подхождам агресивно и негативно се чувствам много по-добре. ефект понякога има, понякога - не, но поне аз не изпадам в кризи Wink

. но пък съдя и по себе си - ако съм гневна и някой ми отговаря с гняв, това със сигурност ме настрайва против него и шансовете да се разберем изчезват. но ако ми отговаря спокойно и ми говори смислено, без напрежение, обикновено се успокоявам и дори и да не се съглася, се замислям и се разбираме някакси.

# 38 27 юни 2007, 14:35 ч.

Мнения: 3 504

Няма да остана "мирна", ако ми се случи и на мен. Това е живо същество, твоя плът и кръв, нимо то е искало да се роди така, нима на родителите им е "весело" или пък са го "искали".. ооо.. нека ми падне такава ...

# 39 29 юни 2007, 12:03 ч.

Варна
Мнения: 82

Като стана дума за баби... аз все си мисля, че и тя малко има вина като че ли. Евала й права, че се нави да я гледа. оставих й Гери на 6 месеца и половина и почнах работа. Гледа я до 1 година и 2 месеца, докато тръгне на ясли. Но през този период, нямаше такова излизане по паркове, разходки... това не е мама...
стоеше повече в къщи и като усетила бабата, че детето се заблява в "Планета" по песните и кротува и така бабата рахат... ама мисля, че за детето не е било подходящо.
Някак си израсна през тези месеци като единак, нямаше такава среда сред децата. Все си мисля, че ако си я бях гледала аз, нямаше да е така.
Но, пустия му живот - да не изпуснеш хубавата работа.. ама знаела ли съм тогава, че изобщо съществуват такива заболявания и пък нито най-малко съм очаквала, че ще имам тези проблеми с Гери при първо нормално дете!

И аз затова си посипвам пепел по главата . Осъзнах , че аз не мога да разговарям 30 мин със свеки без да изляза от кожата си , а представете си поверявах и детето си за 10 часа . /Мъжът ми пък говори с нея - родната си майка - веднъж месечно - и то за 10 мин./
Много съм виновна пред детето си - сега разбирам защо крещеше срещу мен когато се прибирах от работа и защо е толкова изнервен . Опитвам се сега да върна спокойствието му . Т.е. ежедневно набивам канчето на свеки . Това е ! ОПлаках се - . Извинете ме , но това не ми дава мира .

# 40 29 юни 2007, 13:14 ч.

Мнения: 3 504

MovA , ако сме знаели какво ни чака, можеше да променим много неща, но уви.. не знаем какво ни чака в бъдещето за съжаление.

бабите са вече толкова далеч от гледане на съвременните деца, много по различни от тях и от тяхното време и разбиране... за това си мисля, се получава дисбаланса

# 41 29 юни 2007, 14:09 ч.

Мнения: 450

И на мен това ми е болното място Sad

Питам се как преди години майка ми ни е оставяла при баба и всичко е било наред,а сега Confused

Това напрегнато и изнервено време обърка всичко и всички Cry

# 42 2 юли 2007, 18:51 ч.

Мнения: 604

Здравейте! Докато четох постингите ви ми изплува една случка от онзи ден. дъщеря ми е със синдром на Даун и бяхме на подписване /сватбено,де/ и едно детенце се приближи до нея, а тя беше чудно накипрена, прекрасна и ме пита: На нея защо са й такива очите? Не занм защо съвсем спонтанно отвърнах: За да те вижда по-добре. А твоите защо са такива? То замълча и каза, тя има много красиви очи. Отвърнах му, че й аз много ги харесвам и че неговите са много хубави.