Плач на работното място

На мен ми се струва ужасно недопустимо не само някой да реве на работното си място постоянно, но и да води лични разговори, с повишаване на тон? и въобще някакви скандали, свързани изцяло с личния му живот така че цялата фирма да разбере това.
Аз също съм имала колежка, чиито развод "преживях" , и това е направо нелепо. Всеки има лични проблеми,  но в нашата фирма, те остават пред вратата на офиса./между другото гореспоменатата колежка вече не работи про нас, точно поради тези си проблеми, тъй като те се отразяваха не само на атмoсфератa в офиса,но и на работата й/

оплачи се на шефа, щом ти пречи.

и какво? по добре ли се чувствате от това, че жената е иzгубила работата си и вместо да и се помоген да си реши проблемите е zатънала в по голяма криzа. работата преди всичко , а хората пасти да ядат. дивия zапад и коравосъдечност от всякъде. никаква проява на социалност. айде гадост.

rosiiii , мисля, че трябва да намериш отдушник на това, което събираш вътре в теб  

Иначе, за колежката...дано е период. Защото, ако наистина сте само двете и това се случва ежедневно, сигурно и аз ще се изнервя  
Друго е да сте няколко човека, в различни стаи, на различни етажи.  

Лично аз не съм машина и не мога да оставя проблемите "пред вратата" на офиса.
Не разбирам и хората, които се правят, че не водят друг живот освен служебния. Преди всичко съм човек.
Плакала съм няколко пъти в офиса, на терасата с цигара в ръка. Никой не ме е виждал, никой не е разбирал.
Лични разговори водя, защото хората, които обичам и за които мисля са над работата. Те ще са винаги до мен за разлика от шефа и колегите  

Не мога да ти опиша колко се радвам да прочета нещо такова. Някак ми връща надеждата в хората 

Julie , ти сериозно ли?

абсолютно. аз не бих го направила, ама щом й пречи на жената.

А може би трябва да се чувствам по-добре когато някой от съседното бюро крещи на мъжа си, че е "мизерник", "простак", "червей" и др.подобни, или когато се залива в сълзи как същия имал любовница?  

ами не, ако може да я помолиш да вика така от друг телефон, например в zаседателната стая или в коридора да иzлиzа или на терасата и да и помогнете да види, че живота не се ограничава само в пръч с любовница , а има и други старни и няма нужда да се чувства zависима от тоzzи пръч, zащтоо има хора край себе си и стабилна работа, с доходи, които няма да и поzволят да се срине съвсем ...
аz работя в "гадна капиталистическа" фирма , имах нужда от водене на лични раzговори в определени периоди, водих, истерии имаше , просто човек има тежки периоди в живота . ОК. колегите ми нищо не каzаха. Знам , че не име е било приятно. От друга страна иzслушах целия ремонт на колегата си по телефона. Знам какви плочки има в банята и какво му е парното , също как е направил стълбището, коя zастраховка е била валидна ...
Като имах проблеми в старата квартzира и големи раzправии с хаzяите споделих с началника, който ми влеzе в положението и дори иzпрати един от колегите да види какво е най добре да се направи и как да постъпя, много ми помогнаха.
Сега работя с друг екип (имаха нужда от ресурси) и началника ми преди да иzлеzе в отпуска минава да ме пита дали всичко е ОК и дали нямам някакви пролеми там, zа да се оправя преди да zамине ...
Иzобщо , когато хората , работещи в една фирма се чувстват zащитени, те иматz много по малко поводи zа депресия и работят по добре. Вмсето да притискаш някой с уволнение в труден момент (което директно го иzкава от релси), можеш да се поинтересуваш как да го убедиш, че има нещо стабилно zад гърба си и може да не се коси толкова zа други неща и да г опратишв отпуска да си уреди нещата .

Vivita, не си мисли че тази жена е била уволнена просто така, без никакви молби,предупреждения, и обсъждания на нейното поведение. Тя напусна по собствено желание, след като няколко пъти беше помолена да не води личните си разговори от служебния телефон(понякога продължаващи по един час- за уточнение при нас телефона е  оръдие на труда), или поне да не го прави в присъстивето на колеги и клиенти???!!!, както и да не се налага всеки ден гореспоменатия "мизерник" да идва по 2-3 пъти на работното й място за да се "разберат"и какво ли не още. Просто случая за който разказвам наистина беше безнадежден. Тя не просто ревеше в офиса, а пречеше на всички да работят нормално. И отпуските и извънредните  почивни дни не помагаха.
Освен това съм на мнение, че не колегите са тези които трябва да убеждават или помагат на някого в личните му проблеми. Аз не съм там за да се забавлявам, а за да работя и хората в офиса са ми колеги, а не приятели. Не само че не искам аз да се меся в техните проблеми, но и не позволявам те да се месят в моя живот. Що се отнася до отношенията между шефове и подчинени - да, съвсем нормално е шефа ти да те пита дали всичко е О'к и въобще да се държи нормално, заинтересовано или както там го наречеш, защото ти работиш за него и от теб като служител зависи дали нещата във фирмата ще вървят добре, но всичко си остава до там. Съвсем нормално е й между колегите в един екип да има разбирателство.
И да, аз се чувствам по добре откакто тази жена не работи в нашата фирма, както и повечето от колегите ми. Сигурно има много други фирми, където хората седят и си клатят краката и имат достатъчно време да обсъждат живота си и проблемите си, места където тя ще може да го прави също както и всички останали. Дали шефовете ми са постъпили добре или не като са и поставили някакъв ултиматум  не е моя работа. В крайна сметка, затова са шефове, за да взимат решения и да носят оотговорност за тях.

rosiiii, не си ме разбрала или аз не съм се изказала точно. Имах предвид, че ти съпоставяш нейния с твоя живот, нейните реакции с твоите. Това няма да доведе до нищо хубаво за теб - напротив само те натоварва.
А иначе подобни истерии не са приятни, дори да си неволен свидетел, да не говорим че при вас явно е системно и се налага ти да й поемаш работата.
Поговори с нея и й кажи, че повече няма да  й поемаш нещата. Като звънне телефона и тя реве, да мисли как ще го вдигне.

ребус, ясно ми е за какво говориш, просто ми стана много мъчно за жената , на оято целия семеен живот се срутва  и тя губи и работата си, защото има проблеми 
кофти. аз лично не бих се тормозила, ако някой си клати пред мен краката , гледа да шикалкави , краде ... че са го уволнили, но когато някой е в някаква житейска драма бих т-рпяла, докато излезе от дупката, пък тогава бих се вгледала как стоят нещата.
и да права си, ние по цял ден си клатим краката, затова и съм така социялно настроена 

Шефа ми крещи за щяло и нещяло, все нещо не му харесва, вдига телефона, излива си отровата и после се успокоява, ама ей така без причина и не е свързано с работата, ами си измисля някакви странни оправдания. Не издържам повече, с този човек на глава не се излиза. Миналата година имаше една колежка, която ми правеше скандали непрекъснато, загубих си бебето и тогава много ревах, първо бях много хладнокръвна и си казвах нищо пак ще стане другия път, ама в един момент не издържах и ревнах, това е непоносим психически тормоз и не мога да се измъкна, не ме пускат ...
Или поговори с нея или я трай да реве непрекъснато. Аз бих избрала първото.

зорика, на твоя шеф бих теглила една майна.