Лордове и графини...тема за мрънкане

Че форума е страст две мнения по въпроса няма.Надявам се да не отсъстваш дълго...

Отслабвам. Май повече отколкото трябва. Май не е мрънкане, а страх. Мисля си, че съм много уморена. Няма да е зле да отида на лекар. Или да позабавя темпото.

веднагически на лекар. ама веднагически. теб кучета те яли, ама мисли за децата. и да си почиваш. хау.

k.dimitrova,  тревожиш ме бе жена. нищо, че не пиша редовно. старая се да чета поне. ти си ми от любимите. колежка си ми. не съм ти го казвала. отивай на лекар!
от мен

Цитирам предните две мнения, Калина, в понеделник да се отчетеш поне с една консултация с лекар.

И аз да се присъединя към съветите - Калина - марш на доктор!!!

Сега да си помрънкам - не че ще ми олекне, ама друго си е да натовариш и другите с твойте проблеми.
Митко си смучеше пръста. Ама яко смукане падаше. До преди три дена. Палеца се нацепи, потече кръв - абе грозна и болезнена картинка. Сега си нямаме смукалка и съответно не спим. Всъщност тате и Милен спят - да им имам волските нерви, а мама слуша крясъци, писъци, ревове, бой на главата в тарабите на леглото и тем подобни.
Не помагат опитите да заменя пръста с биберон, шише с гумен накрайник, гризалки от всички марки и каквото и да е подобно.
Търся за временно ползване от майките на момичета ръка /дясна/ от кукла - това ми е последната надежда да поспя. В момента съня на Митко е три пъти по 15 минути за денонощие, а моя е само нощните 15 минути, щото през деня гледам да свърша някаква работа.

Мрън,мрън...нямам тонус нито за работа, нито за друго.Днес директоркатана дъщеря ми ме търси-защо не ходи на училище, какво ще правим.Викам-ами ако аз знам....     

В понеделник ще оперираме херния и нещо по тестиса, че ходи нагоре надолу единия, а другия не е решил какво да прави. После докато сменяме превръзки ще ходим колективно на лекар - да види Преси мама каква е юначка и как се усмихва когато й вземат кръв.
Галя, пробвай със заместител за успокояване - дай му кърпичка или твоята пижама. Преси спеше гушнал моята пижама когато беше с картони след операцията, за да не си бърка из пластиките. При Вики тоя номер не мина. Дано при Митко да стане.

Не ми вървят номерата при моите синове и това е положението.
Дори неща, които са му забранени по принцип му давам - нъц и туй то - иса си палеца /дори други пръсти не иска - сега се почесва като е буден с показалеца на лявата ръка, ама не го иска са приспиване/. В краен случай се успокоява като захапе моя пръст, ама при такава опция предпочитам да киселее и да не спи 
Ох, ще мине, ама кога ли. И Милен с тоя сняг два дни ме влудява, защото е свикнал навън, ама аз повече от час не мога да издържа на студа - да не съм пингвин.

Аз до много късна възраст си смучех палеца , май около 5 г. някъде. Това е утеха при самота. Митко вече не е толкова самотен, но не може да отвикне лесно. Не се шашкай, няма по баровете ергени с палец в устата, ама сега не ти е леко.
А и с моите бебета видях, че акушерките им слагат юмручетата в устата за  да не им реват и да не ги безпокоят.
Бях зле в болницата и ходех в нерегламентирани часове да взимам за кърмене детето, та затова видях какво правят с бебетата.
Всичко ще мине.

Ирина и до днес си смуче пръста често, но не непрекъснато. В началото направих някакви опити, но така и не подействаха. Основно ме притесняваше захапката, не за друго, а защото при мен има следствия от такова смукане. Аз си смучех пръста до 3-ти клас... Започнах да се мъча самичка да го спра, защото ме беше срам - пръста ми беше по-тънък от другия палец, сутрин беше целия в рани, а през деня хващаше корички. Беше видимо и децата ми се присмиваха. Затова започнах вечер да си стискам ръката между коленете, но сутрин така или иначе се будех с пръст в устата. Кога съм спряла трайно не помня.
Факт е, че не искам да стресирам детето. Да, сигурно ще носи шина в бъдеще, вече "шъшка" като мама
Не знам, Галя, ако искаш ще откъртя една кукленска ръка да ти я дам, но не знам дали ще помогне.

Аз пък да се похваля в темата за мрънкане.
Откакто по съвет на Креми, направихме календар - детето вече от 20 дни, не се напишква нощем! 

Ех тази Креми:)

Също по неин съвет сложихме лекопласт на пръста и за 3 дни забравихме за смученето:) Може да го пробвате ако искате.

Аз няма да мрънкам а да взема да се похваля. Втори ден Боби не реве кат ходим на "танци" така нарича яслата:) Днес май май ще се опитат да го приспят:)

Започваме да купуваме дневно количество памперси а не месечно:) Виждам как ги е отказал там:)

к.димитрова, веднага на лекар........то и аз не се поглеждам монго,много,ама заради децата се насилвам,че после.........
Гале,много неприятно това с пръстчето.Боби си смечуше палеца,но след операцията му слагаха картончета на лактите,да не сгъва ръцете и да не си бърка в устата.Около три дни,беше кошмар,хем го болеше от операцията,хем пък не успяваше да заспи спокоино,защото не можеше да си засмуче палеца,ама след това свикна детето и отвикна.
Сега Преслава се чудя как ще спра с това смучене.рани няма,но започна,като,че ли да се изтънява този ми ти палец от смучене.
Мислех,да и взема от този горчивият лак от аптеките,ама баща и казва,да не я закачам,сама щяла да се откаже.

Така сега да се ожалвам.......Бяхме на панаир,спука се това време да вали,то не беше дъжд то не беше чудо.
Като капак,Преслава и Боби решиха точно ден преди да тръгнем да почнат да кихат и да покашлят
Добре,че беше мама,да извади рецептите с бабени илачи и да ги приложи,за момента се борим с упоритите им сополи само.
Докато майка ми във събота,беше на работа,че правиха разни курбани на панаира и трябваха хора да ги раздадът,аз го играх със Ванко,като домакиня.А хората прииждат,лели,чинки,братовчеди,приятели и т.н.

В един момент се усетих,че тичам като финикиец във три стаи пълни с хора,и докато прихвърчах ту в една,ту във втора давах наставления на Иван,как се сменя памперс.

Е към обяд мама се завърна ,мокра като кокошка и пое нещата във свои ръце,с едно замахване и нещата се нареждаха,как го прави тази жена,все още не ми е ясно.....

Другото за което да помърморя е,че наближава рожд.ден на Преслава,някои хора от една седмица ми вдигат кръвното на макс и още от сега се опитват оттално да ми развалят кефа и рожд.ден на детето.
Направо вече истерясах,че и на сън ги сънувам.Кошмар...............................
Хайде стига съм се жалвала,после пак.

Пробвахме с: лейкопласт, горчив лак, чесън, с психологически похвати и внушения - не става. Като е така - аз отказвам да я тормозя. В крайна сметка, днес има модерни шини, не са тия ченета от навремето. Пък "шъшкането" може и да е чар. 

Да добавя, че календара се съпровожда с бурни овации, когато няма "пиш" и с пълно мълчание, когато има... Ако това е причината да го овладее. Факт е, че сега "перачницата" е доста облекчена, а детето е много по-сигурно в себе си.

Моля те разкажи ми малко повече за каледнара.

Пропуснал съм изцяло тази теория. Любопитно ми е къде ли другаде би имала приложение?