- Публикувана: 14 юни 2007, 14:02 ч.
- Последно мнение: 22 юни 2007, 15:36 ч.
"Черната фантазия"
Не и не искам да мисля за лоши неща.
Знам, че все някой ден всеки ще има ковчег, но не искам да мисля за болести, болка, страдание, смърт...
Но съм казвала на мъжа ми, че ако нещо ми се случи, първо да ми дари органите, второ да ме кремират. Не искам да съм храна за червейчета.
Знам, че все някой ден всеки ще има ковчег, но не искам да мисля за болести, болка, страдание, смърт...
Но съм казвала на мъжа ми, че ако нещо ми се случи, първо да ми дари органите, второ да ме кремират. Не искам да съм храна за червейчета.
Аз съм голяма шантавела сега, много народ съм "погребала", начело със себе си. 
Дори наскоро си мислех коя снимка би била подходяща за некролога ми.
И мъжът ми понякога ме навежда на подобни мрачни мисли с лудото си шофиране
Имам 2 приятелки, които останаха вдовици след кратък брак, затова си мисля, че човек трябва да е подготвен психически за всикчо
Дано да поумнея като родя, че не ми е лесно да живея със себе си такава
Дори наскоро си мислех коя снимка би била подходяща за некролога ми.И мъжът ми понякога ме навежда на подобни мрачни мисли с лудото си шофиране
Имам 2 приятелки, които останаха вдовици след кратък брак, затова си мисля, че човек трябва да е подготвен психически за всикчо
Дано да поумнея като родя, че не ми е лесно да живея със себе си такава
Бухтичка, права си, фантазия е друго нещо.... не съм имала фантазия такава, обърках двата щата.
И аз това казвах като писах за себе си...
Уриел е права.
Бу, в темата около 5-6 души сме отговорили реално. Останалите са се заблудили, определено анкетата е нереална...
Аз все си мисля, че повечето жени имат такива мисли... както казах по-напред, особено след някой по-лют скандал сигурно не една си е мислила как ли би се наредил живота, ако внезапно ей така (да не го убива собственоръчно, гадно някак, но и без дълго и умопомрачително бракоразводно дело) остане свободна 
Ако наистина това пита Бу, отговорът ми е не. Никога не съм искала мъжът ми да умре за да се чувствам свободна. За да си върна някаква загубена свобода (ако евентуално имам нужда от нея) първо бих се сетила за развод.
Но пък не мисля, че фантазия = желание. Напротив, фантазията е мислено представяне на някоя случка, обстоятелство, което не се е случило реално. Т.е. поставяме се в разни ситуации и се чудим как бихме постъпили в такъв момент.
Но пък не мисля, че фантазия = желание. Напротив, фантазията е мислено представяне на някоя случка, обстоятелство, което не се е случило реално. Т.е. поставяме се в разни ситуации и се чудим как бихме постъпили в такъв момент.
Ако наистина това пита Бу, отговорът ми е не. Никога не съм искала мъжът ми да умре за да се чувствам свободна. За да си върна някаква загубена свобода (ако евентуално имам нужда от нея) първо бих се сетила за развод.
Но пък не мисля, че фантазия = желание. Напротив, фантазията е мислено представяне на някоя случка, обстоятелство, което не се е случило реално. Т.е. поставяме се в разни ситуации и се чудим как бихме постъпили в такъв момент.
Но пък не мисля, че фантазия = желание. Напротив, фантазията е мислено представяне на някоя случка, обстоятелство, което не се е случило реално. Т.е. поставяме се в разни ситуации и се чудим как бихме постъпили в такъв момент.
Да си го помислиш, да си го помислиш! Четете, де
Не е като да го поискаш. То е ясно, че е така, но със сигурност ''фантазьорките'' в темата са далеч по - малко от гласувалите.Карай да е весело.
Аз лично в такава ситуация си фантазирам, че си тръгвам. Нанякъде. Без траурни елементи.
Не бъркайте фантазия с мечта. Първото е "представа", второто - ясно какво.
Уриел е права.
Уриел е права.
Но иначе продължавам да смятам, че в книгата другото се има предвид, да искаш да се случи, а не само да си мислиш какво би било.
Честно казано според мен ти повлече темата леко в тази насока като каза, че си си мислила как би живяла и какво би правила. И от тази гледна точка ако трябва да отговоря и аз съм си мислила.
Но иначе продължавам да смятам, че в книгата другото се има предвид, да искаш да се случи, а не само да си мислиш какво би било.
Но иначе продължавам да смятам, че в книгата другото се има предвид, да искаш да се случи, а не само да си мислиш какво би било.
Не как да усмъртим пол'винката (макар че сигурно и това минава през главите на жените чат-пат 
), а точно това - ако внезапно стане така - я...Точно за това става дума в книгата - да мислиш какво би било, а не да обмисляш как да го загробиш
. Но го приеми на честна дума, недей дава 9 лева - не си струва.
Ама точно за това става дума в черната фантазия
Както и да е, а книгата съм я чела отдавна, но вече съм забравила подробностите, наистина не си струваше.
Е, вие съвсем се унесохте - вече и да искате да умре
Да си го помислиш, да си го помислиш! Четете, де Не е като да го поискаш.
Да си го помислиш, да си го помислиш! Четете, де
Не е като да го поискаш.В професионално обремененото ми съзнание "да си го помислиш", дори да не да го искаш, означава поне непредпазливо деяние.
Та ще отговоря както аз разбрах темата - да, помисляла съм си такива неща, но не за да се освободя от някого или нещо, а просто от развинтена фантазия и черногледство.