ТОРМОЗ В УЧИЛИЩЕ,ЗАЩОТО Е ОТЛИЧНИК!!!!!!!

Това е проява на нормална завист от страна на неможещия към можещия. Синът ти е обречен цял живот да се сблъсква с такова отношение, защото умните, амбициозни и преуспяващи хора са по-малко от мързеливите, посредствените и неуспелите. Трябва да свикне с това и да си подбира приятели, които отговарят на неговите интереси, стремежи и знания. И аз съм била отличничка, моите най-близки приятели - също. Имаше там долу в низините някакви дребни зли човечета, които се опитваха да си избиват комплексите като ни се подиграваха, но ние това го смятахме за комплимент и се гордеехме, че сме зубъри! Смяната на училището няма да му помогне - навсякъде има пройдохи.

И при нас има такъв проблем. Разликата е в това, че почти всички момчета са отличници и има страхотна конкуренциа между тях. Разликата е, че синът ми чете много енциклопедии, интересува се от много неща и ги помни. От там идва проблема- т.к. знае повече от останалите, те постоянно го обиждат, че е зубър./ Забравих да спомена, че сега завърши 3-ти клас/. Моят съвет към него беше да се държи нормално с децата , да не им обръща много внимание и да не стига до сблъсъци. Обясних му кой е зубър, и че той изобщо не е, т.к. дори не чете уроците в къщи.Та лека полека нещата се оправиха. Накрая на годината беше приятел почти с всички. Не знам как е станало и какво е помогнало, но резултат имаше.
 Колкото до вас стискайте зъби още една година.В края на крайщата не е нужно да има НЯКАКВИ приятели. Важното е да са добри деца.

Благодаря ви момичета за съветите.Добре,че днес излизът във ваканция и малко ще си отдъхнем.В класа има едно момче-много развито за възрастта си и голям хулиган.В края на пети клас дойде при нас от друго училище-изгонен е от там.Тази година като го хвана пубертета и направо побесня да се заяжда със сина ми.А аз нали ви казах,че той е по-дребничък и го е страх да му противоречи,но той по принцип е по-възпитан и не иска да се заяжда.Това гадното момче образува едно ядро от останалите момчета и не им разрешава да разговарят със сина ми.А те го слушат,защото за тях той е готин-пуши,не учи,в час си прави каквото си иска и те му се кефят.Не знам просто....По едно време не го пускаше в мъжката тоалетна,защото трябвало да ходи в женската-там при момичетата,защото и той като тях е отличник.Правихме извънредни родителски срещи заради това момче,защото то пречеше и на учителите в час и закачаше момичетата,обаче не можем да го изгоним по никакъв начин.Класната ни подшушна ,че родителите му са близки с директора и това е...Постоянно ни обещаваха,че ще го приместят,първо след първия срок,после след шести клас ама няма....

Еййй    Вие лично с това момче защо не поговорите ... Честно , мисля си че ако някой му се стресне няма да си позволи да закача сина ти 

Ами това е класическа ситуация. Има такъв момент, че някой отличници много вдигат летвата на изискванията (особено ако са много умни и за останалите е несравнимо по трудно да покажат каквито и да било резултати). Ние имахме такъв ученик в класа и по споразумение той не взимаше излишно участие, изобщо се въздържаше от прекален демонстрация на уменията и знанията си. На всички беше ясно, че не можем да се мерим с него, но той не ни го навираше в очите непрекъснато.

Аз също съм имала отлични оценки, но съм се старала това да става "случайно". При нас зубърите също не бяха почит и ето някой от моите трикове, които са ми помогнали да се промъкна "гъвкаво" покрай "общественото мнение" на съучениците ми. Не мисля, че някой родител или учител иначе е в състояние да те защити.

1. Ако ти стане лошо и си тръгваш към къщи, защото се разболяваш, винаги можеш да кажеш, че смяташ да избягаш един път и ти да видиш какво е.
2. Избягай един път със съучениците си (максимално 2 пъти на година) - какво толкова ще ти се случи.
3. Изкарай съзнателно една четворка (в началото на срока например), после цял срок се бори да я оправиш. Казвай, че родителите ти са били много недоволни от този пропуск и сега ще трябва да залягаш.
4. Не взимай непрекъснато участие в клас, особено когато само ти вдигаш ръка на трудни въпроси. Учителите сигурно са наясно вече, че си най-добрия, не е нужно да се доказваш 24 часа в денонощието. Децата обаче определено се дразнят.
5. Подскажи веднъж на съученик на дъската (дискретно). Даже и да повикат родителите в училище, винаги могат да те защитят.
6. Прави се, че си пишеш домашните в училище в междучасието. Даже и по едно изречение да дописваш и да пишеш датата и подчертаваш заглавието, пак се създава впечатление, че не учиш непрекъснато в къщи.
7. Никога не научавай наизуст уроци или части от тях. Даже да ти е по-лесно да наизустяваш неща (например, защото имаш фотографска памет) не се изкушавай, а използвай свои думи за пресъздаване на наученото. Това е най-пагубното - зубър си е точно някой, който учи наизуст.

Така след известно време ще оставят детето на мира, та може и приятели да завъди.

Нека бъдем честни, та кой обича перфектните хора. Помислете какво правим ние големите с колеги, които само се натягат на шефа и винаги знаят какво трябва да се направи и дават редовно мнение - е, не ги бием естествено, но са ни неприятни!

Знам, че да се лъже, не е никак хубаво, ама да оцелееш в тази училищна джунгла е някак си по-гот.

Най-вероятно синът ти е също и сдържан, подреден, не си хвърля чантата навсякъде, не се подиграва на останалите е т.н. Това, в комбинация с това, че е отличник, изнервя останалите момчета. Нормално е и няма начин да се справите, защото по-скоро цялостното му подевение е причината, а не само това, че е отличник.
Преподавах на едни деца в 5-ти клас и едно момиче от 6-ти пистоянно тормозеше най-умното и прилежно момиче от 5-тия клас. Аз лично се разправих с онова от 6-ти като просто си наложих властта на учител, но когато се обърнах към зам-диекторката за помощ, тя просто не се поинтересува. Вбесих се. Не зная дали  изобщо има изход от ситуацията, но не мислете, че самият факт, че е отличник, изолиран, е причината. Тя е комплексна. Дори да спре да учи, няма да промени харастера си, надявам се, така че проблемът няма да отпадне.

Ама какво е това елитно училище, заради което си струва да прекосяваш цяла София и в което записват изгонените хулигани от други училища, а учениците не учат и бягат от час? Може би не си струва да държиш толкова много на това училище? Ако положението е нетърпимо, просто премести детето.

Момичетата са ти го написали, ако си малко по-различен от масовката, винаги се намират хора, които да ти завидят  Дали ще е външност, характер, качество, пък даже и заради родителите ти 
Това го повтарям непрекъснато на моя син  Важното е детето да има самочувствие и до колкото може да не се връзва на дразненията от другите деца. Знам че е трудно, но това помага. Колкото по им се връзва, толкова повече на тях им става интересно да го тормозят.

Ле-ле-еее, почувствах се точно както някога в 6-ти клас - гадно. Бях сладка отличничка и момичетата не можеха да ми го простят. Не ме биеха, но жените са си кучки от малки и намираха по-изобретателни начини да ми вгорчат живота. Смених училището и нещата се оправиха. Остана ми страха от женски компании.                                                                                 
Хубаво е, че синът ти споделя с теб и има подкрепата ти, защото моите родители дори не подозираха за проблема.

Напълно подкрепям
Уви, ще ти е трудно. Навремето заради такова нещо се наложи да не ходя на училище последния месец от седми клас и да се преместя в друго училище. Прецени сама. На новото място, спомням си, се чувствах в пъти по-добре.

Първо научете малкия как да се защитава ако се опитат да го бият. Дребен е, но ако знае да използва главата си /в прекия и преносен смисъл/ и къде най-боли. Запишете го на джудо /до 3-4 месеца ще може да тръшне много по-едър противник/. А и нататък в живота това ще му е от полза.

За училището - отивате при директора и пак подемате за момчето тормозач песента. После ясно заявявате, чето този път сте дошли, защото смятате да отидете в инспектората и на по-висша инстанция, а след това ще потърсите съдействие на медиите като Господари на ефира за да видят как се оставя в това училище да се тормозят децата.
На някой това може да му се струва излишно заплашване на директора, но всъшност е изпитано след такова протакане и обещаване "само да свърши .." и все се намираше нещо да чакаме да свърши преди преместването на хулигана. 

Много благодаря момичета за подкрепата и съветите.  Ще се постарая най-вече да поработя върху самочувствието му.Само да вметна,че не сме от София,а от Ямбол и елитните училища не са чак на такова ниво както в София.Но за нашия град това училище наистина е най-доброто.Ще следя с интерес вашите изказвания.Ние сме разговаряли с другите родители и сме заявявали,че ще преместиме нашите деца (5-6 са готови като мен) с директора и той ни казваше,че вече е преместен само да свърши първия срок.После почна втория,директора излезе в отпуск,после като се върна казваше от "другия понеделник" и т.н. докато свърши годината.Класната пък не иска да си признае пред директора,че не може да се справи с едно 13годишно момче и пред нас обещава,а пред директора казва,че няма чак такъв проблем.Обаче учителите също не могат да преподават и цял час се занимава с укротяването на проблемния и не се учи...

Грозна ситуация, но аз бях същата работа

Много обиди, викаха ми "зубър" и честичко ядях пердах, а това е било преди 20 години

Нещата при мен се оправиха, когато след 7 клас кандидатствах и ме приеха в друго училище, в което всички бяха на едно ниво (висок бал при приема) и имаха желание да учат.

Ситуацията е трудна, защото това може да се отрази негативно на желанието на детето да учи. Затова според мен трябва много обяснения и подкрепа от страна на вашето семейство 

Целувки 

Ученето не е натягане, а нормална и основна дейност в училище...пък който не иска да учи просто не му е много мястото там, но образователната система за съжаление само задължава подобни деца да стоят в училище и да забавят развитието на другите.

По въпроса - ориентирайте се за по-добро училище, но не за "елитно" по приказите в махалата - съберете възможно най-разнообразна информация за друго място. Макар че и там няма да е застраховано...

А има ли в България организация, която да се занимава с ограничаване на детското насилие?
Някой знае ли?
Това е нещо много обичайно по света...

наистина наболял проблем.моят син също много го тормозеха още от 5-ти клас. не можа да се приобщи към класа ,защото момчетата бяха на максимата,че всичко се оправя с бой .а ние сме го възпитавали, че  е по-добре да говори отколкото да се бие.пети клас го избутахме с голям зор.... наистина голям. когато започна шести стана още по-лошо-всеки ден го биеха и той започна да бяга от у-ще, защото го било страх. ходихме при децата, после при родителите, при класния, при директора и като нямаше никакъв резултат-една майка ни отговори:еееее кво толкова един шамар---а на Митко бузата му беше синя..... побеснях..... преместихме го в друго училище и нещата малко се успокоиха.макарче и там трябваше да се нагмезди в обстановката му е по-лесно. ти знаеш кое ще е най-доброто за детето ти