Нормално ли е това?

  • 4 106
  • 51
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 2 563
Не са близнаци, говорят си глупости, не че аз говоря умности де. Разбирам, че е изморен след работа и не му се прави нищо, ама не може да се живее като на хотел все пак.
Не говори с други, с жени най-малко, в това сам сигурна. Те направо са като сиамски близнаци. Брата си има жена, ама май и там не вървят нещата.
Аз няма как да го издърпам от компа, пазаруваме на 2 седмици веднъж, а ако примерно го помоля да наглежда децата в банята, докато правя вечерята, се започват едни раздъвки как не съм си организирала времето, първо да сготвя, после да вкарам децата да се къпят....и за всичко е така. Не разбирам страх го е да попипне каквото и да било в къщи.
Няма да забравя, преди 5-6 години, по някаква случайност не бях на работа вечерта на рождения ми ден, имаше и някакъв мач тогава, та той отиде при брат си да го гледат, варна се 2h след края на мача, дори не ми каза честит рожден ден!
Повече от това, какво да кажа?


Звучи непоносимо...

А как беше преди децата, когато бяхте прясно женени, когато бяхте гаджета?!

# 16
  • Мнения: 420
В началото, около 2 години, беше повече от прекрасно! Дори се чудех как ще ми стигне само един живот да му дам цялата си обич!
Май не става дума за един и същи човек....сигурно винаги е бил такъв, само просто тогава е бил влюбен....

# 17
  • Мнения: 2 563
В началото, около 2 години, беше повече от прекрасно! Дори се чудех как ще ми стигне само един живот да му дам цялата си обич!
Май не става дума за един и същи човек....сигурно винаги е бил такъв, само просто тогава е бил влюбен....


Аз бих се замислила за живот без този мъж.

# 18
  • Мнения: 1 163
Ох и аз да си изкажа мнението. За мене това не е нормално ама аз пък пуснах тема, че мъжът ми въобще не си поглежда детето. Не си играе с него не го е водил никога на разходка, не му е сменял памперса и т.н. Ама твоето положение е направо непоносимо. Поне аз като се омъжвах си знаех, че мъжът ми не е романтик и не е от хората, които могат да те изненадат с нещо. Ама мъжът ти да е бил супер и в един момент такава промяна направо да се побъркаш. Какво да ти кажа ако имаш намерение да се махаш от там първо го обмисли много добре. На мене ми е идвало хиляди пъти да си ходя ама не ми стиска как ще се оправям с това дете сама. Мен сега никой не ми помага а остава и да се разведа. Сестра ми се разведе и сега я виждам как бяга на работа и неможе да си види като хората детето, защото работата й е такава. А се бъхти горката и все не им стигат на двамата парите. Това е много сериозна крачка и за мене не трябва да се избързва. Махни се ако наистина не издържаш вече. Но може след време да се оправят нещата. А пък недай се боже брата да го напусне жена му отърване няма да имаш от него............................Желая ти успех дано да вземеш правилното решение

# 19
  • Мнения: 1 942
Вземи си чукалата и децата и да те няма. Без предупреждение, без нищо  Mr. Green Да видим кога ще усети че ви няма и ще почне да ви търси, ама не се крий много упорито  Wink Ако иска да се върнете поставяш условията си - с братчето разговори след като заспят децата и то максимум 1 час  Hug

# 20
  • Мнения: 1 799
Въпросът е реторичен, струва ми се.

А иначе как се държи с теб?
Проявява ли нежност?
Или е груб, безпардонен, арогантен, циничен?

# 21
  • Мнения: 420
Въпросът е реторичен, струва ми се.

А иначе как се държи с теб?
Проявява ли нежност?
Или е груб, безпардонен, арогантен, циничен?
С мен е много мил, една вечер ми каза "да ти @@@ майката" вместо здрасти, като се нацупих, отрече да го е казвал, та вади си извода кое и колко му е механизирано като израз в устата. Не само към мен, на децата си казва същото....
Аз съм явно нещо в страни от човешката раса според него...карах варицела с децата, на дърти години е много тежко, та се обадих на майка ми, да дойде да гледата малкото и да ми купи лекарствата, които и казах...той спа до обяд (работен ден беше), без да се поинтересува куче ли е болно, или майката на децата му.
Няколко такива повече от гнусни ситуации имам, слава Богу, че съм с добро здраве, та не ми се е налагало много, ама....когато се е случвало, сам треперила да не се пльосна на улицата и да се побърка детето, докато вървим към градината, все се молех, ако става, на връщане да е, когато сам сама...въпреки, че за малкото само в къщи сам се притеснявала, щот татко му спи...няма кой да го погледне детенцето. Как една година минах метър да не се нарани, докато е самичко половин час....и сега не ми побира акала! Може и затова да съм толкоз търпелива и да не се връзвам много, като знам кво е ставало и сам търпяла, пред мисълта да напипа ной и да се нарани...омазало се с маргарин и си махнало аканите гащи, също омазано....голям праз....

# 22
  • Мнения: 1 799
Нищо не ми остава освен да те посъветвам да го напуснеш.
Да се даде съвет отстрани е лесно.
Ти си знаеш най-добре.
Сигурно си имаш причина да се задържаш при него, но се замисли дали си струва тази причина.

# 23
  • Мнения: 330
Като чета,чак не мога да проумея колко силна жена си Peace То като не му е стигнало до главата на човек,не може да прецени какво е,но аз не бих го изтърпяла Naughty Недей се съсипва така и направи  нещо за себе си и децата,пък дори и да е без него.
 Пожелавам ти кураж и късмет Peace

# 24
  • Пловдив / София
  • Мнения: 1 287
Направо непоносима ситуация. Confused Така, както го описваш, аз не бих се замислила за развод. Човекът не се е променил.Аз поне не вярвам в това, че хората се променят толкова много. Просто си е бил такъв. Ти си била влюбена и не си го виждала в началото. А и толкова год. го търпиш това. Чудя ти се.
Успех и кураж, каквото и да решиш.

# 25
  • в моя свят на мир и любов
  • Мнения: 1 996
canadianmom, като чета последните ти теми, направо се чудя от къде вадиш такива нерви, че да издържаш на този начин на живот. Аз отдавна да съм почнала да работя върху въпроса да се изнеса (с децата).

Научете най-накрая нещо от американките, нищо че ги смятате за тъпи, дебели и мързеливи.
Не се изнасяйте ти и децата, а изхвърли мъжа и компютъра.
Сменяш ключалката и готово.
Тия мъже само само ни тормозят, а накрая на улицата да оставаме ние с децата.

# 26
  • в моя свят на мир и любов
  • Мнения: 1 996
Направо непоносима ситуация. Confused Така, както го описваш, аз не бих се замислила за развод. Човекът не се е променил.Аз поне не вярвам в това, че хората се променят толкова много. Просто си е бил такъв. Ти си била влюбена и не си го виждала в началото. А и толкова год. го търпиш това. Чудя ти се.
Успех и кураж, каквото и да решиш.

така е, така е

И аз си виках напоследък, леле колко се е променил моя, какъв добър беше, пък какъв идиот стана, но като се замислих - че той май винаги си е бил такъв, само дето аз вече не съм толкова търпелива.

# 27
  • някъде в орбита...
  • Мнения: 2 913
................
Не се изнасяйте ти и децата, а изхвърли мъжа и компютъра.
Сменяш ключалката и готово.
Тия мъже само само ни тормозят, а накрая на улицата да оставаме ние с децата.

 newsm10

# 28
За мен е нормално. У нас също сме така и то от години. Моят мъж пък си говори с сестра си по цяла нощ. Чак им се чудя, какво намират толкова да си говорят???? Thinking Тя си има и мъж и дете, обаче брат си най-обича. И той с нея най-много се разбира. Детето реве, дърпа му тениската, че иска да си ляга, обаче той си седи и си говори с сестра си. Сега пък аз се зачудих. Дали наистина му е сестра?  #2gunfire #2gunfire

# 29
  • Мнения: 420
Колкото и да е гадно, има девиации, инцест...последният, по-специално, е по-разпространен сред католици, според някои статистики.
В моя случай, малкото братче (на 34) играе по емоционалната стълба на мъжа ми. Последният хит е, че бил депресиран, щот нямал жилище! Може би се налага да му купя и да му го изплатя?! Момъка работи, за не малко пари, и при добро желание може да си напъне дупенцето за заем. Малкото обаче е свикнало на готово, къде брат му, къде мама (той и е любимец), вечно мрънка за нещо си.
Сестраму, може и да не си дава сметка за някои подсъзнателни щения...немери начин и сложи край!

Общи условия

Активация на акаунт