За разделението

Интересна тема. Винаги ще има многозначни отговори. И аз понякога се питам за тези неща. Редовно чувам българска реч по улиците, усмихвам се и казвам: "Здравейте". 99 процента след това следва смръщване, гримаса и беж от набелязания български субект далеч от мен.  Имам чувството, че българите тук само си мислят как някой друг българин само чака да го забележи и да му висне на врата, вратата и входното антре с молба за подаяния, помощ, връзки, искания и досаждане. Много мои познати тук не си слагат на входния звънец и пощите имената, защото, казват, звъняли, досаждали. Не знам дали е така. На нас не ни се е случвало. Без да искам да засегна някого, масово тук българите са основно в две категории - двете крайности - български турци, тип мутри, измекяри, работяги и работещи в ЕК.
Казано накратко (и според мен важащо за навсякъде) за мен нещата опират до две неща - едното е възпитание, второто е доброта. Не може да си добре и правилно възпитан и когато някой ти каже в чужбина на родния ти език "Здравейте", да се намусиш и да бягаш. А и в собствената ти страна също. Приветливата усмивка, поздрав и позитивно излъчване за мен са просители на същото такова. Толкова ли е трудно? Нито съм чумава, нито прокажена в края на краищата  И второ - всички сме хора, светът е малък, светът е смешен. Не може да мислиш винаги отрицателно и да смяташ, че щом някой показва позитивизъм, то той обезателно се преструва и с нещо ще ти навреди.
Не знам, в края на краищата, колко се изказах точно по темата.  Мога да кажа едно - че всяка нация и държава си има бол кусури. Топлотата и непринудената сърдечност са основно присъщи на Блаканите? Но заради честата нищета и бедност. Осигурените и спокойните стават автоматично по-сдържани. И с нас би било така, мисля аз (сега е ред на Мама Кенга да дойде и да ми каже в неин стил да не се напъвам да мисля, защото ще се насера, както по-любезно го казваше и таткото на Кейси  ) И просто е добре за всеки да прецени кое за него е с приоритет и да избере това.  Повечето от нас, живущите в чужбина, оценяват, желаят и харесват уредеността, спокойствието и сведеното до минимум сътресение от администрация, съд, здравеопазване, закони, наредби и какво ли още не. Но например за мен се оказа, че не са приоритет спокойствието и материалните неща и удобствата, а близостта с близките, усещането да съм си у дома, чувството за принадлежност! Знам, че на много от вас това ще се стори смешно и незряло, но така го чувствам аз.    Гълъбите са различни, дърветата също. Тревата, пейките, алеите... всичко! Неприятното е, че мъжът ми далеч не е толкова емоционален и податлив на сантименти и имаме огромно разминаване. Работя по женски подмолно да се приберем скоро завинаги у дома 
Според мен човек, ако иска да живее в чужбина, трябва да го направи колкото се може по-рано. Възрастта е пречка. Така го отчитам за себе си поне. Аз съм расла в България, чела български книги, играла хора, пяла песни, спомените ми са безброй, любовта ми е огромна. Не съм се сблъсквала с нещо наистина проблемно и отрицателно до непоносимост. Там съм учила, работила, вилняла. И друго - не може да сме двама българи, да имаме РОДЕН и богат език с дете или деца, които със сигурност ще разбират и говорят идеално тукашния език, а не нашият - родният. За тях не е роден. Тежко е да се приеме. Поне за хора като мен. Аз искам да се приберем  Просто чужбина не е за всеки!

Мисля, че когато нещата избиват на патетика и мелодраматизъм, става така.
Аз се обаждам на българи, ако видя основа за общ интерес. В случая това са децата. На семейства с деца, особено ако са на възраст около тази на моите, се обаждам, защото подозирам, че можем да имаме общ интерес. Все още ми е загадка, когато някоя меланхолично превъзнесена глава се обърне настрани, но - разни хора.
Не мога с хора от други нации да говоря например за това как се справяме с българския на децата (какви материали ползваме, кои филмчета, кои книжки, с какъв успех, дали изобщо)което само по себе си може да бъде тема за раздор, ако хората не са на място.
Освен това вземам насериозно преценката на българи по отношение на добри училища, детски градини и извънкласни форми около нас. Особено ако са от моето соц-поколение.
На моите деца пък им е интересно да познават хора, които също говорят български. Изобщо, децата показват тенденция да се определят като част от етническа общност, което за нашия район е нормално. А дали не и за детството? Това да са "граждани на света" е хубаво, но си иска времето и възрастта.
Та когато отношенията ни са поставени на основата на общ интерес, грешка няма.   Благодарна съм на случая, че срещнах такива хора. Те са също хората, които фигурират в списъците ми на контактни лица за спешни случаи (тези списъци ги искат за училища и други форми), и самата аз с радост фигурирам в техните.

делят се всички, не само българите. американците и те се делят - южняци и северняци, източно крайбрежие и северно крайбрежие, черни и бели, републиканци и демократи, емигранти първо поколение и емигранти, които могат да си проследят родата до пътувалите с първите кораби... и много често също като нас сами към себе си са изключително самокритични, но позволи ли си външно на групата лице да изкаже недоволство или критика, обиждат се и се засягат. черен може да нарече друг черен `нигъ`, но ако бял си го позволи, става страшно. не един наш местен приятел не мож` им  затвори устата като започнат да изрежда кусурите на родината си, но позволя ли си аз да изкритикувам нещо, което не одобрявам тук, са готови да развеят знамето и да ме докладват на румсфелд и буш директно. и аз мога 1001 нощ да обяснявам колко е лошо в щатите, но да не смеят майка ми или брат ми или свекър ми или който и да е българин неживеещ в тук да ми обяснява колко тъпи и нагли са американците и колко са ни промити мозъците от администрацията и как сме си самовзривили нюйоркските кули сами само и само за да можем да си употребим застоялите бомби и оръжия!!!
та такова ми е мнението по темата - всички нации делят еднакви гени, единствено езиците, на които се изразяваме са различни...

А при нас е по-различно - аз съм склонна да си говоря с българите, а съпруга ми руснак не е склонен да говори с руснаците, които среща. Това не значи, че ставам приятелка с всеки българин, който срещам, но е вероятно защото те са много по-малко тук просто да се заприказвам, а руснаците с лопата да ги ринеш около нас и на него не му се занимава.

Само да добавя, че не може да няма разделение - хората са различни и това си е част от живота. А по повод (е)имигранти ср. не-(е)имигранти, не може да няма поне малък конфликт. Аз за себе си мога да кажа, че от както съм заминала, не се чувствам на родно място нито тук, нито в България и това е предполагам съдбата на всеки имигрант. Хем ме дразнят неща тук, хем ме дразнят там; хем ми е мило за нещо от България, хем има неща, които ми липсват от тук. Няма угода, отворят ли ти се очите един път да видиш как живеят хората по света, иска ти се всичко хубаво на едно място да го сложиш и всички твои приятели и роднини там да заживеят. А местните сигурниоси казват - щом е заминала, няма право да критикува, другите местни казват - щом е дошла тук да живее, няма право да ни търси кусури. Така си е, никой не иска да го критикуват....

За мен също е нормално да има разделение между хората като общо. Но не мисля, че е нормално да има разделение на основата на това дали си емигрирал или не. Това е, което по другите нации не съм видяла да съществува, а че иначе и те се делят на какви ли не, е безспорно.

Има го разделението. И ще го има.
Специално за това, което питаш - "ти си в чужбина- не се изказвай за България" - някак не може да се възприеме, че живеещите в чужбина имат база за сравнение. България и .. (съответната страна). В повечето случаи сравнението не е в полза на Бг, и оттам вече идва ефекта на "нашето гардже си е най-хубаво" - или "аз си го знам какво е, но ти нямаш право да ми го казваш, защото си е мое". И следва скандала.
Предполагам, го има и другото. Който се прибере трайно в Бг, и си каже мнението/сравнението, го пресичат с думите:"Ми ти що не си остана там, като толкова ти харесва?" Ако се включи някой в тази ситуация, ще ми е много интересно мнението му. Дали потвърждава моите подозрения.

Наскоро в един друг форум имаше подобна тема. Но малко поизместена - беше нещо в смисъл, дали имигрантите помагали на Бг, дали имали право да се месят в делата й, щом като са напуснали страната. Приведоха се цифри, че най-големия инвеститор всъщност са имигрантите. Които пращат пари на родители и близки.

А за разделението между хората - не мисля, че като съм в чужбина, всеки българин трябва да ми е приятел. Хора разни, вкусове различни. Не ми се е случвало досега да обърна глава, когато някой ме поздрави на български. Но впоследствие решавам дали да контактувам с този човек или да си останем само с краткия разговор. Но пък в много случаи не се обаждам, като чуя бг реч.  Случвало ми се е да ме погледнат смутено и да се врътнат. Но това е предлолагам, и от неудобство  . Свикнали сме да си мислим, че като си говорим на български, никой от околните не ни разбира. И понякога се получават смешни ситуации - изкоментираш нещо/някой, а той се обърне и ти каже: "Мдааа...."

Според мен, zащтоо българите си zавиждат. Не zавиждат толкова на чужденците и не се съревновават толкова с тях, но по между си страшно се конкурират, zавиждат си, обсъждат се и zлословят. И аz не контактувам с българи тук. Много рядко, с определени хора и иzбягвам сближаване.
Драzнат ме случки като таzи например ... колежка бърка някъде и нещата и не вървят, оплаква се , поглеждам аz, виждам грешката и и каzвам да оправи това и онова ... в отговор получих ... ами еди кой си каzа, че иначе е правилно. Аz и обяснявам, че човека е сбъркал , а тя ми вика ,аааа не , той е немец. Също ме драzни, като си zнам как всичко живо се точи със zакъснения zа някои срещи, как се наложи да ида на едно събрание с една друга колежка и се zамотках. Тя ми дръпна цяла лекция , как немците не обичакли да се zакъснява и колко били точни , като часовници. Друго, срещнах една състуденка случайно на улицата в един немски град и тя ме попита с невероятна zлоба ... "Ти пък какво правиш тук " ???????????? Още , най честzия въпрос , който получавам от българи при среща не е zрдавей, Как си? Как е семейството, добре ли сте ... А Здравей, Ти тук ли си? Колко получаваш ????
Е zатова .
 

Ако питаш само за форумите - мисля, че зависи по начина, по който пишеш.
Ако много наблягаш на "външния" си опит, хората се връзват, нормално е - ти имаш нещо, те не, малко завист, малко липса на ресурс за да ти отговорят защото нямат твоята възможност да сравняват, нямат този опит - чувстват се тъпо и се получава малко като защитна реакция на по-слабия. В нашичкия случай този по-слабият е и доста нетърпелив да навакса пред света разни работи

Мисля си, че до това не се стига до такава степен когато успяваме да сме убедителни пишейки за нещо конкретно, в което се вижда синтезиран този относително по-голям чужбински опит. Тогава има файда. Не като правим глобални обобщения - тук е така, а пък там едикак си.
Аз затова и рядко  пиша откъде пиша 
За да не събуждам излишни субективизми, които на тоя етап мисля че са неизбежни.

Иначе почват махленските дърляния Сливен ли е по-хубав или Ямбол (нищо лично ако има някой оттам)

Какво ни е по-положителното от другите нации 
Проблемът идва от лепенето на етикети и крайни изказвания, без да имаш реален и пълен поглед върху ситуацията!
Друга причина за мен е ограниченото мислене. Имаш гледна точко по даден въпрос и за теб тя е най-парвилната, всяка друга позиция е напълно погрешна, средно положение няма 
Както са писали и други момичета, не само българите се делим 
Аз лично за себе си деля хората на глупави, ограничени, комплексирани и интелигентни, широко скроени. Разбира се, със съответните нюанси, защото тези черти в чист вид не съществуват

ама аз като си живях в БГ и там не всеки българин ми беше приятел ... или хайде да намалим количеството -  не всеки от нашата улица ми беше приятен.. дори и за едно здравей





и аз това си мисля - всяка нация си е най-положителна за себе си

Хе, това ми напомня, бяхме се прибрали в БГ първата или втората година след като бяхме дошли тук. И вървим из София и срещаме един бивш колега на мъжа ми от МЕИ-то (голям отворко беше) и той вика на мъжа ми "Аз правя това и това, а ти с какво се занимаваш, МНОГО МИ Е ИНТЕРЕСНО". Стана му зле като разбра каква е ситуацията. Е тогава наистина иззлорадствах, не за друго, а защото просто видях колко го хвана яд оня. Хем даже не знаеше дали мъжът ми е доволен от работата си или не, просто му стана кофти, че не се оплаква, че например е безработен.

Аз пък в България на обичам да казвам къде живея. Просто като кажа "САЩ" и поведението на повечето хора към мен се променя... Не казвам, че се държат грубо (има и такива), но промяната не ми е по сърце. Помня веднъж на гости мои приятели се подиграваха на певица по някакъв чалга канал, аз дадох своя дял, при което ми казаха "Ма те и черните рапъри така правят". 

Аз продължавам искрено да се забавлявам и когато мога, пъхам фитилите. Някои просто не се усещат, сори...

И аз така понякога, но ти си майсторка!