Виждам, че доста се дискутира въпроса за отношението на втората жена към първото дете на мъжа!Та да Ви споделя какво и мен ми тежи!
Е и аз съм втората жена на един такъв мъж, който обаче обожава детето си и всеки един уикенд прекарва с нас! Разбираме се повече от прекрадно с детето , което е на 3г, и което е много привързано към мен. но след всяко негово връщане при майка му, аз се спуквам от рев и ми става много гадно, че това дете не е мое, то е злато и всеки път ми казва, колко ме обича! майката много много не и е зор и само гледа на кой да го остави, т.е мъжът ми може да го взима когато си пожелае!
Незнам как да си помогна сама, защото ми е много кофти всеки път, когато го оставяме на майката- толкова съм привързана към него, може би защото нямаме деца , а и аз си имам най-различни гинекологични проблеми и ме е много страх ако не мога да забременея, а и гледам някой е пуснал тема , за семейства, които се развеждат поради липса на деца и има толкова отговори, които ме натъжават и само си мисля ами аз ако немога да му родя дете, какво ще стане? Той си има едно прекрасно дете, така че за него не е проблем, ами аз ако не мога, така ли всеки път ще рева след като си тръгва неговото дете,това направо ме разсипва, а и виждам, че и на него му тежи, всеки път като плача! Всеки път детето ми се хвърля на врата и ми казва че ме обича най-много от всички и колко съм хубава и т.н за никоя друга жена не говори така, дори и за майка си(само да вметна, че никога нищо лошо не сме говорили за майка му пред него), и не се отделя от мен,повечето време прекарва плътно залепено до мен отколкото до баща си!Толкова го обичам това дете, а защо плача вместо да се радвам, че ме харесва, в момента, като си спомня за изминалите два дена пак ме напушва на рев!Два дена разходки, басийни и детето плътно за мев, държи ме за ръката и само ми се хвърля на врата да ме гушка, все едно аз съм му майка!Майката го дава без проблем, само скитосва, не се е наживяла , а е доста по-голяма от мен(над 30г) и би трябвало да обгрижва повече това дете, мъжът ми отива да го взима вечер примерно, детето с температура, майката хукнала по мъже и си изключила телефона, детето при бабата! И как да не плача, някой жени не заслужават да бъдат майки, а на други който биха били превъзходни майки, това право им и отнето? Много е несправедлив живота, по дяволите!
Моля за мнение, съвет,укор или каквото ви дойде на ум ,има ли изход от такава ситуация?