Публикувана: 7 март 2005, 21:46 ч.
Последно мнение: 10 март 2005, 10:38 ч.

Как се справяте с носталгията?

5 344
45
1

# 15 8 март 2005, 05:34 ч.

Мнения: 676

Цитат на: Laura

Всъщност, за мен това е носталгията - скръбта по близките и спомените от детството ми. Аз плача на музика, особено на някои песни (като детство мое, например).

Laura на мен "Детство мое" от филма "Нео4аквана ваканция" ми е любима песен още от дете, страшно ми харесва и си я слушам 4есто. Имаш ли си я свалена за да си я слушаш? Ако не, мога да ти я пратя.

# 16 8 март 2005, 05:54 ч.

Мнения: 7 430

И аз съм като теб Ники....страшно ми е мъчно

оня ден така плакох, че чак детенцето ми, което е на почти 4 месеца се зачуди с мен.....бях прочела едно стихотворение, което Хонда беше приложила (благодаря Хонда много е истинско) и не можех да се спра.......най ми е мъчно за племеничетата ми http://www.bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=1255&AlbumId=6797& … mp;PhotoId=230243, за родителите, за баба и дядо, които толкова ме обичат и чакат да видят детенцето ми и тогава да умирали.......
.... извинявам се, но не мога да довърша....

# 17 8 март 2005, 07:16 ч.

Мнения: 4 390

Ми мъчи ме носталгия, когато много ми доскучее тук. Rolling Eyes

Не съм свикнала с този си начин на живот и никога няма да свикна.
Тук е работническа държава. Никой няма време за нищо. Няма ходене на театри с приятелки или с мъжа ми, няма пътувания често. На мен това много ми тежи. Никакъв социален живот. Никаква динамика.
Контактувам с малко хора и не често, защото...ами защото всички са заети и няма кога. Sad

Липсват ми роднините ми понякога. Като са далече - рева за тях, като си отида и сме заедно почват да ме дразнят. Embarassed

Иначе много ги обичам.
Абе няма угодия за мен. #Crazy

Както виждам на всички ви харесва да живеете в чужбина, на мен обаче не. Rolling Eyes

Знам че е сиво, грозно, мръсно, разбито в България, ама на...там се чувствам щастлива аз.
Ей такива нещица...

# 18 8 март 2005, 11:02 ч.

Здравейте,момичета!Честит 8-и Март на всички!От 3 години съм омъжена в чужбина.Имам прекрасен съпруг и живеем хубаво,но всичките ми любими хора са в България!Незнам дали това е носталгия и дали някога ще свикна с нея,но тя е част от ежедневието ми,въпреки че ходя в България 2-3 пъти в годината.Плача когато оставям мъжа си сам тук и пак плача когато си тръгвам от София Cry

.Той все ми казва,че това ще отмине с времето,но уви още не е станало.Надявам се скоро да си направим бебе и предполагам,че тогава нещата ще се променят!

# 19 8 март 2005, 11:22 ч.

Мнения: 4 399

Цитат на: Krassy

Мъ4но ми е за детството и за лудите млади години, но за тях където и да съм все ще ми е мъ4но.

Точно така. Едва ли тоzи вид носталгия щеше да ни е спестен и в БГ. И на мен ми е мъчно че студентските ми години с всички екстри са беzвъzвратно zагубени, но и в БГ да си бях останала, положението нямаше да е с нищо по раzлично.

# 20 8 март 2005, 12:42 ч.

Мнения: 317

аз пък съм голяма откачалка
в началото като дойдох тук ми беше много добре.
у нашенско някои от учениците ми бяха с няколко години по-малки от мен и едвам се справях честно казано. а и тичах от едно училище във второ, трето, че и детски градини, отделно частни ученици.
живеех при баща ми, а той имаше проблеми с алкохола и два пъти съм спала в мазето заради него....................
така че тук ми беше направо рай.
от време на време ми става мъчно ей така, заради това, че хората у нашенско са много по-различни от гърманчетата. а и че тук нямам никакви приятели. или че не мога да отида до гроба на майка ми..........ей за такива нещица
и се разцивря на мъжа ми.
даже ми става мъчно за баща ми Thinking

дойде ни той на гости и макар да беше много примерен, след две седмици нямах търпение да си ходи. така ми е който и да дойде Embarassed

като ревна веднъж и мъж ми вика нема мила, нидей, ш ходим да живеем в България след 3-4 години. че на него му харесва, заради хората, а и като живял в бивша източна Гърмания, доста прилики има с нашенско.
и аз като надух гайдата още по-силно - как да му кажа, че не ми се живее в бг.
МЪЧНО МИ Е САМО.
и защо му харесва на него се запитах
ами бяхме в един фризьорски салон. мен ако са ме правили половин час, за него се въртяха двойно повече. а и като си спомня какво беше отношението на съгражданите ми към американците от корпуса на мира #Shocked

ми те само дето подметките не им ближеха...
та такива сме си в бг...

# 21 8 март 2005, 12:45 ч.

Мнения: 2 452

Цитат на: Krassy

Цитат на: Laura

Благодаря, имам я - има я в бг-мамма, както и на няколко касети и диска с песнички за Изабела.

# 22 8 март 2005, 12:59 ч.

Мнения: 2 452

Цитат на: diviana

Ми мъчи ме носталгия, когато много ми доскучее тук. Rolling Eyes

Иначе много ги обичам.
Абе няма угодия за мен. #Crazy

Както виждам на всички ви харесва да живеете в чужбина, на мен обаче не. Rolling Eyes

Знам че е сиво, грозно, мръсно, разбито в България, ама на...там се чувствам щастлива аз.
Ей такива нещица...

Защо така мислиш, че няма пътувания и излизания? Аз не съм се спряла (освен през последните няколко месеца заради кучето). Може би сме различни по природа, защото на мен ми е приятно да излизам сама с детето и изобщо не се притеснявам да го правя. Честно казано, нямам нужда от компания когато ходим заедно по музеи, паркове и площадки. А и там се срещаме с други майки с деца, така че завързваме контакти. Велина е още малка; тя сега ще започне да разбира и ще ти бъде интересно да я водиш на различни места.
Аз през миналата година да речем съм била в Монреал не по-малко от 4 пъти сама с детето + още няколко с мъжа ми; 7-8 пъти в Торонто, където той е на работа, а ние не се спираме - Удбайн, РОМ, АГО, Зоологическа градина и т.н. Отавските ни похождения няма да ги изброявам, защото поне веднъж седмично през хубавите дни ходим до музей, градинка или парк. През уикендите обикновено ходим до по-далечни места в околността.
Защо не започнеш да ходиш на плейгруп? Аз съм много доволна, защото се запознах с доста жени, някои от които ми станаха и по-близки. Е, не са ми точно "приятелки", но си помагаме взаимно и си ходим на гости, за да си играят децата. Ела ми на гости! Следващия път като си пратя мъжа в командировка, направо идвайте! Може и Краси да вземеш, колко му е. Аз така направих преди няколко седмици - оставих домочадието с мъжа ми и изкарах едно денонощие в Торонто.

# 23 8 март 2005, 13:03 ч.

Цитат на: DidKa

...и чакат да видят детенцето ми и тогава да умирали.......

Дидка, извинявай ама ми стана смешно, въпреки че преди това бях направо бясна на това изказване на нашите. Когато след първите две години си отидохме и представихме милото им внуче, репликата им беше абсолютно същата "Ех, видяхме ви, сега вече можем да мрем" Shocked

# 24 8 март 2005, 13:24 ч.

Мнения: 114

носталгия отдавна няма... но и аз, както повечето, първите месеци ревах всеки ден, бях страшно депресирана и не ми се ядеше нищо- постигнах за пръв и последен път идеалното си тегло, това беше единствения положителен ефект Sunglasses

след около година си намерих чудесни приятелки /които напуснах преди година, когато се преместих в Хамбург и все още много ми липсват/, след още година срещнах един прекрасен мъж, съвсем "Топла риба", и на скоро взехме, че се взехме. и толкова се обичаме, и толкова съм благодарна, че се намерихме. и където е той, там се чувствам у дома.. Blush

сега ми е мъчно само, че родителите ми живеят в страна, в която да гръмнеш или набиеш някого на улицата, защото не ти харесва как пресичал примерно, е нещо често срещано. мъчно ми е, че стараната ни е ограбвана, а хората докарани до границите на екзистенциалния минимум. натоварвам се много, когато виждам тъжните хора по улиците в Бългaрия, понякога нямам търпение да дойде време за обратния полет. липсва ми и мъжът ми страхотно, когато аз се прибирам в София, а той остава тук. Cry

но... гледах пиесата "Буре Барут" по време на последното ми пребиваване в родината- балканското е част от нас, няма го никъде другаде и дълбоко в нас все ще ни липсва... от друга страна- където ми е добре, там ми е родината-както научих още в първи курс в час по латински. идеално положение така и така няма...

п.с. от къде мога да си сваля "Детство мое"?

# 25 8 март 2005, 13:26 ч.

Мнения: 2 452

Цитат на: E_lena

От сайта на бг-мамма:
http://www.bg-mamma.com/?action=article;id=409

# 26 8 март 2005, 14:26 ч.

Цитат на: E_lena

... от друга страна- където ми е добре, там ми е родината-както научих още в първи курс в час по латински. ..

По този въпрос скорно по ТВ Б-я се изказа и Тодор Колев (даваха някакво негово предаване - не го хванах от начало Embarassed

). Та и той каза - родината е там, където се събуждаш, където си четеш сутрешният вестник, където се чувстваш добре.....имаше и още, но ги забравих Embarassed

# 27 8 март 2005, 14:51 ч.

Мнения: 4 244

Цитат на: diviana

Както виждам на всички ви харесва да живеете в чужбина, на мен обаче не. Rolling Eyes

Знам че е сиво, грозно, мръсно, разбито в България, ама на...там се чувствам щастлива аз.
Ей такива нещица...

Дивианче, според мен са малко тия от нас дето чак многооо им харесва в чужбина.
Като наше село по убаво нема.
Аз издържам в Германия само защото съм щастлива с мъжа си и се радвам на 2 страхотни деца.
Иначе българската простотия ми липсва, ама като я видя - много бързо ми омръзва.
Сега ако не беше шофьорския курс - да съм си заминала одма.
Не че децата не се разбират с баба си и вуйчо си, ама като се сблъскаш черно на бяло с мръсотията тук и ти се приисква да се върнеш веднага на чистичкото в немско
Аз казах на мъжа ми че ако иска можем и в джунглите на Амазония да заминем - вече нищо не ни задържа в Германия.
Засега си трае, ама знам ли кога ще му писне от мизерията в немско и да си хванем дърмите и да зачезнем където ни повеят ветровете

# 28 8 март 2005, 15:54 ч.

Мнения: 185

Здравейте,
последните месеци не сьм плакала 4есто от носталгия, сигурно, zащото детето ми помага да не иzпадам в такива ситуации. Малката има една касетка с детски песни и винаги ми се реве на песента "Обла4е ле бяло", особено ката се стигне до мястото "с 4ужди хора, 4ужди хляб делило..."

# 29 8 март 2005, 17:32 ч.

Мнения: 768

Не изпитвам носталгия кьдето и да сьм- вече се старая да ми харесва там кьдето сьм защото често се местим на различни места и ако почна да изпитвам носталгия ще се побьркам.
Но снощи сьнувах много хубав сьн - родния ми град . Беше много красиво, както никога не ебило преди. И всичко защото баба ми ми разказа какво страхотно благоустрояване и озеленяване направили последните години когато не сьм си ходила.
Ама честно да си призная изпитвам ужас да се прибера- последния пьт беше голям екшьн и имахме много негативни емоции сьс сьпруга ми- та още ме дьржи Grinning

Препоръчани теми

Детето ми не иска да говори български!

Документи за майчинство във Франция

Прибиране или не?

Преместване в Шотландия

Причина:

Причина: