Какво ще направите?

Какво ще направя? Ще си намеря някой да ми гледа дедето - градина, бавачка, съседка.
Но няма да допусна да се случи нещо лошо, защото то може много лесно да се случи. Колко му е да падне и да се пребие!
И какво значи "тя така иска"? Ами ако поиска да изпие препарата за чиниите? Ще й го даде ли?!

Имаш две възможности: 1. Уволняваш майка си и назначаваш друга гледачка, която да спазва нарежданията и изискванията ти. 2. Уволняваш себе си и си гледаш детето сама.

и аз съм в подобна ситуация с тази разлика,че мама не гледа сина ми
идва да го вижда рядко и при всяко от посещенията и не мога за 5 мин .да съм спокойна и да изляза от стаята защото тя го оставя сам на високо и се отдалечава в другия край на стаятаи то с гръб към детето,дава му дребни играчки(напр.от шок.яйца),даже въпреки че сина ми е склонен към алергии и не трябва да яде цитруси му беше дала за 5 мин като е с детето и после отговора и е "аз не му дадох,той си взе ,докато ядох "и това баба
пробвах вариант за да не я засегна да и разкажа за уж пострадали деца при подобно невнимание-каза горките и толкоз
миналата седмица пак остави малкия сам на висок диван и се отдалечи -вече и направих забележка директно,казах да пази малкия и че не съм спокойна за него ,като го гледа тя
тя се обиди,фръцна,заяви да не и се обаждам повече
аз никога не съм и повишавала тон,но тя не може да допусне критика под никаква форма
сега сме сърдити
Слава Богу не разчитам на нея за помощ за детето(имам бавачка)а и не работя,но виждам че тя се радва на малкия и и е приятно с него и ми се иска да е с него,когато и е кеф,но аз да съм сигурна че той няма да пострада
искам като е с него,да го пази,както аз го пазя
между другото баба ми също взе отношение в случая и каза,че мама не може да гледа деца 

извинявам се на авторката,но проблема ми е същия и аз се надявам тук да получа хубав съвет

Зависи от твоята майка.
За моята майка - знам, че от разговор ефект няма, затова на стената с големи и червени символи записах датата, на която с таткото си обещахме да не оставяме децата сами при майка ми. Но при нас е лесно, живеем отделно.
Следващата съпка беше да не ги изпускам от поглед и в резултат на това им наложих 3 месеца принудителна изолация, която трудно опазих, защото трябваше да взимам големия си син от училище да не го причаква бабата.
Ефект имаше, от време на време припомням случката с оглед непрекрачване на разумните граници от страна на майка ми.
При свекърва ми пък изобщо не съм ги оставяла.

Това имах предвид като писах
Просто за всяка баба /майка или свекърва/ си има и метод, който действа. Важното е с таткото да сте на едно мнение и да не отстъпвате.

Такава ситуация при мен е почти невъзможна.
Първо аз се въздържам да давам съвети на майка ми, защото съм доволна от възпитанието, което ми е дала и по същия начин подхожда и към моите деца, второ - уважавам я много и не бих й се карала, против принципите ми е, трето - децата ми си ги гледаме с баща им, когато ходим на работа. При бабите ходят на гости, да се порадват един на друг.
Надявам се си разбра, какво имах предвид.

Бих обяснила на детето, (не на бабата), какво може да се случи. Ще му покажа как е захваната люлката, как може да се преобърне, как може да се скъса болт, как може да изхвърчи от нея и ще му обясня защо е опасно да се люлее така. Макар и 3 годишно, мисля че това ще има повече смисъл, отколкото забраните. Аз лично смятам, че децата трябва да се учат, че са отговорни за действията си от най ранна възраст и когато искаме от тях да правят или да не правят нещо, трябва ди им се обясни ЗАЩО по начина по който бихме обяснили на възрастен.
 

Не знам дали си гледала вече три годишно дете, iguanna,  но повярвай ми, ако сега такова дете те е разбрало много добре, точно след 10 минути е забравило изобщо какво си му говорил. Затова и малките деца не се отглеждат сами, а винаги с възрастен човек. Ако това, което предлагаш беше приложимо, просто щях да изброя на децата си какво трябва и какво не трябва да правят и щях да си спестя заплатата и осигуровките на гледачката.
А и начина на обяснение на дете и на възрастен е доста различен.

а аз така искам синът ми да се люлее силно, но баба му такъв страх му е внушила, че не мога да се справя с това.

в твоята ситуация, щом това не ти харесва накарай майка си да те слуша /все пак си мисля, че с майка си по-лесно можеш да излезеш на глава, отколкото със свекървата/.

Не мога да повярвам, че една баба ще допусне такова нещо Като познавам майка си, направо се очудвам, че голяма зряла и мъдра жена може да прояви такава безотговорност. Тя буквално трепти над сина ми, в малкото случаи, когато са заедно.
Обичам те, мамо

Не искам да влизам в спор, просто споделям моя опит. Да, гледала съм 3 годишно, и според мен разбира. Не от първия път, не от втория, но виж на 10тия се замисля. По добре е да надценим едно дете (а и един човек), отколкото да го подценим.
Не казвам, да му обясниш, и да го оставиш на произвола на съдбата. Но смятам че тябва да бъде обяснено. Детето ще го оцени, колкото и невероятно да звучи това.

Нещо не се разбрахме- аз не твърдя, че тригодишното дете не разбира, а че забравя и че не може да контролира поведението си като по- големите деца и възрастните хора. Всъщност тук говоря и от личен опит с мое дете и съобразно това, което съм чела за детската психика.
Едно е да обясниш нещо на племенницата си, която е на три години и да я видиш, че в момента те е схванала и слуша, друго е да гледаш своето си дете на тази възраст всеки ден и да установиш, че това, което вчера е спазвало като правило днес е забравило да изпълни. Това имам предвид, не че не разбира, когато му се говори.
А и не става въпрос нито за подценяване, нито за надценяване- има ситуации, при които животът и здравето на детето са в опасност и тогава, поне аз, не бих оставила нещата на шанса и да разчитам едно полу-бебе, полу-дете да се сеща как да постъпва по всяко време. Вниманието на тази възраст е толкова неконцентрирано- до преди час си му говорил, че люлката е опасна и когато друго дете се люлее силно не бива да минава около нея, но ето че след час виждаш, че заиграло се с нещо направо забърсва с ръкав същата тази люлка, на която друго дете се люлее силно. Тригодишното знае, че не трябва да го прави, просто вниманието му и въобще реакциите му нямат нищо общо с вниманието и реакциите на шестгодишното, да речем.
Големият ми син е на седем и идеално знае, че не бива да яде шоколади и сладоледи по всяко време. Когато е при баба си тя непрекъснато му предлага такива, затова и не го оставям там задълго. Като й правя забележка тя ми отговаря с дежурното "Ами той настоява..."- много подобно на развилата се от авторката на темата ситуация. Имам чувството, че е на неговия "акъл" понякога. Той знае идеално за вредата от поведението си, но няма волята да си наложи. Затова сме ние възрастните, за да направляваме, а не да се оставяме на деца, особено тригодишни, да ни водят.
Има и друго- забелязала съм, че причината, поне при нас, да се постъпва така от страна на възрастния не е защото е полезно за детето или защото то трябвало да се чувства свободно, а защото просто така е по- лесно- не влизаш в спорове с детето, не търпиш хленчене и т.н., а после- родителите му да си мислят. Това е най- малкото нечестно и спрямо детето и спрямо родителите му.

Ма как да не го забележиш, то очите ще ти избоде. Писнало ми е от: "Не прави забележка на детето за /еди какво си/" /в негово присъствие да съм Бай Добър!/  и после и обикновено на саме с родителя- "Ама то не ме слуша, кажи му!".
Пък най- редовно е:"Не мога да се оправям с него.", "Ами какво да го правя, като не чува." и т.н. от сорта, пък хлапето е на бебешка възраст или в градински период. Как какво да го правиш?!
То вярно е, че майка ми, напр., не ни е гледала пряко мен и брат ми. У нас, докато аз не завърших V клас, си имахме безплатната слугиня и гледачка в лицето на едната ми баба, та определено разбирам майка си защо не може да се оправя с децата. Едно е да поемеш отговорността по цял ден или поне извън работното си време за тези деца, друго е да можеш по всяко време на денонощието да речеш на някой: "Поеми я малката, че ме боли главата.". Не й се сърдя, просто си наех гледачка и при двете деца, а след навършване на три години големият отпраши за ДГ. С малкия- ще видим. Така не си тровя нервите и не си развалям отношенията със собствените си родители.