Публикувана: 20 юни 2007, 10:34 ч.
Последно мнение: 7 окт. 2007, 18:09 ч.

Богат - беден

6 343
97
1

# 15 20 юни 2007, 11:23 ч.

в едно миланско село
Мнения: 4 124

ми не знам. може би все пак зависи какво свързва хората. едно добро приятелство не вярвам да може да се повлияе за винаги от икономи4еското състояние. най_добрата ми приятелка е богата. много богата. вярно, загубихме се за няколко години... беШе много заета с новото си обкръжение Rolling Eyes

.
после неЩо се оказа, 4е не вси4ко, което лъЩи е злато, 4е не е достатъ4но да се обикалят екзоти4ни места, да се затварят ресторанти и магазини, за да се ве4еря/пазарува на спокойствие, да се лее руйно вино, пардон, Шампанско... не е достатъ4но, за да наре4еШ тази си компания "приятели".

видяхме се след 6 години, по разли4ни пътиЩа и с разли4ни преживявания бяхме стигнали до съЩите изводи, бяхме мислили едни и съЩи неЩа, бяхме 4ели едни и съЩи книги, изобЩо, бяхме си на нивото една на друга. това е наШата икономика, а не благосъстоянието ни.

# 16 20 юни 2007, 11:24 ч.

Мнения: 2 491

Цитат на: Мадам Гоца в ср, 20 юни 2007, 11:22

Цитат на: Гигова в ср, 20 юни 2007, 11:08

Съгласна съм с теб.
С по-богатите не се депресирам толкова и не ми пречи да общувам с тях, не им завиждам, просто приемам факта, че имат повече. Но най ми става кофти от контакта ми с по-бедните.

Определено е по-трудно да си по-богатата страна - да се чудиш как да помогнеш, без да обидиш.

Да, така е. Радвам се, че си ме разбрала bouquet

# 17 20 юни 2007, 11:26 ч.

Мнения: 6 618

Имам приятелка доста зле финансово никога не съм я чула да се оплаче винаги е оптимистично настроена и усмихната.И съвсем искренно се радва на моите успехи и придобивки.
И на мен не ми е приятно обаче да ме карат да се чувствам виновна за това ,че мога да си позволя неща които други не могат/аз си знам каква цена плащам за това/.

# 18 20 юни 2007, 11:28 ч.

Мнения: 376

Зависи изцяло от хората. Имам познати от двете категории, които са запазили човешкото в себе си и общуването с тях е удоволствие. По никакъв начин не показват финансовото си положение. Ако обаче богатите загубят представата за себе си като нормални хора и започнат да се изживяват като богоизбрани тогава общуването с такива хора няма смисъл - единственото, което могат да ти кажат и покажат са парите и материалните придобивки. А повечето от тази категория самозабравили се не могат "да разделят на две магарета плявата", но по някакъв начин са придобили определението "богат"...

# 19 20 юни 2007, 11:34 ч.

Мнения: 2 032

Не меря хората, с които ми е приятно да общувам, според "възможностите". Меря ги според това, какво имаме да си кажем, как гледат на живота, даже и какво мога да науча от тях. Ако общувах само с хора от "моята среда", това би ми ограничило сериозно кръга на познатите, и би ми било скучно.

Приятелите ми са приятели, защото ми допадат като хора, а не защото съм им преброила парите в банката (или те-на мен). Неминуемо, част от познатите са в сходна професионална среда, но някой от най-интересните за мен хора не са, и нямат много средства, но какво от това. Бих дала примери, но не искам да описвам личните подробности на други хора, в нета. (Примерите биха били оди за няколко особено силни, умни и интересни хора, които са ми приятели от много години и на които са възхищавам. Те са, меко казано, мнооого далече от "богати".)

# 20 20 юни 2007, 11:35 ч.

Мнения: 84

До голяма степен това е така. Като общувам с бедни хора изпитвам чувство на вина, че имам повече възможности. А при новобогаташите (защото побечето млади богати хора в България са първо по-заможно поколение) ме вбесява покровителското им поведение - може да е само това, че те небрежно ще платят цялата сметка няколко поредни пъти или пък ще подарят на детето ми подарък какъвто аз не мога да си позволя.
Познавам и няколко наистина много богати хора (не българи) - с тях никога не съм се почувствала по-бедна или покровителствана, никога с нито един жест не са намекнали за възможностите си, а в същото време знам, че винаги мога да разчитам на тях ако имим нужда... Та май не е само до пари а и до възпитание.

# 21 20 юни 2007, 11:46 ч.

София
Мнения: 3 407

Цитат на: българка в ср, 20 юни 2007, 11:16

Избягвам да общувам с бедни хора. Не се чувствам комфортно, предполагам и те. Натоварват ме, аз пък ги дразня. Знам, че звучи грубо, но предпочитам да не се срещам с такива.
Нашите приятели може да се каже, че са все хора с пари, с тях можем да се забавляваме, да говорим за всякакви теми, без да се съобразяваме един с друг дали случайно няма да се обиди някой, че "му се показваме" по-важни.
Дали се притеснявам от по-богати? Не, определено. Нито им завиждам, нито искам да съм на тяхно място. Малко хора осъзнават, че парите не падат от небето и усилията да ги имаш и задържиш след това, ти костват ужасно много жертви. Peace

Подкрепям изцяло!
Единственото изключение, подобно на случая с приятелката на Гигова, имам моя много близка и любима приятелка, която житейски се разви много зле, неподходящ партньор, дете и т.н , сърцето ме боли за нея, искрено искам да и помогна, предлагала съм и 100 пъти и на работа да я назнача, да живее в мой апартамент с детето и изобщо всичко, все едно ми е сестра и не иска това момиче от гордост да приеме и това е. Някой ден все пак ще приеме, сигурна съм и това ще ме направи наистина щастлива.
Иначе имам и близка приятелка с обратната житейска съдба- човека, с когото се свърза е печално известен, остана вдовица по някое време, но с нея така и си останахме много близки, независимо, че финансово може да се сравнява с богатите хора в европейски мащаб, но животът и така или иначе се оказа много по-тежък от този на дамите със средно добро финансово състояние.
Но все оак това са изключения, истината е, че "камъкът си тежи на мястото" и човек се чувства най-комфортно в собствената си среда и социално положение.
В това отношение този форум е много интересен и съм забелязала, че конфликтите на социално-финансова основа не са рядкост, но все пак хората не са равни и никога не са били, няма и да бъдат.

# 22 20 юни 2007, 11:52 ч.

Мнения: 24 467

Като ученичка много обичах да си чета Буров и до сега помня неговата теза, че хората никога не са били и дори не се раждат равни, никога няма да бъдат такива. Сравненията и примерите са доста колоритни /имам предвид в книгата/. Истината е такава и човек определено най- добре контактува със себеподобните си.
Има значение и друго- дали си бил в едната категория и си преминал в другата /това е един вариянт/ или цял живот, още от раждането си, си бил и си останал само на единия фланг.
В първия случай по- има някакъв шанс човекът видял и едното и другото да има близки отношения с шарения свят, но и в този случай в конкретния момент той се определя, макар и подсъзнателно, към дадена група и контактите преимуществено са в тази среда.
Във втория случай на мен лично ми е трудно да си представя родената със сребърна лъжичка в устата, както се казва да е първа приятелка с Пепа от панелката с трите деца, която работи като шивачка.

# 23 20 юни 2007, 12:05 ч.

Мнения: 82

Колкото и изтъркано да зву4и важното е сърцето да е голямо, и душата да е богата. Щом има какво да си кажем..........

# 24 20 юни 2007, 12:08 ч.

Мнения: 139

Цитат на: _Ним_ в ср, 20 юни 2007, 10:34

Всеки път, когато съм се срещала с хора, чиито възможности са много под или над моите, съм си тръгвала с един такъв особен привкус в устата и сърцето и колкото и да ми е било приятно, знам, че не мога и не трябва да повтарям срещата.

yes

# 25 20 юни 2007, 12:15 ч.

Мнения: 1 080

Не средствата са определящи, а човека .Нито съм бедна ,нито богата -общувам и с бедни и с богати.И с прости и сложни и с грозни и красиви ......

# 26 20 юни 2007, 12:23 ч.

Мнения: 8 999

С мъжа ми имаме около 20тина семейства, с които сме много близки приятели - с някои се познаваме от деца, с други - само от няколко години. Но за всички тях сме сигурни, че можем да разчитаме на помощта им ако се наложи, а и те ще се обърнат към нас, ако имат нужда. Сигурни сме, че когато сме заедно, си прекарваме чудесно. Виждаме се често. Някои от тях са по-заможни от нас, други пък са с по-скромни финансови възможности, но това изобщо не пречи на отношенията ни.
От друга страна парите са нещо преходно и непостоянно - днес ги имаш, а утре ги нямаш или обратното. Значи ли това, че трябва да спра да се виждам с приятели, които са внезапно обеднели или забогатели? За мен те са си същите хора, независимо от доходите им.

# 27 20 юни 2007, 12:36 ч.

Мнения: 3 423

Ако съм с богат мъж, богата ли съм?
Или само ползвам богатството? Или какво?
Ако съм богата и съм с по-беден мъж,
богата ли съм? А той? Кой кого ползва?
Какво е самочувствието на богатите жени?
Моя приятелка е омъжена за един спекулант
с имоти. Подарява й за рождения ден чисто
нов сребърен Мерцедес SLK, но въпросното возило
се води не на нейно име. Имат предбрачен договор,
както и такъв за разделение на имотите. Ако тя
напусне съпруга си, остава по прашки. Всичките
му подаръци са на негово име, а в договора за
разделение на имотите е упоменато, че имането
не се дели при развод или смърт. Той не й разрешава
да работи. Дълго време не й разрешаваше и да учи.
Да му краси къщата и да му прави курабийки за Коледа.
И толкова. Скоро бяха на адвокат. Жената искаше да си
направи зъбите при най-кадърната берлинска зъболекарка,
обаче това са някъде към 40 хиляди евро, та пред адвокат
трябваше да разпише, че тези пари ще бъдат дадени само
под такива и такива условия. И много още подробности мога
да разкажа. Много от хората мислят тази жена за богата.
А дали е наистина богата?

# 28 20 юни 2007, 12:48 ч.

Варна
Мнения: 1 306

Ъх, ужас. Егати робството, но пък на колко каки това им е мечта!
Добре де, при развод какво правят със зъбите за 40 бона? Той и ги избива ли? Grinning

# 29 20 юни 2007, 12:48 ч.

Мнения: 516

Мдааа- все богати сме се събрали и колко ни е трудно да общуваме с бедните...

Препоръчани теми

Политиката в България - Тема 5

Често срещани правописни грешки

Как намирате смисъл в несправедливия свят?

Знаете ли кого видях - 44 тема

Причина:

Причина: