Кои ваши навици/гафове смаяха чужденците?

Като си докарах българската кола ми беше станало неудобно, защото централното заключване беше вързано с алармата и тя естествено всеки път пиукаше като се заключва и отключва. Живеехме в много спокойно (да не кажа бабешко) кварталче и така отекваше този звук, сигурна съм, че бая ругатни сме отнесли. Сегашната ми кола изобщо няма аларма и съм супер доволна!

А за стискането на чантата, аз пък някак си много бързо отвикнах, дори мога да кажа, че съм станала откровено немарлива - ходя си с разкопчана чанта и дори не се замислям, че някой може да ми гепи нещо (да чукна на дърво  )

А 'пу пу' съм казвала само веднъж пред една приятелка туркиня, която доста се смя, защото и те го правят същото.

това ме е изумявало и мен - в Лондон през ноември съм виждала бебета в колички с боси крачета.
прави ми впечатление и колко късно самите те се 'обуват', хора боси и по чехлички до първи сняг 

ми заради разни възпаления сигурно. заради кръста.
и аз съм вманиачена на 'загащване'. не ми е комфортно, ако не съм 'загащена'.
научих и мъжа ми 

При нас леко само да изгрее слънцето и децата хукват голи и боси. Не мога да разбера каква е целта, защото като ги погледна почти винаги имат 2 реда сополи. Ми поне едни сандали да си обуят.

   Ленка,що цитираш мен...аз просто се хванах за двата  цитата за здравето,написани преди това.
С ходенето по болници със свекърите много неща направо ме хвърлиха в оркестъра-свеки твърдеше,че понеже мъжа й често ходел до тоалетната и си бил докарал рак на простатата...  
Такива работи имах предвид.

Гери, 

много ме у4удиха отговорите за обле4ените/обути/загаЩени деца. на мен пък постоянно ми казват, 4е то4но заЩото не съм италианка, са ми леко обле4ени децата. за мен тук навли4ат прекалено, 4орапите в жегата са ми напълно необясними.
аз обли4ам децата, както обли4ам себе си.

по темата, май освен ве4е споменатото бавно хранене и коли4ествата алкохол нямам гафове или странни навици.  4е 4укам на дърво, а не на желязо, както те, никой не се е у4удил особено. "пу пу" на 4ужди деца не викам, на моите си го проШепвам и толкова.

Не успях да открия до сега някой, който да не се изуми от българският ми маниер на клатене на глава за да и не.
Изумлението на свекърва ми, когато си изтисках лимон в супата - той бил предвиден за шницелите по-късно
Пиенето на концентрат със салата като предястие.
И аз лепя дъвки .
Това, че ям палачинките с шунка, кашкавал и кетчуп - според вдисчките ми познати те трябва да бъдат мазани само и единствено с Нутела .
В началото много често забравях да си сложа колан на задната седалка и бая погледи и забележки намазах.

Единственото което се сещам беше за кимането с глава за да и не. Тука е точно обратното. Докато се науча в началото имаше недуразумения. Сега въобще не кимам. Дори и в България съм малко объркана докато свикна
А тази болест с настиналия яйчник в медицината не съществува, откакто това си го знам седя където ми е приятно

И аз съм като вас: на ресторант като отидем - на масите около нас се сменят сигурно 5-6 пъти хората - ние си се храним; и аз ям палачинки със сирене; детето ми е винаги с потник и загащено, като имайте предвид че аз съм маниачка на загащване и себе си огащвам постоянно :: ::; само отначало клатех погрешно глава докато един човек не ме попита дали имам огънче и аз поклатих за не - ама то си беше тукашно да и той застана да ме чака да му го дам и аз го гледам и се чудя за какво ме гледа очакващо като му казах че нямам ; не си клатех главата отначало като ми говорят - за тях тук е знак че ги слушаш и комшийката ми обяснява нещо и аз си я слушам най-внимателно, но не си клатя главата постоянно и тя накрая ме пита "ти слушаш ли ме" - и после ми обясни защо си е помислила че не я слушам . Отиваме привечер с мъжа ми някъде и си поръчваме кафе - по тукашните стандарти - по никое време - тук е време за бира в тези часове и ни питат дали сме италианци, защото на всичкото отгоре и еспресо искаме, а не от тяхната негърска пот

и ей такива неща

Аз сащисвах родата в началото, като се извинявах и ставах от масата, за да си издухам носа.
След два-три месеца се интегрирах...

Но все още ми се обръщат вътрешностите, като чуя някой да надава тръбен звук.

Това ми беше едно от най-отвратителните неща - седиш в аудиторията, професорът приказва и през 2 мин продължително и шумно някой се секне. И ми беше гадно не защото ме е гнус, ами защото го приемах като своего рода неуважение към преподавателя - един вид - говори си, не ми пречиш...

И аз така
И аз съм същата.
Освен това лепенето на дъвките също може да се причисли към странностите ми, както и неслагането на колана на задната седалка.

Да, да, да

За типично български маниери незнам какво да кажа...Мразя сладко и съответно никога не закусвам кроасан или хляб с конфитюр. Способна съм и риба да си опържа за закуска.
Не си плюя в пазвата, но пък чукам на дърво, камък и всякакви повърхности, после на глава, дърпам ухо и нос. Целият ритуал. Някой като ме настъпи го настъпвам и аз. Или ако аз някой настъпя казвам " Сега ако обичаш ме настъпи".

А иначе понеже пишеш и за гафове, ще споделя два особени гафа, които сътворих през последната година и с които изобщо не се гордея.

Излизам с един мой познат на бира. Той е германец. Пихме, пихме, аз се понапих. Седнаха до нас една група готини типове и от дума на дума се преместиха при нас. Оказа се, че са белгийци. Говорят френски, не могат немски. Моят познат германец започна много да изпростява и аз започнах да се срамувам леко и реших да кажа на белгийците : " Моят познат е доста елементарен, не му обръщайте внимание, той си е прост човек с добро сърце, извинявам ви се заради него". Всичко хубаво, ама след като вече го казах се осетих, че само един единствен човек ме разбра. Защото го бях казала на немски! Оттогава никога повече не се видяхме, нито някога ми се обади да ме пита как съм...

Преди време се запознавам с една мадама, която имаше жив интерес към мен и евентуално приятелство с мен. Вървяхме по улицата и аз я питам с какво се занимава. Тя ми казва " Имам магазин". Аз питам къде се намира. Тя започва да ми обяснява на коя улица, по коя посока, между еди кои си магазини етц. После казва "Знаеш ли го един магазин за дрехи, точно до месарницата, оттам като тръгнеш...." и аз я прекъсвам и казвам " Оооо, знам го този магазин за дрехи. Там е най-големият кич, чудя се кой изобщо купува от него, за цигански сватби стават боклуците...". След като ме остави да си довърша тирадата, ми каза " Това е моят магазин и аз шия дрехите".
Сега като се разминаваме по улицата даже едно дежурно бонжур не казва.