Но общо взето съм се хващала, че ме гледат странно когато проявя типично българските си черти: Да не настине и да не се мине . Беше ми доста трудно да превъзмогна страха, че някой иска да ме излъже или открадне нещо от мен. Бях свикнала да стискам здраво чантата си...
Като си докарах българската кола ми беше станало неудобно, защото централното заключване беше вързано с алармата и тя естествено всеки път пиукаше като се заключва и отключва. Живеехме в много спокойно (да не кажа бабешко) кварталче и така отекваше този звук, сигурна съм, че бая ругатни сме отнесли. Сегашната ми кола изобщо няма аларма и съм супер доволна!
А за стискането на чантата, аз пък някак си много бързо отвикнах, дори мога да кажа, че съм станала откровено немарлива - ходя си с разкопчана чанта и дори не се замислям, че някой може да ми гепи нещо (да чукна на дърво )
А 'пу пу' съм казвала само веднъж пред една приятелка туркиня, която доста се смя, защото и те го правят същото.