- Публикувана: 22 юни 2007, 00:59 ч.
- Последно мнение: 25 юни 2007, 12:28 ч.
Съпруг няма да може да иска развод, ако жена му е бременна...
Според мен не е добра идея. Подписът е нищо. Съпругът е едно, човекът друго. Ако съпругът ми не е човек и сам не преценява отговорностите си и чувствата си, за какво ми е една година да се мъчим двамата про-форма? Искам човек до себе си, който да ме обича и уважава, а не да стои с неприязън и насила при мен, защото така го повелява някакво си социално правило 
ю
юМоето мнение е, че насила хубост не става. Дори може да се злоупотребява от жената и да стане по-омразна... Незнам, хора различни...
milepetrova, законът не е глупав! Още по-малко пък пореден!
Как си го представяш, че съд или друга институция ще задължи съпрузите, да продължават да живеят заедно, да се обичат и пр.
Обеснявах по-горе, но явно не се вниква!
Как си го представяш, че съд или друга институция ще задължи съпрузите, да продължават да живеят заедно, да се обичат и пр.
Обеснявах по-горе, но явно не се вниква!
Ами точно това не си представям. Но очевидно наШето zаконодателство го прави. А иначе zа глупави и нелогични zакони мога да ти дам много примери. Закони, които са ме zасягали и с които съм се zанимавала и проучвала. Но това не е по темата.
Както и да е, пак каzвам, че един подобен zакон няма да спре мъжа ми да ме напусне, ако реШи. Пък било то бременна или не. И дано на никой не се налага да се zанимава с тоzи zакон.
Струва ми се тъпо. Ами ако съпругата не е бременна от него? Ами тя така може 10 години по ред да бременее.
Безсмислен е този текст, защото съпругът като поиска развод, съпругата не е длъжна да му го даде. И отиват на съд. И там едни дела, после едни зездревителни периоди ....и те минали 12 месеца. Не виждам смисъл от такъв текст. Аз да дам съгласие съпругът ми да поиска развод. Не става дума да дам съгласие за развод, а да дам съгласие да поиска такъв. Аз казвам, добре, можеш да ми поискаш развод. Той казва искам развод. Аз му казвам - няма пък. И толкова.
P.S. За сметка на това повечето бременни искат развод по 3 пъти на ден. Аз докато бях бременна поисках развод от мъжа ми преди да бяхме слючили брак
Хормоните не прощават.
Безсмислен е този текст, защото съпругът като поиска развод, съпругата не е длъжна да му го даде. И отиват на съд. И там едни дела, после едни зездревителни периоди ....и те минали 12 месеца. Не виждам смисъл от такъв текст. Аз да дам съгласие съпругът ми да поиска развод. Не става дума да дам съгласие за развод, а да дам съгласие да поиска такъв. Аз казвам, добре, можеш да ми поискаш развод. Той казва искам развод. Аз му казвам - няма пък. И толкова.
P.S. За сметка на това повечето бременни искат развод по 3 пъти на ден. Аз докато бях бременна поисках развод от мъжа ми преди да бяхме слючили брак
Хормоните не прощават. Моето мнение е, че насила хубост не става. Дори може да се злоупотребява от жената и да стане по-омразна... Незнам, хора различни...
Той и без развод може да напусне жената.
Насила хубост не става...
Насила хубост не става...
Аз пък да си повторя упорито, че НАСИЛА ХУБОСТТА би се получила ЕДИНСТВЕНО, ако бременната жена не пожелае развод - съображенията за това са си нейни.
Законодателството ни /вкл. и трудовото напр./ трайно закриля майчинството и децата, независимо, дали му харесва на някого или не, независимо как е на практика, независимо дали майката и детето ще пожелаят, да се възползват от правата си.
Т.к. ако ги няма тези закрилящи текстове и има един само фрапантен случай, достатъчно раздухан по медиите, ще запеем дружно - ама как може държавата, да не защитава по-слабите - и ще спретнем едни петиции и подписки.
Разпоредбата, която дебатираме, всъщност дава допълнителни права на бъдещата майка, а дали тя ще се възползва от тях, си е лично неин въпрос.
Съжалявам, че се разгорещих! Дано някой се опита, да вникне в мисълта ми!
Законодателството ни /вкл. и трудовото напр./ трайно закриля майчинството и децата, независимо, дали му харесва на някого или не, независимо как е на практика, независимо дали майката и детето ще пожелаят, да се възползват от правата си.
Т.к. ако ги няма тези закрилящи текстове и има един само фрапантен случай, достатъчно раздухан по медиите, ще запеем дружно - ама как може държавата, да не защитава по-слабите - и ще спретнем едни петиции и подписки.
Разпоредбата, която дебатираме, всъщност дава допълнителни права на бъдещата майка, а дали тя ще се възползва от тях, си е лично неин въпрос.
Съжалявам, че се разгорещих! Дано някой се опита, да вникне в мисълта ми!
Целта на законодателя /това далеч не е наше съчинение, има го от години и то не само у нас/ поне през времето на бременността и кърменето майката да не се занимава с бракоразводен процес в името на съхраняването на психическото й здраве. Никой не смята, че по този начин ще се съхрани бракът, не това е идеята. Просто един съдебен бракоразводен процес е нещо изключително натоварващо психиката на съпрузите и това натоварване се избягва по този начин, ако майката не желае. Ако и тя има желание, разбира се, ГПК не й пречи.
Разбира се, емоционално погледнато, мъж, който му е харесвало с тебе докато е можел безпрепятствено да си мисли само за оная работа, а сега, когато ти си бременна и и с обезформяща се фигура - да ти тегли шута и да ходи да си търси поредната мацка-манекенка... Та такъв мъж по-добре по-далече от тебе и от всички останали...
Ама какво? По-добре ли е законодателството съвсем спокойно да го остави да те дрънка по бракоразводни процеси, да ти води в съда свидетели, които доказват каква кучка си, докато на тебе ти става лошо, тежи ти коремът или току-що си родила и си с епизотомия и се чудиш как да седнеш, как да станеш... и така нататък.
Ама какво? По-добре ли е законодателството съвсем спокойно да го остави да те дрънка по бракоразводни процеси, да ти води в съда свидетели, които доказват каква кучка си, докато на тебе ти става лошо, тежи ти коремът или току-що си родила и си с епизотомия и се чудиш как да седнеш, как да станеш... и така нататък.
Именно поради такива причини, невада, законодателят е предвидил именно майката да реши, дали в този без друго нелек за нея период ще се разтакава по съдилища и ще мъкне свидетели. Решението е добро и не виждам нищо лошо в него. Въпросът е именно в този момент ако жената реши, да не се влачи по съдилищата и да не си къса нервите. Имала съм доста такива процеси зад гърба си /не като страна, слава Богу/, та знам за какво говоря.
Законодателното разрешение не възпрепятства нито разводите, нито фактическите раздели. Не това е целта.
Законодателното разрешение не възпрепятства нито разводите, нито фактическите раздели. Не това е целта.
Препоръчани теми