Чак пък детски психолог малко прекалено ми се струва. Още е много малка, за да се прецени каква ще бъде занапред. Предстои й училище, нови запознанства и т.н......
- Публикувана: 22 юни 2007, 12:00 ч.
- Последно мнение: 26 юни 2007, 14:10 ч.
детски психолог
Чак пък детски психолог малко прекалено ми се струва. Още е много малка, за да се прецени каква ще бъде занапред. Предстои й училище, нови запознанства и т.н......
Е, как ще е малка! Когато родителят намира някакъв проблем по-добре да се обърне към специалист. Дори и за самия себе си. Когато родителят вижда проблем, то обикновено той е в него, той бърка някъде. Аз съм търсила специалист за дъщеря си. Много съм доволна, защото ми се изясниха доста мои грешки, иначе детето ми си е ОК..
Защо българинът все още счита, че ходенето на психолог става от болни хора? Не бъркайте психолог с психиатър. На първия си ходят и относително здрави хора с временни или по- продължителни като периодично проявление проблеми. Аз самата също съм ползвала такива услуги и съм много доволна. Ако забележа проблеми при мен или децата, с които ми е трудно да се справя сама не виждам нищо лошо да посетя такъв отново, този път заради децата. На психолог може да се отиде и с двегодишно хлапе, дори на тази възраст може да се забележат проблеми, за които ако се вземат мерки навреме за в бъдеще същите могат да се решат много по- лосено, отколкото ако се задържа това решение години наред.
Ти от психолога очакваш да направи детето ти според твоите вкусове ли? Това, че на теб не ти харесва, че дъщеря ти е стеснителна сигурно е много тежко за нея. Ако започнеш да я водиш на лекар (психолог да кажем) да я излекуваш още повече ще я нараниш.
Не вярвам да има добър специалист, който да се наеме да променя детето по твой вкус. Най-вероятно е да стане това, която Ваче е писала - да се занимава с теб специалиста, а не с дъщеря ти
Не вярвам да има добър специалист, който да се наеме да променя детето по твой вкус. Най-вероятно е да стане това, която Ваче е писала - да се занимава с теб специалиста, а не с дъщеря ти
Ти от психолога очакваш да направи детето ти според твоите вкусове ли? Това, че на теб не ти харесва, че дъщеря ти е стеснителна сигурно е много тежко за нея. Ако започнеш да я водиш на лекар (психолог да кажем) да я излекуваш още повече ще я нараниш.
Не вярвам да има добър специалист, който да се наеме да променя детето по твой вкус. Най-вероятно е да стане това, която Ваче е писала - да се занимава с теб специалиста, а не с дъщеря ти
Не вярвам да има добър специалист, който да се наеме да променя детето по твой вкус. Най-вероятно е да стане това, която Ваче е писала - да се занимава с теб специалиста, а не с дъщеря ти
Ти от психолога очакваш да направи детето ти според твоите вкусове ли? Това, че на теб не ти харесва, че дъщеря ти е стеснителна сигурно е много тежко за нея. Ако започнеш да я водиш на лекар (психолог да кажем) да я излекуваш още повече ще я нараниш.
Не вярвам да има добър специалист, който да се наеме да променя детето по твой вкус. Най-вероятно е да стане това, която Ваче е писала - да се занимава с теб специалиста, а не с дъщеря ти
Не вярвам да има добър специалист, който да се наеме да променя детето по твой вкус. Най-вероятно е да стане това, която Ваче е писала - да се занимава с теб специалиста, а не с дъщеря ти
Ооо, да! Аз потърсих помощ заради себе си! Но водих и детето, да я видят как точно реагира. Проблема нашия е в поставянето на правила... Просто трябва да се получи едно напасване м/у детето и родителите. Психолозите много помагат. То нищо, че е излязло от моята утроба не означава, че ще се стиковаме като характери. Трябва много усилия и то от моя страна. Аз така мисля! То си е човек с неговите си особености и понякога лично за мен е трудно да общувам с нея. Опитвам се да се променя аз, а не да променям нея, защото моето поведение я провокира. Така надявам се до пубертета да се напаснем. Много е трудно, дори не съм си представяла колко е трудно, ама кой е казал,че трябва да е лесно
То нищо, че е излязло от моята утроба не означава, че ще се стиковаме като характери. Трябва много усилия и то от моя страна. Аз така мисля! и понякога лично за мен е трудно да общувам с нея. Опитвам се да се променя аз, а не да променям нея, защото моето поведение я провокира. Така надявам се до пубертета да се напаснем. Много е трудно, дори не съм си представяла колко е трудно, ама кой е казал,че трябва да е лесно
Не само като характери, но и като представители на различни генерации (различни социални фактори ви/ни оформят).
През пубертета обаче, това което вече ще сте напаснали ще претърпи още веднъж голяма трансформация
и пак ще зависи от теб доколко ще си готова да приемеш още веднъж това "...то си е човек с неговите си особености...". Но като гледам няма да имаш големи проблеми , защото се подковаваш яко отсега за събитието
Напълно съм съгласна, че родителят не трябва да бъде пасивен и да се примирява с проблемите. Колкото по-рано между него и детето му се изгади хармония, толкова по-здрава ще е тя. Когато детето е необщително, то няма да споделя, а когато не споделя - какво става? Изведнъж можем да се окажем най-неинформираните хора от всички относно неговите желания, очаквания, мечти и тревоги. Определено е важно детето да се научи да споделя, да контактува, да е отворено и да не се притеснява да говори за себе си и своите притеснения.
Така мисля аз. Психологът би могъл да ни помогне и на нас майките и на нашите деца.
Така мисля аз. Психологът би могъл да ни помогне и на нас майките и на нашите деца.
То нищо, че е излязло от моята утроба не означава, че ще се стиковаме като характери. Трябва много усилия и то от моя страна. Аз така мисля! и понякога лично за мен е трудно да общувам с нея. Опитвам се да се променя аз, а не да променям нея, защото моето поведение я провокира. Така надявам се до пубертета да се напаснем. Много е трудно, дори не съм си представяла колко е трудно, ама кой е казал,че трябва да е лесно
Не само като характери, но и като представители на различни генерации (различни социални фактори ви/ни оформят).
През пубертета обаче, това което вече ще сте напаснали ще претърпи още веднъж голяма трансформация
и пак ще зависи от теб доколко ще си готова да приемеш още веднъж това "...то си е човек с неговите си особености...". Но като гледам няма да имаш големи проблеми , защото се подковаваш яко отсега за събитието
Уффф, знам, че е така... през пубертета всичко наново се срива... все едно нищо не си градил... Ако трябва да съм честна лично на мен ми е много трудно с моето дете. Опредлено не чувствам лекота в общуването. Обичаме се безкрайно и си го показваме непрекъснато, ама много ми е трудно... Не я разбирам, на моменти буксуваме, тя не говори с мен и се случва трудно да намирам път към нея. Осен това се оказа, че е много чувствителна към моите настроения... Надявам се да успея все пак!