Повечето от вас се оплакват, че бабите и дядовците не искат внучетата си. При мен случаят е обратен... Докато дъщеря ми беше малка, признавам, ми беше удобно - трудно е да си нон стоп с малко дете. Обаче тя е вече почти на 7 г. Заета е по цял ден и на нас с баща й почти не ни остава време да я видим и да й се нарадваме. А баба й и дядо й все я искат. Редовният въпрос е "Кога ще ни дадете детето", зададен с трагичен тон. И двамата недвусмислено показват, че в животът им тя е най-хубавото нещо и лишявайки ги от нея, едва ли не им отнемам едничката радост. Това много ме тормози, т.к. смятам, че човек на 60 и кусур години все пак трябва да има своите интереси, хобита и занимания, а не да е "заложил" всичко на едниственото си внуче. Майка ми също така е с депресия и нач. форма на деменция от много време и единственото което я радва /и постянно го показва/ е детето. Хем ми се иска да й го давам по-често, защото ми е жал за нея, хем се притеснявам, хем и няма и кога. Леля ми, на която и двете внучета са оставени на отглеждане, т.к. родителите им правят кариера, също постоянно ми пили "Давай им го, та давай им го...". Ами аз кога да го видя? А това, че детето също иска да е повече с нас? мъжът ми също започна да се дразни. Днес е неделя, един от двата почивни дни, когато може да бъде с дъщеря си, а дядото от вчера напира да я взима /и ще дойде към 8 ч/. На пръв поглед проблемът ми може и да изглежда нищожен, но наистина е затормозяващо да знаеш, че родителите ти са все нещастни, все чакат внучето си... Обаче съществува и моето семейство, което иска да е макс. време заедно, детето ми не е играчка, не е и лекарство... Все се заричам, че когато стана баба, живот и здраве, няма да изнудвам децата си по този непряк начин да ми дават внуците. Ще имам собствен живот, хобита и интереси и ако някой има нужда от помощта ми, с удоволствие ще му я дам, стига да мога или пък ще се радвам на моментите с внуците си, но тогава, когато те могат и искат да бъдат с мен. Има ли и друг с такива баби и дядовци и как балансира?
- Публикувана: 24 юни 2007, 06:15 ч.
- Последно мнение: 25 юни 2007, 22:39 ч.
Когато бабите и дядовците прекалено много искат детето
Мдааа,ако знаеш колко ми е позната тази картинка 
Имам чувството,че свекърите ми буквално са обсебени от голямата дъщеря.От както се е родила непрекъснато искат да я вземат,да я гледат,да я водят тука и там...Много е дразнещо,наистина.Детето ходи цяла седмица на градина,и като дойде петък и почна да й събирам багажа да отива при баба си,направо ми се плаче...В началото атаките бяха много по-масирани,и аз нали нямах опит в семейната дипломация,не смеех да им отказвам,но вече се научих да бъда категорична!Два -три пъти ги отрязах,и сега когато искат да я вземат,дават заявка още от предната седмица и аз преценям дали да отиде или не.Най-интересното е ,че нямат подобни мераци за малката дъщеря...незнайно защо.За пръв път я взеха чак когато стана на 10месеца(каката я вземаха още от 5-тия месец),и то с хиляди уговорки.Вече я вземат по-често,но трябва ние да ги подсещаме,и като че ли го правят за да имат очи следващата седмица пак да вземат каката.
Всички роднини и позанти ми казват"радвай се,че искат да ти я гледат",но незнам защо на мен ми нагарча от такова гледане...Нямам нищо против помоща им,но тогава когато НАИСТИНА имаме нужда,а не да се чувстваме задължени всяка седмица да им гостува,и когато това не стане,да се цупят и да мърморят под сурдинка.И аз съм имала усещането,че лишавайки ги от детето,едва ли не извършвам престъпление и ги лишавам от смисъла на живота им.
Имам чувството,че свекърите ми буквално са обсебени от голямата дъщеря.От както се е родила непрекъснато искат да я вземат,да я гледат,да я водят тука и там...Много е дразнещо,наистина.Детето ходи цяла седмица на градина,и като дойде петък и почна да й събирам багажа да отива при баба си,направо ми се плаче...В началото атаките бяха много по-масирани,и аз нали нямах опит в семейната дипломация,не смеех да им отказвам,но вече се научих да бъда категорична!Два -три пъти ги отрязах,и сега когато искат да я вземат,дават заявка още от предната седмица и аз преценям дали да отиде или не.Най-интересното е ,че нямат подобни мераци за малката дъщеря...незнайно защо.За пръв път я взеха чак когато стана на 10месеца(каката я вземаха още от 5-тия месец),и то с хиляди уговорки.Вече я вземат по-често,но трябва ние да ги подсещаме,и като че ли го правят за да имат очи следващата седмица пак да вземат каката.Всички роднини и позанти ми казват"радвай се,че искат да ти я гледат",но незнам защо на мен ми нагарча от такова гледане...Нямам нищо против помоща им,но тогава когато НАИСТИНА имаме нужда,а не да се чувстваме задължени всяка седмица да им гостува,и когато това не стане,да се цупят и да мърморят под сурдинка.И аз съм имала усещането,че лишавайки ги от детето,едва ли не извършвам престъпление и ги лишавам от смисъла на живота им.
.Детето ходи цяла седмица на градина,и като дойде петък и почна да й събирам багажа да отива при баба си,направо ми се плаче...
И аз така - редя и плача, редя и плача ...
Е, поне моята майка е другата крайност. Сина ми е на 1 година и го е виждала 4 пъти. Веднъж не се е обадила да пита как е.
Всяка крайност води лоши последствия.
Поговори с родителите си, така, че да разберат, а не обидят от това което казваш.
Нека си намерят хоби, да ходят заедно за риба рано сутрин, на боулинг, на някакви занимания където ще срещат и техни набори.
Всяка крайност води лоши последствия.
Поговори с родителите си, така, че да разберат, а не обидят от това което казваш.
Нека си намерят хоби, да ходят заедно за риба рано сутрин, на боулинг, на някакви занимания където ще срещат и техни набори.
бързам да се влкюча и да споделя 
имам чуството, че трябва да плащам "кръвен данък" на родителите си.преговорите за уикенда започват от предходния, измислят се разнообразни мероприятия- куклен театър, делфинариум, къмпинг, ресторант и т.н., за да убият всяка съпротива, от моя страна, в зародиш.това е положението, откакто голямата ми дъщеря стана на 4., преди това не се натискаха особено да я гледат 
даже се дърпаха,но вече нали е голяма и става за мъкнене( цитат:" без нея не тръгвам на почивка-няма да ни е интересно).откакто родих малката си дъщеря решиха, че с едно дете съм си добре и другото мога да им го "харижа'(естествено това се формулира като огромно желание да ме подпомогнат в отглеждането им) онзи ден детето ми казва "мамо, ще ходим на почивка с баба и дядо, тъкмо и ти да се отървеш малко от мен и да си починеш" 
, та се наложи да и обяснявам отново,че не съм я родила , за да се отървам от нея, и че ми е много мъчно за нея когато я няма. положението съвсем ескалира, когато разбраха, че се подготвяме да емигрираме, сега само чакат да спра да кърмя малката и нея да я вземат.честно да си призная, един от мотивите ми "за" емигрирането са тези ненормални семейни взаимоотношения, които са традиция и практика в българските семейства. баба ми, милата, отсега ни жали" какво ще правите без роднини да ви помагат" 
, а аз нямам търпение да избягаме от тази лудница 
имам чуството, че трябва да плащам "кръвен данък" на родителите си.преговорите за уикенда започват от предходния, измислят се разнообразни мероприятия- куклен театър, делфинариум, къмпинг, ресторант и т.н., за да убият всяка съпротива, от моя страна, в зародиш.това е положението, откакто голямата ми дъщеря стана на 4., преди това не се натискаха особено да я гледат даже се дърпаха,но вече нали е голяма и става за мъкнене( цитат:" без нея не тръгвам на почивка-няма да ни е интересно).откакто родих малката си дъщеря решиха, че с едно дете съм си добре и другото мога да им го "харижа'(естествено това се формулира като огромно желание да ме подпомогнат в отглеждането им) онзи ден детето ми казва "мамо, ще ходим на почивка с баба и дядо, тъкмо и ти да се отървеш малко от мен и да си починеш" , та се наложи да и обяснявам отново,че не съм я родила , за да се отървам от нея, и че ми е много мъчно за нея когато я няма. положението съвсем ескалира, когато разбраха, че се подготвяме да емигрираме, сега само чакат да спра да кърмя малката и нея да я вземат.честно да си призная, един от мотивите ми "за" емигрирането са тези ненормални семейни взаимоотношения, които са традиция и практика в българските семейства. баба ми, милата, отсега ни жали" какво ще правите без роднини да ви помагат" , а аз нямам търпение да избягаме от тази лудница А защо не питате децата дали искат да идат при бабите и дядовците? Те не са вещ, на 7 години вече трябва да знаят къде и с кого им е приятно и как искат да изкарват свободното си време...Ако ходят с удоволствие хубаво, нямате право да ги спирате....
ти ме уби.ясно е, че повечето баби и дядовци глезят внуците си, изпълняват прищявките им и разрешават неща, за които родителите са категорично против.очевидно е кое ще изберат децата ако ги питаме.не смятам,че едно дете на 7 може да има правилна преценка кое е по- добре за него.знам,че е за дъщеря ми е супер да яде шоколад за закуска и филия с маргарин за вечеря, харесва и да спи в леглото на баба( и се сърди, че не и разрешавам да спи с мен), обича да се харчат по 30лв. за въртележки и да и се купуват всякакви ненужни неща, значи да я пратя да живее с тях 
Има, има 
В петък майка ми ми каза: моля ти се, не ме оставяй без дете през повните дни. Ама двете не ги иска, защото правят лудница. Пък аз искам да са заедно. Искам и да са при мен, но имам едва 6 почивни дни в месеца и все пак трябва и да изчистя 
Преди време и свекърва ми беше същата, но аз винаги предпочитах да оставям децата на майка ми. Сега те свикнаха с нея, тя- с тях. А децата и свеки леко се отчуждиха.
В петък майка ми ми каза: моля ти се, не ме оставяй без дете през повните дни. Ама двете не ги иска, защото правят лудница. Пък аз искам да са заедно. Искам и да са при мен, но имам едва 6 почивни дни в месеца и все пак трябва и да изчистя Преди време и свекърва ми беше същата, но аз винаги предпочитах да оставям децата на майка ми. Сега те свикнаха с нея, тя- с тях. А децата и свеки леко се отчуждиха.
А защо не питате децата дали искат да идат при бабите и дядовците? Те не са вещ, на 7 години вече трябва да знаят къде и с кого им е приятно и как искат да изкарват свободното си време...Ако ходят с удоволствие хубаво, нямате право да ги спирате....
ти ме уби.ясно е, че повечето баби и дядовци глезят внуците си, изпълняват прищявките им и разрешават неща, за които родителите са категорично против.очевидно е кое ще изберат децата ако ги питаме.не смятам,че едно дете на 7 може да има правилна преценка кое е по- добре за него.знам,че е за дъщеря ми е супер да яде шоколад за закуска и филия с маргарин за вечеря, харесва и да спи в леглото на баба( и се сърди, че не и разрешавам да спи с мен), обича да се харчат по 30лв. за въртележки и да и се купуват всякакви ненужни неща, значи да я пратя да живее с тях Питах го: Да ти приличам на банка?
Много иска да е с тях. Ние редуваме - едната седмица едната, другата седмица другата. А ние кога? Май трябва да стане един път на 3 седмици.
.Детето ходи цяла седмица на градина,и като дойде петък и почна да й събирам багажа да отива при баба си,направо ми се плаче...
И аз така - редя и плача, редя и плача ...
..........................
Вие сериозно ли?
Няма начин да дам детето си на когото и да било след като искам да прекараме повече време заедно.
Вие сериозно ли?
Няма начин да дам детето си на когото и да било след като искам да прекараме повече време заедно.
Няма начин да дам детето си на когото и да било след като искам да прекараме повече време заедно.
Не говорим за "когото и да било". Ако беше така, наистина щеше да е лесно - просто отказваш да дадеш детето и толкова.
ти ме уби.ясно е, че повечето баби и дядовци глезят внуците си, изпълняват прищявките им и разрешават неща, за които родителите са категорично против.очевидно е кое ще изберат децата ако ги питаме.не смятам,че едно дете на 7 може да има правилна преценка кое е по- добре за него.знам,че е за дъщеря ми е супер да яде шоколад за закуска и филия с маргарин за вечеря, харесва и да спи в леглото на баба( и се сърди, че не и разрешавам да спи с мен), обича да се харчат по 30лв. за въртележки и да и се купуват всякакви ненужни неща, значи да я пратя да живее с тях 