Публикувана: 25 юни 2007, 21:09 ч.
Последно мнение: 28 юни 2007, 13:51 ч.

Някои неща за майка ми

3 557
45
1

Гост

Отговори

# 15 26 юни 2007, 02:57 ч.

Мнения: 818

Ти си знаеш...но да се надсмиваш на майка си... Thinking

Така си я свикнала,майките обичат да дават съвети,но зависи ти доколко ще я допуснеш да ти се бърка.

# 16 26 юни 2007, 08:05 ч.

Мнения: 884

Работи върху самочувствието си- моето подобрено такова изигра лоша шега на майка ми, и двете с с сестра ми се доказахме във времето не само с велики неща, като образование, семейство и работа, а и с по-"обикновени"- по-добри домакини сме от нея, по-успешни родители, по-сръчни сме... Пример- ако майка ми очакваше от нас да станем световно известни личности, от моите деца искам просто дори автомантьори да станат, но да са най-добри сред колегите си. Успех!

# 17 26 юни 2007, 09:04 ч.

до една звездичка
Мнения: 1 892

Според мен, ти се справяш със завиден успех! Браво на теб за деликатността, куража, съобразителността и търпението.
Явно е, че майка ти няма да се промени - с, или без проблем, тя просто е такава.
Единственото добро сякаш е факта, че си доста надалеч...
Мисля си, че ако по-малко и се връзваш и наистина, ако започнеш да пропускаш нейните телефонни и пр. "набези", ще я свикнеш и тя ще се примири...
Желая ти успех - ти си разумно и силно момиче и със сигурност ще се справиш! bouquet

# 18 26 юни 2007, 09:06 ч.

Мнения: 836

Цитат на: анонимка поредна в пн, 25 юни 2007, 23:45

....... Тя не осъзнава, че бърка. Според себе си тя е велика, а аз и всички, които смеем да мислим различно от нея, сме гадове мръсни.

Цитат на: анонимка поредна в вт, 26 юни 2007, 00:53

... Имах гадже психиатър, той отдалече определи разстройство на личността.

Ти самата казваш каква е причината за проблема, не исках аз да го напиша.
Понякога хората, особено с психични, ендокринологични проблеми, не осъзнават, че има нещо нередно в поведението им. Никой не е виновен, че се е разболял. И никой не знае, какво ще му се стовари на главата, какъв шок ще предстои да изживее и какво ще остане след това от него.
Аз напуснах работа, заради психичен проблем на шефа ми, беше невъзможна комуникацията помежду ни. Но, тук, това е майка ти, може би ще намериш начин да й помогнеш.

# 19 26 юни 2007, 09:17 ч.

Мнения: 742

Съжалявам за нервите, които хабиш, ама нали ти е майка, какво да я правиш.... Игнор докато се успокоиш и после се пробваш да караш по пътя на най-малкто съпротивление. Т.е. нека си говори и прави каквото си знае, ти я познаваш достатъчно отдавна, за да си позволиш да не й обръщаш внимание на настроенията, репликите и поведението.

Такава ни е орисията- вечно да ги страдаме, тия наши пусти родители. После децата ни ще застанат на наше място. Други случки, други драми, същите нерви...

# 20 26 юни 2007, 09:21 ч.

Нормално и напълно разбираемо е да не търсиш съвети!!!
За тези проблеми дори и разбиране и прегръдки не вършат работа, трябва ти сама за себе си да вземеш решение и да промениш нещо!!!
Казвам го всичко това, защото, докато ти четях темата, си помислих, кой ли е решил да описва майка МИ! предполагам, че дори ако разбереш, че има още много такива хора като теб едва ли ще ти стане по- добре, защото в крайна сметка личната драма си е лична!
заради тези ми проблеми с моята майка (както вече поясних те с твоята са като две капки вода) ми се наложи да ходя месеци на психолог, защото аз явно като пълен глупак, в желанието си да бъда добра и перфектна по нейните стандарти дъщеря, й позволих да ми преобърне и обърка живота до толкова, че като се осъзнах какво се случва, имах чувството, че полудявам!!!
Исках само да те попитам: Ти едно дете ли си в семейството им? ако не- кое по ред??? След като ми отговориш, ако искаш мога да ти разкажа малко повече за нейния тип психика и как би могла да й противостоиш на отровните думи, най- малкото, за да успееш да съхраниш себе си, което е най- важното в случая! Simple Smile

П.П. А баща ти? Той как реагира на тези нейни приказки и начини за общуване с теб?

# 21 26 юни 2007, 13:20 ч.

Мнения: 8 999

Да е жива и здрава жената! Обичай я с всичките й недостатъци, докато я има. После ще е много, много късно.

# 22 26 юни 2007, 13:49 ч.

София
Мнения: 3 409

Родителите ми са особени.
непрекъснато ми се бъркат, дават ми мнение за всичко, коментират ме и се вълнуват.
Баща ми си събира пирончета и други боклуци на терасата, чете си лекции за здравословен живот и когато плати сметките на апартаментите /плаща за всички имоти- и моите/ ми разяснява по 2 часа какво геройство е извършил и как са се оитали от Соф вода да ни прецакат с 5 лева и той е водил битка, за тях /пари не ни липсват, издържам ги изцяло и никога не съм им правила въпрос колко харчат/.
Майка ми като ме болеше главата ме водеше при мозъчен хирург, за да нямам тумор в мозъка. И още и още..
Но Господи, обичам ги безкрайно!
Никога няма да ми мине през ум да ги видя през призмата на досадни, егоистични или луди.
Никога няма да си позволя да ги съдя.
А да седна с мъжа ми да се подигравам на моите или неговите родители намирам за меко казано долнопробно.
Не искам да те съдя и теб, но си преразгледай ценностите, защото си в дълбока грешка.

# 23 26 юни 2007, 13:50 ч.

Мнения: 4 841

Няколко години подред се борих (с професионална помощ) за да туширам всички щети, които идентично "майчинско" поведение ми беше нанесло. Вече от около 5 години не контактувам с майка ми, и се чувствам прекрасно. Чуваме се по Великден и по Коледа, повече не мога, а и НЕ ИСКАМ да понеса. Спрях да приемам подаръци, казах си всичко, което имах да казвам, и - дотам.
Всичките ни роднини, познати и приятели са надлежно информирани колко съм лоша, неблагодарна, жестока и т.н., и т.н., но достатъчно време от живота ми беше опропастено от тази жена, останалото мисля да го изживея както преценя и намеря за добре.

Криво ми е единствено за това, че децата ми нямат една истинска любяща баба (каквато аз съм имала), но... човек не си избира роднините. Може само да ограничава щетите, които му нанасят.
И да ти кажа, чувствам се десет пъти по-добре, откакто дадох IGNORE.

# 24 26 юни 2007, 14:26 ч.

Мнения: 473

Съвети не се дават в такива ситуации, искам да ти кажа една френска мисъл, която аз много харесвам: "Щастлив е този, който приема нещата, които не може да промени". Майка ти е самовлюбена и егоцентрична. За такива хора и децата им не са по-важни от самите тях. Приеми този факт и се успокой душевно. За нея собствения й комфорт е най-важното нещо на света, независимо какво чувстват околните. Колкото по-лесно приемеш този факт, толкова по-спокойна ще се чувстваш.

# 25 26 юни 2007, 14:42 ч.

Леле, помислих си, че си моята приятелка, ама нейната майка е с друга професия.

Мисля, че дълбоко в душите си майките ви се чувстват повече от нищожни, защото в детството им някой ги е смазал просто (и този някой са вашите любящи баби).
Много им съчувствам на тези жени, но се убедих, че с 2 месеца стискане на зъби и опити за повдигане на самочувствието й, не могат да се тушират 50 години комплекс за малоценност.

И моята приятелка ходи на психолог. Дано има ефект, че депресиите й не се отразяват добре на децата.

# 26 26 юни 2007, 14:54 ч.

Мнения: 4 841

Цитат на: Приятелка на потърпевша в вт, 26 юни 2007, 14:42

И моята приятелка ходи на психолог. Дано има ефект, че депресиите й не се отразяват добре на децата.

Има, има...
Аз ходих на терапия ПРЕДИ да родя, и всъщност в процеса на терапията разбрах, че именно майка ми е основната причина да НЕ ИСКАМ да имам деца. Мина време, постъпих си на краката, срещнах подходящия човек, и ето - майка съм. Така че терапията определено помага.

Щастливи са тези, които имат свестни родители, но при условие, че не са преминавали през подобен ад, по-добре да не взимат отношение (визирам няколко поста по-назад).

# 27 26 юни 2007, 15:42 ч.

Анонимке,като за начало си ограничи контактите с майка си- веднъж-дваж в седмицата. Ще порита,ще порита и ще клекне. И си отстоявай позицията,дори и да звучиш по-грубичко. Това помогна за мойта майка (на нас проблемите са ни други),в един момент се изнесох на квартира и ми беше супер,но като се обаждах веднъж седмично първо ми държеше сметка,после и на 5 мин по телефона беше доволна.

# 28 26 юни 2007, 16:12 ч.

Мнения: 5 708

Защо не и дадеш да прочете целия тоя пост и да погледне нещата от страни?Може да разбере,че греши някъде и да промени отношението си към теб.

# 29 26 юни 2007, 16:30 ч.

София
Мнения: 7 242

Цитат на: monii в вт, 26 юни 2007, 16:12

Няма да стане. Това си е диагноза... Приятелка на потърпевша много правилно го е казала:

Цитат на: Приятелка на потърпевша в вт, 26 юни 2007, 14:42

Много им съчувствам на тези жени, но се убедих, че с 2 месеца стискане на зъби и опити за повдигане на самочувствието й, не могат да се тушират 50 години комплекс за малоценност.

Анонимке, правилно си преценила нещата. Освен да ти кажа, да се опиташ да не изпитваш чувство на вина и мъничко да поограничиш контактите... Hug

Все пак хубавото е, че си в чужбина. Ами, ако трябваше да живеете в един дом?

Препоръчани теми

Не му родих дете и се разделихме

Защо искате деца ?

Моля за съвет относно родителите на мъжа ми

?Въпроси всякакви за СО? 2024

Причина:

Причина: