Публикувана: 25 юни 2007, 21:09 ч.
Последно мнение: 28 юни 2007, 13:51 ч.

Някои неща за майка ми

3 558
45
1

Гост

# 30 26 юни 2007, 16:39 ч.

Цитат на: и аз също анонимно в вт, 26 юни 2007, 09:21

бърка живота до толкова, че като се осъзнах какво се случва, имах чувството, че полудявам!!!
Исках само да те попитам: Ти едно дете ли си в семейството им? ако не- кое по ред??? След като ми отговориш, ако искаш мога да ти разкажа малко повече за нейния тип психика и как би могла да й противостоиш на отровните думи, най- малкото, за да успееш да съхраниш себе си, което е най- важното в случая! Simple Smile

П.П. А баща ти? Той как реагира на тези нейни приказки и начини за общуване с теб?

Едно дете съм. Омъжила се, защото забременяла,и се развела с билогичния ми баща, когато съм била на 2-3. Винаги ме е навивала да го мразя. Като станах на 8 се ожени за човека, когото наричам "татко". Много е добър, но е слаба личност. Не ми се говори на какво го е подлагала и какви сцени съм виждала у нас. Достатъчно е да кажа, че тя го смаза. Ако не сте чували за жена, която бие мъжа си, на, сега чувате. Той не пожела да я напусне и сега е нейна играчка. Едно време ме докара до рев, за да ме накара да му викам "татко", сега пък се дразни като говоря с него...

Цитат

Понякога хората, особено с психични, ендокринологични проблеми, не осъзнават, че има нещо нередно в поведението им. Никой не е виновен, че се е разболял. И никой не знае, какво ще му се стовари на главата, какъв шок ще предстои да изживее и какво ще остане след това от него.

Не знам как да й помогна. Не съм сигурна, че искам да жертвам повече от себе си. Докато растях нито един от възрастните около мен - баба ми, баща ми, братовчеди и т.н. не се наеха да помогнат, примерно докато чупи предмети да викнат психиатър, да се започне поне някакво лечение... Коства ми невероятни усилия да се съхраня психически здрава. На психолог не съм ходила, но когато имам възможност, ще ида, защото сънувам един и същи сън много често: майка ми ме вбесява и се събуждам с плач, ритайки дюшека. Омъжена съм за прекрасен мъж и за пръв път виждам какво е семеен уют. Вкъщи не се вика, никой никого не обижда и не манипулира. Бракът ми и много спорт ме крепят.

Не знам как са я отглеждали като е била малка. Вуйчо ми е 50-годишен алкохолик, който живее с майка си. Винаги е бил любимото дете на мама, но пък майка ми беше любимка на дядо ми, който беше невероятно добър човек, Бог да го прости. Майка ми и баба ми не се разбират, меко казано. Майка ми беше против баба ми да идва за бала ми. Но баба ми цъфна сутринта на бала и следобеда се скараха. Въобще не се посвениха да крещят и да се блъскат едно друга докато аз се обличам, гримирам. Даже нахълтваха да ми обясняват колко е лоша другата...

Цитат

Аз ходих на терапия ПРЕДИ да родя, и всъщност в процеса на терапията разбрах, че именно майка ми е основната причина да НЕ ИСКАМ да имам деца. Мина време, постъпих си на краката, срещнах подходящия човек, и ето - майка съм. Така че терапията определено помага.

Деца скоро няма да имам. Първо искам да попия всичкото спокойствие и любов в дома си. А и ме е страх, че и аз като майка си ще загубя контрол и ще започна да малтретирам децата си от безсилие да ги разбера. Радвам се, че ти е помогнала терапията и се чувстваш добре!

Благодаря за разбирането, момичета! Сега като чета какво съм написала - все едно някаква циганска драма чета. Ама тц, вишисти са с баща ми, справят се с професиите си, печелят добре...

# 31 26 юни 2007, 16:48 ч.

Мнения: 819

Твоят живот наистина е достоен за книга...но в в тъжния смисъл.
Много ме натъжи фактът, че не желаеш да имаш деца/но, до колкото разбрах, за сега? / По това, как описваш нещата ,си правя извода, че ти няма да повториш грешките на майка си и надали ще се държиш така с децата си именно, защото знаеш ти самата какво си преживяла. А и все пак имаш човек до себе си, на когото можеш да разчиташ, а това е много важно. Желая ти много щастие и дано всичко лошо вече да е зад гърба ти, имам чувството, че го заслужаваш Peace

# 32 26 юни 2007, 17:26 ч.

Мнения: 2 309

Причините за състоянието ти са само в твоята глава,а не в психиката на майка ти!Какво от това,че преувеличава!?
Сама казваш,че имаш подкрепа...следвай я!

# 33 26 юни 2007, 18:58 ч.

Мнения: 804

Цитат на: Tristan77 в вт, 26 юни 2007, 14:26

Съвети не се дават в такива ситуации, искам да ти кажа една френска мисъл, която аз много харесвам: "Щастлив е този, който приема нещата, които не може да промени". Майка ти е самовлюбена и егоцентрична. За такива хора и децата им не са по-важни от самите тях. Приеми този факт и се успокой душевно. За нея собствения й комфорт е най-важното нещо на света, независимо какво чувстват околните. Колкото по-лесно приемеш този факт, толкова по-спокойна ще се чувстваш.

Не бих могла да го кажа по-добре. Мога само да добавя, че аз все още си нося следите от майчината любов. Естествено нямам предвид физически белези, а онова което остава за цял живот в душата ти. Не мога да кажа дали е огорчение или омерзение. Все пак в цялата тази история има нещо хубаво - към децата си съм се отнасяла така, както съм мечтала да се отнася моята майка към мен и сега без да скромнича излишно мога да заявя - те са уверени, способни и щастливи възрастни с които имам толкова силна връзка, че почти съм благодарна на майка си за това което ми е причинила. Така че недей да мислиш повече за обидата си, изолирай се доколкото можеш и мисли за себе си. Убедена съм, че ще бъдеш чудесна майка когато решиш да си имаш дете.

# 34 26 юни 2007, 19:01 ч.

Мнения: 1 152

Рядко чета този под-форум. Но думата "майка" в заглавието ме предизвика. За мен майката е свято нещо. Не можах да повярвам, че може да съществува и такава майка. Именно разстоянието между вас може да реши проблема. Игнорирай я всячески. Бъди студена и безразлична. Нека разбере, че ти си самостоятелен човек, със собствени чувства и достойнства. Късно е да я учиш да уважава човека в теб. От всичко прочетено мога да ти кажа, че ти си много силен човек. Съхранила си се въпреки всичките години мъка, унижение и болка. Интелигентна и умна жена си, не хаби излишни емоции за нея. Всяко нещо има край, колкото и грозно да звучи и нейния ще дойде!

# 35 26 юни 2007, 19:09 ч.

Мнения: 1 640

Ами,вярвам ти, че е трудно и много изнервящо да се общува с такъв човек,гледай да разредиш разговорите си с нея,полека-лека да се отдалечиш от нея и да си наложиш да не се товариш.Приеми факта,че майка ти има някакво личностно/поведенческо/ отклонение,с което ти не можеш да се справиш.Отговаряй й уклончиво и намирай поводи по-бързо да се приключи разговора.Не се впускай в обяснения и не я убеждавай в правотата си,просто я подхлъзвай с отговорите си и приключвай.Постави си го за цел!

# 36 26 юни 2007, 23:11 ч.

Мнения: X

Чак такова чудо моята майка не е, но е нещо подобно. Знам какво ти е, който не го е изпитал, той си няма ни най-малка представа какво е собствената ти майка да те съсипва. Съветът ми е изпитан на собствен гръб - ограничи контактите си с нея до минимум!
Аз се "спасих", като се ожених, в смисъл тогава се преместих в новия си дом, не, че съм се оженила, за да се спася, но нещата почти на там бяха тръгнали. В началото имаше опити за намеса от нейна страна, но аз ги потуших. При мен помогна и фактът, че имам много добра свекърва......донякъде майката, която винаги съм искала да имам, но никога не съм имала Cry

Сега се виждаме само по празници, за малко, по телефона веднъж седмично, два пъти ако тя звънне. Направо съм нов човек, не съм си представяла колко много ме е подтискала и смазвала. Доказах се в много отношения, че съм далеч по-добра от нея, независима съм, дай Боже да не опра да я търся за каквото и да било.
Да, майката е свята, но любовта и уважението всеки си заслужава сам!

Единственото хубаво нещо от цялата работа е, че разбрах много добре каква майка не искам да бъда за моите деца. Искам да имам много деца, искам да бъда за тях майката, която аз не съм имала.........

# 37 26 юни 2007, 23:19 ч.

Мнения: 836

Цитат на: Сасано в вт, 26 юни 2007, 19:01

Всяко нещо има край, колкото и грозно да звучи и нейния ще дойде!

Не е грозно, потресаващо е!

....................

# 38 28 юни 2007, 05:45 ч.

Мнения: 1 817

Твоята история много ми напомня за една мноя много близка роднина, която си тормози децата по същия начин. Ще следя с интерес! Peace

# 39 28 юни 2007, 13:03 ч.

Моята майка също ми създава проблеми. не съвсем същите, но мога да споделя.
досега откакто съм се омъжила постоянно по някякъв начин се опитва да се бърка в отношенията ми с мъжа ми- "що не направите така", "що не си купите еди какво си", все под формата на заповед. ако не го направим- аз съм лоша,че не съм навила мъжа си за нещо толкова прекрасно. "що не си гледаш детето еди как си", "що като си тръгнеш о работа не се прибираш веднага-като те търсих по телефона те нямаше"
тия неща съм ги избягвала по някакъв начин, било с малки лъжи или увъртане, било с директен отказ.
Обаче нещата с мъжа ми не вървят отдавна и става дума за развод.
то чувала съм майки да не подкрепят децата си, ама като това чудо няма. наприказва на всичките ми приятелки колко съм лоша, и колко хубав и добър мъж си имам. как съм го разигравала. какво съм искала въобще??? а нещата въобще не стоят по този начин. обижда ме постоянно, упорито настоява да си стоя при мъжа, въпреки че ни най малко съм щастлива. продължава да коментира как възпитавам детето си.
и в коментарите беше казано за нашите баби...ПОДКРЕПЯМ напълно че те са в основата на изкривените разбирания на майките ни...
а аз искам подкрепа от нея все пак..

# 40 28 юни 2007, 13:19 ч.

Аз пък имам свекър, пенсиониран учител. Зная за какво говориш, пък като е и свекър съвсем не върви да му затвориш устата #2gunfire

. Винаги те са най-правите, най-грижовните, по-по-най Laughing

. Аз лично вече престанах да му обръщам внимание на приказките и действията и ми стана толкова спокойно. Пожелавам ти го bouquet

# 41 28 юни 2007, 13:23 ч.

Мнения: 804

Цитат на: *** в чт, 28 юни 2007, 13:03

Моята майка също ми създава проблеми. ... за нашите баби...те са в основата на

И е така и не е. В нашето поколение и това на бабите ви преобладават за съжаление консервативно мислещите еснафи, които не виждат по-далеч от носа си и дори не искат да видят по-надалеч. Ако някой иска да се развива никой не може да го спре. Не е виновна баба ти, че майка ти е приела нейните възгледи, без да ги анализира и да изработи свои. За много хора "разведена жена" все още е клеймо. Имам чувството, че в някои отношения сме си останали в петдесетте. Реакцията на майка ти е типична за определена категория хора, които въобще не се интересуват от това че могат да наранят детето си. За тях е по-важно какво ще кажат хората. Склонни са да убедят детето си да прекара живота си с човек, който не обича, да търпи тормоз и да съсипе живота си, заради това пусто " какво ще кажат хората". Искрено ти съчувствам, но за съжаление ние можем само да те изслушаме и да ти дадем кураж, но не можем да заместим майчината любов и подкрепа от които имаш нужда.

# 42 28 юни 2007, 13:40 ч.

До babche:
майка ми е приела и продължава да приема възгледите на баба ми. за съжаление. когато съм "послушна" по тяхните правила-първи приятелки сме, обаче ако противореча-..... майка ми е сама отдавна, предполагам че тогава също ги е било грижа какво ще кажат хората...а сега "какво ще кажат хората ОЩЕ веднъж"... аз какво да направя че живота с този човек не е това което искам.

# 43 28 юни 2007, 13:45 ч.

Мнения: 804

Цитат на: *** в чт, 28 юни 2007, 13:40

аз какво да направя че живота с този човек не е това което искам.

Да се разделиш с него и да продължиш напред. Да намериш човек с който да си щастлива и никога да не се държиш така със своето дете.

# 44 28 юни 2007, 13:50 ч.

щеше ми се да е 'цивилизовано", дори да не ме подкрепи, поне да ме разбере правилно. а не да обвинява за всичко мен. не така си представям майчината грижа!!!

Препоръчани теми

Нужда от съвет

Искам да се събера с бившия, но ме е блокирал

Не му родих дете и се разделихме

Бебеправене, но без много правене

Причина:

Причина: