Публикувана: 27 юни 2007, 16:17 ч.
Последно мнение: 29 юни 2007, 17:30 ч.

Работещата мама

2 343
42
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Да работя или да остана вкъщи? Като майка на 4 и 6-годишни деца, как да взема решение?
Как да взема решение дали да работя, когато имам деца на 4 и 6 години?
Как мога да се справя с чувството на объркване при вземане на решение дали да работя, когато имам деца на 4 и 6 години?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Да работя или да остана вкъщи? Като майка на 4 и 6-годишни деца, как да взема решение?
  
  Вземането на решение зависи от вашите лични предпочитания, желания и възможности. Много майки успешно балансират работата и грижите за децата. Започнете с по-малко часове или работа на непълен работен ден, за да се грижите за децата си. Важно е да намерите баланс между професионалния и личния живот, който ви носи удовлетворение, без да правите компромис със себе си.
- Как да взема решение дали да работя, когато имам деца на 4 и 6 години?
  
  Решението е лично и зависи от вашите предпочитания. Можете да опитате да работите, като започнете с по-малко часове или работа на непълно работно време, което ще ви позволи да се грижите за децата. Важно е да се съсредоточите върху това, което ви носи удовлетворение, без да правите компромис с личните си желания; вместо това действайте според собствените си желания.
- Как мога да се справя с чувството на объркване при вземане на решение дали да работя, когато имам деца на 4 и 6 години?
  
  Вземането на решение е лично и зависи от вашите предпочитания. Можете да започнете, като опитате работа с по-малко часове или работа на непълно работно време, което ще ви позволи да се грижите за децата си. Важно е да се съсредоточите върху това, което ви носи удовлетворение, без да правите компромис с личните си желания. Работата или оставайки вкъщи е лично решение и зависи от вашите предпочитания. Важно е да се съсредоточите върху това, което ви носи удовлетворение, без да правите компромис със собствените си желания. Работещите майки се нуждаят от добра организация, за да балансират грижите за децата и работата.
- Какви са ползите и предизвикателствата от работата, когато имате деца на 4 и 6 години?
- Как мога да се справя с чувството за вина, ако избера да работя, когато имам деца на 4 и 6 години?

27 юни 2007, 16:17 ч.

София
Мнения: 249

Здравейте!
Много ще се радвам да споделите мненията си относно дилемата - да работя или не, когато ще имам първокласничка и по-малко дете на 4 години. Няма кой да ми прибира децата, а задръстванията в София спират всеки шанс за придвижване до 17:30 часа до училището и детската градина. Ако наема жена да прибира децата, ще трябва да й плащам минимум 200 лева на месец. Следователно заплатата ми трябва да си струва този разход... Но всъщност не парите толкова ме притесняват, а че дъщеря ми ще има нужда от мен в първи клас. Тя е свита, притеснителна и плаха. Но вече 6 години /с 1-годишно прекъсване/ съм у дома, посветена на семейството си. Как бихте постъпили на мое място? Все си повтарям, че децата са най-важни...Време за работа има, а и съпругът ми ми повтаря, че ще се справим и без аз да работя... Много съм объркана.

# 1 27 юни 2007, 16:21 ч.

В полите на Пирин планина
Мнения: 22 200

Според мен зависи най-вече от твоето желание и нагласа към нещата. Всякак ще намериш начин да се справиш стига да имаш мотивация. Лично аз не мога да съм толкова отдадена на семейството, вкл. и заради заплатата, но най-вече заради моята емоционална удовлетвореност. Но не живея в София и може би не мога да бъда обективна в случая.

# 2 27 юни 2007, 16:27 ч.

София
Мнения: 4 940

Все повече си мисля, че ако можех да не работя, не бих се колебала да взема решение. Дали пък не съм мързелива?

Когато Виктория тръгна на училище, Габриела беше на 5 месеца, у дома започна да идва бавачка, а аз се върнах на работа. Виктория ходеше на занималня и аз можех да я прибирам в 17:30 - избрахме училище близо до офиса ми.

# 3 27 юни 2007, 16:33 ч.

Мнения: 1 172

Опитай да работиш. Ако не се справяш с натоварения график, винаги можеш да напуснеш работа и отново да си вкъщи. Също така, може да потърсиш работа и на по-малко от 8 часов работен ден. Ако опиташ,ще се ориентираш дали си струва, дали не си струва да работиш, кога и по колко Simple Smile

# 4 27 юни 2007, 16:35 ч.

София
Мнения: 2 991

Решението можеш да вземеш само ти. Повечето жени работят и се справят. Но съветът ми е един - не се принасяй в жертва, постъпи както ти искаш, а не както се очаква от теб! Peace

# 5 27 юни 2007, 16:45 ч.

Мнения: 6 207

Понякога ви завиждам, че можете да си позволите да не работите! Това е вид свобода - правото да избираш.
Аз отсега си блъскам главата как ще лавирам със задълженията и евентуално следващо бебе. При малкия ми беше много трудно, не вярвам и следващия път да ми е лесно.

# 6 27 юни 2007, 16:56 ч.

Мнения: 24 467

Цитат на: ruba в ср, 27 юни 2007, 16:17

Пишеш, че вече и без друго си стоиш 6 години в къщи. Има ли проблем, ако си останеш още една и какъв? Без друго си се отдалечила достатъчно от професията, която вероятно някога си практикувала, така че година повече или по- малко- има ли значение за теб? Знам от друга тема за проблема на детето ти /голямото/ и ако лично аз бях на твое място определено бих изчакала. Освен това в първи клас се полагат основите на бъдещия ученик, създават се навици за предимство на работата пред забавленията и удоволствията, които навици едно дете на 7 години трудно ще си изработи само.
Аз тръгнах и двата пъти на работа рано, но втория път си "сметнахме", малкото дете да се роди, когато голямото става ученик, така че поне първия срок имах възможността да работя с ученика в къщи. Имаше много голяма полза за детето.
При теб въпросът не е просто "Да работя или да си остана година в къщи", тъй като имаш два важни въпроса за разрешаване- проблемът /другият/ с по- голямото дете и това, че то ще е в първи клас, а това е много по- важно от изгубването на още една /поредната при теб/ година без ходене на работа. Макар че големият ми син отдавна не е притеснителен и плах съм отделяла доста време да говорим за новите съученици и новосъздадените отношения в училище.

# 7 27 юни 2007, 23:10 ч.

Мнения: 7 263

Зависи от много фактори. Естествено на първо място е детето - да определено първи клас е важен и то ще има нужда от теб.
От другата страна на уравнението си ти - искаш ли да работиш, имаш ли желание да градиш кариера, да правиш нещо значимо /друга тема е каква е цената и възможно ли е вече това в България/ и имаш ли реални оферти заслужаващи внимание. Факта че си седяла 6 години в къщи ми подсказва, че би могла да си останеш още една.
Но пък другото ти дете е на 4 и само след още 3 години пак ще трябва да се справяш с 1-ви клас. А и повярвай на препатилата ми персона - 1-ви клас не е най-тежкия, просто е нещо съвършенно ново за детето - като емоция, като нов режим, като нови контакти и така нататък, но истинските трудности идват във втори и трети клас.... та не е ясно ако гледаш нещата от този аспект дали ще почнеш работа в близките 4-5 години.
Накрая, но далеч не на последно място слагам и финансовата ситуация в семейството, защото тя не е маловажна. Ако можеш да си позволиш да отделиш това време за детето ти - направи го. Но си дай сметка искаш ли го истински, защото познавам майки които ;ял живот после натякват на децата си че са направили такава жертва за тях.
От позицията си на работеща майка ще ти кажа - много е трудно, цената е изключително висока и за детето и за теб. Аз нямах особен избор на на времето може би затова си мисля, че ако можех да си го позволя финансово бих си останала в къщи, но знам ли?!

# 8 27 юни 2007, 23:31 ч.

Варна.
Мнения: 1 190

много трудно решение. мислила съм си, ако случайно (понеже не планираме) имаме второ дете ще трябва да си остана в къщи. много си обичам работата и тя ми дава самочувствие и самостоятелност на джоба, обаче с всичките тези водения и прибирания и всички други рискове, с уроците и храненето...
хубаво си помисли

# 9 27 юни 2007, 23:37 ч.

Мнения: 83

Цитат на: Клер в ср, 27 юни 2007, 16:35

Мисля, че за теб ще е по - добре да опиташ.Ако разсъждаваш така винаги ще намираш аргументи да си останеш в къщи. Сега голямата ще е първокласничка, после малката ... Ти решаваш. bouquet

# 10 28 юни 2007, 13:47 ч.

София
Мнения: 650

Аз съм от работещите майки, също ни предстои първи клас, но и тази година бяхме в предучилищна в училище, тъй че все едно си беше първокласник. Много ще ти е трудно ако наистина нямаш помощ от никой /съпруг, баби/ за водене и взимане на децата и за луфта от 17 часа до прибиране от работа. Ежедневието на работещата майка е много натоварено, за мен деня приключва в 1 нощес, тогава успявам да приключа с оправянето на къщата, готвене за другия ден и с грижите за мен самата /все пак трябва човек да изглежда прилично на работа/. Съботата и неделята отдавна не са ми почивни дни, а единствените възможни да свърша домакинската работа, която ми се е натрупала през седмицата. Много често ме гризеше съвестта, че ако можех да помагам на детето в училище, то щеше да върви по- добре, но пък после видях че и сам не се справя зле. Важното обаче е, че след края на работния ден се прибирам в къщи с усмивка, защото знам че децата ще наскачат да ми се радват и не съм изнервена от цял ден търчане по тях. Откакто ходя на работа, веднъж не съм им повишила тон, чувствам че живея по- пълноценно, докато при седенето вкъщи чувствах че живота тече край мен, а аз седя на едно място и гледам отстрани. Защото вкъщи с две деца, нямаш време дори и едни новини да изгледаш, губиш комуникация с другите хора и се чувствах прогресивно затъпяваща. Моя съвет е да опиташ да работиш.

# 11 28 юни 2007, 13:53 ч.

Мнения: 8 999

Не бих работила и един час, ако доходът ми не беше необходим за семейството ми. И изобщо не мисля, че като не ходя на работа от - до, ще затъпея. Има много начини да си уплътняваш деня, без това непременно да значи, че от сутрин до вечер домакинстваш или висиш по кафенета и градинки. Няма по-ценно нещо от свободното време и от онова, което си отдал на децата си.

# 12 28 юни 2007, 14:02 ч.

Мнения: 2 556

При мен въпросът дали да работя изобщо не седи - винаги съм работила. Наесен дъщеря ми навършва 2 години, а баткото тръгва в първи клас. Малката има детегледачка, а сина ми го записахме в езиковата, която е с целодневно обучение. В случай, че си беше на нормален половин учебен ден, щях да си го взимам аз и да се занимавам с него следобяд, макар че повечето време пак ще вися на телефон и компютър и ще работя отвкъщи.

Не бих могла да живея, без да работя. Знам, че има жени, които са спокойни, облягайки се изцяло на мъжа си, но мен тази перспектива ме изправя на нокти. Не изкарвам ли пари, бих се депресирала толкова яко, че сигурно лекарства ще трябва да пия и пак няма да се оправя.

Ако ти се седи вкъщи обаче, няма какво да му мислиш. Сто пъти по-добре да си гледаш децата, отколкото да работиш някъде за малка заплата.

# 13 28 юни 2007, 14:09 ч.

Мнения: 2 051

Цитат на: ruba в ср, 27 юни 2007, 16:17

Тя е свита, притеснителна и плаха. Но вече 6 години /с 1-годишно прекъсване/ съм у дома, посветена на семейството си. Как бихте постъпили на мое място?

Бих изчакала да мине първи клас.
Бих обръщала повече време на нея (малкото нали е на градина?) за да се успокои и отпусне.
Ако можех да си позволя бих отложила започването на работа точно в такъв момент или бих работила нещо почасово вкъщи ако толкова ме влече.
Но работа има за целия китайски народ, няма да се свърши.......

# 14 28 юни 2007, 14:12 ч.

Мнения: 639

baibibi ,на 100%подкрепям това твое мнение Peace

Препоръчани теми

Корпус Каллосум

кой сезон е най подходящ

чакам момче

Прием Детски Градини Варна - 2011

Причина:

Причина: