Публикувана: 27 юни 2007, 16:17 ч.
Последно мнение: 29 юни 2007, 17:30 ч.

Работещата мама

2 181
42
1

# 15 28 юни 2007, 14:27 ч.

Мнения: 533

Естествено, че решението можеш да го вземеш само ти. Помисли си, че все пак 6г не си работила, изгубила си трудовите си навици и тепърва ще се настройваш на нов ритъм от една страна, от друга на детето ти му предстои нещо нова, то също тепърва ще се настройва. И за двете ви ще е много натоварено, предполагам и доста трудно, като се има предвид, че няма кой да ти помага, дали няма да ти дойде много newsm78

и дали вместо да се чувстваш удовлетварена, че работиш, няма да се чувстваш изнервена и вечно бързаща? Съпругът ти готов ли е да помага, това също не е за пренебрегване.
Ако можеш изчакай да мине първия срок и прецени, плюс-минус 6м не са от голямо значение.

# 16 28 юни 2007, 14:41 ч.

При хората, които обичам
Мнения: 3 192

И моите деца са толкова големи. Мога да не работя, но не искам. Каката ще ходи на занималня до 15ч. За два часа ще я гледа жена, а после си ги поемам и нея, и малката от градина. Това е решението ни в този момент. През септември може и да се промени, но едва ли.

# 17 28 юни 2007, 14:52 ч.

Мнения: 7 640

Цитат на: baibibi в чт, 28 юни 2007, 13:53

Не бих работила и един час, ако доходът ми не беше необходим за семейството ми. И изобщо не мисля, че като не ходя на работа от - до, ще затъпея. Има много начини да си уплътняваш деня, без това непременно да значи, че от сутрин до вечер домакинстваш или висиш по кафенета и градинки. Няма по-ценно нещо от свободното време и от онова, което си отдал на децата си.

аз пък не се сещам с какво друго newsm78

# 18 28 юни 2007, 14:53 ч.

Мнения: 516

Според мен, отговорът си го знаеш за себе си. От писанията ти виждам, че за теб правилното решение е да останеш в къщи. А щом така го чувстваш, така трябва да направиш. newsm10

# 19 28 юни 2007, 14:57 ч.

Мнения: 8 999

Цитат на: PolarFox в чт, 28 юни 2007, 14:52

Цитат на: baibibi в чт, 28 юни 2007, 13:53

аз пък не се сещам с какво друго newsm78

Е, това е голямата разлика между мен и теб. Аз пък се сещам.

# 20 28 юни 2007, 15:02 ч.

Мнения: 7 640

Цитат на: baibibi в чт, 28 юни 2007, 14:57

Цитат на: PolarFox в чт, 28 юни 2007, 14:52

Цитат на: baibibi в чт, 28 юни 2007, 13:53

аз пък не се сещам с какво друго newsm78

Е, това е голямата разлика между мен и теб. Аз пък се сещам.

не ми беше идеята да те заяждам, любопитно е да ни кажеш.
Пък и едва ли точно това ни е голямата разлика Wink

# 21 28 юни 2007, 15:10 ч.

Мнения: 8 999

Цитат на: PolarFox в чт, 28 юни 2007, 14:52

не ми беше идеята да те заяждам, любопитно е да ни кажеш.
Пък и едва ли точно това ни е голямата разлика Wink

Аз също не се заяждам. Но, ако не ми се налагаше да работя от-до, т.е. с твърдо работно време, което не зависи от мен и да разчитам на доходите си, бих предпочела да се занимавам с нещо, което да се доближи максимално до моето хоби /няма значение какво е то/ и да му отделям толкова време, колкото сметна за необходимо - понякога час-два на ден, друг ден пък николко, а понякога, когато децата не се нуждаят от мен - цял ден и цяла нощ. Може би ще ми носи някакви приходи, но ако те не са жизненонеобходими за мен, ще предпочета да обръщам повече внимание на децата си, защото, пак повтарям, за мен това е най-пълноценно прекарания живот. Нищо, че никой и никога няма да го оцени и няма да ми благодари.

Последна редакция: чт, 28 юни 2007, 17:25 от Доня Туфиня

# 22 28 юни 2007, 15:16 ч.

Мнения: 7 640

значи не говорим за едно и също.
За мен хоби е нещо, което се прави в свободното от работа време и е нещо, което не носи доходи, а струва пари в общия случай.
Наистина смисълът на живота са децата, но изцялото отдаване на майката Confused

е от съмнителна полза за двете страни. Отделно, че имам познати, отдали се на децата си, разбирай не работят по желание, а живеат доста ограничено.
И това не е работа.

# 23 28 юни 2007, 16:05 ч.

Мнения: 7 263

Цитат на: baibibi в чт, 28 юни 2007, 14:57

Цитат на: PolarFox в чт, 28 юни 2007, 14:52

Цитат на: baibibi в чт, 28 юни 2007, 13:53

аз пък не се сещам с какво друго newsm78

Е, това е голямата разлика между мен и теб. Аз пък се сещам.

И аз - толкова много неща биха могли да бъдат правени, ако имаш време. Аз бих научила някой език например, бих се отдала на част от любимите си занимания / в свободното от децата време/, бих спортувала повече. Е естествено и ще се виждам повече с приятелки ...................
Малееее какво се размечтах Blush

# 24 28 юни 2007, 16:18 ч.

София
Мнения: 2 846

Момичета, за съжаление тъжната реалност, която наблюдавам напоследък сред приятелки и познати сочи едно - умната жена не се оставя в зависимост от мъжа си и си има свои собствени доходи, реализация и независимост. Приемете го като искрен съвет и не си казвайте: "Това на мен не може да ми се случи", че напоследък се нагледах на такива драми, че съм с разклатено доверие към целия свят! Rolling Eyes

# 25 28 юни 2007, 16:22 ч.

Мнения: 294

Всеки човек е устрoeн по различен начин: на едни майки им харесва да работят и да гледат деца едновременно и се справят, други работят и гледат деца и не се справят добре, трети не работят и се справят, и четвърти не работят и не се справят добре... Разбира се критериите за "справянето" със задълженията на една жена и майка са различни в обществото, в семействата и т.н. За мен е важно жената-майка да се чувства ДОБРЕ работейки или не работейки и гледайки децата си... т.е. както много мами преди мен са казали, ти сама трябва да си прецениш кое за теб е по-доброто, а за децата ще бъде добре това, което за теб е добре.
Не знам защото си решила да си стоиш вкъщи 6 години, но явно ти е добре, щом го правиш, а това съответно ще бъде добре и за децата ти.
Помисли, прецени и реши. Подкрепям всяко решение, с което човек се чувства удобно и добре. Hug

Успех!

# 26 28 юни 2007, 16:26 ч.

В тъмната гора.
Мнения: 2 343

И ние ще сме в първи клас тази година и решихме проблема, като премина на половин работен ден. Преди като работих държавна работа и нямаше такива неща като половин работен ден, съпругът ми го гледаше през деня, я вечер работеше, беше на смени. Няколко дена в месеца дечко идваше с мен целодневно на работа. Много беше гадно, едва изкарахме така 2 години и когато мъжът ми го преместиха на пълен работен ден, аз напуснах....за което още съжалявам.
Ако мислиш, че вече не можеш да издържаш във вкъщи, почни работа и временно на половин ден вземи детегледачка /най-добре учителка/ ще ти излиза по евтино да ти пребере децата и да се позанимава с ученичката.
Работа на половин ден също е решение, работа от дома също е решение - работи се предимно вечер и почивните дни.

# 27 28 юни 2007, 16:44 ч.

София
Мнения: 249

Искрено благодаря за всички изказани мнения. Явно е, че всеки си има свое виждане по въпроса и че решението дали да работиш или не е въпрос на твърде личен избор. Много внимателно изчетох всички мнения и мисля, че взех своето решение. Ще си остана у дома докато видя как ще се чувства дъщеря ми в училище, как ще приеме промените в живота си, как ще я приемат нейните съученици и учители. Тя е плахо дете, както споделих по-рано, и аз се притеснявам за нея. Когато беше бебе имахме проблеми с т.нар захласване - посиняваше от плач и губеше съзание, получавала е дори нещо като гърч - ръчичките и крачетата й се вдървиха за момент, а после се отпусна в несвяст... Заради тези състояния се наложи да тръгне на градина едва на 4.5 години, през това време родих и сестричката й... Та така 6 години от моя живот посветих на децата си. Тежко ми е било. Аз съм бивш спортист и стоенето у дома не ми беше присъщо. Не искам да си мислите, че ми харесва антисоциалния живот. Напротив! Но когато децата имат проблеми, ние сме длъжни да бъдем до тях. Въпреки, че много ми се иска да работя, да контактувам с много хора, да се чувствам полезна и на себе си по някакъв начин...
Прави сте, когато ми казвате, че жената трябва да бъде независима. Много сте прави...

# 28 28 юни 2007, 17:10 ч.

Мнения: 432

Цитат на: *SV* в ср, 27 юни 2007, 16:33

Опитай да работиш. Ако не се справяш с натоварения график, винаги можеш да напуснеш работа и отново да си вкъщи. Също така, може да потърсиш работа и на по-малко от 8 часов работен ден. Ако опиташ,ще се ориентираш дали си струва, дали не си струва да работиш, кога и по колко Simple Smile

съгласна съм. И аз така реших да пробвам и в интерес на истината успявам! Настина ми е много напрегнато, защото вечно бързам, но пък хем се радвам на работата си, хем и на детето си.

# 29 28 юни 2007, 17:15 ч.

В тъмната гора.
Мнения: 2 343

Аз също съм бивша спортистка - волейболистка. На 3,5 години моя син се разболя от астма и дотук беше с детската градина, неподдържането на стерилност в детските градини буквално за дни го разболяваше. Изгледахме го сами с баща му, много трудно ни беше. Аз съм дейна личност, защото спортувах и се състезавах от 13 годишна. Две години и половина бях неотлъчно вкъщи, после пак изцяло отдадена на семейството и поддържането на къщата. Представям си какво ти е, но ти пожелавам тези години отдадени на семейството да ти дадат голяма удовлетвореност под формата на обич и благодарност от всички членове на семейството ти. Мое мнение е, че една майка със стажа си по отглеждане на децата е много по подготвена да започне работа, отколкото жена, на която по други причини и се е наложило да не работи. Майчинството дисциплинира, възпитава в толерантност, изгражда полезни навици и мениджърски умения...цяло изкуство си е да бъдеш майка.

Препоръчани теми

Бързи въпроси и отговори деца -6

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

детето не сочи с пръст

Пъпки по лицето и тялото на малко дете,помощ

Причина:

Причина: