Да малко съм изместила темата, но представете си, че по никакъв начин порастналото ви дете не възприема съветите ви, как ще го убедите, че вие мислите най-доброто за него. Аз съм на мнение, че повечето родители мислят доброто на децата си, например аз съм склонна да му забраня нещо, колкото и да му е неприятно, ако съм сигурна, че го предпазвам. Винаги, когато ме попита "защо" и аз започвам чинно да обяснавам, никога не мълча, но лошото е, че понякога не мога да го убедя. Има една поговорка "За предпочитане е да ти се случи това, което съседа ти го мисли, отколкото това, което майката го мисли". Тази материя е сложна и е трудно да се каже, кое е манипулация и кое не е.
- Публикувана: 27 юни 2007, 16:20 ч.
- Последно мнение: 6 юли 2007, 10:56 ч.
Родители-манипулатори или за спекулата с любовта на децата
Ужасно е...Майка ми от време на време има такива
изблици,но се контролира и го осъзнава.
Обачеее....бащата на приятелят ми страшно злоупотребява
и спекулира със загрижеността ни и здравословното си състояние.
Просто не мога да повярвам, че има такива хора...така да плашат и да нараняват близките си...да играят по нервите на децата си!
Като му докривее нещо ,звъни по телефона,започва да обяснява как умира,как рак са му открили,как не знам си какво...
А няма нищо такова! Просто му е докривяло нещо си и целият свят трябва внимание а му обръща.Винаги трябва да си налага мнението,щото иначе започва сърдечни кризи да получава...а бе грозна картинка е.И от всичко това страдат децата му..
Приятелят ми не може да осъзнае че са манипулации това, плаши се ,стряска се, ужасно е!
Не мога да разбера такива хора...
изблици,но се контролира и го осъзнава.
Обачеее....бащата на приятелят ми страшно злоупотребява
и спекулира със загрижеността ни и здравословното си състояние.
Просто не мога да повярвам, че има такива хора...така да плашат и да нараняват близките си...да играят по нервите на децата си!
Като му докривее нещо ,звъни по телефона,започва да обяснява как умира,как рак са му открили,как не знам си какво...
А няма нищо такова! Просто му е докривяло нещо си и целият свят трябва внимание а му обръща.Винаги трябва да си налага мнението,щото иначе започва сърдечни кризи да получава...а бе грозна картинка е.И от всичко това страдат децата му..
Приятелят ми не може да осъзнае че са манипулации това, плаши се ,стряска се, ужасно е!
Не мога да разбера такива хора...
Мишел, това което пишеш е наистина така. Естествено е да се притесняваме за децата си, да се опитаме да ги предпазвам от всичко и от всички, които могат да ги наранят, но е много важно как го правим.
Ще ти дам един пример. Когато синът ми беше на 14-15 години усетих, че пуши трева /Имам обоняние на хрътка/
Съвсем открито му заявих, че знам за това и поставих моите условия - щом иска да си съсипва живота, да го прави защото аз не мога да бъда до него 24 часа и да го пазя. Да си пуши тревата, да му омеква мозъка, но да го прави в къщи, защото не желая да се занимавам с полиция и други подобни неприятности. И знаеш ли какво стана - увлечението по това отмина за по-малко от година. Ако му бях забранила, ако бях разиграла драмата на наранената съсипана от тревогата майка, щеше да се крие и да го прави, щадейки моите чувства.
Ще ти дам един пример. Когато синът ми беше на 14-15 години усетих, че пуши трева /Имам обоняние на хрътка/
Съвсем открито му заявих, че знам за това и поставих моите условия - щом иска да си съсипва живота, да го прави защото аз не мога да бъда до него 24 часа и да го пазя. Да си пуши тревата, да му омеква мозъка, но да го прави в къщи, защото не желая да се занимавам с полиция и други подобни неприятности. И знаеш ли какво стана - увлечението по това отмина за по-малко от година. Ако му бях забранила, ако бях разиграла драмата на наранената съсипана от тревогата майка, щеше да се крие и да го прави, щадейки моите чувства. 
Ужасно е...Майка ми от време на време има такива
изблици,но се контролира и го осъзнава.
Обачеее....бащата на приятелят ми страшно злоупотребява
и спекулира със загрижеността ни и здравословното си състояние.
Просто не мога да повярвам, че има такива хора...така да плашат и да нараняват близките си...да играят по нервите на децата си!
Като му докривее нещо ,звъни по телефона,започва да обяснява как умира,как рак са му открили,как не знам си какво...
А няма нищо такова! Просто му е докривяло нещо си и целият свят трябва внимание а му обръща.Винаги трябва да си налага мнението,щото иначе започва сърдечни кризи да получава...а бе грозна картинка е.И от всичко това страдат децата му..
Приятелят ми не може да осъзнае че са манипулации това, плаши се ,стряска се, ужасно е!
Не мога да разбера такива хора...
изблици,но се контролира и го осъзнава.
Обачеее....бащата на приятелят ми страшно злоупотребява
и спекулира със загрижеността ни и здравословното си състояние.
Просто не мога да повярвам, че има такива хора...така да плашат и да нараняват близките си...да играят по нервите на децата си!
Като му докривее нещо ,звъни по телефона,започва да обяснява как умира,как рак са му открили,как не знам си какво...
А няма нищо такова! Просто му е докривяло нещо си и целият свят трябва внимание а му обръща.Винаги трябва да си налага мнението,щото иначе започва сърдечни кризи да получава...а бе грозна картинка е.И от всичко това страдат децата му..
Приятелят ми не може да осъзнае че са манипулации това, плаши се ,стряска се, ужасно е!
Не мога да разбера такива хора...
ето това наистина е гадно и човек като му докривее и иска да сподели, поне да помоли за разговор отколкото да лъже безогледно.
Пфффффффф... Веднъж се върнах от дискотека послед нощ и заварих майка ми дишаща тежко и процеждаща "болииииииииииии". Хукнах за ампула течен аналгин, срязах се жестоко, видях, че няма да мога да спра кръвта и затова просто я игнорирах. Когато влетях при нея с аналгина, не разбрах, че съм опръскала с кръв вратата и стената. Оправи се на секундата.
По нататък, веднъж ми каза, че й е зле. Аз й отговорих да си седи кротко в леглото и си излязох. Непознати хора я бяха водили на лекар (това беше преди масовизацията на мобилните).
Сега никога не съм сигурна докъде свършва здравословния проблем и къде започва търсенето на внимание.
А тя не е от нагло манипулативните. И наистина иска аз да съм добре.
По нататък, веднъж ми каза, че й е зле. Аз й отговорих да си седи кротко в леглото и си излязох. Непознати хора я бяха водили на лекар (това беше преди масовизацията на мобилните).
Сега никога не съм сигурна докъде свършва здравословния проблем и къде започва търсенето на внимание.
А тя не е от нагло манипулативните. И наистина иска аз да съм добре.
Ами той винаги си е бил такъв,по думи на приятелят ми...
Аз мислех и тема да пускам за да попитам,какво да правя ,как да реагирам,но реших да се дистанцирам,да не обръщам внимание...но ми е толкова болно като гледам как трови и плаши до полуда децата си...
А като малък приятелят ми ми е разкавал как след скандал с майка му тръгвал да се беси,
и трябвало децата да го уговарят,да го успокояват..егати тормоза!
Аз мислех и тема да пускам за да попитам,какво да правя ,как да реагирам,но реших да се дистанцирам,да не обръщам внимание...но ми е толкова болно като гледам как трови и плаши до полуда децата си...
А като малък приятелят ми ми е разкавал как след скандал с майка му тръгвал да се беси,
и трябвало децата да го уговарят,да го успокояват..егати тормоза!
и моята майка е такава, колко пъти е викала бърза помощ, защото съм излязла с приятели и й е станало
'лошо", нещо й "треперело" и такива разни...и много други неща, с които ми е вгорчавала живота, включително и откакто се омъжих и я "предадох"
, защото не съм обичаала нея, а мъжа ми 
'лошо", нещо й "треперело" и такива разни...и много други неща, с които ми е вгорчавала живота, включително и откакто се омъжих и я "предадох"
, защото не съм обичаала нея, а мъжа ми Аууу, при теб наистина е тежко положението... Кой знае аз каква ще бъда... отсега си го мисля...
Мдам, гадно е, напълно разбирам за какво става въпрос. Проблема при нас беше, че още много рано (била съм около 10-12 годишна), когато разбрах, че нещо не е наред в отношенията. Отглеждана съм от баба и дядо - строги и праволинейни хора, които ми дадоха невероятни основи. И когато майка ми се опита да поеме възпитанието ми, просто не се получи. При първа възможност се изнесох, започнах работа, и от тогава съм й казала, че аз съм едно домакинство, тя друго, всеки да си гледа дома. Мисля, че се получи, защото вече няколко години нямам никакви проблеми нито с главоболието й, нито със сърцебиенето й, нито с болежките къде ли не по тялото, нито с разбитите й нерви. 
от познати такива оставам с впечатление че рм в повечето случаи са жени,останали сами и вкопчили се в децата си.свирят на тая струна-аз заради тебе колко съм изстрадала,а ти сега ... лошо ,защото много от пишештите тук са и самотни майки.хубаво е че си пуснала темата
Лошото е, че ако си такъв родител, трудно осъзнаваш, че вредиш на децата си и дори когато са вече семейни, продължаваш да прилагаш свойте си схващания. И в другия форум съм писала преди време - майка ми е свикнала сама да взема всички решения. Сега не може и не иска да проумее, че след като ние със съпруга ми се грижим еднакво много за детето, е редно и той да има право на глас. От нея редовно чувам реплики "взимай си детето и го води еди-къде си", "по-добре го записвай еди-къде си на градина", "това трябва да го решиш още сега, докато е малък", "поръчвай еди-какво си обзавеждане, щом ти харесва"... Все неща, които очевидно не мога да приложа в моето семейство. Смятам, че нямам право Аз сама да решавам, а заедно със съпруга ми трябва да решаваме всичко, свързано със общия ни дом, с детето, с плановете ни... Но на всеки мой отговор от рода на "детето си има и баща, заедно трябва да обсъдим и решим", или "и мъжа ми има право на глас при избора на обзавеждане" следва реплика на майка ми "че каква майка си, като не можеш сама да ги решаваш тези неща" или "че как така няма да купиш еди-кое си както го харесваш".
С манипулация се цели да се запази едноличната власт и контролът. Зад манипулацията се крие и страхът от изоставяне. Манипулативни са хората, които нямат пълноценен личен живот и не запълват врмето си с нещо градивно, което да ангажира енергията им. Обсебват чуждият живот, защото нямат своЙ.
Добре че съм оперирана от чувство за вина и такива номерца хич не ми минават
Добре че съм оперирана от чувство за вина и такива номерца хич не ми минават
от познати такива оставам с впечатление ...
Да се бориш с РМ е много трудно, но мисля, че е много по-трудно да не се превърнеш самият ти в РМ. Ето един на глед безобиден пример. Дете на 3-4 години посяга и ви удря, вие закривате очи и се правите, че плачете. Детето също се разплаква, защото ви обича. Следва гушкане и сдобряване. То вече знае, че не трябва да ви удря, защото вие ще плачете, а то не иска да вижда мама разплакана. Това обаче не означава, че няма да удари друг.
Браво на Бабчето за хубавата тема. Само с последния пример не съм много съгласна. Синът ми на 2 и половина удря напоследък доста силно и на ниво забележки само се озверява. Сепва се само ако се направя че плача (то понякога наистина сълзи ми излизат). Явно обаче не съм достатъчно убедителна, защото след кратко примирие ме поглежда, ухилва се и казва "Аде мамо пак плачеш!". Явно при него манипулации не минават. Трябва да сменям тактиката 
И моят внук е на толкова, но като му обясних на дълго и широко, че като удряш другият го боли както него го боли когато падне, че да удряш е лошо, че дори и играчките ги боли когато ги хвърляш и удряш той разбра и престана. Синът ти е хитрушко и го е приел като игра предполагам и затова иска да продължите да играете. Наистина трябва да смениш тактиката.