- Публикувана: 28 юни 2007, 14:50 ч.
- Последно мнение: 4 юли 2007, 17:04 ч.
Пушачи vs. Непушачи
Пуша и не винаги се съобразявам с непушачите. Ако съм на маса само с непушачи по вероятно е да не запаля, но не е гаранция. Може да ме обявите за гадна пушачка.
Казах, че се съобразявам с тях, ако съм отишла на гости у тях или пък в стаята има дете. Иначе в заведение - чакай да не пуша, защото от дясно ми стоял Стоян-непушача.
И аз пуша, но винаги до колкото мога се съобразявам с околните, защото съм изпитвала неприятното усещане от тютюневия дим . 
Опитвала съм се многократно да ги откажа
, но напразно.Това е грозен навик, необяснима страст, наркотик ,който мразя 
и същежременно изпитвам такава наслада( 
все едно да пиеш,когато си жаден).Не се гордея с това,зная че е старомодно и много,много вредно, но.....
Обръщам се към новобранците в тая област
,отказвайте ги докато е време 
,че после е много трудно. За много неща имам воля, но за това, все още не съм намерила.
Късмет
.
Пуша. Единствените, с които се съобразявам, са децата (моето и чуждите). С възрастни не се съобразявам - щом не е изрично забранено, пуша.
Всъщност, макар и пушач, ненавиждам да се возя в кола, в която се пуши, или да стоя в помещение, осмърдяно на цигари. Като цяло съм фен на пушенето на открито.
Но много ме дразнят мърморещи непушачи.
Всъщност, макар и пушач, ненавиждам да се возя в кола, в която се пуши, или да стоя в помещение, осмърдяно на цигари. Като цяло съм фен на пушенето на открито.
Но много ме дразнят мърморещи непушачи.
Не пуша ако съм на гости и семейството са непушачи,ако има деца в стаята,ако съм в детско заведение,сладкарници и навсякъде където е забранено .....
Пуша навсякъде другаде , не се съобразявам с никой особено когато заведението е открито.
Ще имате да вземате (както бях чела в една друга тема тук) , че ще обикалям околните маси да искам разрешение да запаля една цигара.На който не му харесва - чао.
Пък за дискотеки и кръчми да не говорим.Там бих се смяла със сълзи ако тръгнат да ми правят забележки.
Пуша навсякъде другаде , не се съобразявам с никой особено когато заведението е открито.
Ще имате да вземате (както бях чела в една друга тема тук) , че ще обикалям околните маси да искам разрешение да запаля една цигара.На който не му харесва - чао.
Пък за дискотеки и кръчми да не говорим.Там бих се смяла със сълзи ако тръгнат да ми правят забележки.
Не пуша, но и не правя забележки на пушачите, освен да кажа "може ли да преместиш цигарата, дими ми в лицето."
Няма смисъл от забележки. Повечето от пушачите, смея да твърдя, в това(подчертавам само в това отношение) несе съобразяват с непушачите. Лятото, хайде, издържа се, но зимата е ужасно. Където и да влезнеш те окъдяват, това коса, дрехи, всичко.
Наскоро една приятелка се прибра от Германия и каза, че тук се носели навсякъде ужасни миризми-пот, цигарен дим, пушеци, манджа.
Няма смисъл от забележки. Повечето от пушачите, смея да твърдя, в това(подчертавам само в това отношение) несе съобразяват с непушачите. Лятото, хайде, издържа се, но зимата е ужасно. Където и да влезнеш те окъдяват, това коса, дрехи, всичко.
Наскоро една приятелка се прибра от Германия и каза, че тук се носели навсякъде ужасни миризми-пот, цигарен дим, пушеци, манджа.
Аз съм една странна пушачка.
Съобразявам се само когато реша и само с когото реша.Но с присъствието на деца винаги.
Не обичам да се прибирам вмирисана на цигари.
Не обичам да вляза в асансьор ,в който някой е пушил.
Не обичам и миризмата на фасове.
Не толерирам пушенето на всякъде.
Не се дразня ако ми правят забележки.
Съобразявам се само когато реша и само с когото реша.Но с присъствието на деца винаги.
Не обичам да се прибирам вмирисана на цигари.
Не обичам да вляза в асансьор ,в който някой е пушил.
Не обичам и миризмата на фасове.
Не толерирам пушенето на всякъде.
Не се дразня ако ми правят забележки.
Бивш пушач съм. И за мен важи в пълна сила приказката: "Новопокръстените са по - католици от папата". Опитвам се да не издавам не доброто си отношение към пушещите, но не винаги успявам. Понякога дори правя забележки. Обаче от всичко най - гадно ми е, когато до мен застане човек, който си е хвърлил цигарата преди малко.