Публикувана: 28 юни 2007, 16:13 ч.
Последно мнение: 6 юли 2007, 16:28 ч.

И моята майка също ....

2 815
41
1

# 15 28 юни 2007, 21:22 ч.

Мнения: 2 563

Цитат на: nialgm в чт, 28 юни 2007, 17:44

Мисля си за това как родителите с възпитанието си полагат основата за бъдещи проблеми и после пак нас обвиняват, видиш ли, защо сме допуснали ТАКИВА ГОЛЕМИ грешки и как се оставяме други хора да ни манипулират по същия начин както това са правили дъъъълго те с нас като деца...

ох, караш ме да си спомням номер, който всички в семейството ми прилагаха, като бях малка. "Направи еди кво си, иначе не ме обичаш/няма да те обичам повече"...

# 16 28 юни 2007, 21:39 ч.

Мнения: 323

И аз съм в клуба,просто тези номера са ми познати до болка-за това,че децата са егоисти,че сме неблагодарни,те какво са направили за нас,и прочие.Оставам без сили и сълзи от отчаяние понякога Rolling Eyes

,и съм съгурна,че положението няма да се промени,а ще става още по-зле като ги тресне склерозата някой ден.Много пъти на моята майка съм и казвала,че просто си няма истински проблеми,а си създава такива изкуствено.Не намерих път и подход към тази жена,независимо от усилията,които положих.На моменти съм искала да имам други родители(колкото и гадно да звучи) Sad

# 17 28 юни 2007, 22:22 ч.

Мнения: 420

Пишете ме в агитката! Аз трябваше да съм благодарна "че съм те прибрала и отгледала " (думи на баба ми, тя ме е отгледала наистина, ама аз ли съм виновна, че са ме раждали?!
Да съм благодарна на родителите си, че са ме изучили, дрън-дрън, АЗ съм полагала усилия да успея, АЗ съм имала желание и амбиция да завър6а висше.
Няма да забравя, бях на 15, имак едни кларкове, на даскало с униформа, ама лятото ми стана топло с кларковете, видях в едно магазинче едни летни обувки, на всичко стават, знаех къде в къщи има пари, 19 кинта бяха, купих си ги и се обадих на мама в работата да и кажа. "Ииииииииииии, начи!" беше отговора, със съответния тон. До ден днешен помня и тона, и болката ми.
За чувството на вина не искам изобщо да коментирам, отне ми повече от 10 години да се преборя, с много усилия, не съм сигурна, че успях...
Не допускайте, последиците са отвратителни, особено, като го съзнаваш и знаеш, че е по -силно от теб!

# 18 28 юни 2007, 22:49 ч.

Мнения: 2 274

Разписвам се в темата, не, за да "плюя" родителите си, а за да дам подкрепа на всички, които са се чувствали предадени от майка си или баща си. Моите са от типа "децата ми пречат". И аз съм си задавала въпроса - адажаба защо са ни родили със сестра ми, но вътрешно, заради природния закон съм им благодарна за това.
Винаги учителите, приятелите ми и техните родители са били по-близо да мен и са знаели повече. Все ме мятаха на някоя баба, все им пречех. "Нищо нямало да излезе от мен", а когато завърших с бебе на ръце, намерих си хубава работа - това не се коментира. В един момент забраниха на сестра ми да се вижда с мен, което ни отдалечи една от друга и сега дори с нея не се виждаме.
Сега не дават на внуците си да ги наричат "баба" и "дядо", защото били млади (за протокола, родих първото си дете на 22, т.е. една нормална възраст). Живеят на 15 от нас, но ги виждат два пъти в годината.
Толкова пъти съм се питала защо? Шест години ми отне просто да приема, че са такива. Никога няма да разбера защо. Сега гледайки моите деца още повече не разбирам как може да си толкова безчуствен към рожбата си.

# 19 28 юни 2007, 22:59 ч.

София /Абсурдистан
Мнения: 11 687

Добре че не се връзвам на всяка глупост, нали уж всичко това е било за добро ...

# 20 29 юни 2007, 00:45 ч.

Мнения: 1 312

Най-важното нещо,което децата научавали от родителите си било какви родители не трябва да бъдат!
Вярвам го!

# 21 29 юни 2007, 04:22 ч.

Мнения: 3 122

Хм, искрено се учудвам че има толкова много такива родители. Като чета всичко това и започвам да оценявам моите повече. Никога не са си позволявали да ме манипулират. Винаги са ме насърчавали аз да взимам сама важните решения в моя живот и са ме подкрепяли. За което много им благодаря. А пък аз го имах за даденост, защото си мислех че това правят всички родители, но явно трябва наистина да съм им страшно благодарна.

# 22 29 юни 2007, 04:53 ч.

Няма такава държава!
Мнения: 1 308

И моята майка в тази тема Rolling Eyes

Понеже имам дъъълъъъж опит с нея, ще ти кажа само две неща: първо - остави я да си говори колко си неблагодарна, лоша и тн. , за да си излее каквото там я мъчи, но ти не си го слагай на сърце, свиркай си и толкова.
И второ - никога, ама никога, не си позволявай да се чувстваш виновна, че не си задоволила нейните очаквания за това какъв човек си. Тя все пак си е мечтала за една идеална дъщеря - ми сори, такова животно няма, никой не е идеален.
Когато на мен ми спретнат подобна ситуация аз доста се ядосвам, но все пак знам какво и как е било и каквото и да каже майка ми по темата, не се връзвам - забелязала съм,че нейната памвт е доста избирателна и понми само това, което и е удобно. Гледам да ми мине по-бързо и да го забравя, пък тя ако иска - да се терзае колко лоша дъщеря има.

# 23 29 юни 2007, 09:59 ч.

На небето
Мнения: 5 530

Цитат на: Hakiba в пт, 29 юни 2007, 00:45

Най-важното нещо,което децата научавали от родителите си било какви родители не трябва да бъдат!
Вярвам го!

Съгласна съм. Винаги съм си го мислила, че благодарение на тях знам, какъв родител не трябва да бъда. И сега съм коренна противоположност в отглеждането на детето си от родителите си. Майка ми ме родила на 20г. и бързала да се отърве от мен, ама за нейно нещастие никой не искал да ме гледа и нямало на кого да ме остави, до 1г. после по седмични ясли и детски градини, е все някак ме издържаха 2 дена седмично, въпреки, че се чувствах като мебел, изолираха ме и ми забраняваха да говоря за да не им преча, спомените ми са свързани с много бой без реална причина, защото били ядосани, защото съм вдигала шум и т.н. Каква идилия и така като пораснах започнаха с претенциите... Баща ми ми казваше, хайде кога ще се ожениш, че друг да те гледа, ние сме те създали за да ни гледаш и т.н. Редовно ме водеше на срещите с любовниците си (като малка) и се налагаше да ги гледам как се натискат в киното, накрая ми казваше, "запознай се с новата си майка". Но както и да е, това ми е помогнало да разбера какъв родител искам да съм. И се справям перфектно в сравнение с тях. Иначе сега се опитват да компенсират със син ми (еле майка ми), но май вече късно.

# 24 29 юни 2007, 11:35 ч.

Мнения: 47 982

не ми се пишат грозни случки, но моята майка също е манипулатор и понякога се чудя защо ме е родила, след като наистина не ме е искала и ми го натяква и до днес
в нашия случай сме зависими от нея, защото живеем в нейното жилище, макар че тя не е в БГ , а ние засега нямаме собствено Sad

# 25 29 юни 2007, 12:32 ч.

Мнения: 804

Тъй като съм ветеран в борбата с майка-мрънкащ-манипулатор ще ви дам един съвет, колкото и грубо да звучи: Отсвирете всички склеротици, които се бъркат в семейството ви, мачкат самочувствието ви и ви карат да се чувствате виновни. Да отгледаш детето си е естествен природен закон, не е героизъм и саможертва. Правят го всички млекопитаещи, хората също. Не допускайте да ви манипулират и да спекулират с естествената любов на децата към родителите, дори ако се наложи бъдете груби. Никога не правете грешката да се карате със съпрузите си, заради майките си. Не допускайте да ви правят забележки пред децата ви и да ги манипулират, за да лъскат егото си. С цената на всичко се дистанцирайте и физически и емоционално от такъв духовен вампир, който може да съсипе целият ви живот. Бъдете сигурни, че понякога ще имате угризения, но те са нищо в сравнение с това което може да ви причини такъв човек.

# 26 29 юни 2007, 12:39 ч.

Мнения: 1 541

Цитат на: babche в пт, 29 юни 2007, 12:32

Бабе, трябва да водиш курсове Heart Eyes

# 27 29 юни 2007, 12:42 ч.

На небето
Мнения: 5 530

Цитат на: babche в пт, 29 юни 2007, 12:32

Ей това ми харесва.

# 28 29 юни 2007, 14:16 ч.

Мнения: 2 556

mamavassi, щом все пак сте й в апартамента. хич не се оплаквай, аз ако някога се нанеса в някой от апартаментите на нашите, просто не искам да си представям какво би се случило #Crazy

# 29 29 юни 2007, 15:31 ч.

Мнения: 1 950

Цитат на: babche в пт, 29 юни 2007, 12:32

Браво, много правилно казано Peace

Точно с такива доводи успях да покажа на моя мъж колко е бил манипулиран от майка си, която непрекъснато му е повтаряла, че си е жертвала живота за да го отгледа. Много е грозна подобна манипулация.
Ние също разбрахме какви родители не трябва да бъдем някой ден. Даже мъжа ми казва, като имаме деца дай Боже, никога няма да си позволя да попаднат в ръцете на майка ми. Тъжно, но факт.

Препоръчани теми

Сексуално несъвместими в семейството

?Въпроси всякакви за СО? 2024

Мъжът не иска да живее с теб, а само гаджета - нормално или НЕ

Били ли сте сигурни, че ще се разделите/разведете?

Причина:

Причина: