Ако имам и мога да имам свои - не. Ако не мога - да. Нещата по тази и по много теми не са просто черно и бели, както звучат тук 
- Публикувана: 29 юни 2007, 14:54 ч.
- Последно мнение: 3 юли 2007, 11:03 ч.
чуждо дете-мое дете
Егоистично, неегоистично, това е и моето мнение.
от осиновителите
сякаш се изисква много повече отколкото от родителите.
сякаш се изисква много повече отколкото от родителите.
Така е. Като започнеш от бележката от психодиспансера и завършиш с тази за доходите.
Не, не завършвам с доходите, нито започвам с бюрокрацията.
маето мнение, Блонди ,е че да бих даже и да имам две свои и едно придобито /в най-добрия смисъл на тази не толкова красива дума/на съпруга ми 
,и бих минала през всички бумащини в името не две щастливи детски очи!!! точно това което казваш ти винаги ми е правило не особено добро впечатление/нищо лично/"ако мога да имам свои не бих осиновила",звучи ми егоистично-моето си е мое другото е чуждо 
,а и толкова много деца изоставени има ,че едва ли бихме ощетили някое бездетно семейство 
,и бих минала през всички бумащини в името не две щастливи детски очи!!! точно това което казваш ти винаги ми е правило не особено добро впечатление/нищо лично/"ако мога да имам свои не бих осиновила",звучи ми егоистично-моето си е мое другото е чуждо ,а и толкова много деца изоставени има ,че едва ли бихме ощетили някое бездетно семейство МамаЛо, и на теб, и на мен ни е ясна и известна взаимната ни неприязън, така че няма нужда да я насаждаш за всичките ни/ми мнения, защото това говори зле за теб, предвид това, че не съм кофликтен, нито лош човек. А ако не съм ти симпатична лично, това е нещо съвсем отделно, опитай се да надскачаш субективното когато става въпрос за генерални и обективни неща, като пусната от теб тема
Цитираш едно мое недобро според теб мнение, но го слагаш в общ знаменател: "точно това което казваш ти винаги ми е правило не особено добро впечатление"... как става това? 
С предубеденост, разбира се 
Нямам спомен да съм казвала лоши неща и да съм давала лоши съвети. Може да ти звучи егоистично, може да ти звучи както ти се харесва, аз отговарям откровено - не познавам нормална жена, която ще се отрече от възможността да си има свои деца, да се лиши от бременност, износване, раждане, кърмене и всичко съпътстващо новорденото бебе, когато няма пречки за това, само и само да осинови изоставено дете. 
Приемно семейство ми звучи като по- добър вариант, макар и с повече негативи за детето.
И за родителите. Не е лесно да станеш част от животът на едно дете и да намериш сили да го пуснеш да си иде, след наколко месеца или години.
Имам две деца,да са ми живи и здрави и мисля,че в този етап мога да гледам пълноценно само тях.Не става въпрос само от финансова гледна точка,а най-вече от емоционална и психологическа.Точно и за това ми се налага да взема едно много трудно решение тези дни.Дано не съжалявам.
Ел, ходила ли си на интервюта за осиновяване? Защото аз съм. Там те интервюират хора и е много, ама много по-лесно от обикалянето по учреждения и обясненията защо са ти необходими тези бележки. На отговора ти "За осиновяване" те гледат съжалително-обвинително, вместо от чисто човешка гледна точка да се зарадват за детето /Не за мен, аз не съм важна в случая/. Сега разбра ли ми мисълта?
Аз още един момент откривам за себе си-лично.
При положение, че съм износила и родила собствено, на което до момента съм се раздавала безгранично, не мога да си представя, че ще обичам и се раздавам и за другото така.
Преди време някой беше писал за "кръвта вода не става" в една друга тема ......ми така е.
Криво да седим, право да си говорим.
При положение, че съм износила и родила собствено, на което до момента съм се раздавала безгранично, не мога да си представя, че ще обичам и се раздавам и за другото така.
Преди време някой беше писал за "кръвта вода не става" в една друга тема ......ми така е.
Криво да седим, право да си говорим.
Блонди, не зная от какво е породена твоята неприязън към мене,но честно казано не ме и интересува,а моето скромно отношение към тебе е просто безразличие,така че приемам мнението ти ,всеки има право на такова и е прав за себе си ,аз просто разсъждавам и бях написала изрично ,че моето негативно отношение към мнения като твоето не е насочено лично,но....така че какво пречи да си бременна да родиш и отгледаш собствено дете и даже и две и пак да осиновиш....това е просто въпрос на мироглед и разбиране и всеки си има своите причини!опитай се да надскочиш себе си и чувството че все някой те дебне"с пушка зад ъгъла" 
Не, не бих осиновила. Защото вече знам, че мога да имам мои, защо да отнемам нечий шанс??
....
....
Изоставените деца са в пъти повече от желаещите да ги осиновят. Затова домовете са пълни.
Защото и българинът е придирчив: да е бебе, да е русо, да е българче, да е здраво...Ничий шанс не се отнема, а се дава шанс. На едно дете.
Препоръчани теми