Ами пак. Като го мислиш, няма да го промениш. Само ще се самонавиваш и ще гръмнеш някой ден.
Да, така беше...
- Публикувана: 29 юни 2007, 23:01 ч.
- Последно мнение: 2 юли 2007, 00:30 ч.
Как отделяте емоциите си от работата?
Ами пак. Като го мислиш, няма да го промениш. Само ще се самонавиваш и ще гръмнеш някой ден.
Да, така беше...
Oпитвам се, но не всеки път се получава...А и понякога споделената тревога е половин тревога. В случая, споделям с най-близките си и ако съм кълбо от емоции - по-бистър ум и трезва мисъл са ми е в полза, получавам адекватем съвет или насока.
Така е. И аз правя същото.
Само че на място как да се лавира между капките...
Трудно успявам, в повечето случаи - никак.
За да не пренасям неприятностите вкъщи, гледам да говоря за проблема с някой от по - близките си колеги. Има хора в работата, на които мога да разчитам. Знам, че днес аз ще им изрева какво ме мъчи, утре те пред мен ще направят същото... псуваме заедно и някак по - леко ми става. На следващия ден пак говорим за ситуацията, пак псуваме... и ми минава съвсем.
Но има и случаи, в които се прибирам като буреносен облак /меко казано/. Тогава мълча, мълча и ще не ще мъж ми си го отнася
Само се старая да не си го изкарвам на детето, макар че и това се е случвало 
За да не пренасям неприятностите вкъщи, гледам да говоря за проблема с някой от по - близките си колеги. Има хора в работата, на които мога да разчитам. Знам, че днес аз ще им изрева какво ме мъчи, утре те пред мен ще направят същото... псуваме заедно и някак по - леко ми става. На следващия ден пак говорим за ситуацията, пак псуваме... и ми минава съвсем.
Но има и случаи, в които се прибирам като буреносен облак /меко казано/. Тогава мълча, мълча и ще не ще мъж ми си го отнася
Само се старая да не си го изкарвам на детето, макар че и това се е случвало 
Честно казано, нямам много за какво да се ядосвам, свързано с работата... От време на време ме дразни някой със странните си желания и на място го препсувам и му обещавам обесване , слава богу, спокойно можем да си говорим такива неща и никой не се връзва. В най-лошия случай дудна на мъжа ми и вкъщи нищим глупостта главно на една колежка, но по-често се налага него да убеждавам, че няма смисъл да се нервира за работа, да тегли на всички по една майна... Може би, ако ме караха и мен да правя едно нещо отначало за 2541 път и аз щях да съм нервна като мъжа ми 
, слава богу, спокойно можем да си говорим такива неща и никой не се връзва. В най-лошия случай дудна на мъжа ми и вкъщи нищим глупостта главно на една колежка, но по-често се налага него да убеждавам, че няма смисъл да се нервира за работа, да тегли на всички по една майна... Може би, ако ме караха и мен да правя едно нещо отначало за 2541 път и аз щях да съм нервна като мъжа ми ...Лягах, лизах, мазах, помагах, прикривах и вървях по лудата гайда. Но се оказа недостатъчно.....
...
Моля, споделете вашите преживявания, ако имате подобни и нека просто си поговорим за етикета, приятелствата и атмосферата в един български офис. Жени, мъже, няма значение.
Благодаря предварително!
Моля, споделете вашите преживявания, ако имате подобни и нека просто си поговорим за етикета, приятелствата и атмосферата в един български офис. Жени, мъже, няма значение.
Благодаря предварително!
Справям се единствено с помощта на близките си.Обсъждаме проблемите и със съпруга ми, и със свекърва ми. Когато погледнеш и от друг ъгъл е по-лесно да решиш проблема. Те ми помагат в това отношение и аз на тях също.
А проблемите на работа, по мои наблюдения, идват от лошото управление, толерирането на едни за сметка на други / пример - имам колега, който от три месеца не е идвал на работа и съответно е зарязал задълженията си до немай къде. Но да не си помислите, чее в болнични или в отпуск!!! Нищо подобно!!! Води се на работа, заплатата му върви, но той си върши неговата си частна ... И това става с позволението на шефа, който пък когато се вбеси, че нещо не е свършено /от задълженията на въпросния колега/ си го изкарва на присъстващите... /,неизпълнението на задълженията...
Въобще никога няма да успея да ги отделя... Винаги заспивам (ако мога, де) и се събуждам с мисъл какво имам от вчера и какво ще е днес. Вечно сме на "педал", бързаме и напрежението ни е вечен спътник. 
А майка ми и баща ми за по 35-40г. трудов стаж веднъж не са казали ох, ах и да се оплачат от каквото и да е в службата. Чак се чудя, как са успявали, но им правя евалла за това. Бяха перфектни родители и в тази област
А майка ми и баща ми за по 35-40г. трудов стаж веднъж не са казали ох, ах и да се оплачат от каквото и да е в службата. Чак се чудя, как са успявали, но им правя евалла за това. Бяха перфектни родители и в тази област
Та как отделяте емоциите и трудностите от работата си, като се приберете вкъщи. Какво ви помага да излезете от работа и всичко даостане зад гърба ви?
Защото във всеки един офис винаги се намира някой, който трови ежедневието на другите.
Говоря, както по принцип, така и за себе си. Защо е нужно да има хора, които да се "хранят със сълзите" на другите и да се радват и задоволяват неразбираеми за другите емоции и създавайки проблеми на колегите си, да "решават" или забравят своите.
Отговори като: връщам се вкъщи при семейството си и забравям всичко, не са ми достатъчни.
Проблем реален има понякога, засега успявам с по една"майна", търпение, спокойствие и игнор. Но не винаги са достатъчни.
Моля, споделете вашите преживявания, ако имате подобни и нека просто си поговорим за етикета, приятелствата и атмосферата в един български офис. Жени, мъже, няма значение.
Благодаря предварително!
Защото във всеки един офис винаги се намира някой, който трови ежедневието на другите.
Говоря, както по принцип, така и за себе си. Защо е нужно да има хора, които да се "хранят със сълзите" на другите и да се радват и задоволяват неразбираеми за другите емоции и създавайки проблеми на колегите си, да "решават" или забравят своите.
Отговори като: връщам се вкъщи при семейството си и забравям всичко, не са ми достатъчни.
Проблем реален има понякога, засега успявам с по една"майна", търпение, спокойствие и игнор. Но не винаги са достатъчни.
Моля, споделете вашите преживявания, ако имате подобни и нека просто си поговорим за етикета, приятелствата и атмосферата в един български офис. Жени, мъже, няма значение.
Благодаря предварително!
Ами аз лично не мога - първата ми работа като се прибера е да разкажа как е минало в работата.. особено, ако нещо ме е ядосало...
Ето сега например едната колежка иска да си вземе 5 (ПЕТ!!!!!) седмици отпуска.. е аз м*мка му кога ще хода на море, бе???
Аз явно съм от щастливците, дето автоматично могат да изключат от проблемите на работа. Докато стигна до градината, за да прибера малкия, вече всичко съм забравила. До следващия ден. Не си нося проблемите в къщи. Дори почти не разговарям за работа у нас. По същия начин, ако сме се сдърпали с милото сутринта, докато стигна на работа съм изключила. И пак съм ухилена като ряпа. Общо взето гледам да не си товаря нервите особено и мисля за проблемите просто като за лош период, който ще мине. И знаете ли? Това действа.
аз имах, и сега пак имам много сериозни проблеми в работата. почти всичко гореописано, така, че няма да се впускам в подробности.изводът, който съм си направила за себе си е, че съм приемала всичко много лично, а работата не е животът.тя дори е много малка част от живота, особено на жените 
предполагам и за другите, които са писали в тази тема /само предполагам, не мога да съм сигурна/ малко или много влагат лично отношение, сприятеляват се някой на работното място и ......като си направил нещо хубаво на някого, после очакваш той да ти го върне и като не става - ето ти проблеми, ето прибираш се и мислиш цяла вечер само за това, че не можеш и да заспиш даже.
как обаче да се държи дистанция, не знам
предполагам и за другите, които са писали в тази тема /само предполагам, не мога да съм сигурна/ малко или много влагат лично отношение, сприятеляват се някой на работното място и ......като си направил нещо хубаво на някого, после очакваш той да ти го върне и като не става - ето ти проблеми, ето прибираш се и мислиш цяла вечер само за това, че не можеш и да заспиш даже.
как обаче да се държи дистанция, не знам
Препоръчани теми